РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Е.П., 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е.П., IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Н.а
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20221820101066 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на Е.П.” АД, ЕИК........, със седалище и адрес на
управление: гр. С......, район М., бул. „Ц...с.” №......, бл. Б.М.Б.Ц. срещу М. С. Ц., ЕГН
**********, с адрес: с. Е.П. Гара, общ. Е.П., ул. „С.г.“ №..... вх...., ет....., ап...., с която се
иска признаването за установено, че дължи сумата от: 466,29 лева, главница за използвана
електрическа енергия от 20.12.2021 г. до 20.04.2022 г.; 9,44 лева, законна лихва от 10.02.2022
г. до 30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането.
Ответницата М. С. Ц. не е открита на адреса, посочен в исковата молба - с. Е.П. Гара, общ.
Е.П., ул. „С.г.“ №..... вх...., ет....., ап..... Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ
адрес, че е регистриран същият адрес - с. Е.П. Гара, общ. Е.П., ул. „С.г.“ №..... вх...., ет.....,
ап..... При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено уведомление на 17.01.2023 г., като в
срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справки от НОИ няма активен
трудов договор.
Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се
определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК/. Съдът е определил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
1
възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 400 лева, което е било
внесено от ищеца според представеното преводно нареждане от 09.03.2023 г.
С определение от 28.03.2023 г. е изискано от САК да определи особен представител на
ответника. В уведомително писмо с изх. № 430/31.03.2023 г. на Софийския адвокатски
съвет е посочено, че за представител на ответника е определен адвокат А. Й. Н. от САК. С
определение от 19.04.2023 г. адв. Н. е назначен за особен представител на ответника М. С.
Ц..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника,
в които се твърди, че исковете са неоснователни. Твърди, че има неяснота за ползваните
услуги и периода. Твърди, че няма данни процесните фактури да са връчени.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмена молба се излагат
доводи за основателност на исковете. Сочи се, че за договорите за продажбата на
електрическа енергия не се предвижда писмена форма за действителност, като отношенията
между страните са уреждат от общите условия на доставчика.
В съдебно заседание ответницата чрез назначения й особен представител адв. Н. оспорва
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно е от приложеното ЧГД № 592/2022 г. на РС Е.П., че е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено М. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: с. Е.П. Гара, общ.
Е.П., ул. „С.г.“ №..... вх...., ет....., ап...., да заплати на Е.П.” АД, ЕИК........, със седалище и
адрес на управление: гр. С......, район М., бул. „Ц...с.” №......, бл. Б.М.Б.Ц., сумата от 466,29
лева, главница за използвана електрическа енергия от 20.12.2021 г. до 20.04.2022 г.; 9,44
лева, законна лихва от 10.02.2022 г. до 30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски. Заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК, поради
което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си на
основание чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ГПК, като съобщението е получено на 13.09.2022 г., а
на 14.10.2022 г. е подадена искова молба, по която е образувано настоящето дело.
„ЧЕЗ Електро България” АД притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия № Л-135 от 29.11.2006 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР). Според представените общи условия продавачът осигурява
снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към
разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р. Б. АД с предишно наименование „Е.- Столично” АД.
Според чл. 4, ал. 2 от общите условия от потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Съгласно чл. 19 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД,
2
потребителят заплаща на продавача цената на доставената му електрическа енергия веднъж
месечно след края на месеца на доставянето й в период с продължителност 10 дни, като
неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да плати
дължимата сума в срок, съгласно чл. 19, ал. 8 от Общите условия.
Представен е споразумителен протокол от 13.11.2017 г. между „ЧЕЗ Р. Б.” АД и М. С. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: с. Е.П. Гара, общ. Е.П., ул. „С.г.“ №..... вх...., ет....., ап...., според
който последната признала задължения за периода от 21.10.2016 г. до 18.09.2017 г. за
консумирана и незаплатена електрическа енергия по клиентски номер 300113251256 в
размер на 1211,10 лева, като се е задължила да ги изплати на 6 вноски.
Представени са справки за задължения и постъпили плащания за електроснабден имот с
ИТН 300113251256 на адрес: с. Е.П. Гара, общ. Е.П., ул. „С.г.“ №..... вх...., ет....., ап.... за
периода от 20.12.2021 г. до 20.04.2022г., фактура № ********* от 26.01.2022г. на стойност
130.09 лева за периода 20.12.2021 - 19.01.2022 г.; фактура № ********* от 25.02.2022г. на
стойност 146.96 лева за периода 20.01.2022 - 18.02.2022 г.; фактура № ********* от
25.03.2022г. на стойност 130.72 лева за периода 19.02.2022 -21.03.2022 г.; фактура №
********* от 26.04.2022г. на стойност 58.52 лева за периода 22.03.2022 - 20.04.2022 г.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените искове за установяване на паричното вземане са допустими, тъй като е налице
правен интерес от предявяване на иска, което се доказа от приложеното ч. гр. д. , по което
срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
за което кредиторът е уведомен на 13.09.2022 г. Исковата молба е подадена в съда на
14.10.2022 г., т. е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, за
спазването на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
За основателността на иска следва да се констатира кумулативната даденост на следните
предпоставки: валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка
/продажба/, по силата на който ищецът има качеството на доставчик на електрическа
енергия, а ответникът на потребител; реално доставяне на претендираното количество
електроенергия от доставчика на потребителя; изискуемост на вземането, касаещо цената на
доставката и неизпълнение на корелативното задължение на потребителя за заплащане на
стойността на продадената енергия.
В настоящото производство не се спори между страните, че ищецът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /с
настоящо наименование Е.П.“ ЕАД/ е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла
на чл. 92, т. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и като такъв продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни Общи условия - чл. 98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР №
0У-059 от 07.11.2007 г. са одобрени Общите условия на договорите за продажба на
3
електрическа енергия на „ЧЕЗ Е. Б.“ АД, изменени и допълнени с Решение № 0У-03 от
26.04.2010 г. на ДКЕВР, като същите са публикувани в централен и в местен всекидневник и
са действали в процесния период, за който ищецът твърди, че е доставял услугите по
снабдяване на ответника с електрическа енергия.
Съдът намира, че по делото е установено съществуването на облигационно правоотношение
между страните. На първо място съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ТЗ за
сключването на търговска сделка, каквато е продажбата на електрическа енергия, не е
необходима писмена форма. Съгласно чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител, какъвто е
ищцовото дружество, продава електрическа енергия при публично известни Общи условия.
Към процесния период действат Общите условия на "ЧЕЗ . Б." АД, одобрени с Решение №
0У-059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Общите условия същите влизат
в сила след публикуването им, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. В изпълнение на задълженията си на краен снабдител по смисъла на Закона
за енергетиката и съгласно Общите условия ищецът е длъжен да снабдява с електрическа
енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната
мрежа.
Предвид това съдът намира, че е налице облигационна връзка между страните за доставка на
електрическа енергия до обекта на ответницата.
За изразходваната ел. енергия от дружеството доставчик са били издадени процесните по
делото фактури. Представените от ищцовото дружество справки по своя характер са частни
свидетелстващи документи и не обвързват съда с доказателствената си стойност, но
фактурата е свидетелствуващ документ, удостоверяващ материализираното изявление в нея.
Без значение е обстоятелството дали фактурите са били подписани от представител на
дружеството ползвател на ел. енергия, тъй като съгласно Закона за счетоводството за
редовността на издадената от продавача фактура, това не е необходимо. В случая
представените справки и фактури не са оспорени от особения представител на ответницата.
След като в изпълнение на задълженията си по съществуващото между страните
облигационно отношение, дружеството доставчик е изпълнил задълженията си да достави
ел. енергия на потребителя, то за ответника е възникнало задължение за заплащане на
потребеното количество ел. енергия. Няма твърдения в настоящото дело ответницата да е
изпълнила задължението си за заплащане на стойността на изразходваната за процесния
период ел. енергия.
Съгласно чл. 19 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Е. Б.“ АД, ответникът е бил длъжен да заплаща цената на доставената му електрическа
енергия веднъж месечно след края на месеца на доставянето й в период с продължителност
10 дни, като неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да
плати дължимата сума в срок, съгласно чл. 19, ал. 8 от Общите условия. Така за всяко от
главните задължения по процесните фактури, ответникът дължи лихва за забавеното му
плащане от настъпване на падежа на всяка от фактурите до края на претендирания период.
По изложените съображения съдът приема, че следва да бъде признато по отношение на
4
ответницата съществуването на вземането на ищеца за претендираните суми.
Съгласно задължителните указания дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото: 25 лева за
държавна такса в заповедното производство, 75 лева за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, 25 лв. за държавна такса в исковото производство, 140 лв. за
адвокатско възнаграждение в исковото производство и 400 лева за особен представител.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: с. Е.П. Гара, общ.
Е.П., ул. „С.г.“ №..... вх...., ет....., ап...., дължи на Е.П.” АД, ЕИК........, със седалище и адрес
на управление: гр. С......, район М., бул. „Ц...с.” №......, бл. Б.М.Б.Ц., сумата от: 466,29 лева,
главница за използвана електрическа енергия от 20.12.2021 г. до 20.04.2022 г.; 9,44 лева,
законна лихва от 10.02.2022 г. до 30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението на 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: с. Е.П. Гара, общ. Е.П., ул. „С.г.“ №..... вх....,
ет....., ап...., да заплати на Е.П.” АД, ЕИК........, със седалище и адрес на управление: гр.
С......, район М., бул. „Ц...с.” №......, бл. Б.М.Б.Ц., направени разноски: 25 лева за държавна
такса в заповедното производство, 75 лева за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, 25 лв. за държавна такса в исковото производство, 140 лв. за адвокатско
възнаграждение в исковото производство и 400 лева за особен представител.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________
5