№ 2527
гр. С., 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110139097 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, чрез юрк. П., извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че на 03.06.2021 г. сключил с Е. Г. П., в качеството й на
кредитополучател, и Ц.Д.К., в качеството й на солидарен длъжник, договор за
потребителски кредит № *******, със следните параметри: сума на кредита – 3000 лв.; срок
на кредита – 36 месеца; размер на вноската – 143,21 лв.; ГПР – 49,10%; ГЛП – 41,00%;
лихвен процент на ден – 0,11%; общо задължение по кредита – 5154,29 лв. Твърди, че били
поискани и закупени допълнителни услуги, а именно възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ в размер на 750 лв. и „Флекси“ в размер на 1500 лв., при размер на вноската по
закупените допълнителни услуги – 62,50 лв., като общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги възлизало в размер на 7404,29 лв., с общ размер на вноската
– 205,71 лв., платима на 20-ти ден от месеца. Поддържа, че в изпълнение на задълженията
си по договора кредитодателят превел на 04.06.2021 г. по посочената банкова сметка на Е. Г.
П. сумата в размер на 3000 лв. На следващо място твърди, че длъжниците не изпълнявали
поетите договорни задължения и направили само четири пълни и една частична погасителни
вноски, поради което на 04.11.2022 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което
до длъжниците било изпратено уведомително писмо. Предвид изложеното моли съда да
уважи предявените искове, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 2 760,61 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ ******* от 03.06.2021 г., ведно със законната лихва за период от 28.02.2023 г. до
изплащане на вземането; 1111,85 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение
за период от 20.10.2021 г. до 04.11.2022 г.; 301,28 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 21.06.2021 г. до 04.11.2022 г.; 193,76 лв., представляваща лихва за забава за
период от 04.11.2022 г. до 27.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, за която ответникът е уведомен и в срока по чл. 414
ГПК е подал възражение, което обосновава интереса от предявяване на искове за
1
установяването им. На следващо място, тъй като съдът е отхвърлил заявлението в частта, с
която се претендират възнаграждения за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“, на основание
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ищецът предявява осъдителни искове за сумата от 665,42 лв. –
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст", както и за сумата от
1333,32 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси". Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, приема от
фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.06.2021 г.
между „Профи Кредит Б.“ ЕООД, в качеството му на кредитор, и Е. Г. П., в качеството на
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № *******, по силата на който на Е. Г. П. бил предоставен кредит в размер на
3000 лв. Видно от съдържанието на договора същият бил сключен за срок от 36 месеца, при
ГПР 49,10%, годишен лихвен процент в размер на 41,00%, лихвен процент на ден – 0,11%, и
общо дължима сума по кредита 5154,29 лв. В договора е посочен и размер на дължимо
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 750 лв. за услуга "Фаст",
предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и
1500 лв. за услуга "Флекси", предоставяща право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит, които били разсрочени за същия срок с размер на вноската 62,50 лв.
и общо задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги - 7404,29 лв., с общ
размер на вноската от 205,71 лв.
За установяване на факта на усвояване на сумата по договора за потребителски кредит
№ ******* е представено от ищеца и прието от съда по делото преводно нареждане за
кредитен превод, от което се установява, че кредитодателят е превел на 04.06.2021 г. по
банковата сметка на кредитополучателя Е. Г. П. сумата от 3000 лв. (л.21 от делото).
От приложеното към исковата молба по делото уведомително писмо, получено от
ответника, се установява, че размерът на кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, тъй
като ответникът не е изпълнил задълженията си по договора.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, които ответникът не е оспорил, че по
процесния договор за кредит са извършени плащания в общ размер на 871,22 лв., като са
останали непогасени следните суми: 2 760,61 лв. - главница по договор за потребителски
кредит № ******* от 03.06.2021 г., ведно със законната лихва за период от 28.02.2023 г. до
изплащане на вземането; 1111,85 лв. – неплатено договорно възнаграждение за период от
20.10.2021 г. до 04.11.2022 г.; 301,28 лв., представляваща мораторна лихва за период от
21.06.2021 г. до 04.11.2022 г. и 193,76 лв., представляваща лихва за забава за период от
04.11.2022 г. до 27.02.2023 г.
Основателната на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е обусловена от установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи
факти: 1) сключен между ищеца и ответника на 03.06.2021 г. договор за потребителски
кредит със съдържанието, посочено в исковата молба; 2) предоставяне на сумата на
ответника, както и 3) изискуемост на вземането. При установяване горните предпоставки, в
тежест на ответника е да докаже, че е платил.
От ангажираните по делото доказателства несъмнено се установява, че между „ПРОФИ
КРЕДИТ Б.“ ЕООД и ответника е подписан на 03.06.2021 г. договор за потребителски
паричен кредит за сумата от 3000 лв., срещу насрещното му задължение да върне сумата на
36 месечни вноски. Установява се, че кредитодателят е превел на 04.06.2021 г. по банковата
сметка на кредитополучателя Е. Г. П. сумата от 3000 лв.
2
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата
на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на
търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно дружеството-ищец е търговец по смисъла
на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на
което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит
(потребителски кредит) за общо ползване (за задоволяване на лични нужди), като не са
налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. Ето защо съдът приема, че за валидността на този
договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Отделно от това нормите на ЗПК са повелителни,
поради което съдът може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в
договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав приема, че клаузите от договора за кредит,
регламентиращи възнаграждение в полза на кредитодателя за закупен пакет от
допълнителни услуги - 750 лв. за услуга "Фаст" и 1500 лв. за услуга "Флекси", са нищожни
поради прякото им противоречие със закона и по-конкретно със ЗПК.
Несъмнено допълнителната услуга "Фаст", дефинирана в договора като приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, като начален етап от
сключването на договора представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да
се подведе под дефиницията за "допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК,
за която дейност е предоставена законова възможност кредитодателят да събира
допълнителни такси/възнаграждения. Същото се отнася и по отношение на допълнителната
услуга "Флекси", уговорена в раздел VI във връзка с раздел V от договора. Съгласно
цитираната разпоредба процесната услуга представлява осигуряване на право на
кредитополучателя да променя погасителния си план при изпълнение на съответните
специфични изисквания, описани в чл. 15.2., чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и 15.2.3. от общите
условия. Освен, че така уговореното възнаграждение е свързано пряко с дейността на
кредитодателя с управлението на кредита, съдът приема, че независимо дали
кредитополучателят се е възползвал или не от предоставената допълнителна услуга, същата
на практика представлява предварително уговорено и заплащано заедно с погасителната
вноска възнаграждение с обезщетителен характер за продължаването на срока на договора,
на което кредитодателят няма право поради изричната забрана на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.
От друга страна, така уговорените възнаграждения (за приоритетно разглеждане на
искането за кредит и за правото да се промени погасителния план) по съществото си
представляват разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1
и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
3
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република Б.
(основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съпоставянето с общия
размер на процесното възнаграждение за допълнителна услуга за приоритетно разглеждане
на заявка за отпускане на кредит и документи и начислената договорна лихва, с размера на
главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е
превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД (в този смисъл и Решение № 2364 от 10.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
6968/2022 г. и др.).
Както се изясни не е спорно между страните по делото, че по процесния договор за
кредит са извършени плащания в общ размер на 871,22 лв., като са останали непогасени
следните суми: 2 760,61 лв. - главница по договор за потребителски кредит № ******* от
03.06.2021 г., ведно със законната лихва за период от 28.02.2023 г. до изплащане на
вземането; 1111,85 лв. – неплатено договорно възнаграждение за период от 20.10.2021 г. до
04.11.2022 г.; 301,28 лв., представляваща мораторна лихва за период от 21.06.2021 г. до
04.11.2022 г. и 193,76 лв., представляваща лихва за забава за период от 04.11.2022 г. до
27.02.2023 г., поради което предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни изцяло.
Предвид установената недействителност на клаузите от договора за кредит,
регламентиращи възнаграждение в полза на кредитодателя за закупен пакет от
допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", неоснователни се явяват предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
665,42 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст", както и за
сумата от 1333,32 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси" по договор
за потребителски кредит № ******* от 03.06.2021 г.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 127,32 лв. – за държавна такса в заповедното производство, като претендира и
юрисконсулстко възнаграждение в заповедното производство, което съдът определя в
размер на 50 лв.; 109,11 лв. – държавна такса в исковото производство, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът определя в размер
на 100 лв., т.е. общо 386,43 лв. Намалени съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
265,10 лв.
Ответникът не е сторил и претендирал разноски, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.Т.“ № ***, вх. „В“, ет. 1,
4
ап. 47, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, следните суми: 2 760,61 лв. - главница
по договор за потребителски кредит № ******* от 03.06.2021 г., ведно със законната лихва
за период от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането; 1111,85 лв. – неплатено договорно
възнаграждение за период от 20.10.2021 г. до 04.11.2022 г.; 301,28 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 21.06.2021 г. до 04.11.2022 г. и 193,76 лв., представляваща
лихва за забава за период от 04.11.2022 г. до 27.02.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.03.2023 г. по ч.гр.д. №
10938/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, срещу Е. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.Т.“ № ***, вх. „В“, ет. 1, ап. 47, осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК, за следните
суми: 665,42 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст", както
и за сумата от 1333,32 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси" по
договор за потребителски кредит № ******* от 03.06.2021 г.
ОСЪЖДА Е. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.Т.“ № ***, вх. „В“, ет. 1,
ап. 47, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
265,10 лв., представляваща разноски за заповедното и исковото производство пред СРС,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5