№ 7999
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110156240 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на Т. И. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С/адрес/ чрез адв. Ю. С. – САК, със съдебен адрес: гр. С/адрес/
спрямо „Б...“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/,
представлявано от главния изпълнителен директор.
Ищецът твърди, че между страните е било налице трудово
правоотношение по ТД от 21.08.2023 г., по който е изпълнявал длъжността
“Директор“ на дирекция „Оперативна дейност“ при Централно управление на
„Б...“ ЕАД.
Излага се, че на 31.01.2024г. била връчена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, считано от 01.02.2024 г. Твърди, че с влязло в сила
на 23.07.2024 г. решение по гр.д. № 8307/2024 г. по описа на СРС, 74 с-в,
уволнението на ищцата е било признато за незаконно и същата е била
възстановена на заеманата до уволнението длъжност. Сочи, че на 08.08.2024 г.
се е явила на работа, като в същия ден била връчена нова заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
С посочената заповед на ищцата не било определено обезщетение по чл.
224 КТ, като същата имала право на такова за периода от прекратяване на
трудовото правоотношение на 31.01.2024 г. до възстановяването на работа –
1
08.08.2024 г., чийто размер възлизал на 2 800 лв.
Излага още, че на 20.09.2024 г. било изплатено обезщетение на
основание чл.220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 5
168 лв. Счита, че размерът му е неправилно определен, доколкото към същия
следвало да се начислят и 100 лв. за ваучери за храна, които се дължали на
ищцата ежемесечно.
Ето защо предявява настоящите искове за осъждане на ответника да
заплати следните суми:
2 800 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за периода 31.01.2024 г. – 08.08.2024 г.;
100 лв., представляваща обезщетение за ваучер за храна за месец 08.2024
г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 20.09.2024 до
окончателното плащане. Претендира разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между
страните по ТД 21.08.2023 г., по който е изпълнявал длъжността “Директор“
на дирекция „Оперативна дейност“ при Централно управление на „Б...“ ЕАД.
Не се спори, че трудовото правоотношение било прекратено, считано от
01.02.2024 г., както и че с влязло в сила на 23.07.2024 г. решение по гр.д. №
8307/2024 г. по описа на СРС, 74 с-в, уволнението на ищцата е било признато
за незаконно и същата е била възстановена на заеманата до уволнението
длъжност. Не се оспорва още, че след възстановяването на заеманата
длъжност на 08.08.2024 г. ищцата се е явила на работа, като в същия ден била
връчена нова заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита,
че ищцата е осъществила злоупотреба с право, доколкото в същия ден на
подаване на исковата молба в съда, е предявила и извънсъдебно претенцията
си пред ответника.
Сочи, че във фиш за начислено брутно трудово възнаграждение на
ищцата за месец септември 2024 г. е било определено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 2
179.68 лв., пропорционално за отработения 1 работен ден за текущата 2024 г.,
предвид дата за назначаване на 08.08.2024 г. и последен зачетен стаж на
08.08.2024г., като с платежно нареждане № PL40340323/24.09.2024 г. било
изплатено такова в размер на 2 009.95 лв., след приспадане на удръжките.
2
Оспорва предявения иск по размер, като счита и че не се дължи обезщетение
за посочения от ищцата период. Излага още, че в изпълнение на Заповед № 4
от 31.01.2024 г. на Главния изпълнителен директор на „Б...“ ЕАД на ищцата е
било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.
224, ал. 1 от КТ в размер на 24 404.35 лв. за 85 работни дни. Излага още, че
през периода от време от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение до отмяната на уволнението с влязло в сила решение и
възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на
предишната работа, последният реално не е престирал труд по трудово
правоотношение, поради което за него не възниквало право да ползва платен
годишен отпуск, а в случай на последвало ново уволнение за този период от
време, работодателят не дължал на работника или служителя обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 от КТ. Оспорва
предявения иск за заплащане на обезщетение за ваучер за храна в размер на
100 лв. като твърди, че във фиш за начислено брутно трудово възнаграждение
на ищцата за месец август 2024 г. е било определено обезщетение в размер на
5 лв. за ваучери за храна, пропорционално на отработения 1 работен ден, което
се дължало на основание чл.89, ал. 1, във връзка е чл.87, ал. 2, т. 7 от
сключения Колективен трудов договор на „Б...“ ЕАД за месец юни 2024 г. -
месец юни 2026 г. При изложените твърдения моли за отхвърляне на
предявените искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 224 КТ
чл.220, ал.1 от КТ и чл. 269, ал. 2 КТ.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по фактите, а и те се установяват от събраните по
делото доказателства – Допълнително споразумение за изменение на
тр.правоотношение от 21.08.2023г. и Заповед за прекратяване на ТД от
31.01.2024г.м, както и от Решение с № 12662/26.06.2024г и акт за встъпване в
длъжност от 08.08.2024г. във връзка с постановеното СР, с което ищцата е
била възстановена на заемната преди уволнението длъжност.
Не се спори и това се установява и от Заповед за прекратяване на ТД от
08.08.2024г. на ГИД на ответника, че в същата дата – 08.08.2024г., на която Т. е
3
била възстановена на работа, е била уволнена на същото основание – чл.328,
ал.2 от КТ.
Не се спори и това е видно от заповедта за уволнение и от фиш за
изплатена заплата от 20.09.2024г. е, че Т. е получила след уволнението сумата
от 5 345.73 лева като сбор от тр. възнаграждение за положен труд за един ден
в размер на 531.69 лева, обезщетение по чл.220 от КТ за неспазено
предизвестие от 4785.24 лева след приспадане на удръжките и пет лева като
стойност на ваучери. От още два броя фишове и платежни нареждания към
тях се установява, че Т. е получила по банков път и следните суми: за
изработени дни към 29.10.2024г,. тр. възнаграждение в размер на 3800 лева
или 3422.36 лева след удържан ДДФЛ, обезщетение по чл.224 от КТ в размер
на 24 404.35 лева и такова по чл. 220 от КТ от 5168 лева и ваучери от 100
лева. Това са суми, които са отразени по представените от ответника фиш от
януари 2024г.
Съдът е допуснал и изслушал заключение на вещо лице по ССчЕ, което
е приел без възражения от страните. От заключението се установява, че въз
основа на отмененото уволнение и постановеното СР, както и въз основа на
акта на встъпване в длъжност при договорен в ТД годишен отпуск от 24
работни дни, за периода 01.02.2024г. – датата на уволнението, отменено по
съдебен ред – до 07.08.2024г. вкл. – денят преди издаване на новата заповед за
встъпване в длъжност след влизане на СР в сила – полагащият й се отпуск е
бил в размер на 13 работни дни. Въз основа на база на месец декември за
2023г. – във фиша за работна заплата начисленото брутно трудово
възнаграждение е в размер на 5 268,00 лв. и включва -основно месечно
възнаграждение в размер на 3 800,00 лв. /18 р.д. пълен работен месец/ - клас за
прослужено време 36,0% от 1 368,00 лв. -ваучери 100,00 лв. като така за 13
дни неползван платен годишен отпуск обезщетението, възлиза на 3 804,67 лв.
/5 268,00 лв./18 = 292,67 лв. х 13 дни/. Вещото лице сочи, че по КТД е
отразено - чл. 89, ал. 1 от КТД, че месечните социални плащания по алинеята
втора на този член, точката седма се разпределят пропорционално на
отработеното време за срока на действието на КТД. Въз основа на тези
констатации вещото лице излага, че обезщетението за 13 работни дни
неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.02.2024 г. до 08.08.2024
г., като се има предвид размера на брутното трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ уволнението й, който е пълен работен месец за нея, а
4
именно м. 12.2023 г., което е в размер на 5268 лв. месечно, възлиза на 3 804,67
лв. с включена сума за ваучери и е дала и вариант –без ваучери на база
м.12.2023г. – във фиша за работна заплата начисленото БТВ е в размер на 5
168,00 лв. или за 13 дни неползван платен годишен отпуск обезщетението,
възлиза на 3 732,44 лв.
От приложения КТД, касаеш периода от м.юни 2024г до юни 2026г.,
който не се оспорва, че е действащ за периода, се установява съгласно чл. 35,
ал.1 от КТД, че заплащането на труда на работещите в „Б...” ЕАД се урежда с
Вътрешни правила за работната заплата /ВПРЗ/, които се разглеждат, приемат
и актуализират от ССС по реда на колективното трудово договаряне във
връзка и съобразно разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актове
по приложението му, финансово-икономическото състояние на дружеството,
плановете за икономическо развитие, стратегията за развитие на дружеството.
От разпоредбата на чл. 36 от КТД се установява, че преди актуализиране на
Бизнес-програмата /Бюджета/ на дружеството, ССС (съвет за социално
сътрудничество) обсъжда и приема годишна политика по доходите, с която се
определят средствата за работна заплата, начините на договаряне и
увеличаване на индивидуалните работни заплати през годината,
специфичните допълнителни възнаграждения, измененията и допълненията на
вътрешно- дружествените документи. Според разпоредбата на чл. 86, ал.1 от
КТД средствата за социални разходи и техният размер се договарят ежегодно в
ССС, като същите са неразделна част от годишната политика по доходите
/Приложение 1 - разпределение на социалните средства/. Договарянето им се
извършва едновременно с приемането на бюджета на дружеството за
съответната година, като през м. януари се определя начина на разпределение
за периода. Според чл.87 от КТД ежегодно ССС приема разпределението и
изразходването на средствата за социални плащания, определени по реда на
чл.86., които се разпределят, както следва: за помощи за лечение; за помощи за
наследниците на починали работници и служители; за помощи за работници и
служители при смърт на член от семейството - съпруг/съпруга, и несемейни
деца, живеещи в едно домакинство с родителите си, за помощи за лечение на
деца на работници и служители, за помощи на работници и служители за
понесени имуществени вреди, вследствие на пожари, наводнения,
земетресения и други природни бедствия, за новородено дете или осиновено
дете до 2 годишна възраст, за месечни средства за порцион/ваучери и за
5
еднократни празнични плащания. Според последващите разпоредби тези
средства биха могло да бъдат актуализирани и са част от месечните социални
плащания, които се разпределят пропорционално на отработеното време за
срока на действието на КТД.
При тези факти и от правна страна съдът намира следното:
По иска за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер
на 2800 лева съдът намира същият за доказан и основателен.
Предпоставки за възникване правото на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск са прекратяване на трудовото правоотношение и
неизползване на полагаемия се на работника платен годишен отпуск. В
конкретния случая исковата претенция е основателна за исковия период от
31.01.2024г. – датата, на която е прекратено тр. правоотношение до датата на
встъпване в длъжност на ищцата по отмененото ТП или до 08.08.2024г.
Съгласно Решение на СЕС/ 25.06.2020г. по съединени дела С – 762/ 2018г. и С
37/2019 г. работник/служител, който е уволнен незаконно, а по-късно
възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на
уволнението му със съдебно решение, има право да търси обезщетение за
платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на
незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа
вследствие на тази отмяна, поради което работодателят дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в случай, че уволнението е признато за
незаконно и служителят е възстановен на работа при последващо
прекратяване на трудовото правоотношение на възстановения служител, за
натрупания през периода от предходното му незаконно уволнение до
възстановяването му на работа отпуск. Това правило е приложимо във всички
случаи, в които ищецът – работник/ служител добросъвестно и след влизане
на СР в сила, с което е отменено незаконното му уволнение, е постъпил на
работа при работодателя за заемане на длъжността, на която е възстановен –
каквото е и конкретната хипотеза.
Ето защо такова обезщетение следва да му бъде присъдено в размер,
който е пропорционален на отработените от него дни през периода на
уволнението. Съдът приема, че това обезщетение следва да се присъди
съобразно даденото от вещото лице заключение за 13 работни дни
неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.02.2024 г. до 08.08.2024 г.
6
като базата за неговото изчисляване следва да е въз основа на брутното
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението на Т., който е
пълен работен месец за нея, а именно м. 12.2023 г. Вещото лице е дало размер
на това възнаграждение от 5268 лв. месечно като сумата от възлиза на 3
804,67 лв. Следва да бъдат присъдени и сумата от 100 лева за ваучери за
храна, които пък са елемент от изплатеното от работодателя при новото
уволнение обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие по
уволнението със заповед от 08.08,2024г. Съдът приема, че обезщетенията –
тези по чл. 224, и чл,.220 от КТ следва да бъдат именно в размер с включена
стойност на ваучери за храна, тъй като те са елемент от тр. възнаграждение с
постоянен характер и като такива на основание чл.6 от НСОРЗ във вр. с чл. 15
от НСОРЗ са част от трудовото възнаграждение и влизат в размера на
обезщетенията по КТ – чл.17, ал.1 от НСОРЗ. Съдът приема, че ваучерите са с
постоянен характер и са допълнително трудово възнаграждение тъй като са
постоянен елемент от заплатата - видно от приложимия КТД те са елемент от
месечното възнаграждение, бюджетът за който се определя изначало за всяка
една година и са елемент от финансовата политика на предприятието. Ето
защо и те следва да бъдат включени в размера на обезщетенията по чл.224,
ал.1 от КТ и чл.220, ал.1 от КТ.
Вещото лице е дало по – висок размер на претенцията по чл.224, ал.1 от
КТ, а претенцията на ищеца е само за сумата от 2800 лева, която се дължи
изцяло. Следва да се присъдят и 100 лева като стойност на ваучери по
прекратеното тр. правоотношение от 08.08.2024г. като елемент от изплатеното
на Т. обезщетение за неспазено предизвестие поп чл.220, ал.1 от КТ.
Лихвата е дължима на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответната страна по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК следва да плати
разноски на ищеца за платено възнаграждение на адвокат от 650 лева.
По реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати разноските
по делото за възнаграждения на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза или 300 лева, които са платени от бюджета на съда.
На същото основание ответникът следва да заплати и държавна такса по
водене на делото в размер на 116 лева по иска за обезщетение.
При горните съображения и на основание чл. 235 от ГПК Софийски
7
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ „Б...“ ЕАД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/, представлявано от главния
изпълнителен директор да заплати на Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
С/адрес/ чрез адв. Ю. С. – САК, със съдебен адрес: гр. С/адрес/ сумата от 2 800
лева като обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от
31.01.2024г,. до 08.08.2024г. по прекратено със Заповед за прекратяване на
трудов договор от 31.01.2024г. трудово правоотношение на Т. И. С., което е
отменено с влязло в сила съдебно решение с № 12662/ 26.06.2024г. и по което
Т. И. С. е възстановена на заемната преди това уволнение длъжност „Директор
на Дирекция ‚Оперативна дейност към централно управление Б... ЕАД“ и е
встъпила в длъжност с Акт за встъпване в длъжност от 08.08.2024г. ведно със
законовата лихва за забава от 20.09.2024г. до окончателното плащане и
ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.1 от КТ „Б...“ ЕАД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/, представлявано от главния
изпълнителен директор да заплати на Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
С/адрес/ чрез адв. Ю. С. – САК, със съдебен адрес: гр. С/адрес/ сумата от 100
лева като неплатена част от обезщетение за неспазено предизвестие по
чл.220, ал.1 от КТ по прекратен със заповед с № 56/ 08.08.2024г. трудов
договор с № 10/ 01.04.2005г. на основание чл.328, ал.2 от КТ ведно със
законовата лихва за забава от 20.09.2024г. до окончателното плащане на
сумата и
ОСЪЖДА „Б...“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр.С/адрес/, представлявано от главния изпълнителен директор да заплати на
Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С/адрес/ чрез адв. Ю. С. – САК, със
съдебен адрес: гр.Со/адрес/, ТД, ет.1, к.... сумата от 650 лева –
възнаграждение за адвокат и
ОСЪЖДА „Б...“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в
гр.С/адрес/, представлявано от главния изпълнителен директор на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК да внесе по сметка на СРС сумата от 416 лева като сбор
8
от държавна такса по водене на делото от 116 лева и 300 лева разноски за
възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9