Р Е Ш Е Н И Е
№ 260250 09.02.2021 г.
град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 54-ти
граждански състав
на двадесет и седми ноември две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Евгени Узунов
при секретаря Зинаида Монева
като разгледа докладваното
от съдията Е.Узунов
гражданско дело № 5442 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила искова
молба от М.П.П., ЕГН ********** постоянен адрес: *** съдебен адрес:***, пл.“, с
пълномощник адв.П.З. - БАК против „Българска телекомуникационна компания“ /БТК/
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, район , представлявано
от пълномощника В.Й., юрисконсулт.
От съда се иска постановяване на решение, възоснова на
което да се признае за установено, че спрямо ищеца П. от страна на ответника е
извършена дискриминация по признак „увреждане“, по смисъла на чл.5 от ЗЗоД,
както и, че е налице нарушение изразяващо се в неспазване на законовите
изисквания за осигуряване на достъпна среда предвидени в Закона за интеграция
на хората с увреждания и Наредба №4/01.07.2009 г., за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания;
Да се осъди ответника да преустанови нарушението и да
предприеме необходимите действия за осигуряване на достъп на хора с увреждане в
офисите си в гр.Б.
Да се осъди ответника да заплати на М.П. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 7000 /седем хиляди/ лева Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че М.П. е с увреждане,
удостоверено с Решение на ТЕЛК № 0073/90г. пенсиониран по социални индикации -
“Първа група“, с определено пожизнено ползване на чужда помощ. В резултат на
увреждането той се придвижва само с помощно техническо средство - инвалидна
количка - тип-Автоматична.
Твърди се, че П. е клиент на “БТК“ ЕАД повече от 5г.
На 14.12.2016г. посетил офис на ответното дружество в
гр.Б , който бил недостъпен за човек с увреждания, използващ инвалидна количка
за придвижване.
На 15.06.2017г. П. посетил офис на ответното дружество
в гр.Б, също недостъпен за човек с увреждания ползващ инвалидна количка за
придвижване.
На 15.01.2019г. ищецът посетил офис на ответното
дружеството на ул.“А тъй като бил недостъпен, посетил с придружаващи го лица офис
на БТК на ул.Александровска“ №14, който също се оказал недостъпенпоради което,
придружаващите го лица го транспортирали с автомобил до офис на „БТК“ ЕАД до
търговски център „МОЛ Галерия“, където подновил договора си.
Твърди се, че офисите на „БТК“ ЕАД, находящи се в гр.Б.“Св.не
са съобразени с изискванията за достъпност за хора с увреждания ползващи за
придвижване инвалидна количка.Поради тяхната недостъпност, винаги е „обслужван“
на улицата от служител на ответното дружество.
Твърди се и, че в офисите на ответника, находящи се в гр.Б на
ул.“; ул.“ и ул.“, височината на обслужващите гишета не отговарят на
изискванията за достъп от хората с увреждания ползващи инвалидна количка.
Ответникът
е депозирал отговор в срок.
С отговора се оспорват фактите, изложени от ищеца като
се ангажират доказателства за това, че на 14.12.2016г.не е било необходимо
ищеца да посещава който и да е офис на ответника, тъй като Споразумението за предоставяне
на телевизионна услуга и интернет, датиран от14.12.2016 г. и представен от ищеца, всъщност е договор по сделка от
разстояние.
Сочи се противоречие в обстоятелствата, изложени от
ищеца че височината на обслужващите гишета в магазините на БТК са му
неподходящи, тъй като видно от неговите твърдения, той не е влизал в такива
обекти, поради недостъпност, т.е. не е бил обслужван на гише.
Ответникът твърди, че Обектите на БТК на ул. А на ул. и на ул. в гр. Б, се помещават в стари сгради, строени
преди влизане в сила на Наредба № 6/26.11.2003 г. за изграждане на достъпна
среда в урбанизираните територии но въпреки това са осигурени
мерки за достъп до тези обекти на посетители с нарушена подвижност. В
изпълнение на действащ договор с Орка-С ООД за абонаментна поддръжка на обекти
на БТК, от м. март 2015 г. в магазини на БТК, сред които са и тези в гр. Б на
адреси ул., ул. и ул. , са доставени
мобилни рампи, монтирани звънци и поставени стикери за достъпна среда на
входните врати.
Не на последно място се сочи, че ответното дружество
стопанисва обект, който е изцяло достъпен без усилия и този обект се явява
най-подходящ за ищеца.По същество се тъврди, че ответното дружество не е
надлежно пасивно легитимирано да отговаря по специалния Закон. Твърди се, че
спрямо ищеца не е упражнена дискриминация.Твърди се, че към насотящия момент
има достатъчно по брой и обем мерки за трудноподвижни лица.Оспорва се и
основанието и размера на иска за обезщетение. Представя доказателства.
Претендира се отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото доказателства, , настоящият
състав приема за установено следното:
Съдът приема за безспорно, че ищеца е със затруднено
придвижване за което е надлежно диагностициран, пенсиониран с решение на ТЕЛК.
Определено му е пожизнено ползване на чужда помощ.
Съдът приема за безспорно и, че ищеца е клиент на
дружеството-ответник като потребител на далекосъобщителни услуги преди повече
от пет години.
В хода на производството се проведени разпити на
свидетелите И. Х. С;Н. П. З;С. Д. Г. и В М. М.
От показанията им се установява, че от 2016г. до 2019г.
ищеца няколкократно е посещавал в гр.Б, ул.“като при описаните три посещения
всички са били със затруднен достъп, от които при посещенията в зимните месеци,
тези на 2016г. и 2019г. е бил изложен прекомерно на лоши метеорологични
условия, поради това, че не му е осигурен надежден и надлежен достъп до
посетените офиси.
В хода на производството се извърши експертиза, видно
от заключението на която вещото лице на 18.11.2019г извършила технически оглед на офисите в гр. Бургас на
„БТК“ ЕАД находящи се на: ул. Подробно изследвала проектите по част Архитектура
- Подвижно обзавеждане. В проектите нямало отразени маршрути за достъпност и
решения за създаване на досъпна архитектурна среда.
И в трите офиса били показани прилаганите практически
мерки за осигуряване достъпния вход на обектите:подвижна телескопична рампа с
дължина 1,50м; стикер с международния символ „инвалид“ и звънец.Към момента на
огледа , в офиса на ул. „ звънецът бил повреден и бил поставен надпис: „за
достъп до магазина позвънете на тел.: …….“.
Вещото лице установило, че и в трите офиса денивелацията от ниво тротоар до
кота 0,00 - готов под е 0,20м. При разгънато положение на използваната
телескопична рампа с дължина 1,50м .Наклонът на рампите не е съобразен с
изискването на чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/01.07.2009г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания, а именно максимален
наклон 10% или 1,25.Рампите не са съоръжени с парапети, каквото е изискването
на чл.16, ал. 1, т. 5. от Наредбата.Не са изпълнени тактилни ивици преди
началото и след края на рампите съгласно изискването на чл.16, ал. 1, т. 7 от
Наредбата.Рампите не са отопляеми или покрити съгласно изискването на чл.16,
ал. 1, т. 9. от Наредбата.Пред входовете не са устроени хоризонтални площадки с
размери най- малко 1,50 на 1,80 м, каквото е изискването на чл. 40, ал.2 от
Наредбата.
Възоснова на установеното, вещото лице заключава, че Самостоятелен
достъп на човек в инвалидна количка до офисите на ответното дружество, не е
възможен.
Офисите в гр. Б, не отговарят на законовите изисквания за
осигуряване на достъпна среда, предвидени в Закона за интеграция на хората с
увреждания и Наредба № 4/01,072009г за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания.
Съдът приема, че офисите на дружеството в гр.Б, ул.““
№; ул.““ № и ул.““ № се намират в
Централната част на гр.Б, в пешеходна зона и се посещават от множество хора,
поради което съдът приема, че всеки един от тях съставлява „публично място” по
смисъла на чл. 5 ЗЗД.
Невъзможността на ищеца да се предвижва
самостоятелно и липсата на подходяща и
достъпна архитектура в тези офиси на дружеството, всеки път ставали причина той
да изчаква отвън - пред съответния офис и да умолява някой да му помогне и ако
се съгласи – да го консултира извън помещението на офиса пред него, независимо
от атмосферните и метеорологични условия.
Въз основа на установената фактическа
обстановка съдът обосновава извод, , че са налице факти, че чрез бездействието
си ответникът, в качеството му на търговец, че на датите 14.12.2016.,15.06.2017г.
и 15.01.2019г. е дискриминирал ищеца на база на признака „увреждане”. Ищецът
като човек с намалена двигателна подвижност е ползвал за придвижването си автоматична
инвалидна количка, като поради високите стъпала пред входа на офиса достъпът му
вътре в него е бил затруднен. Т. е. от страна на ответника е налице бездействие
да осигури достъпна среда по смисъла на чл. 5 ЗЗДдискр. в своите търговски
обекти - Офисите в гр. Б.
Обстоятелството, че дружеството е осигурило възможност
на клиентите си да сключват договори и подписват такива за услуги от
разстояние, не може да дерогира законовите изисквания за осигуряване на
достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, още повече,
че законът – чл. 37, ал. 1 ЗЗДдискр. не допуска отказ от предоставяне на стоки
или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или
при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗД
дискр.
С оглед на горното , съдът приема, че ищецът е доказал
фактите, от които може да се приеме, че спрямо него е налице дискриминация на
база сочения от него признак „увреждане”, то по силата на чл. 9 ЗЗДискр. в
правната сфера на ответника е възникнало процесуално задължение да докаже, че
принципът на равно третиране не е нарушен, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 71, ал.1, т. 1 ЗЗДискр. като основателен следва да бъде
уважен.
За уважаване на предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 3
ЗЗДискр. следва да се установи не само наличието на дискриминационен акт, а
също и вреди и причинно-следствена връзка между увреждането и вредоносния
резултат.
Съобразно показанията на разпитаните свидетели при едно от посещенията, в зимния период се
наложило да опитат ва ползват и трите коментирани офиса и се оказало
невъзможно, поради което ищеца „измръзнал“, причинена му била трудна подвижност
и на ръцете, така, че да не успявал да управлява количката с джойстик.След това
се чувствал подтиснат. При посечението през 2019г. също бил подложен на
продължително изчакване пред офис, в зимна обстановка от което се чуствал с още
по-затруднена подвижност.
От анализа на доказателствата,настоящият състав
приема, че тези му три посечещения в клиентските офиси на дружеството в центъра
на гр.Бургас в дните 14.12.2016.,15.06.2017г.
и 15.01.2019г са били свързани не само с физически болки и страдания – болки в
следствие на прекомерно излагане на зимни температури и условия, а и с негативни
емоционални изживявания. Същите обаче, не са с характер да окажат влияние върху
степента на наличните у ищеца увреждания,поради което съдът намира, че тези
извършени три посещения не са допринесли
за влошаване на здравословното му състояние.
Предвид гореизложеното, съдат приема, че са налице елементите на фактическия
състав на чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за ангажиране на отговорността на
ответника. Налице е продължителен период, през който ответникът със своето
бездействие е извършвал актове на дискриминация по отношение на ищеца,
вследствие на което последният е изпитвал не само физически страдания, а е имал
и негативни емоционални преживявания. Доколкото, обаче, последните, не са се
отразили на здравословния му статус и с оглед на критерия за справедливост по чл.
52 ЗЗД, в съответствие с който следва да бъде определен размерът на
претендираното обезщетение, съдът приема, че обезщетение в размер на 300 лв. в
достатъчна степен би компенсирало претърпените от ищеца неимуществени вреди,
като за разликата до пълния претендиран размер от 7000 лв. искът с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода от спора в тежест на ответника следва
да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски в производството. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлените искове, определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т.
1 Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответника, следва да бъде осъден и да понесе
разноските за експиртизата в размер на 300 лева.
Мотивиран от горе изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че спрямо М.П.П., ЕГН **********
постоянен адрес: *** съдебен адрес:***, пл.“ пълномощник адв.П.З. - БАК, за
дните 14.12.2016.,15.06.2017г. и
15.01.2019г. от страна на „Българска телекомуникационна компания“ /БТК/ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, район представлявано
от пълномощника В.Й., юрисконсулт, са извършени нарушения по чл. 37, ал. 1 и
чл. 5 Закон за защита срещу дискриминация, изразяващи се в предоставяне на услуги
в клиентсските офиси на „БТК“ ЕАД находящи се в гр. Б, ул. „“ № ; ул. „“ № ;
ул, „“ № при по-неблагоприятни условия
на база на признака„увреждане” поради поддържането на архитектурна среда в офиса,
затрудняваща достъпа до него на лица с увреждания.
ОСЪЖДА „Българска
телекомуникационна компания“ /БТК/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ся, район М, бул. „" № , да заплати на М.П.П., ЕГН **********
постоянен адрес: ***, сумата от 300 /триста/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени за дните
14.12.2016.,15.06.2017г. и 15.01.2019г. вследствие на извършени спрямо М.П.П.,
ЕГН ********** нарушения по чл. 37, ал. 1 и чл. 5 Закон за защита срещу
дискриминация, изразяващи се в предоставяне на услуги в в клиентсските офиси на
„БТК“ ЕАД находящи се в гр. Б, ул. „“ № ; ул. „“ № ; ул, „“ № при по-неблагоприятни условия на база на
признака „увреждане” поради поддържането на архитектурна среда в офисите,
затрудняваща достъпа до него на лица с увреждания, като над уважения до пълния
предявен размер от 7000 лв. отхвърля предявения иск с правно основание чл. 71,
ал. 1, т. 3 Закон за защита от дискриминация като неоснователен.
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН **********
постоянен адрес: ***, да заплати на „Българска телекомуникационна компания“
/БТК/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, район сумата 50 лв. юрисконултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлените искове.
ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания“ /БТК/
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, район М, да
заплати по сметка на РС Бургас сумата в размер на 300 /триста/ лева, изплатено
възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/Евгени Узунов
Вярно с оригинала: З.М.