МОТИВИ:
Плевенска окръжна прокуратура е внесла
обвинителен акт за разглеждане в Плевенски окръжен съд, с който срещу
подсъдимия Н.М.Х. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.304а,
пр.3 вр.чл.304, ал.1 от НК – за това, че на 04.02.2019г. на път ***, между гр.Т.и с.***, обл.Плевен дал подкуп – банкнота от двадесет лева
със сериен № *** на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно
положение –Я.Е.Л. и Ч.С.Ч. - полицейски служители
в РУ на МВР-Д.м., за да не извършват действие по служба – съставяне на акт за извършено нарушение по чл.139, ал.2,т.3
и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
В
разпоредителното съдебно заседание, проведено на 31.10.2019г. от подсъдимия е направено искане, съобразно
правото му на това, закрепено в разпоредбата на чл370,ал.1 от НПК за провеждане
на съдебното следствие по правилата на диференцирана процедура по глава
двадесет и седма от НПК, в частност по реда на чл.371, т.2 от НПК. След така
направеното искане съдът е пристъпил към незабавно разглеждане на делото по
реда на глава двадесет и седма от НПК и
е провел предварително изслушване на страните. След изрично разясняване на
правата на подсъдимото лице по чл.371 от НПК, както и уведомяването на същото,
че ако желае съдебното следствие да протече по реда на чл.371,т.2 от НПК,
направеното от него самопризнание на фактите по обвинителния акт и съответните
доказателства от досъдебното производство ще се ползват от съда при
постановяване на присъдата, подсъдимият, защитаван от служебно назначен
защитник, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях.
Предвид
така изразеното изрично желание на подсъдимото лице, както и при наличието на
направено от него самопризнание на фактите
в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът, след като установи,
че самопризнанието кореспондира на събраните в досъдебното производство доказателства,
с определение постановено по реда на чл.372,ал.4 от НПК, обяви, че ще ползва
направеното самопризнание, без да събира доказателства за тези факти.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу Н.Х. за
извършено престъпление по чл.304а, пр.3 вр.чл.304, ал.1 от НК. Намира, че е
доказано и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ в минималния размер предвиден в закона, при условията на чл.54 от НК и
редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК.Счита още, че на подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото
наказание „глоба“ в минимален размер.
Защитникът
на подсъдимия адв.А.К., счита че са налице доказателства за наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които условия следва да се
определи наказанието на подсъдимия. Счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „пробация“.
В
правото си на лична защита подс.Х. заявява че поддържа казаното от защитника
му.
В
последната си дума, подсъдимия завява, че желае да му бъде наложено наказание по преценка на съда.
Съобразявайки
се с разпоредбата на чл.373,ал.3 от НПК, съгласно която в случаите по
чл.372,ал.4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата , изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, настоящият състав, на основание чл.14 и чл.18
от НПК, приема за установено следното :
На
04.02.2019г. подс.Н.Х. управлявал л.а.“***“ с ДК № *** и се движел по път *** в
посока от гр.Т.към с.***, обл.П.. По
същото време на същия пътен участък изпълнявали служебните си задължения,
свързани с контрол на спазване на ЗДвП, полицейските служители Я. Л. – *** в
група „***“ и Ч. Ч. – *** при РУП-Д.М.. Двамата се движели със служебния си
автомобил след автомобила, управляван от подсъдимия. Полицейските служители
забелязали, че той криволичи по пътното платно, поради което го спрели за
проверка. Подали звуков и светлинен сигнал, а подсъдимият спрял. Свидетелят
пол.сл.Ч. отишъл до подсъдимия, представил му се и поискал документите на
автомобила, както и проверка на техническото оборудване. Установил, че
пожарогасителя е без документ за извършен годишен преглед и поканил Х. да отиде
до служебния автомобил, за да му състави акт за административно нарушение. При
извършена допълнителна проверка било установено, че подсъдимият има неплатени
глоби за нарушения в размер на 770 лева
, както и че за нарушението по чл.190,ал.3 от ЗДвП ще му бъде отнето
свидетелството за правоуправление.Подс.Х. попитал „дали може да се направи нещо“ и протегнал
ръка през отворения прозорец на предната лява врата на полицейския автомобил и
пуснал банкнота от 20 лева върху левия крак на свид.Ч., за да не бъде
санкциониран. За стореното от подсъдимия незабавно бил уведомен началника на
РУП-Д.М., и на мястото пристигнал разследващ полицай. Бил извършен оглед на
местопроизшествието, банкнотата от 20 лева била иззета, а Х. задържан за срок
от 24 часа. Действието по оставяне на банкнотата в полицейския автомобил и
думите на Х. били възприети и от двамата свидетели Ч. и Л., като техните
показания кореспондират и с направеното
от подсъдимия самопризнание. С показанията на горепосочените свидетели се
установяват обстоятелствата по престъпното деяние, осъществяващо състава на
престъплението по чл.304а вр.чл.304, ал.1 от НК. Пълни, точни и еднопосочни са
сведенията на полицейските служители, като и двамата са възприели пускането на
банкнотата от 20 лева през прозореца на полицейския автомобил в скута на свид.Ч.,
върху левия му крак, придружено с въпроса „дали може да се направи нещо“, за да
не му съставят АУАН и да не му изземат свидетелството за управление на МПС,
поради което съдът ги кредитира напълно. Съпоставени с останалите събрани
доказателства по делото, признанието на подсъдимия се подкрепя от установената
фактическа обстановка.
Съдът
приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин, и без никакви
противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото доказателства.
По
правната квалификация на деянието:
На
първо място от обективна страна по делото е установено, че на инкриминираната
дата 04.02.2019г. подсъдимият Х. е направил опит да даде дар на свидетелите Ч.
и Л., които са имали качество, както на полицейски органи, така и на длъжностни
лица, за да не извършват действия по служба, изразяващи се в това същите да не
съставят АУАН за извършени от подсъдимия нарушения по чл.139,ал.2,т.3 и по
чл.190,ал.3 от ЗДвП. Безспорно в случая деянието е останало недовършено.
Изпълнителното деяние на престъплението „даване“ на дар на длъжностно лице е
започнало. Настоящият случай касае опит да бъде даден дар, защото след като е застанал
до предната лява врата на полицейския автомобил, подсъдимият е пуснал
банкнотата от 20 лева - предмет на
престъплението върху скута на седящия в
автомобила свид.Ч.. Предприетите действия са били насочени към предаването на
банкнотата на полицейските служители, чиито отказ да получат парите е прекратил
съставомерното изпълнително деяние. Недовършването на деянието е било въпреки
поведението на дееца, т.е било е по независещи от волята му причини. Изложените
обстоятелства субсумират състава на престъплението , в което е обвинен
подсъдимия, в стадия на опита. Макар и банкнотата да е излязла от фактическата
власт на Х., то тя не е преминала у Ч. и Л., тъй като последните двама са
отказали да приемат подкупа и уведомили
началника на РУП-Д.М. за случилото се. Подсъдимият отправил едновременно с поставянето на банкнотата и вербална
подкана към полицейските служители с въпроса „дали може да се направи неща“ посредством
дадения дар и да не му съставят акт за административно нарушение. Очевидно е,
че действията му са били насочени към двамата полицейски служители, тъй като х.
се пресегнал през отворения прозорец на предната врата на полицейския автомобил
именно в изпълнение на взетото решение да даде подкуп и по този начин да
мотивира полицейските служители към бездействие при изпълнение на служебните си
задължения. Установено е още посредством длъжностните характеристики, че свид.
Ч. и Л. имат качеството на длъжностни лица по смисъла на чл.93,т.1б.“а“ от НК.
Същите имат качеството на полицейски с оглед заеманата от тях длъжност , а
именно *** в група „***“ и *** при РУП-Д.М.. Няма спор още, че към
момента на извършваната на Х. от Ч. и Л.
проверка , последните двама са осъществявали служебните си задължения с контрол
на спазване на ЗДвП. При тези обстоятелства, настоящият състав достигна да
категоричен и безспорен извод, че е налице опит в даване на подкуп, тъй като
деянието е приключило в стадия на опита, т.е. останало е недовършено, поради
което и на основание чл.3024 от НПК оправда подсъдимия Х. по първоначално
предявеното му обвинение за довършено престъпление по чл.304а, вр.чл.304 ал.1
от НК.
От
субективна страна, Х. е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че предстои
да му бъде съставен АУАН и да му бъде иззето СУМПС.Така взетото решение е било
продиктувано от намерението на подсъдимия да мотивира Ч. и Л. да пропуснат да
извършат служебните си задължения, свързани с контрол на движението по
пътищата. Х. категорично е съзнавал обществено опасния характер на деянието си
и е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, като е искал
тяхното осъществяване, като безспорно е наясно с качеството „полицейски орган“
на свидетелите, които са се легитимирали пред него.Тези признаци говорят за
прекия умисъл на извършеното от подсъдимия.
Поради
изложеното съдът призна подсъдимия Н. М.Х. за виновен в извършване на
престъпление по чл.304а вр.чл.304, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК – за това , че на 04.02.2019г. на път ***, между гр.Т.и с.***, обл.П. направил опит да даде подкуп – банкнота от двадесет лева
със сериен № *** на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно
положение –Я.Е.Л. и Ч.С.Ч. - полицейски
служители в РУ на МВР-Д.М., за да не извършват действие по служба –
съставяне на акт за извършено нарушение
по чл.139, ал.2,т.3 и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
По
вида и размера на наказанието:
За
престъплението по чл.304а вр.чл.304,ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване
от свобода“ до десет години и „глоба4 до
петнадесет хиляди лева.
При
определяне на наказанието, съдът отчете обществената опасност на извършеното и
данните за опасността на самия деец, смекчаващите и отегчаващите отговорността
му обстоятелства. Подсъдимият Х. е осъждан, женен, пенсионер, получаващ
инвалидна пенсията. Имотното му състояние не сочи стандарт, несъответен на
социалния му е образователен статус. В аспекта на процесуалното поведение на
подсъдимия се отчете оказано съдействие за разкриване на обективната истина още
в хода на досъдебното производство и направеното самопризнание в този стадий на
наказателния процес, разкриващ своевременно проявена самокритичност към
извършеното, която се поддържа и и хода на съдебното следствие.Ето защо съдът
прие, че в случая са налице предпоставки за определяне на наказанието при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и затова прецени, че
наказание „лишаване от свобода за срок от шест месеца“ е адекватно на
извършеното и подходящо за постигането на преследваните от закона индивидуални
и превантивни цели. След редукция на така определеното наказание по правилата на чл.58а, ал.1 от НК, съдът
определи срок от четири месеца „лишаване от свобода“. При налагане на
кумулативно предвиденото по-лека наказание „глоба“ съдът отчете сведенията за
имотното състояние на подсъдимия – тези, отразени в приложената по делото
декларация и тези, които самият той съобщава. При тези данни беше съобразено,
че подходящата имуществена санкция следва да бъде в минимален размер, а именно
на 100 лева, който съдът наложи. Като прецени , че в случая са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, включително липсата на необходимост от
ефективно изтърпяване на наложеното наказание за постигане на целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, се отложи изтърпяването на същото за срок
от три години от влизане на присъдата в
сила.
На
основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно : 1брой банкнота с номинал от двадесет лева и сериен № ***.
При
този изход на делото на основание чл.189,ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на
подсъдимия направените в досъдебната фаза на делото разноски за експертизи в
размер на 231,48 лева.
При
тези доводи съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: