Р E Ш Е Н И Е
град София, 14.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско
отделение – брачни състави, II-ри
въззивен брачен състав,
в
съдебно заседание на осемнадесети март
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА
АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 2323 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. 250, ал. 3, вр. чл. чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 11801 от 15.01.2020 г., постановено по гр. дело № 66191 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III Гражданско отделение, 117-ви състав, е отхвърлил молба, вх. № 5213027 от 18.12.2019 г., за допълване на постановеното по делото решение, чрез дословно възпроизвеждане на текста на т. IV от споразумението.
Молителката
Д.Ц.П. е останала недоволна от
решението от 15.01.2020 г., като го е обжалвала с въззивна жалба от
22.01.2020 г., чрез пълномощник. Оплакванията са за негова
необоснованост и незаконосъобразност. Молителите представили споразумение,
съответстващо на изискванията на чл. 51, ал. 1 СК, в което са уговорили изрично
и имуществените им отношения, като последица от прекратяването на брака им.
Това споразумение било допустимо, съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 2 СК.
Първоинстанционният съд, като го е утвърдил, следвало да възпроизведе
съдържанието на споразумението във всичките му части, вкл. и по т. IV от същото. Според въззивницата
посоченото от съда в т. 5 от решението за прекратяване на брака не можело да
бъде възприето като възпроизвеждане на постигнатото между съпрузите
споразумение относно имуществените им отношения, като съдът нямал правомощието
да го изменя по свой почин, а трябвало да го възпроизведе с решението си, ако е
намерил споразумението непротиворечащо на закона. Моли въззивния съд да приеме
въззивната жалба на молителката за основателна и да допусне допълването на
постановеното по делото решение за прекратяване на брака със съдържанието по т.
IV от споразумението на
молителите, уреждащо имуществените им отношения като последица от
прекратяването на брака им. Въззивницата поддържа въззивната жалба в писмена
молба и моли същата да бъде уважена.
Молителят
С.А.П. (въззиваем в настоящото производство), не е
заявил становище по въззивната жалба и не
се яви в съдебно заседание във въззивното производство.
Въззивната
жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лице
имащо правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Софийският градски съд, като
прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на въззивницата по реда на
въззивното производство, и при така очертания в жалбата предмет, прие следното:
С
Решение № 296343 от 09.12.2019 г., постановено по гр. дело № 66191 по описа за
2019 г., Софийският районен съд е прекратил брака между С.А.П., ЕГН **********,
и Д.Ц.П., ЕГН **********. Първостепенният съд е утвърдил постигнатото между
страните споразумение по следните въпроси: относно фамилното име на жената, родителските
права, режима на лични контакти на детето с другия родител и издръжката на детето,
ползването на семейното жилище и по т. 5
е утвърдил споразумението между съпрузите, по следния начин: Страните не си
дължат издръжка; няма вещи придобити в СИО; в патримониума на титуляра остават поети
задължения към трети лица.
С молба, вх. № 5213027 от 18.12.2019 г., молителката Д.П. е поддържала, че в постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е било утвърдено споразумението между молителите, не било възпроизведено постигнатото между тях съгласие по т. IV, касаеща имуществените им отношения, а именно: Съпрузите приемат за установено помежду си, че в случай, че някой от тях е сключил договор за заем или кредит, съответно усвоил суми по кредит, то този кредит/заем не е послужил за задоволяване на общите нужди на семейството, поради което отговорността по погасяването му остава в задължение на този, който е сключил съответния договор и получил суми по него. Молила е съда да допълни решението в посочената част.
Молителят С.П. в писмена молба не
е възразил решението да бъде допълнено с посочения текст, доколкото страните постигнали
съгласие за това уреждане на отношенията им в споразумението по чл. 51 СК.
При постановяване на решението от
09.12.2019 г., с което е прекратен брака и е утвърдено постигнатото между
страните споразумение, първоинстанционният съд е мотивирал, че желанието за
развод е сериозно и непоколебимо, а споразумението отговаря на изискванията на
чл. 51 СК, поради което е прекратил брака и е утвърдил споразумението между
съпрузите в посочения смисъл.
С обжалвания съдебен акт
първостепенният съд е обосновал неоснователност на молбата по чл. 250 ГПК, тъй
като възпроизвел изцяло уговорката по т. IV, абз. II от споразумението, но на
юридически език. Законът и съдебната практика налагали споразумението да се
възпроизведе в диспозитива на решението, но била допустима редакция, която не
променя смисъла, но е по-кратка и ясна. Според първоинстанционния съд страните
по споразумението биха могли да поискат тълкуване на т. 5 от диспозитива на
решението (чл. 251 ГПК), но съдът не можел да го даде по молба по чл. 250 ГПК,
тъй като би изпаднал в хипотезата на ”плюс петитум”.
Въззивният съд споделя мотивите
на първоинстанционния съд и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК, с
изключение на сочената от съда възможност да се поиска от страните тълкуване на
т. 5 от диспозитива на решението, съгласно чл. 251 ГПК. Касае се за договор
между страните и съдът не би могъл да тълкува волята им.
Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 СК При развод
по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между
съпрузите и фамилното име. В конкретния случай, съпрузите са представили
споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, с което са уредили тези задължителни
последици от развода и съдът, като го е намерил отговарящо на изискванията на
чл. 51 СК, правилно го е утвърдил с тях, като ги е възпроизвел в решението си. Така
първоинстанционният съд е възпроизвел споразумението в решението си за развод
по взаимно съгласие и относно други последици от развода (чл. 51, ал. 1, изр. 2 СК) – в т. 5 от споразумението. Действително,
съдът не е възпроизвел в решението си дословно т. IV от споразумението - процесния абзац II, но и такова буквално
възпроизвеждане не се изисква от закона и не го налага съдебната практика. В
конкретния случай първостепенният съд е възпроизвел в решението си за
прекратяване на брака процесната клауза от споразумението с оглед по-точното
юридическо оформяне на споразумението, но което не променя волята на страните.
Впрочем, съдът не е възпроизвел буквално в решението си и други клаузи от споразумението,
но страните нямат възражения по тях.
Съобразно
изложеното са неоснователни оплакванията в жалбата за необоснованост и незаконосъобразност
на обжалвания съдебен акт. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил молбата
за допълване на постановеното по делото решение за прекратяване на брака, чрез
дословно възпроизвеждане на текста на т. IV от споразумението.
По изложените аргументи
въззивният съд намира обжалвания съдебен акт за обоснован и постановен в
съответствие със закона, поради което е правилен и следва
да бъде потвърден.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11801 от 15.01.2020 г., постановено по гр. дело № 66191 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 117-ти състав, с което е отхвърлена молба, вх. № 5213027 от 18.12.2019 г., за допълване на постановеното по делото решение, чрез дословно възпроизвеждане на текста на т. IV от споразумението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.