РЕШЕНИЕ
гр.С., 20.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря Д.П. и в присъствието на прокурора ............................ като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 2 221 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
При условията на обективно съединяване са предявени искове с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД, чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба на Н.С.П., гр.С.
с уточненията към нея се твърди, че на 21.01.2009 г. между страните в процеса е
подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - ап.№ 5.6,
заедно с мазе № 31 и приспадащите се ид.ч. от общите части на сградата - „Бриз
север
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 26 000,00 евро, представляваща двойния размер на даденото от нея капаро по предварителния договор от 21.01.2009 г., заедно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане. При условията на евентуалност – ако се приеме, че платената сума от 13 115 евро по чл.5, ал.1, б.”а” и б.”б” от предварителния договор от 21.01.2009 г. няма характер на задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД – моли да се осъди ответната страна да върне на ищцата тази сума като част от престираната продажна цена, с която ответното дружество неоснователно се обогатява за нейна сметка след развалянето на договора, заедно със сумата от 11 385 евро, представляваща остатъка до пълния размер на заплатената част от цената по тази сделка на обща стойност от 24 500 евро, ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното й заплащане.
Търси се и заплащането на предвидената в чл.5, ал.4 от процесния договор неустойка в размер на 1 400 евро - по 200 евро за всеки просрочен месец за времето от 01.07.2010 г. до 01.02.2011 г. във връзка с това, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.6, ал. 2 да снабди ищцата-възложител с разрешение за въвеждане в експлоатация на обекта до 6 месеца след датата: 30.12.2009 г., т.е. до 30.06.2010 г., заедно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира се и заплащането на направените по делото разноски.
Ответникът – „С. Е.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От представеното с исковата молба заверено копие от предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 21.01.2009 г. е видно, че същият е сключен между Н.С.П. с ЕГН ********** - в качеството на купувач /възложи-тел/ и „С.Е. *****” ООД, БУЛСТАТ *********ъс законен представител К.Ж.Д. с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника му: М.Д.Д. с ЕГН **********, съгласно пълномощно с рег.№ 8621/28.12.2007 г., заверено от нотариус Д.Т., рег.№ 041 на Нот.камара – в качеството на продавач/изпълнител/.
От разглежданото доказателство се
констатира, че с този акт „С.Е.
Установява се и че изпълнителят се е задължил в срок до 30 декември 2009 г. да построи сградата и да осигури приемане на същата с констативен акт за установяване на годността за приемане строежа /приложение № 15/, съгласно чл.7, ал.3, т.15 от Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и чл.176, ал.1 ЗУТ – чл.6/1/ и да направи необходимите постъпки - в срок от 6 месеца от датата на издаване на образец № 15, за назначаването на държавна приемателна комисия и за съставянето на протокол за установяване на годността за ползване на строежа – образец № 16, както и за издаване на разрешение за ползване на сградата, съгласно Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и да снабди възложителя в този 6-месечен срок с разрешение за въвеждане в експлоатация – чл.6/2/. В същия акт изпълнителят е декларирал и че имотът, описан в чл.1 е чист от всякакви тежести и ипотеки, възбрани и други и се е задължил до окончателното изповядване на сделката пред нотариуса - да не сключва с други лица предварителни договори за покупко-продажба относно този имот и да не обременява същия с други права, които биха възпрепятствали възложителя да упражни правото си на собственост в пълен обем – чл.15, както и да прехвърли на възложителя по нотариален ред обектите, подробно описани в чл.1, респ. правото на строеж за построяването им, в деня на изплащането на пълната цена по чл.5, ал.1 от предварителния договор, като всички разноски, свързани с нотариалното прехвърляне на обекта се поемат изцяло от възложителя – чл.17.
Във връзка с изложените
обстоятелства, касаещи заплащането на вноските от цената по чл.5/1/, б.”а” и
б.”б” от сделката в общ размер от 13 115 евро в процеса са приети и
заверени копия от изходящите от ответника „С.Е.
За изясняване на делото от фактическа страна по отношение на въпроса относно престирането на продажната цена по процесния договор, ищцата е приложила и заверени копия от квитанции към ПКО от 21.01.2009 г. – 2 бр., съответно за сумите: 8 801,23 лева и 5 476 лева и от 22.01.2009 г. – 2 бр., съответно за сумите: 5 280,74 лева и 2 708 лева и е ангажирала съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/.
От приетото от съда и неоспорено
от страните заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице С.Й. на базата на
събраната по делото документация и извършена проверка по първичните документи в
счетоводството на ответното дружество, се констатира, че направените от името
на Н.П. плащания на „С.Е.
От разглежданото доказателство и
поясненията на вещото лице, дадени по реда на чл.200, ал.2 ГПК е видно, че
сумата 18 801 лева е постъпила по банковата сметка на „С.Е.
С нотариална покана с рег.№
16 599, том 7, № 2 от 06.12.2010 г. на нотариус В.Г. – рег.№ 340 на
Нот.камара, г-жа Н.С.П., действаща чрез пълномощника й адв.Т.В., е отправила
волеизявление до съконтрагента й „С.Е.
За доказване на претенциите й
ищцата е представила и заверено копие от постановления на ЧСИ М.Б., рег.№ 838
на КЧСИ по изп.дело № 20098380404881: за на-лагане на възбрана върху недвижим
имот от 19.03.2010 г., вписано в АВ под № 225, том ІV, вх.рег.№ 9
938/22.03.2010 г. и за възлагане на недвижим имот от 10.11.2010 г., влязло в
сила на 19.11.2010 г., вписано в АВ на 09.12.2010 г. с акт № 10, том СХLV,
вх.рег.№ 56 894. Съгласно данните от приложените документи: същите имат за
предмет собствения на „С.Е.
Представено е и заверено копие от констативен протокол от 13.12.2010 г., съставен във връзка с нот.покана с рег.№ 16 599/2010 г. от ищцата, нейния пълномощник – адв.Т.В. и К.В., който като частен свидетелстващ документ, несъдържащ неизгодни за г-жа П. факти, има само формална доказателствена сила в гражданския процес съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК, но не и материална такава.
Други относими към предмета на спора доказателства не са представени в процеса.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че не са налице условията за ангажиране отговорността на ответника по предявения срещу него главен иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД.
По своята правна същност задатъкът или капарото е парична сума или имуществена ценност, която въз основа на писмена уговорка единият от съконтрагентите дава на другия при сключването на даден договор като доказателство, че сделката е сключена и за обезпечаване на нейното изпълнение, като с разпоредбата на чл.93, ал.2 ЗЗД законодателят е признал на изправната страна правото да се откаже от договора и да задържи получения от нея задатък или да иска, дадения от същата такъв в двоен размер, ако съконтрагентът й не изпълни задълженията си по тази сделка.
В подадената искова молба с уточненията към нея, ищцата основава претенцията си за заплащане на сумата 26 230,00 евро - задатък в двоен размер, на обстоятелствата, че е на-лице неизпълнение на задълженията на ответното дружество по чл.6, ал.1 и чл.6, ал.2 и чл. 15 от предварителния договор от 21.01.2009 г., както и че в чл.5 на този акт е била потвърдена уговорката между страните: заплатената предварително част от цената за ап.№ 5.3 в размер на 13 115 евро във връзка с водени между тях преговори за сключването на договор за този имот - да се счита като капаро, депозит по договора от 21.01.2009 г.
Клаузата на чл.5/1/, б.”а” и б.”б” от процесния предварителен договор е ясна, като от нейното съдържание е безспорно, че описаните в същата: разписка за депозит от 26.08.2008 г. и разписка-споразумение от 01.09.2008 г., са цитирани единствено за удостоверяване на плащането на съответните суми. Както в тази, така и в останалите клаузи на разглежданата сделка от 21.01.2009 г. не е налице постигната договореност между съконтрагентите по нея за придаване на визираните плащания на характер на задатък, нито е налице изрично писмено препращане по този въпрос към предишни уговорки между същите страни по други техни правоотношения.
С оглед несъществуването на
изрична писмена уговорка между ищцата и ответното дружество, касаеща
приложението на този правен институт при регулирането на отношенията им-предмет
на спора, настоящият състав приема, че поради липсата на кумулативната даденост
на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.93, ал.2 ЗЗД,
предя-веният на това правно основание иск за сумата 26 230 евро се явява
неоснователен и като такъв - трябва да бъде отхвърлен изцяло.
При приетата в производството фактическа обстановка първоинстанционният съд приема, че са налице нормативните изисквания за ангажирането на отговорността на ответното дружество по заявената срещу него претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, с която норма е установено от законодателя задължението на правните субекти, получили нещо на отпаднало правно основание – да върнат същото.
Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че един от съществените случаи, при които е налице отпадане на основанието – като предпоставка за възникване на разглежданата отговорност по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД е: развалянето на двустранните договори, поради тяхното виновно неизпълнение, което се осъществява чрез надлежното упражняване на това потестативно право от неговия носител - изправната страна по дадена сделка и се обуславя от наличието на виновно неизпълнение на задължението по нея от страна на длъжника, каквото в случая е налице.
Между страните в производството е съществувало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях договор от 21.01.2009 г., материализиращ две правни сделки: за изработка и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19 ЗЗД, по силата на който ответникът се е задължил срещу заплащане на определена цена да построи и продаде на купувача описания по-горе апартамент в договорения срок и вид. Съгласно клаузата на чл.6/1/ този акт определеният срок за построяването на сградата, в която се намира процесният апартамент и приемането на същата с констативен акт-образец № 15 е: 30.12.2009 г.–момент, който в разглеждания договор е определен като начален период на 6-месечния срок по чл.6/2/, в който ответното дружество е следвало да снабди възложителя с разрешение за въвеждане в експлоатация на сградата.
От събраните в процеса банкови и счетоводни документи, изходящите от ответното дружество разписки и заключението на приетата ССЕ се констатира, че в изпълнение на основната й престация по акта от 21.01.2009 г. ищцата е заплатила в брой и по сметката на ответника до 22.01.2009 г. сумата от 24 499,69 евро, представляваща стойността на вноските от продажната цена на имота по чл.5/1/, б.”а” - б.”г”, първите две - погасени по взаимно съгласие на съконтрагентите чрез прехвърляне на плащания относно друг апартамент-предмет на предходни договорки между тях, с което г-жа П. е изпълнила това нейно задължение по сделката, но не бе доказано, че ответникът-продавач/изпълнител/ е изпълнил точно насрещните му задължения за своевременното изграждане на процесния апартамент в договорената степен на завършеност, удостоверена с предвидените в нормативната уредба актове, както и за продажбата на този имот на купувача.
От друга страна: до момента да изповядване на окончателния договор – по силата на уговореното в чл.15 от същата сделка, изпълнителят-продавач се е задължил да не обременява имота с права, които биха възпрепятствали съконтрагента му да упражнява правото си на собственост в пълен обем. От приложените в производството документи във връзка с изп.дело № 20098380404881 на ЧСИ с рег.№ 838 – М.Б., се установи, че върху недвижимия имот-предмет на обсъжданата сделка не само е била наложена възбрана през м.03.2010 г., но и че същият е придобит от трето лице през м.11.2010 г.
При наличието на тези
обстоятелства настоящата съдебна инстанция приема, че в обективната
действителност са се реализирали предвидените в чл.87, ал.1 ЗЗД предпоставки,
обуславящи възникването в патримониума на купувача/възложител/ на правото да
развали едностранно този акт, поради виновното неизпълнение на договорните
задължения на продавача/изпълнител/, касаещи: построяването на сградата,
въвеждането на същата в експлоатация и продажбата на апартамента на ищцата,
както в определените в акта от 21.
С развалянето на сделката - от момента на изтичането на дадения от ищцата срок в едностранното й изявление в нотариалната покана от 06.12.2010 г., с обратна сила е премахната облигационната обвързаност между страните по нея и е отпаднало основанието, по силата на което същата е извършила престирането на вноските по чл.5, б.”а” до б.”г” от договорната цена /чл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД/, предвид което дадените от това лице суми – подлежат на връщане, тъй като е налице неоснователно разместване на имуществени блага, водещо до неправомерно обогатяване на ответника в процеса за сметка на съконтрагента му по развалената сделка.
В своята съвкупност изложените обстоятелства аргументират извод за наличието на елементите от хипотезиса на разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, което обуславя основателността на разглеждания иск, който предвид данните от изслушаната ССЕ се явява доказан по своя размер за сумата от 24 499,69 евро, до която стойност същият следва да бъде уважен. В останалата й част: до пълния заявен размер от 25 000,00 евро - тази претенция трябва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
СГС, І-во ГО, 11 с-в намира, че следва да се отхвърли като неоснователен и последният, предявен от ищцата при условията на кумулативност иск - с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 1 400 евро и период: от 01.07.2010 г. – до 01.02.2011 г.
По общата воля на страните по спора, обективирана в клаузата на чл.5./4/ от подписания между тях акт на 21.01.2009 г., пораждането на правото на неустойка е обвързано с изтичането на определен от същите допълнителен /гратисен/ срок от 6 м., едва след чието изтичане настъпва изискуемостта на това вземане. Вземането за неустойка е уговорено общо – за едновременното неизпълнение на задължения и по двете алинеи на чл.6, а не алтернативно – за всяко едно от тях /използван е съюзът „и”, а не „или”/, поради което установеният в чл.5/4/ допълнителен период от 6 м., започва да тече от момента на изтичането на срока по чл.6/2/ - на 30.06.2010 г. и изтича на 30.12.2010 г. – след датата на разваляне на процесната сделка на 13.12.2010 г. Преди този момент в полза на ищцата не е било възникнало валидно ликвидно и изискуемо вземане за неустойка по чл.5/4/ от договора, а след него – договорът няма действие между страните и не поражда никакви права и задължения за тях.
Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцата и законна лихва върху присъдената й сума по чл.55 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.02.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 3 354,04 лева.
Разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение са определени при условията на чл.78, ал.5 ГПК във връзка с направено от ответната страна възражение в молбата й от 15.02.2012 г. Изхождайки от вида и характера на осъществената защита по спора; обема на извършените процесуални действия; незначителната фактическа и правна сложност на делото, както и цената на заявените претенции, настоящата инстанция приема, че заплатеното от г-жа П. адвокатско възнаграждение от 3 500 лева е прекомерно, поради което трябва да бъде намалено до размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, възлизащ в дадения случай на 1 926,14 лева. Параграф 2 от ДР на Наредбата не следва да се прилага, тъй като същият е създаден от Висшия адвокатски съвет извън делегираните му нормотворчески правомощия по чл.36 ЗА /в т.см. и определение № 91/21.10.2009 г. на ВКС, ІІ ТО по т.д.№ 305/2009 г.; определение № 283/07.05.2009 г. на ВКС, ІІ ТО по т.д.№ 304/2009 г.; определение № 74/07.02.2011 г. по ч.гр.д. № 46/2011 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 269/04.05.2011 г. по ч.гр.д. № 155/2011 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 209/14.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 15/2012 г. на ВКС, ІV ГО и др./.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.П. ***, с ЕГН ********** и съдебен
адрес:*** – адв.Т.В. срещу „С.Е.
ОСЪЖДА „С.Е.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: