№ 141
гр. С., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20255400500078 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С обжалваното решение №166/23.12.2024г по гр.д. №307/2022г по
описа на районен съд Д. са отхвърлени предявените искове от Ч. Р. Ч., от
гр.Д. чрез адв. А.Ш. против Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на
Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София ,да заплати сумата 2
863.98 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на
основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 ЗМВР, ведно с
лихва за забавено плащане на главницата 2 863.98 лева в размер 333.04 лева
за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно изплащане
като неоснователни.Със същото решение е осъдил Главна Дирекция
„Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, гр.София да
заплати на Ч. Р. Ч., сумата 136.80 лева, представляваща обезщетение
равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за
извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на
труд, изразяващи се в полагане на труд при средно нощни температури под
+10 С и над +30С, през периода 11.10.2019г. до 31.07.2020 г. на основание
чл.181, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904/2015г., изд.
от Министъра на МВР, ведно с 36.18 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба
18.10.2022г. до окончателно изплащане. Осъдил е Главна Дирекция
1
„Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр.
София да заплати на Ч. Р. Ч., сумата 498.30 лева, представляваща сбор от
неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на
разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски
операции през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.179, ал.1
ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР, ведно с 134.24 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до
17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата 498.30 лева, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до
окончателно изплащане на сумите.Със същото решение е отхвърлил
предявените искове от Ч. Р. Ч., против Главна Дирекция „Гранична Полиция“
на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София за разликата над
уважения размер 498.30 лева до предявения размер 1 162.21 лева,
представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като
отработено време на разположение, при командироване за участие в
специализирани полицейски операции през периода 17.10.2019г. до
17.10.2022г., на основание чл.179, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР,
ведно със законната лихва върху главницата 1 162.21 лева, считано от датата
на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно изплащане, като
неоснователни. Осъдил е Главна Дирекция Гранична Полиция на
Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София да заплати държавна
такса в размер 150.00 лева и разноски за експертизи в размер 150.00 лева, в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Д., на
основание чл.78 ал.6, във връзка с чл.72, ал.2 ГПК и чл.1 от Тарифа за ДТ по
ГПК.Осъдил е Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на
Вътрешните работи, с адрес гр. София да заплати на Ч. Р. Ч., разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер 140.00 лева,съобразно
уважения размер от иска. Осъдил е Ч. Р. Ч. да заплати на Главна Дирекция
„Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр.
София, разноски за юриск. възнаграждение в размер 140 лева, на основание
чл.23 т.1 Наредба за заплащане на правната помощ.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№266/27.01.2025г от
А.С.Ш. ,пълномощник на Ч. Р. Ч. от град Д. против решение №166 от
23.12.2024 год. по Гр. дело №307/2022 год. поописа на районен съд- град Д. в
частта, с която отхвърля предявените искове от Ч. Р. Ч. против Главна
Дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с
адрес: град София, да заплати сумата 2 863.98 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
периода от 17.10.2019 год. до 17.10.2022 год.. на основание чл. 178, ал. 1, т.З от
ЗМВР, във връзка с чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, ведно с лихва за забавено плащане
на главницата от 2 863.98 лева, в размер на 333.04 лева за периода от
21.11.2019 год. до 17.10.2022 год., претендирана на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба - 18.10.2022 год. до окончателно изплащане на сумите, като
неоснователни.;в частта с която осъжда Ч. Р. Ч. от град Д., да заплати на
Главна Дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните
2
работи, с адрес: град София, разноски за юрисконсулстко възнаграждение в
размер 140.00 лева, на основание чл.23, т. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ; В частта с която осъжда Главна Дирекция „Гранична
полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София да
заплати на Ч. Р. Ч. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
140.00 лева, съобразно уважения размер от иска, в частта, с която
адвокатското възнаграждение не е присъдено в заплатения и претендиран
размер. Намира ,че в тези части решението на районен съд –Д. е неправилно:
незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални
нарушения .,с произтичащите от това законни последици.
Твърди ,че за да отхвърли предявените искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, Районен съд - Д. се позовава изцяло на Тълкувателно решение №1/2023
год., постановено по Тълк. дело №1/2020 год. на ОСГК на ВКС на РБ, като в
първоинстанционното решение изцяло се възпроизвеждат мотивите на
постановеното тълкувателно решение. Районен съд –Д. е приел ,че при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
МВР не може да се прилага чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, поради което се приема в обжалваният
съдебен акт, че не следва да се извършва преизчисляване и прехвърляне на
нощен в дневен труд, т.е. липсва извънреден труд, за който работодателят да
дължи допълнително възнаграждение. Първоинстанционният съд приема, че
изводът му, че липсва положен извънреден труд от ищеца, не се променя и от
постановеното Определение на Съда на ЕС от 29.07.2024 год. по Дело №С-
435/2023 год. по отправено преюдициално запитване от Окръжен съд- С. по
въпрос сходен с настоящият спор.Счита, че предявения иск по чл.178, ал.1, т.З,
във връзка с чл.187 от ЗМВР се явява основателен. Съгласно разпоредбата на
чл.176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители
в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, между които съгласно чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР е
възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране
работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се
определя с наредба на Министъра на вътрешните работи.Намира ,че в
действалите за процесния период множество наредби, липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №8121 з-407/11.08.2014 год. за
преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143. С отмяната на
тази наредба през 2016год. е налице законова празнота при уреждане на
преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР. При липса
на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на
отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва
субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Противното разбиране, би
поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават
3
допълнително възнаграждение за извънреден труд .Цитира съдебна
практика.Намира ,че е налице празнота по отношение на изчисляването на
положения от ищеца труд през нощта в ЗМВР и следва да се прилага чл.9, ал.2
от НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от същият
труд през нощта, през целия исков период, следва да става с прилагане на
коефициент 1,143.
Намира ,че неправилно е изчислено и претендираното юриск.
възнаграждение, защото първоинстанционното производство е образувано по
три предявени иска, като претендираното юрисконсултско възнаграждение и
изчислено не на брой искове, а като общ сбор от сумите по трите иска,
съответстващо на уваженият размер от сбора от претендирани суми.Счита ,че
по същият начин е изчислено и претендираното адвокатско
възнаграждение.Поради това моли въззивния съд да отмени решението на
районен съд –Д. в обжалваните части като уважи исковата претенция , ведно с
всички произтичащи от това законни последици.Претендира разноските
,направени пред двете съдебни инстанции.
В законният срок е постъпил писмен отговор от “ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ чрез гл. юрисконсулт М.Х., която
намира въззивна жалба за допустима, като предявена от страна, която има
правен интерес, но неоснователна и недоказана, а обжалваното Решение №
166/23.12.2024г., постановено по гр.д.№307/2022г. по описа на PC-Д., в частта
с която е отхвърлен предявения от иск по чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР във връзка
с чл.187 отЗМВР за изплащане на допълнително възнаграждение за положен
от ищеца нощен труд, както и алтернативния на него иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД
за правилно и законосъобразно.
Твърди ,че в мотивите на обжалваното решение изрично е посочено
обстоятелството, че предвид създалата се противоречива практика по въпроса
приложима ли е разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР е
постановено Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. по тьлк.дело №1/2020г.
на ОСГК на ВКС, според което: „При отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.“ Намира ,че първоинстанционния съд
правилно и законосъобразно е приел, че е допустимо и не противоречи на
цитираните разпоредби на Директива 2003/888/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2002г. относно някои аспекти на организацията на
работното време, както и на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на
ЕС, което постановява, че член 8 и член 12, буква а) от Директивата трябва да
се тълкуват в смисъл, че те не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че минималната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
4
и че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или други сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях труд. С Решение №С-
262/2022г. Съда на ЕС постановява още, че членове 20 и 31 от Хартата трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да несе прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел. По изложените съображения намира ,че първоинстанционния съд
правилно и законосъобразно е приел, че е допустимо и не противоречи на
цитираните разпоредби на Директивата и Хартата, различно третиране на
работниците и служителите по трудово правоотношение и работниците и
служителите по служебно правоотношение, поради което е приел, че
предвидената в специалния закон правна уредба е приложима и в настоящия
случай и не се налага преобразуване, още повече, че в защита на полицаите и
пожарникарите, на държавните служители в МВР има предвидени други
мерки, които позволяват компенсиране на особената тежест на полагания от
тях нощен труд, а именно по-голям размер платен отпуск, възможност за
ранно пенсиониране и други. Счита ,че действително в издадените наредби
липсва правило, като това на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, но липсата е обяснима с
волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощните
часове в дневни. Намира ,че не са налице и останалите две предпоставки за
прилагането на чл.46, ал.1, изр.1 от ЗНА, тъй като случаите по ЗМВР и КТ не
са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен
интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на
държавна власт, т.е., като вид правоотношения те са различни, а не сходни.
Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения счита ,че
не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на
регулиране на отношенията и заложената в чл.187, ал.1 от ЗМВР воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време
през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в
която работният ден се разполага - през деня или през нощта.Счита ,че чл. 8 и
чл.12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да
се приема продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор, като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. Твърди ,че като извод
районния съд в обжалваното решение е приел, че чл.20 и чл.31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния
сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите
и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
5
законодателство и е съразмерно на тази цел/т.80/.(Тълкувателно решение
№1/15.03.2023г. на ВКС по т.д.№1/2020г. на ВКС).Счита ,че изложените
аргументи в Определение по дело №С-435/2023г. отбелязват предимството на
правото на държавите членки, като задължава същите да приложат пълното
действие на правото на Съюза. Намира ,че преценката на същите, към фактите
по настоящото дело не обуславят извод различен от изложените по-горе
аргументи и от приетото по задължителен за съдебната практика на Р.
България разрешение на спорния въпрос в Тълкувателно дело №1/2020г. на
ВКС, което всъщност отчита постановените от съда тълкувателни методи по
идентичен казус с решение по дело № С-262/2020г., т.е. това разрешение по
спорния въпрос – че не се прилага чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни и коефициента, по
който се изчислява положеният труд е коефициент 1,143.Сочи съдебна
практика на ВКС.Поради това намира въззивната жалба за неоснователна и
моли в обжалваните части решението на районен съд –Д. да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно постановено.Претендира разноски
включително и юриск. възнаграждение .
Пред окръжен съд –С. жалбоподателят Ч. Р. Ч. ,редовно призован
,не изпраща представител .Постъпило е писмено становище от
пълномощника му адв.А.Ш. , която поддържа депозираната въззивна жалба
,като моли в обжалваната част да бъде отменено решението на районен съд –
Д. и бъдат уважени исковите претенции. Претендира разноски както за
първата ,така и за въззивната инстанция по представен списък на разноските
по чл.80 ГПК.
Въззиваемият Главна дирекция „Гранична полиция „ към МВР –
София се представлява от гл. юриск.М.Х. ,която поддържа становище ,че
въззивната жалба е неоснователна и недоказана
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законния срок , освободен от внасяне на държавна такса -
чл.83,ал.1т.1 ГПК , при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С.ският окръжен съд констатира ,че делото е образувано в районен
съд-Д. по предявен иск от Ч. Р. Ч. , чрез адв. А.Ш. против Главна
Дирекция„Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с
гр.София след допуснато изменение на исковете за сумата –иск за сумата от
2 863,98 лева, представляваща дължимо и неплатено допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от
17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР,във връзка с
чл.187, ал.1 ЗМВР, ведно с 333,04 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД; иск за сумата 136,80 лева, представляваща обезщетение равняващо
се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за извършване на
дейност със специфичен характер и специфични условия на труд,през периода
6
11.10.2019г. до 31.07.2020 г. на основание чл.181, ал.1 ЗМВР,във връзка с чл.2,
т.7 от Наредба № 8121з-904/2015г., изд. от Министъра на МВР, ведно с
36,18лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано
от 21.11.2019г. до 17.10.2022г.;иска за сумата 1 162,21 лева, представляваща
сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на
разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски
операции през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.179, ал.1
ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР, ведно с 134,24 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до
17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД,ведно със законната лихва върху
трите главници ,считано от датата на исковата молба -18.10.2022г до
окончателно изплащане на сумите
Въззивният съд констатира ,че не се спори по делото ,че ищеца Ч.
Р. Ч. е започнал работа на 20.02 2003г г. в ГД „ГП“ при МВР, РД“ГП“ – С.,
ГПУ – Доспат, на длъжност „ старши полицай“, че през периода 17.10.2019г.
до 17.10.2022г. е изпълнявал служебните си задължения въз основа на
служебно правоотношение с ответника на смени, всяка една с
продължителност от 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и
протоколи и че е полагал нощен труд за периода от 17.10.2019г. до
17.10.2022г. по утвърдени графици за отчитане, на които са били съставени
протоколи.,които са били предоставени на в.л. Красимира Генкова в първата
инстанция.
В първата инстанция е била назначена , изслушана , приета и
неоспорена СИЕ ,която сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд,
след приравняването им по Наредбата е 200,06 часа; извънредният труд за
служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период
положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно
разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР. В
заключение /с уточненията в съдебно заседание/ вещото лице сочи, че общата
сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд
за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 2 863,98 лева;
размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е
333,04 лева.
Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд за
неоснователност на предявения иск по чл. 178 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 187ал.
7от ЗМВР по следните съображения:Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното
трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между
които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 отЗМВР е възнаграждението за извънреден
труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън
редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10
от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.
В действалите за процесния период от време наредби по чл. 187 ал.9 и 10
от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните
7
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00ч.
и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща
на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на
часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба
/2016г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на
нощни в дневен труд за служителите в МВР.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото
сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за
преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал.
2от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на
работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране,
както се твърди във въззивната жалба, би поставило държавните служители в
системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите
държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово
правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. №
1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно
разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса
за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от
Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение
принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът
констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им
разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или
морала.
Въззивният съд намира ,че са неоснователни възраженията , че
положеният от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0,
25 лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като
условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се
определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2
ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и
06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на
8
общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен
труд.Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд / В този смисъл е
решение № 14 от27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.
Поради това приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответника е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за
всеки отработен час през нощта.
Ако не се приеме гореизложеното във връзка с приложението на чл. 188,
ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2
ЗНА - аналогия на закона /извеждане на правило относно неуреден случай въз
основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба
на трудовите правоотношения в тази насока.Въззивният съд взе предвид ,че
жалбоподателят е лице със статут на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР . По отношение на работното време, почивките и отпуските на
държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение
на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането
на извънредния труд.Последните два закона, както и двете цитирани по-горе
Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични
правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни
служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР могат
да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин
различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по
Кодекса на труда.
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на
работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен.В тази насока от неоспореното
заключение на ВЛ е видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от по 8
часа, след превръщането на отработените нощни часове в дневни, получения
брой часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата
9
се явява извънреден труд. Т.е при съпоставката с общия брой нощни часове за
периода като норма часове, разликата от 200 часа е извън тази норма и
представлява извънреден труд.Поради това са неоснователни доводите на
районен съд –Д. за смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“
Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ
бр.60/07.07.2020 г. следва да се допълни,че съгласно чл. 187 ал. 1 изречение
второ от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.
1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто
коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумарно изчисляване на работното време.
Въззивният съд в настоящия си състав намира ,че именно с тези
изменения вече се установява законово закрепено неравенство в третирането
на полицаите и пожарникарите, те са поставени в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово
правоотношение, поради което тези норми от националното право са
несъвмести с правото на ЕС.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът
приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната
разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато
е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija,
C-243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това
отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното
производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за
преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения
от правен и икономически/финансов / порядък. Сочи се, че освен ако не
покажат друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция,
подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да
обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането; от
друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би
изисквало значителни допълнителни финансови средства.Съдът намира ,че
подобен аргумент не може да се приеме.Наистина правото на Съюза не е
пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения
успоредно със съображения от политически, социален или демографски
порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които
смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да
представляват цел от общ интерес.В решението на СЕС се сочи, че ако не е
основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането,
която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд
10
въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в
сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно
най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо
на преследваната с нея цел. СЕС е приел , че членове 20 и 31 от Хартата
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството
на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.“В това решение на СЕС /т. 38 - т. 40/ е разяснено , че
правото на всеки работник на ограничаване на максималната
продължителност на труда и на периоди на почивка, по-специално
междудневна, не само представлява особено важно правило на социалното
право на Съюза, но и е изрично прогласено в член 31 параграф 2 от Хартата ,
на която член 6, параграф 1 ДЕС придава същата юридическа сила като
Договорите (решение от 17 март 2021г., Academia de Studii Economice din
Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната съдебна практика).
Разпоредбите на Директива 2003/88 и поспециално членове 8 и 12 от нея,
уточняват това основно право и поради това трябва да се тълкуват с оглед на
него (решение от 17 март 2021 г., Academia deStudii Economice din Bucureşti,
C-585/19, EU:C:2021:210. С това напомняне, от постоянната практика на Съда
следва, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се
вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът й и целите на правната
уредба, от която тя е част (решение от 11 юни 2020 г., CHEP Equipment
Pooling, C-242/19, EU:C:2020:466, т. 32 и цитираната съдебна практика).“
Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните договори,ратифицирани
по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България,
са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които им противоречат. Такъв е ДЕС, който,
както е посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф 1 придава на
Хартата на основните права на ЕС същатаюридическа сила като Договорите
(решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-
585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната съдебна практика). По т.1 от
диспозитива на решението на СЕС е прието, че, член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
11
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Въззивният съд счита ,че с
промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да
ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1
ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички
държавни служители по т. 1,включително и за неполагащите труд през нощта.
По този начин, както е описано и в т. 69 от решението на СЕС, националното
право видимо изключва държавните служители в МВР като полицаите и
пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд,
от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители
възможността за преобразуване на нощния труд в дневен.
Поради това С.ският окръжен съд в настоящия си състав намира ,че
разпоредбата на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр.второ на ал.1 на същия член не
следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на Съюза – те
допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за
полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането да се основава на
обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от закона цел на
нашето законодателство и е не е съразмерна на тази цел. Изменението в ЗМВР,
изрично закрепващо еднаква продължителност от 8 часа на нощния труд с
дневния и прилагането на коефициент единица, не се основава на обективен и
разумен критерий, свързан с допустима от закона цел. Не се открива друга
причина за промяната в закона, освен спестяването на значителни финансови
средства; както и преодоляване на преобладаващата практика на съдилищата в
страната, която уважава исковете на полицаите и пожарникарите в резултат на
прилагане, заради празнотата в закона преди горното изменение, и наредбите,
на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Този извод се налага и от мотивите за изменение
разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР, в които мотиви липсва каквато и да е
обосновка и посочване по ясен начин целта на това изменение. В
законопроекта за изменение на ЗМВР от 18.09.2019 г. въобще не са
предвидени изменения или допълнения на чл. 187 от ЗМВР. Тези изменения са
предложени от група народни представители между първо и второ четене на
закона, с обосновка,че „предвид спецификата на работа на служителите, в
ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на максималната
продължителност на работното време, при работа на смени /24 часа/, при
начина на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно
време и друг. Това от своя страна обуславя изискването за регламентиране и
на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези
служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при
полагането на нощен труд, а от друга, ще наложи еднаквост при прилагането
на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни
празнотата в специалния закон“.В решението на СЕС е посочено ,че подобен
аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
12
разглежданата в главното производство разлика в третирането и не може да се
приеме спестяването на значителни финансови средства като аргумент, за да е
допустима разлика в третирането. Както е посочено и в преюдициалното
запитване на РС – Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г., в
доклада на МВР по приемането на наредбата от 2016 г. е подчертано, че ако се
приеме предложението на синдикалните организации /запазване на
коефициента 1, 143 по наредбата от 2014 г./, ще са необходими допълнителни
финансови средства, които, изчислени на база положения нощен труд през
месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева.Указано е по т. 79 от решението
на СЕС, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта
на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и
би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право
във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право
и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира
пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел. Така, при положение, че не следва
да се прилагат изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради
несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се приложи същото разрешение
на спора, което е дадено при редакцията на ЗМВР преди изменението от
юли2020 г. – налице е празнота в уредбата, ето защо се прилага чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд
през нощта през целия исков период става с прилагане на коефициент 1, 143.
Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. наОСГК на
ВКС приема, че при разработването и приемането на ЗМВР,законодателят е
имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от
полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със
съответните компенсаторни механизми.
Въззивният съд в настоящият съдебен състав отчита, че нито в
закона, нито в наредбите след тази от 2014 г. е предвиден компенсаторен
механизъм/придобивка, привилегия/, която не е съществувала при действието
на наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира
полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на
допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане
методиката на чл. 31 ал. 1 от Наредбата от 2014 г.
От справката от Министерство на вътрешните работи от 10.07.2023 г.
се установява, че в числото на държавните служители по чл. 142ал. 1 т. 1 от
ЗМВР, какъвто служител е ищеца, има значителен брой служители, които не
работят на смени и не полагат нощен труд. Според справката от МВР средно
за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 години , 20 % от служителите по чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР са работили на смени и са полагали нощен труд, а 34, 8 % от
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР не са работили на смени и не са
полагали нощен труд.
13
За да се даде отговор на въпроса дали са налице други механизми,
чрез които служителите, полагащи нощен труд, са компенсирани за по-
продължителния нощен труд, следва да се извършат съпоставки между тях и
полагащи нощен труд по трудово правоотношение, полагащи нощен труд от
лица в частния охранителен сектор и на следващо място, съпоставка със
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, които не полагат нощен труд,
проследявайки предвидените в ЗМВР социални придобивки. Полагащите
нощен труд по трудово правоотношение лица съгласно разпоредбата на чл.
140 ал. 1 от КТ полагат нощен труд в размер на 7 часа, а ако е положен нощен
труд с по-голяма продължителност, той се превръща в дневен труд според
разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1, 143 /установената
продължителност на дневния труд спрямо установената продължителност на
нощния труд/ или положения труд в повече от установеното работно време се
отчита и заплаща като извънреден труд. Полагащите нощен труд в частния
охранителен сектор нямат привилегии като по-ранно пенсиониране, по-дълъг
платен годишен отпуск и други, но тези лица на първо място са в трудово
правоотношение /чл. 50 и чл. 51 от Закона за частната охранителна дейност/,
което означава, че се ползват от разпоредбите на чл. 140 ал. 1 КТ и
съответното чл. 9 от НСОРЗ, т.е.положения нощен труд над 7 часа се
приравнява на дневен с коефициент 1, 143 и по този начин трудът над
установения норматив се заплаща като извънреден труд. Придобивките на
служителите по чл. 142 ал. 1т. 1 от ЗМВР са предоставени с оглед
осъществяването на залегналите в чл. 2 от ЗМВР дейности – защита на
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността,
защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението. От друга страна, следва тези
придобивки идват да компенсират ограниченията като тези по чл. 153 от
ЗМВР, които служителите в МВР следва да търпят поради особеното си
положение и завишените изисквания към тях.
Разпоредбите на чл. 178 ал. 1 т. 1 – 6, чл. 179 ал. 1 и ал. 4, чл. 181ал. 1, 2 и
3, чл. 182, чл. 183 ал. 1 и ал. 3, чл. 184 ал. 1, чл. 185 ал. 1, чл. 186, чл.186а, чл.
187 ал. 5, 6 и 7, чл. 1891 чл. 190, чл. 191, чл. 233, чл. 234 и чл. 238 от ЗМВР и
чл. 69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на служители,
които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен труд. Така
неполагащите нощен труд служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР също
получават допълнително възнаграждение в размер на 2 % за всяка прослужена
година, на неполагащите нощен труд лица също им се осигурява храна или
левовата й равностойност, както и работно или униформено облекло или им
се заплаща ежегодна сума за облекло; задължителното здравно и социално
осигуряване на неполагащите нощен труд лица по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР
също е за сметка на републиканския бюджет; при изпълнение на служебните
си задължения всички служители по чл. 142 ал. 1 т.1 от ЗМВР пътуват
безплатно в обществения градски транспорт, като тази възможност се ползва
и от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. На държавните служители,
които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща
компенсационни суми; служителите по чл. 142 ал. 1т. 1 и т. 3 имат право на
14
безплатна медицинска помощ в Медицински институт на МВР и ползват
почивните бази на МВР. По-голямата продължителност на редовния платен
годишен отпуск, както и допълнителен платен отпуск за всяка прослужена
година се ползва от всички държавни служители на МВР.
Разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР предвижда обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение в размер до 20 месечни
възнаграждения, като не е предвидено ограничение тази социална придобивка
да се ползва само от служителите, полагали нощен труд. Няма такова
разграничение и в разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР. По-ранното пенсиониране
според разпоредбата на чл. 69 ал. 2 КСО също е предвидено за всички
държавни служители по ЗМВР.
Съдът в настоящия си състав намира , че и полицаите и пожарникарите,
и работещите по трудово правоотношение в частния сектор, имат право на
безплатна храна и ободряващи напитки, съответно на левовата им
равностойност, при съответните условия. Също така, размерите на
минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка,
включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ и по
наредбата от 22.07.2022 г., са еднакви. Този нарочен преглед на социалните
придобивки, уредени в ЗМВР, установява, че те не компенсират по-голямата
продължителност на нощния труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР, тъй като те се ползват и от служители, които не полагат нощен труд
/съставляващи 34, 80 % от всички служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР/, а
някои от тези придобивки се ползват и от лица в трудово правоотношение.
Цитираната законова уредба на социалните придобивки на служителите по
чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР дава основание на настоящия съдебен състав да се
разграничи от приетото в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. д.
№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, че „неблагоприятните последици от полагането
на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено
време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск
/чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно
правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане
на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за
заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за
придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията
на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“.
Решението по дело С-262/2020 г. на СЕС сочи, че не следва да се
приема национална правна уредба, според която нормалната продължителност
на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. В същото това решение се приема, че
във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Описаните по-горе
придобивки не могат да бъдат определени като „компесаторни механизми“,
15
като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от Решението по дело
С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. на СЕС – те не са насочени специално към
полагащите нощен труд държавни служители, нито пък се предоставят поради
и съобразно продължителността на труда им през нощта, „не са свързани
пряко с естеството на нощния труд“. Тези придобивки очевидно са
предоставени, за да направят възможно осъществяването на залегналите в чл.
2 от ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението,
като същевременно компенсират ограниченията- например тези по чл.153
ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят заради особеното си
положение, и завишените изисквания към тях.
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2024 г. СЕС приема, че
член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална
съдебна практика, ако прилагането й води до резултат,несъвместим с тези
разпоредби от правото на Съюза, и по- специално – до разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий.Предвид разрешенията,
дадени от СЕС, настоящият съд приема, че следва да се съобразят нормите на
правото на ЕС –Член 12 от директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 04.11.2003 г., озаглавен „Защита на безопасността и здравето“:
„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че:а)
работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с
подходяща за естеството на работата им защита на безопасността и здравето;
б) съответните служби или средства за защита и профилактика във връзка с
безопасността и здравето на работниците, които полагат нощен труд и
работниците на смени, са равностойни на тези, които се прилагат за другите
работници и са на разположение по всяко време“;
Хартата на основните права на ЕС -Член 20 Равенство пред закона Всички
хора са равни пред закона.Член 31 Справедливи и равни условия на труд
1. Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото
здраве и сигурност и зачитат достойнството му.
2. Всеки работник има право на ограничаване на максималната
продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и
на платен годишен отпуск
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 г. се приема, че
член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за
нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането
на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
16
Правото на Съюза не е пречка за държавите членки да вземат предвид
бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък, и да въздействат върху естеството или
обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат
сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
От извършените по делото проверки ,настоящия съдебен състав остава с
убеждение, че липсата на изрично правило за по-малка продължителност на
нощния спрямо дневния труд в предходната редакция на чл.187 ЗМВР, както и
промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в
съответните наредби от 2020 г. и в сега действащата наредба от 2022 г.
всъщност са наложени, за да се спестят значителни финансови средства.
Подобни обстоятелства, съгласно решението по дело С-262/20 г., включително
спестяване на финансови средства, не могат да бъдат аргумент за различно
третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове
това различно третиране. В тълкувателното решение разликата в третирането
е оправдана именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен
в т. 74 и 75 от решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време
през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в
която работният ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми…“.
В т.76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г. за подобно
съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима
от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките, които следва
да направи запитващата юрисдикция. „
Именно спецификата на служебните правоотношения и равенството
на гражданите пред закона, не са адекватно съобразени от законодателя, след
като полагането на нощен труд от работещите на смени служители на МВР
всъщност не се овъзмездява с горните компенсаторни механизми по
описаните досега причини.
След като е уважен главния иск ,то следва да бъдат уважени и
акцесорните искове за законната лихва върху сумата 2 863,98 лева , считано
от датата на депозиране на исковата молба – 18.10.2022 г. до окончателното
изплащане и сумата от 333,04 лева , представляваща обезщетение за забава за
времето от 21.11.2019 г. до предявяване на иска – 18.10.2022 г.
Поради това настоящата инстанция счита, че незаконосъобразно и
необосновано районният съд-Д. е отхвърлил исковата претенция по чл. 187
ал. 1 т. 3 от ЗМВР, поради което решението в тази част следва да бъде
отменено, като вместо това ответникът по иска бъде осъден да заплати
претенцията по чл. 178 ал. 1 т. 3 от КТ, ведно с лихва за забава и законна
17
лихва , както и разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1 450
лева за адвокатско възнаграждение.
Решението на районен съд-Д. в останалите части , не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски за юриск.
възнаграждение в размер на 150 лева според отхвърлената част от исковете
След приспадане на двете дължими суми,остава ответникът да дължи на
ищеца разноски по компенсация в размер на 1 243,70 за двете съдебни
инстанции.,които следва да бъде осъден да му заплати.
Следва Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати в полза на
окръжен съд -С. държавна такса на основание чл.78,ал.6 ГПК в размер на
191,82 лева , по уважените искове ,за двете съдебни инстанции.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 166/23.12.2024 г. по гр. д. № 307/22 г. по
описа на районен съд-Д. ,в частта , с която е отхвърлен иска на Ч. Р. Ч. с
правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР за осъждане на Главна дирекция
„Гранична полиция „ към МВР да заплати сумата от 2 863,98 лева ,
представляваща неизплатено възнаграждения за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работното време, за периода от
17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 18.10.2022 г. до окончателното
изплащане; сумата от 333,04 лева , представляваща обезщетение за забава за
времето от 21.11.2019 г. до предявяване на иска – 17.10.2022 г., както и в
частта ,с която ГД „Гранична полиция „ към МВР-София е осъдена да
заплати на Ч. Р. Ч. разноски за заплатено адв. възнаграждение 140 лева ,а Ч.
Р. Ч. е осъден да заплати в полза на ГД „Гранична полиция „ към МВР –София
юриск. възнаграждение 140 лева , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР
гр.София да заплати в полза на Ч. Р. Ч. ,ЕГН**********, на основание чл.
178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР сумата от 2 863,98/две хиляди осемстотин шестдесет и
три лева и 98 стотинки/лева – допълнително трудово възнаграждение за
положения 200 часа извънреден труд за периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022
г. в резултат на прилагане на коефициент 1, 143 спрямо положения нощен
труд; сумата от 333,04/триста тридесет и три лева и 04 стотинки/лева -
обезщетение за забава от 21.11.2019 г. до предявяване на иска – 17.10.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
18.10.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, както и съдебни
разноски по компенсация за двете инстанции общо в размер на
1 243,70/хиляда двеста четиридесет и три лева и 70 стотинки / лева за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР гр.София
18
да заплати ДТ в полза на окръжен съд –С. за двете съдебни инстанции по
уважените искове в размер на 191,82 лева.
РЕШЕНИЕТО в останалите части на районен съд-Д., не е
обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване поради ограничението по
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19