Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение II- В въззивен състав,
в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря КРИСТИНА
ПЪРВАНОВА
И прокурора сложи
за разглеждане
В.гр.д.№ 15408 по описа за 2019 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника пред
СРС – З. „А.Б.“ срещу решение от 29.07.2019 г. по гр. д. № 46751/2018 г. на СРС, 31
състав, с което решение е уважен предявеният срещу ответника въззивник иск по
чл. 405 от КЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, частично.
Въззивната жалба
съдържа доводи за неправилност на обжалваното решение; твърди се, че
същото е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи, че
СРС не бил обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.
Счита, че не са налице всички предпоставки на чл.405 КЗ за уважаване на
претенцията на ищеца. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се
установило, че уврежданията по МПС не било възможно да са получени по описания в
исковата молба, начин.
Иска се отмяна на
първоинстанционното решение, както и постановяване на друго, с което така
предявените искове да се отхвърлят изцяло.Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Б.К.Б. в
законоустановения срок е депозирал отговор,
в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
така постановеното от СРС, решение. Не били извършени сочените от въззивника
нарушения на материалния и процесуален закон. Претенциите били доказани от
събраните по делото доказателства. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното
решение въззивникът е бил уведомен на 05.08.2019 г., обстоятелство, което се
установява от съдържащата се по делото /пред СРС/ призовка. Въззивната жалба е
подадена на 19.08.2019 г./по пощата/.
Следователно
същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С първоинстанционното
решение, в частта в която се обжалва/ с оглед направеното уточнение на
въззивната жалба/ предявените от ищеца срещу ответника /въззивник/ искове по
чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД са били уважени.
В частта, в която претенциите са отхвърлени,
решението като необжалвано е влязло в сила.
Ето защо съдът
счита, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
След служебно
извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото не се спори наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ към датата на
ПТП-26.04.2018 г. Установило се и, че ищецът е заплатил на „Мото Пфое“ ЕООД
сумата в размер на 1369, 57 лв., представляваща стойността на извършения ремонт
на МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „Куга“, рег.№ ******. СРС се е
позовал на заключението на съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ относно механизма
на ПТП, а именно: че уврежданията по МПС могат да бъдат получени в паркирано
състояние, при постъпателно движение на твърд и грапав предмет спрямо
процесното МПС, но не и от друг лек автомобил и не по едно и също време. По
делото не било установено щетите да могат да бъдат реализирани в рамките на
един час или един ден без възможност за точно датиране. В случая не били налице
предпоставките за отказ от плащане, уредени в разпоредбите на чл.363-364 КЗ,
чл.395 КЗ, чл.403, ал.4 КЗ и общата разпоредба на чл.408 КЗ. Ответникът по
делото бил оспорил само механизма на ПТП, а именно, че същият не отговарял на
заявения в исковата молба, респ. в подаденото уведомление за щета. Въпреки
указанията на съда, ответникът не бил ангажирал доказателства за груба
небрежност на ищеца. Затова и искът се явявал основателен. Размерът на щетите
бил установен от заключението на САТЕ на база средни пазарни цени и възлизал на
1255,86 лв. Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД е прието, че ответникът е изпаднал
в забава, считано от изтичането на 15-дневния срок, който бил максимално
допустимия за изплащане на застрахователното обезщетение. За начална дата е
приета 14.05.2018 г. Конкретният размер на лихвата за забава за периода от
14.05.2018 г.- 15.07.2018 г. е определен по реда на чл.162 ГПК – 21,97 лв.
По доводите във въззивната жалба:
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното:
Съгласно чл. 405 от КЗ при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
Не се спори по делото, а и от
представените и от двете страни по спора писмени доказателства се установява,
че относно процесния автомобил е било налице валидно
застрахователно правоотношение към датата на настъпилото застрахователно
събитие. Това е видно и от представената
полица и Общи условия по
застраховката. Това обстоятелство е обявено за безспорно с доклада по чл.140 ГПК,
обективиран в определение от 19.03.2019 г.
Ищецът претендира
да бъде обезщетен от ответника /застраховател/ за настъпило на 26.04.2018 г.
събитие в резултат на което на МПС, което ползувал като лизингополучател, били
нанесени материални щети от дясната му страна. Твърди се, че МПС е било
паркирано, а вредите са нанесени от неизвестно друго МПС.
Не се твърди, а и
не е представен по делото протокол за ПТП.
Видимите щети по
процесното МПС отразени в описа на щетата и снимковия материал по делото са:
предна броня, предна дясна врата, задна дясна врата и вежда декоративна преден
десен калник.
С отговора по исковата молба в срока по
чл.131 ГПК ответникът е оспорил механизма на ПТП, причинно-следствената връзка
между механизма на ПТП и констатираните увреждания; последните не можело да
възникнат в паркирано състояние. Искът е оспорен и по размер. Налице била и
„груба небрежност“ от страна на ищеца, която представлявала непокрит риск.
Следователно, спорно по делото е от какво
произтичат уврежданията по автомобила и съответстват ли те на описания от
застрахования начин и от тук възниква ли отговорност за застрахователя за
плащане на обезщетение на застрахования.
В заключението на
допуснатата, изслушана и приета по делото САТЕ е посочено, че увреждането в
зоната на десните врати представлява хоризонтални задирания и нарушаване на
лаковото покритие, при съприкосновение с твърд и грапав предмет. Такива
увреждания не могат да бъдат получени от друг автомобил и движение спрямо паркирания
процесен автомобил. Увреждането в предната дясна част на лек автомобил „Форд“
модел „Куга“ представляват хоризонтални задирания от твърд и грапав предмет
като същите като вид, форма, разположение и характер не могат да бъдат получени
от друг автомобил. Уврежданията в предната част на превозното средство и тези
по десните врати като вид форма, разположение спрямо пътното платно и широчина
на увреждането са различни и са получени от два отделни /различни/ случая. От
така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и снимковия материал, вещото лице достига до извода, че
уврежданията по процесното МПС могат да бъдат получени в паркирано състояние,
при постъпателно движение на твърд и грапав предмет спрямо процесното МПС, но
не и от друг лек автомобил и не по едно и също време. Вещото лице при
изслушването си в о.с.з., състояло се на 13.05.2019 г., допълва, че
уврежданията в предната част на процесното МПС са с много по-голяма
интензивност на деформацията и на вдлъбването навътре, така, че при всички
случай уврежданията са получени от различни предмети. Уврежданията в предната
част на МПС се различават по вид, форма и характер от уврежданията в
страничната част на лекия автомобил.
Следователно щетите
не са настъпили по описания от ищеца начин, както и са последица от различни
събития и от натиск на различни предмети.
Стойността за
възстановяване на увреждането, определено по средни пазарни цени към датата на
събитието възлиза на 1255,86 лв.
Решението
е неправилно:
По делото не е установено механизма на ПТП да е настъпил
по сочения от ищеца начин. Действително, увреждане на процесното МПС е налице,
но същото не се доказа да е в причинна връзка с произшествието заявено от
ищеца, а именно- ударен от неизвестно МПС. Тежестта за доказване механизма на
ПТП, причинната връзка на събитието с вредите по МПС е в тежест на ищеца
независимо дали той е очевидец на събитието или не. В този смисъл е и
разпределена доказателствената тежест с доклада по чл.140 ГПК, извършено от СРС,
виж л.51 по делото пред СРС.
При недоказан механизъм на
ПТП, както и причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и причинените
на застрахованото при ответника МПС, без значение се явява обстоятелството
доказано ли е наличието на груба небрежност.
Липсва застрахователно събитие, което да поражда
отговорност на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение.
При това положение неправилно СРС е приел, че може да се
ангажира отговорността на застрахователя, както и, че са налице предпоставките
на чл.405 КЗ за уважаване на претенциите на застрахования, ищец.
Ето
защо първоинстанционното решение в обжалваната му
част ще следва
да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което
искът по чл.405 КЗ, съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД ще бъде отхвърлени.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
На ищеца разноски не се следват и затова
обжалваното решение ще бъде отменено в
частта, в която в негова полза са присъдени разноски в размер на 579,04 лв.
Ответникът
претендира разноски в размер на 50 лв.
за вещо лице и 450 лв. – юриск.възнаграждение. СРС му е присъдил такива в
размер на 13,17 лв.
По възражението за прекомерност на претендираното
юриск.възнаграждение:
Същото се
определя от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.25, ал.1 Закона за правната помощ.
Съдът приема, че
на ответника се следва юриск.възнаграждение в размер на 150 лв. като се
съобразява с материалния интерес, както и с липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Или на ответника
се следват разноски в размер на още 186,83
лв., която сума следва да му бъде доприсъдена.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на
спора въззивникът има право на разноски за производството пред въззивната
инстанция. Такива са направени за държавна такса – 51,12 лв. и за процесуално
представителство - юриск. възнаграждение в размер на 150 лв.или общо в размер на 201, 12 лв.
В полза на въззиваемата страна разноски не се следват и
затова не се присъждат.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 29.07.2019 г. по гр. д. №
46751/2018 г. на СРС, 31 състав в частта,
в която З. „А.Б.“ е осъдено да заплати на Б.К.Б., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***- адв.Д.Ш., на основание
чл.405 КЗ, сумата в размер на 1255,86 лв. представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети по лек
автомобил „Форд“, „Куга“, рег.номер на МПС ******, застрахован при ответника по
договор за имуществено застраховане, причинени на 26.04.2018 г. на неохраняем
паркинг на бул.“Драган Цанков“ срещу сградата на „Интерпред“ в гр.София - щета № 0300/18/777/503053, както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 21,97
лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.05.2018г.- 15.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба- 16.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата; както и в частта за разноските присъдени в полза
на Б.К.Б. в размер на 579,04 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.К.Б., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***- адв.Д.Ш., срещу З. „А.Б.“,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, иск по чл.405 КЗ, за
заплащане на сумата в размер на 1255,86 лв. представляваща застрахователно
обезщетение за причинени щети по лек автомобил „Форд“, „Куга“, рег.номер на МПС
******, застрахован при ответника по договор за имуществено застраховане,
причинени на 26.04.2018 г. на неохраняем паркинг на бул.“Драган Цанков“ срещу
сградата на „Интерпред“ в гр.София -
щета № 0300/18/777/503053, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 21,97 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 14.05.2018г.- 15.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 16.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.К.Б., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***- адв.Д.Ш., да заплати на З.
„А.Б.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 186,83 лв. - доприсъдена
за разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Б.К.Б., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***- адв.Д.Ш., да заплати на З.
„А.Б.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 201,12 лв. – разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: