Р Е Ш Е Н И Е
Номер 818 03.07.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на десети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов адм.
дело № 786 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда чл.145
и сл. от АПК, вр. с чл.215, ал.1 и чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Първоначално,
било образувано административно дело № 2915 от 2018г. по описа на АС-гр.Бургас,
въз основа на подадена жалба от А.Б. А.-С., с адрес: *** и от Р.Н.Ч., с адрес: ***,
Оспорена е Заповед № 1443 от 20.09.2018 г. на зам.кмет на община Несебър, с
която, на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, е наредено да се премахне установения
незаконен строеж „едноетажна пристройка”, от юг, към съществуваща едноетажна
сграда „Кафе еспресо”, с идентификатор **.3 по КККР на гр.Несебър, собственост
на А.Б. А.- С., находяща се в северозападната част на поземлен имот/ПИ/ с
идентификатор ** по КККР на гр.Несебър.
В хода на
съдебното производство по това дело жалбоподателят А. А.- С. е починала и като
жалбоподатели са конституирани нейните наследници- Х.И.С.- съпруг, И.Х.С. и Б.Х.С.- синове.
С Решение №
946 от 22.05.2019г. постановено по адм.дело № 2915 от 2018г., съдът отхвърлил
жалбата на А.Б. А.- С., като неоснователна. Със същият съдебен акт, оспорването
от страна на Р.Н.Ч. е оставено без
разглеждане, като недопустимо, поради факта, че не е адресат на процесната
заповед и актът не създава права или задължения за това лице. Съдебният акт в
тази част има характер на определение, но не е обжалван в тази част и е влязъл
в сила.
Подадена е
касационна жалба само от единият наследник на починалата Адреана А.-С., а
именно нейният съпруг- Х.И.С., конституиран като жалбоподател в хода на
адм.дело № 2915 от 2018г. по описа на настоящия съд.
С Решение №
4261 от 13.04.2020г. по адм.дело № 9440 от 2019г. по описа на ВАС на РБ- Второ
отделение, е обезсилено постановеното съдебно решение № 946 от 22.05.2019г. по
адм.дело № 2915 от 2018г. на АС-гр.Бургас, само В ЧАСТТА, в която е отхвърлена
жалбата на А.Б. А.- С., против Заповед № 1443 от 20.09.2018г. на Заместник-
кмет на Община Несебър и делото е върнато за ново разглеж-дане от друг състав,
в тази ЧАСТ.
След връщане
на невръчената призовка на жалбоподателя Х.И.С. стана ясно, че и той е починал,
като е издаден Акт за смърт № 11 от 21.01.2020г. на Община Несебър. Служебно е
направена справка за законни наследници на втория починал жалбоподател, при
което се констатира, че негови законни наследници са вече конституираните като
жалбоподатели И.Х.С. и Б.Х.С. /синове на А.С. и на Х.С./. При това положение,
не е налице обективна възможност за конституиране на други лица встъпващи в
качеството на оспорващи по делото, освен вече конституираните И.Х.С. и Б.Х.С..
По отношение
оспорването от страна на починалия Х.И.С., производството следва да бъде
прекратено с настоящият съдебен акт, съответно да бъде заличен като
жалбоподател по делото.
Жалбоподателите И.Х.С. и Б.Х.С., редовно призовани,
с надлежно връчени призовки, не се явяват и не се представляват в настоящото
производство, разглеждано за втори път от първоинстанционния съд.
Ответникът–Заместник-кмет на Община Несебър, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като
неоснователна. Сочи, че са налице всички процесуалноправни и материалноправни
предпоставки за издаване на адм. акт. Пълномощникът пледира за отхвърляне на
жалбата, с оглед събраните по делото доказателства.
Съдът
въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира
следното:
Оспорването от страна на И.Х.С. и Б.Х.С., конституирани
като жалбоподатели още при първото разглеждане на делото, е процесуално
ДОПУСТИМО.
При разглеждане на спора по същество, съдът съобрази
следното:
От приетите
по делото доказателства, част от административната преписка се установява, че с
Констативен акт № 33 от 04.06.2018 г. /л.16-18
от адм. дело № 2915 от 2018г./, съставен при проверка от служители на
община Несебър, е установен незаконен строеж, представляващ „едноетажна пристройка”, от юг, към
съществуваща едноетажна сграда „Кафе еспресо”, с идентификатор **.3 по КККР на
гр.Несебър, собственост преживе на А.Б. А.- С., находяща се в северозападната
част на поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр.Несебър. Констатирано е,
че същата е с неправилна форма и тухлена зидария; гипсокартонени плоскости;
аквапанел; дървен покрив, покрит с керемиди; с приблизителни размери 18.50
кв.м. и вис.2.30 м.; завършен е, но не се ползва. Процесната пристройка
представлява строеж, по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ; V-та категория, съгласно
чл.137, ал.1, т.5 ЗУТ; извършена е без строителни книжа- разрешение за строеж и
одобрени инвестиционни проекти, в нарушение на
чл.148, ал.1 ЗУТ и чл.137, ал.3 ЗУТ.
Съществуващата
сграда „Кафе-еспресо”, с
идентификатор **.3 по КККР на гр.Несебър, към която, от юг, е изградена
пристройката, е собственост на жалбоподателя А.Б. А.- С. преживе, като е
ситуирана в поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр.Несебър, собственост
на Р.Н.Ч. и още пет физически лица.
Констативният акт е съставен от длъжностни лица при община Несебър, в отсъствие на собственика
на строежа към онзи момент, но е изпратен по пощата и е получен на 06.06.2018
г. /л.25 от първото дело/. Срещу
констативния акт, в срока по чл.225а, ал.2 ЗУТ, е подадено възражение от
А. А., рег.№ Н2-КС-3994-001/11.06.2018 г.,/ л.14 от първото дело/, което е
разгледано от административния орган, но е прието за неоснователно.
При така
установените факти и обстоятелства, зам.кметът на община Несебър е издал Заповед
№ 1443 от 20.09.2018 г., на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, като е наредено да се
премахне установения незаконен строеж „едноетажна пристройка”, от юг, към
съществуваща едноетажна сграда „Кафе еспресо”, с идентификатор **.3 по КККР на
гр.Несебър, собственост към онзи момент на А.Б. А.- С., находяща се в
северозападната част на поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр.Несебър.
При така установените в хода на производството факти,
съдът обосновава следните правни изводи:
Заповед № 1443 от 20.09.2018 г. е издадена от
компетентен орган- Заместник-кмет на община Несебър, съобразно нормата на чл.225а,
ал.1 ЗУТ и заповед №1865 от 16.11.2018 г. на кмета на община
Несебър, с която на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ е предоставил на издателя на
заповедта всички свои функции и правомощия по ЗУТ/л. 8 от първото дело/.
Административният
акт е издаден в съответната писмена форма, а при постановяването на заповедта
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Спазена е предвидената в чл.225а, ал.2 ЗУТ процедура. Съставен е
констативен акт № 8 от 25.05.2018 г., с който е установено незаконното
строителство, осъществено без необходимите строителни книжа, с който акт се
започва процесното производство. Констативният акт е съставен в отсъствие на
собственика на строежа, но е надлежно връчен и в срока по чл.225а, ал.2 ЗУТ, адресатът
е депозирал възражение.
На следващо място,
заповедта е издадена в унисон с приложимия материален закон и неговата цел, поради
следното:
Безспорно е
по делото, че е изградена пристройка към съществуваща в имот с идентификатор **
КККР на гр.Несебър едноетажна сграда „Кафе еспресо” с идентификатор **.3, която
представлява строеж по смисъла на §5,
т.38 ДР ЗУТ, V-та категория, без
изискуемите строителни книжа, в нарушение на нормата на чл.148, ал.1 ЗУТ и без
съответствие с действащ ПУП, в нарушение на нормата на чл.137, ал.3 ЗУТ.
Следователно, налице е незаконен строеж, съгласно чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ.
В хода на съдебното производство
жалбоподателите не са ангажирали доказателства, които да оборят установените в
хода на административното производство факти, а именно извършване на
строителство без строителни книжа и без съответствие с действащ ПУП.
От заключението на вещото
лице, което и настоящият съдебен състав кредитира с доверие, като компетентно и
безпристрастно, се установява, че
процесният обект в обемно-пространствено отношение е с вид на
„допълнително“ изграден/пристроен към сградата, разположена на
уличнорегулационната линия с идентификатор **.3 по КККР на гр.Несебър. Същият е
с неправилна в план „Г“-образна форма, допряна от запад до сграда и ограда в
съседния имот-ПИ с идентификатор 51500.502.166 по КККР на гр.Несебър,
съставляващ УПИ І, кв.60 по ПУП/ЗРП/ на гр.Несебър.
При оглед на място, вещото
лице е установило, че по-голямата част от процесната сграда е оборудвана и
обзаведена като кухня към заведение за хранене, а малка площ/в най-южната част/
е обособена като санитарен възел. Вещото лице е установило също, че обектът е
изпълнен от „смесена“ конструкция-дървени колони и греди, част от които
закрепени към южния масивен зид на сграда с идентификатор **.3; по голямата
част от ограждащите стени са изпълнени от зидарийни газобетонни блокчета
„итонг“ с дебелина от 10 см., а част-от
гипсофазерни плоскости. Сочи, че основната част от вътрешните прегради са
изпълнени като „леки“- от плоскости гипсокартон/гипсофазер. Покривната
конструкция е дървена, едноскатна-захваната към дървената покривна конструкция
на сграда с идентификатор **.3, а покритието на покрива е с керемиди.
Обектът е изграден, след
реализиране на едноетажна сграда „Кафе еспресо“ с идентификатор **.3 по КККР на
гр.Несебър, за която е издадено разрешение за строеж №5 от 24.01.2002 г. и
разрешение за ползване №261 от 21.06.2002 г., в съсобствен имот, без
необходимото съгласие от собствениците на имота и изпълнение на формалните
изисквания за реализиране на строеж в съсобствен имот; без да е учредено право
на строеж, респ.право на пристрояване; за което няма предвиждане в действащия
ПУП от 1985 г., и за кафенето, и за пристройката; и без необходимите строителни
книжа. /протокол от с.з. по време на
изслушването му, л.160 от първото дело/.
Следва да се
отбележи, че административният орган не е изследвал търпимостта на процесния строеж, а това обстоятелство е от
съществено значение, понеже органът, а при оспорване на заповедта и съответният
съд, дължат произнасяне за наличие на материалноправните предпоставки на §
16 ПР ЗУТ или §127 ПЗР ЗИД ЗУТ , доколкото при наличие на търпим строеж при условията
на тези разпоредби, същият не подлежи на премахване.
Ангажираните
по делото доказателства в съвкупност сочат, че процесната пристройка, от юг,
към едноетажна сграда „Кафе еспресо“ с идентификатор **.3, за която е издадено
разрешение за строеж № 05/24.01.2002 г. от гл.архитект на община Несебър /л.73
от първото дело/ и разрешение за ползване №261/21.06.2002 г. /л.74 от първото дело/
е извършена най- рано през 2002 г. Освен това, в подадената на 12.09.2006 г.,
декларация по чл.14 ЗМДТ, вх.№23780, А.Б. А.-С., е декларирала преживе, че е
собственик на търговски обект „Кафе-еспресо“-масивна, монолитна сграда с
РЗП-18.00 кв.м., построен през 2002 г./л.33 от делото/. Следва да се отбележи,
че само процесната пристройка, съобразно констативен акт № 33 от 04.06.2018 г.,
е с приблизителна площ от 18.50 кв.м. /л.17 от първото дело/.
Търпимият строеж,
съобразно изискванията на §16, ал.1 ПР ЗУТ,
следва да е изграден до 07.04.1987г., трябва да е и в съответствие с
правилата и нормите към момента на извършването му и по сега действащия ЗУТ. В
случаят, това условие не е изпълнено, тъй като пристройката е изградена без
строителни книжа; без предвиждане в действащ ПУП; в съсобствен имот; без
необходимото съгласие на съсобствениците на имота и учредено право на строеж,
респективно право на пристрояване и без да са изпълнени формалните изисквания
за реализиране на строителство в съсобствен, респективно чужд имот.
Изложеното
сочи на извода, че процесната пристройка не е търпим строеж, съобразно §16,
ал.1 ПР ЗУТ.
Не
са налице хипотезите на §16, ал.2 и 3 ПР ЗУТ, тъй като не е установено строежът
да е бил деклариран за узаконяване пред одобряващите органи, каквото е
изискването на цитираните разпоредби.
Освен това, според
§184, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, строежи, извършени незаконно до влизане в сила на
закона, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби, но тази хипотеза също не е налице.
Строежът не е „търпим“ и съгласно
§127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като разпоредбата е относима към строежи, извършени
в периода 02.01.2001 г. /обнародване на ЗУТ/ до 31.03.2001 г./влизането му в
сила/, а в случаят, пристройката е извършена към сграда, изградена 2002г.
Наред с гореизложеното,
пристройката е реализирана в съсобствен имот, без изискуемото съгласие на останалите
собственици на имота и изпълнение на формалните изисквания за реализиране на
строеж в съсобствен, съответно чужд имот, като не е учредено право на строеж.
По изложените съображения, Заповед №1443 от 20.09.02.2018
г. на зам.кмета на община Несебър, е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при липса на допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с неговата цел, поради което е законосъобразен административен акт, а
оспорването на И.Х.С. и Б.Х.С. е НЕОСНОВАТЕЛНО.
При връщане
на делото за ново разглеждане са дадени указания съдът да се произнесе и по
искането за присъждане на разноски в касационното производство, съгласно чл.226,
ал.3 от АПК. Действително, от страна на издателят на заповедта- ответник по
касация е подаден отговор на касационната жалба, изготвен от упълномощен
адвокат, но съдът констатира, че към този отговор не са приложени каквито и да
било доказателства за направени разноски в касационното производство. Както е
известно, заплащането на адвокатското възнаграждение следва да бъде доказано
със съответен платежен документ, а в случаят такъв не е приложен, поради което
в полза на Община Несебър не следва да се присъждат разноски пред касационната
инстанция, тъй като извършването на такива не е доказано своевременно. Колкото
до присъждането на разноски извършени в производството пред настоящия
първоинстанционен съд, следва да се отбележи, че ответника по оспорването е
представляван при новото разглеждане на делото от упълномощен юрисконсулт, на
когото би могло да се присъди възнаграждение при новото разглеждане. Обаче,
такова искане не е направено до приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция, поради което не следва да се присъжда. При предходното
разглеждане на делото, разноски в полза на ответната страна не са присъдени,
видно от съдебното решение, а искане за неговото допълване не е депозирано
своевременно от страната, която е имала правен интерес от присъждането на
евентуално извършени разноски при първоначалното разглеждане на делото.
Обобщено, разноски в полза на Община Несебър не следва
да се присъждат, въпреки резултата, а жалбоподателите нямат право на такива.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Бургас, първи състав
ПРЕКРАТЯВА
производството по отношение починалия
жалбопо-дател Х.И.С. и го ЗАЛИЧАВА като страна по делото.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.Х.С. и Б.Х.С., с адрес: ***, против Заповед № 1443 от 20.09.2018г. на Зам.кмет на община
Несебър, с правно основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и да
се връчи само на страните /оспорващите И.Х.С. и Б.Х.С. и
ответника- Заместник- кмет на Община Несебър/ с касационна жалба, в 14-дневен срок от
съобщаването, пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: