№ 194
гр. С., 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. С.
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20242230201414 по описа за 2024
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от П. И. П., чрез надлежно
упълномощен процесуален представител против Наказателно постановление
(НП) № 24-0804-008762/05.11.2024г. на Началник група в ОДМВР С., Сектор
„Пътна полиция“ С., с което на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лева, за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, за
нарушение на 6, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за
нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № 1з-2539 от
17.12.2012 год. на МВР са му отнети общо 23 контролни точки.
В жалбата се твърди, че в обжалваното НП съдържа описание на
нарушения, които не само, че не са били извършени от жалбоподателя, но и
технически част от описаните нарушения, не биха могли да бъдат извършени.
Така по отношение на това, че нарушава пътен знак "Г-2", като сочи, че на
кръстовището или по-точно на граничещата точка на ул. "***************" и
бул. "*****************", този пътен знак не е поставен, поради което няма
1
как, лице управляващо превозно средство да извърши маневра, нарушаваща
забраната, която се постановява с него, като тази насока излага и други
съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и
с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата
и моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноските по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 17.10.2024г. против П. И. П. бил съставен АУАН GA № 1237120 за
това, че на 17.10.2024г. l7.45 часа в гр. С., на бул. „*****************“ в
посока ул. „***************“ управлявал лек автомобил „Волво“ ХЦ 60 с рег.
№ ********** като извършвал маневра изпреварване, нарушавайки пътна
маркировка „М1“, създавайки опасност да блъсне пешеходката Г. С. Д. с ЕГН
**********, която пресичала платното за движение, след което нарушил пътен
знак „Г-2“ в кръстовището с ул. „***************“, извършвайки ляв завой.
Водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабричен № ARPM 0802 като уредът отчел нула промила
алкохол. Въз основа на така установеното актосъставителят квалифицирал
нарушенията като такива с правно основание чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 6, т. 1, пр.
3 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил предявен лично на
жалбоподателя на 17.10.2024г. и в него било вписано, че няма възражения.
Такива не постъпили и в законоустановения срок. Въз основа на акта било
издадено процесното НП, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева; за нарушение на чл.
6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева и за нарушение на чл.
119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. На основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му били отнети общо 23
контролни точки. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН, предвид
2
високата обществена опасност на деянието и неговия негативен отзвук сред
останалите участници в движението. НП било връчено на П. П. на 12.11.2024г.
като на 19.11.2024г. същото е било обжалвано.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът счита, че в административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели
до ограничаване правото на защита на наказаното лице, което представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5 и 6 от ЗАНН, както акта, така и НП, трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП
следва да бъдат посочени точно законовите разпоредби, които са били
нарушени виновно, а съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН
трябва да съдържа вида и размера на наказанието.
В конкретния случай, на жалбоподателя са вменени три
административни нарушения, като всяко едно от тях е следвало да бъде
обосновано от фактическа и правна страна при спазване изискванията на
цитираните разпоредби. В АУАН и в НП е посочено, че на 17.10.2024г. l7.45
часа в гр. С., на бул. „*****************“ в посока ул. „***************“
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Волво“ ХЦ 60 с рег. №
********** като извършвал маневра изпреварване, нарушавайки пътна
маркировка „М1“, създавайки опасност да блъсне пешеходката Г. С. Д. с ЕГН
**********, която пресичала платното за движение, след което нарушил пътен
знак „Г-2“ в кръстовището с ул. „***************“, извършвайки ляв
завой. От показанията на разпитаните по делото свидетели К., Д. и Н. се
установява по категоричен и безспорен начин, че вменените на жалбоподателя
нарушения били извършени непосредствено преди пешеходната пътека,
намираща се пред сградата на съдебната палата в гр. С., което не кореспондира
напълно с мястото, описано в акта и в НП, в които е посочено, че нарушенията
3
са извършени на бул. „*****************“ в посока ул. „***************“.
В тази връзка по делото е представено писмо с изх. № 9400-11689/28.05.2025г.
на заместник кмета на Община С., от което е видно, че сградата на съдебната
палата е с адрес пл. „**************“. Номерацията на сградите на бул.
„*****************“ започвала от търговските центрове /от кръстовището на
пазара/, минавала покрай сградата на общината и продължавала по главната
улица до кръговото кръстовище на „**************“. Изложеното
обосновава извода, че в акта и в НП не е посочено ясно и конкретно мястото на
извършване на вменените на жалбоподателя нарушения, което представлява
съществено процесуално нарушение.
По отношение на двете нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
С нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП за участниците в движението е въведено
задължение да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
В т. 1 от НП е посочено, че жалбоподателят е извършил следното
нарушение: „При изпреварване не съобразява поведението си с пътната
маркировка. Опасност.“, с което виновно нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. За така
описаното нарушение му е наложено наказание на основание чл. 179, ал. 1, т.
5, предл. 5 от ЗДвП, съгласно който се наказва всеки, който не спазва
правилата за изпреварване, ако от това е създадена непосредствена опасност
за движението. Правилата за изпреварване се съдържат в раздел IX
„Изпреварване“ от ЗДвП. И ако административнонаказващият орган е счел, че
жалбоподателят е нарушил правилата за изпреварване, както текстово е
посочил в АУН и в НП, то е следвало да направи съответната за това
квалификация на нарушението като се позове на някоя от разпоредбите,
съдържаща се в раздел IX „Изпреварване“ от ЗДвП, каквато очевидно не е
сторил. Съдът като съобрази начина, по който е описано нарушението,
правната квалификация, посочена в АУАН и в НП и санкционната норма, въз
основа на която е наложено административното наказание, счита че е налице
неяснота, която възпрепятства наказаното лице да разбере за какво точно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира
защитата си в пълен обем. Отделно от това, изхождайки от свидетелските
показания относно мястото на извършване на нарушението, а именно
непосредствено преди пешеходната пътека, намираща се пред сградата на
Съдебната палата в гр. С., на пл. „**************“ и като взе предвид
4
приложената по делото „Схема за съществуваща ситуация на хоризонтална
пътна маркировка и вертикална сигнализация с пътни знаци“ на улицата пред
сградата на съдебната палата с адрес: гр. С., пл. „**************“ № 2 от
кръстовището на бул. „*****************“ с ул. „**************“ до
кръстовището на ул. „***************“ и ул. „***************“,
предоставена от Община С. (л. 78, 79), установи, че в участъка преди и пред
Съдебната палата пътната маркировка не е „М1“-единична непрекъсната
линия, а „М3“-единична прекъсната линия, което изключва възможността
жалбоподателят да е извършил посоченото нарушение.
В т. 2 от НП е посочено, че жалбоподателят е извършил следното
нарушение: „Несъобразява поведението си пътните знаци и маркировка“ като
в обстоятелствената част на акта и НП е описано, че е нарушил пътен знак „Г-
2“ (движение само надясно след знака) в кръстовището с ул.
„***************“ като извършва ляв завой. По отношението на това
нарушение съдът отново счита, че както в акта, така и в НП е налице неяснота
относно мястото на извършване на нарушението. Точното място на
извършването му, а именно непосредствено преди пешеходната пътека,
намираща се пред сградата на Съдебната палата в гр. С. се установи въз
основа на свидетелските показания, което е недопустимо с оглед ефективното
упражняване на правото на защита на наказаното лице. Наред с това, от
приложената „Схема за съществуваща ситуация на хоризонтална пътна
маркировка и вертикална сигнализация с пътни знаци“ се установява, че на
това място не е поставен пътен знак „Г-2“, поради което няма как
жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение. Поставеният пътен
знак е „Г-6“ (движение само надясно или наляво след знака) поради което
поведението на жалбоподателя, извършващ завой на ляво е било изцяло
съобразено с пътния знак. Поради изложеното по отношение на тези две
нарушения НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
По отношение на нарушението на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. Санкционната разпоредба на чл.
183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба 100 лв. водач, който не
осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.
Съдът счита, че в акта и в НП не са изложени факти и обстоятелства,
5
които да ангажират административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. В
тях е посочено, че при управлението на лекия автомобил жалбоподателят
извършва маневра изпреварване, нарушавайки пътна маркировка „М1“,
създавайки опасност да блъсне пешеходката Г. С. Д., която пресичала платното
за движение. По смисъла на § 6, т. 3 от ДР на ЗДвП "платно за движение" е
общата широчина на пътните ленти. Пътят може да има няколко платна за
движение, видимо отделени едно от друго. Съгласно § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП
"пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение. Според текста на чл.
119, ал. 1 от ЗДвП, дължимото поведение на водача се изразява в две
алтернативни възможности – да намали скоростта или спре, за да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци. В
случая съдът приема за безспорно установено от свидетелските показания,
които са еднопосочни, сред които и са и тези на пешеходката св. Г. Д., че
същата не е била стъпила на пешеходната пътека, не се е движела по нея, а в
непосредствена близост до пешеходната пътека. Показанията на свидетелите
оборват констатациите в акта за извършено от страна на жалбоподателя
нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, което обуславя извода за
незаконосъобразност на НП и в тази му част.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. Процесуалният представител
на жалбоподателя е претендирал присъждане разноски, съгласно приложен
списък. Предвид изхода от спора в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените от него съдебни разноски само за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-008762/05.11.2024г. на
Началник група в ОДМВР С., Сектор „Пътна полиция“ С., с което на П. И. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., местност “***********“, № ***** на
6
основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 150 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; на основание
чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 20 лева, за нарушение на 6, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 5,
т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лева, за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № 1з-
2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети общо 23 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - С. да заплати в полза на П. И. П., ЕГН
********** разноски в размер на 1000 (хиляда) лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-С. в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7