№ 2513
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110203451 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-4332-010863/15.06.2022 г., издадено от
началника на Сектор към ОПП-СДВР, на Д. А. Р. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10
лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
изразяващи се в това, че на 31.05.2022 г., около 17.30 часа, в гр. София по ул.
„Тодорини Кукли“ с посока на движение от ул. „Хан Севар“ към ул. „Неофит
Бозвели“ управлява лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № /номер/ и 10 метра
след кръстовището с ул. „Александър Екзарх“ поради движение с
несъобразена скорост с интензивността на движението реализира ПТП в
намиращия се пред нея лек автомобил с неизвестна марка, модел и
регистрационен номер, като е без контролен талон към СУМПС.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Д. А. Р., в която са релевирани доводи за неговата
неправилност. Твърди се, че незаконосъобразно е била санкционирана за
настъпило ПТП с неизвестен автомобил без да е установено какво точно се е
случило и кой водач е виновен. Изложено е, че е управлявала л.а. „Ауди“ със
1
скорост от 20 км/ч, която не се явява несъобразена по смисъла на закона. С
оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство наказващият орган не се явява и не
изпраща свой процесуален представител.
Жалбоподателката поддържа подадената жалба по изложените в същата
съображения, като в допълнение е посочено, че не е удряла друг автомобил и
не е карала с несъобразена скорост. Релевирани са доводи, че е носила
контролния талон към СУМПС, но поради стрес не го е предоставила на
полицейския служител.
Софийски районен съд счита, че процесната жалба е процесуално
допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок 14-дневен срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление,
съдът констатира, че са налице основания за неговата частична отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 31.05.2022 г., около 17.30 часа, Д. А. Р. управлявала в гр. София по ул.
„Тодорини Кукли“ лек автомобил марка „Ауди“, модел „А2“ с рег. № /номер/
с посока на движение от ул. „Хан Севар“ към ул. „Неофит Бозвели“. Около 10
метра след кръстовището с ул. „Александър Екзарх“ поради неустановени по
делото причини управляваният от Д. Р. лек автомобил ударил намиращия се
пред него автомобил с неустановена марка, модел и регистрационен номер,
кафяв на цвят. Веднага след това, автомобилът, управляван от Д. Р. бил
ударен отзад от л.а. марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № /номер/, управляван
от Даниел Цветанов Ковачев. Вследствие на настъпилите удари били
причинени щети по предна броня и преден капак на л.а. „Ауди“, модел „А2“ с
рег. № /номер/, както и по задна броня на същия. След настъпване на удара,
неустановеният по делото автомобил с кафяв цвят напуснал
местопроизшествието. Водачите на другите два автомобила останали на
2
място и изчакали пристигането на служители на ОПП-СДВР.
След подадения сигнал, на място пристигнал екип на ОПП-СДВР в състав
св. Б. и Мартин Тошков. Същите предоставили декларации, които били
попълнени от водачите на двата автомобила, като въз основа на тях били
съставени скица и два броя протоколи за ПТП. По време на проверката
жалбоподателката Д. А. Р. не представила на служителите на ОПП-СДВР
контролен талон към СУМПС, тъй като не го носила в себе си.
В резултат на направените констатации св. Б. съставил АУАН №
615056/31.05.2022 г. срещу Д. А. Р. за извършени от последния нарушения по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Д. Р. отказала да подпише
АУАН, което било удостоверено с подписа на св. Б..
Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 22-4332-010863/15.06.2022 г. от началника на Сектор към
ОПП-СДВР, с което за описаните в АУАН административни нарушения на Д.
Р. били наложени съответни административни наказания.
Наказателното постановление било връчено на Д. Р. на 10.02.2023 г., която
в законоустановения 14-дневен срок (на 23.02.2023 г.) подала жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите Б., Б. и О.; сведение от Димитър Манолов Лазаров; сведение от
О.; декларации от Д. Р. и Даниел Ковачев; докладна записка; протокол и
скица за ПТП; справка картон на водача и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи.
При направения анализ на събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е
безспорно доказана от приобщените от съда гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели,
като следва да се акцентира върху показанията на св. О., който е очевидец на
ситуацията. Последният е категоричен в показанията си, дадени в хода на
съдебното следствие по делото, че след като е чул удар, се е обърнал и е
видял кафяв автомобил с неустановена марка и модел да напуска
местопроизшествието, като непосредствено след него се намирал л.а. „Ауди“,
3
модел „А2“, управляван от Д. Р., който бил ударен отзад от л.а. „Ауди“, модел
„А6“, управляван от Даниел Ковачев. Действително в хода на съдебното
производство св. Паунов не си спомня да е видял самия удар, а само да го е
чул. Така възпроизведеното от последния обаче противоречи съществено на
отразеното от св. Паунов в сведение, приложено по преписката, в което
последният посочва, че л.а. „Ауди“, модел „А2“ се е ударил в неустановения
кафяв автомобил, като едва след това л.а. „Ауди“, модел „А6“ е ударил отзад
управлявания от Р. автомобил. Доколкото писменото сведение на св. Паунов е
дадено непосредствено след деянието на самото местопроизшествие, съдът
счита, че следва да се кредитира именно възпроизведеното в него, че св.
Паунов е видял първоначалния удар от л.а. „Ауди“, модел „А2“ в
неустановения автомобил с кафяв цвят. Следва да се посочи, че в този
смисъл е и писмената декларация на Даниел Ковачев, водач на л.а. „Ауди“,
модел „А6“, който не отрича, че е ударил управлявания от жалбоподателката
автомобил, но това е станало след като последната е ударила спрелия пред
нея автомобил.
Не кореспондира с обективната истина твърдението на жалбоподателката,
че не е удряла намиращ се пред нея автомобил, тъй като била спряла, което се
доказвало от факта, че няма щети отпред по автомобила й. Видно от
приложения на л. 10 от делото протокол за ПТП е видно, че по л.а. „Ауди“,
модел „А2, управляван от Д. Р., е имало щети по предна броня и преден капак,
което се потвърждава и от показанията на свидетелите Борис Колев и
Борислав Никифоров. В този смисъл, заявеното от Д. Р., че не е имало удар с
намиращ се пред нея автомобил противоречи на събраните по делото
доказателства.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите Борис Колев и Борислав
Никифоров. Св. Колев е актосъставител на процесния АУАН, като не е
очевидец на настъпилите ПТП. Въпреки това, последният е категоричен, че е
установил щетите по двата автомобила, както и че на място е имало очевидци,
които потвърждават, че управляваният от Д. Р. лек автомобил е ударил друго
неустановено по делото МПС, намиращо се пред него. Св. Колев е
категоричен, че по време на проверката Д. Р. не е носила в себе си контролен
талон към СУМПС.
Св. Борислав Никифоров също не е очевидец на настъпилите два броя
4
ПТП, като показанията му са информативни относно отказа на Д. Р. да
подпише процесния АУАН. В този смисъл св. Никифоров потвърди, че е
подписал АУАН като свидетел, удостоверяващ този отказ от страна на Д. Р..
Съдът кредитира и събраните писмени доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 НПК, като намира
същите за относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
компетентни длъжностни лица съобразно приложената заповед на министъра
на вътрешните работи – Заповед № 8121з-1632/01.12.2021 г. Спазени са и
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и
издаване на обжалваното НП.
Съдът обаче счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на обжалваното НП по отношение на
описанието на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като в нарушение на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН не са посочени фактите и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В този смисъл в
обжалваното НП е посочено, че жалбоподателката се е движила с
несъобразена скорост с интензивността на движението. Липсва обаче каквато
и да е конкретика каква е била интензивността на движението, каква е била
скоростта на процесния автомобил и в какво точно се е изразявало
неправомерното поведение на жалбоподателката. В този смисъл наказващият
орган абсолютно произволно е посочил, че Д. Р. се е движила с несъобразена
скорост, без да е мотивирал с факти по какъвто и да е начин този свой извод.
Посочената неяснота в обжалваното НП обуславя нарушаване правото на
защита на наказаното лице, доколкото последното е поставено в
невъзможност да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му
„административно обвинение“ в тази му част.
При проверка на правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че не е доказано по безспорен
начин, че жалбоподателката Д. А. Р. е извършила вмененото й
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
5
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. В този смисъл по делото изобщо не е
установено с каква скорост се е движила жалбоподателката Р. с управлявания
от нея автомобил, за да се приеме, че скоростта й е била несъобразена с
пътната обстановка. В този смисъл следва да се посочи, че ПТП е настъпило
след кръстовище, като е имало множество автомобили, преминаващи през
същото. Само от тези факти обаче не може да се изведе извод за управление
на л.а. „Ауди“, модел „А2“ с несъобразена скорост, като
административнонаказващият орган не е събрал никакви доказателства в тази
насока. С оглед на това следва да се приеме за недоказано, че
жалбоподателката е извършила вмененото й административно нарушение по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В случая съдът намира за доказано, че жалбоподателката е осъществила
състава на друго административно нарушение - по чл. 23, ал. 1 ЗДвП,
доколкото не е спазила достатъчна дистанция с движещия се пред нея лек
автомобил, което е станало и причина за реализирането на ПТП. Доколкото
обаче в случая не е повдигнато такова „административно обвинение“ на
жалбоподателката при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП,
съдът не може да измени наказателното постановление и за първи път да
вмени на жалбоподателката извършването на такова нарушение. С оглед на
това, обжалваното НП следва да се отмени в частта, в която Д. Р. е наказана за
извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В останалата част, в която жалбоподателката е санкционирана за
извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
обжалваното НП се явява законосъобразно и обосновано.
По безспорен начин по делото се установи, че по време на управление на
процесния автомобил и извършване на проверката жалбоподателката Р. не е
носила в себе си контролен талон към СУМПС, с което е осъществила от
обективна страна състава на вмененото й административно нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В този смисъл са показанията на разпитания полицейски
служител, като следва да се посочи, че не бяха изложени каквито и да е
6
възражения в тази насока от жалбоподателката. Твърдението й, че поради
стреса не е намерила и представила контролния талон към СУМПС, съдът
намира за израз на нейната защитна версия по делото, която не кореспондира
с обективните показания на св. Колев.
Жалбоподателката Д. Р. е осъществила и от субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП при форма на вина
непредпазливост, в хипотезата на небрежност, доколкото макар и да не е
предвиждала общественоопасния характер на своето деяние и неговите
последици, е могла и съгласно ЗДвП е била длъжна да носи в себе си
контролен талон към СУМПС.
За извършеното административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП в
санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидено налагането
на административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева. С оглед на това в
случая правилно е приложен материалният закон, като административното
наказание за така извършеното административно нарушение е наложено в
законоустановения му размер от 10 лева.
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
описание на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП в обжалваното НП, като
е спазена и разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, доколкото отказът на Д. Р. да
подпише АУАН е удостоверен по предвидения процесуален ред от св.
Борислав Никифоров. Същевременно, извършеното административно
нарушение не представлява маловажен случай, доколкото не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. С оглед на това разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е
неприложима в настоящия случай.
Предвид всичко гореизложено, обжалваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно в частта, в която на жалбоподателката Д. Р. е наложено
административно наказание за извършено административно нарушение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП, като се потвърди като законосъобразно и обосновано в
останалата му част, касаеща санкционирането й за извършено
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ частично наказателно постановление № 22-4332-
010863/15.06.2022 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на Д. А. Р. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200 лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и
„глоба“ в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП в ЧАСТТА, в която на Д. Р. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, в
която на Д. А. Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
10 лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8