№ 244
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000677 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260092/07.07.2021г., постановено по търг.д. №30/2021г. по
описа на Хасковския окръжен съд, по предявен иск по чл.231 ал.3 от ДОПК
от Н. е прекратено търговско дружество „Н.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на гр. Х., ул. „Г.“ №1. „Н.“ ЕООД е осъдено, на основание чл.78 ал.8
от ГПК да заплати в полза на ТД на Н.-П. сумата от 80лв. - юрисконсултско
възнаграждение. „Н.“ ЕООД е осъдено да заплати ДТ в размер на 80лв. в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС-Хасково.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника „Н.“ ЕООД. Счита, че решението е неправилно и необосновано.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице
предпоставките по чл.231 ал.3 от ДОПК. Възраженията в тази насока са
идентични с възраженията по основателността на иска, заявени пред
първоинстанционния съд с отговора на исковата молба, а именно – дружество
„Н.“ ЕООД не разполагало с имущество, при което е невъзможно да бъде
изплатена по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника
част от това имущество, определена съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ. С оглед
1
нулевата стойност на дела на длъжника в имуществото на ответното
дружество, следвало да се приеме, че ответникът не дължи заплащане
равностойността на дружествения му дял, доколкото според баланса към края
на месеца през който е прекратено участието му, пасивите превишават
активите на дружеството. При отрицателна величина на имуществото на
длъжника искът подлежал на отхвърляне, поради невъзможност да се
постигне целения резултат.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна – Национална агенция по приходите, се оспорва изцяло въззивната
жалба.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
Страните претендират се сторените при въззивното разглеждане на
делото разноски.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Производството пред Окръжен съд – Пловдив е образувано по предявен
иск по чл.231 ал.3 от ДОПК от Н. срещу „Н.“ ЕООД за прекратяване на
дружеството, поради неизпълнение на изискуеми публични задължения на
едноличния собственик на капитала К.Б.Я.. Твърди се, че по отношение на
К.Я. е образувано изп.д. №***/2017г., за събиране установени и изискуеми
публични вземания за данък върху добавената стойност от сделки в страната,
установени с Ревизионен акт № Р-1600161009397-091-001/14.06.2017г. и с
Декларация по ЗДДС № 26001489029/13.02.2017г., с взискател Н.. По
изпълнението е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки,
с изх.№ С180026-022-0022829/05.04.2018г., с което е наложен запор на
2
притежаваните от К.Б.Я., като съдружник 3508 бр. дялове в „Н.“ ЕООД, с
номинална стойност за един дял 25лв., на обща стойност 87 700 лв.
Публичният изпълнител е изготвил изявление на основание чл.231 ал.3 от
ДОПК, с изх.№С200026-138-000043/21.09.2020г. за прекратяване участието
на длъжника в дружеството. Изявлението е изпратено за връчване чрез
лицензиран пощенски оператор на адреса за кореспонденция на дружеството,
съгласно чл. 8 от ДОПК, както и на постоянния адрес на управителя на
дружеството, с обратни разписки №С20026-РЗЛ-0012723/25.09.2020г. и
№С20026-РТЛ-0004192/25.09.2020г., които са получени лично от
представляващия дружеството на 25.09.2020г. С протокол, с изх.№ С200026-
026-0066983/30.12.2020г., публичният изпълнител установява, че в
тримесечния срок, изтекъл на 29.12.2020г., дружеството „Н.“ ЕООД не е
изплатило дяловото участие на длъжника К.Б.Я.. Предвид наличието на
визираните в закона предпоставки за прекратяване на основание чл.231 ал.3
от ДОПК на търговското дружество „Н.“ ЕООД, моли съда да постанови
решение, с което да прекрати на основание цитираната разпоредба ответното
дружество.
С представения отговор на исковата молба ответникът „Н.“ ЕООД е
оспорил предявения иск. Възраженията по основателността на иска са
идентични с доводите, поддържани във въззивната жалба.
При така наведените твърдения и възражения от страните, след като
съобрази оплакванията, изложени в подадената жалба, съдът прие за
установено следното:
Крайните изводи на ПОС следва да бъдат споделени изцяло. Това се
налага от установената пред него фактическа обстановка, с нищо ново
непроменена и пред настоящата инстанция по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.231 ал.3 от ДОПК, когато изпълнението е
насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, публичният
изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на
длъжника в дружеството, което има действие на изявление за Н.ускане на
съдружник. След изтичане на 3 месеца публичният изпълнител или
публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на
дружеството за неговото прекратяване.
Категорично при първоинстанционното разглеждане на делото са
3
установени кумулативните предпоставки за реализиране принудителното
действие, регламентирано в чл.231 ал.3 – „Изпълнение върху дялове“ от
раздел Четвърти от ДОПК: наличие на публично вземане по висящо
изпълнително дело, наложен запор върху дружествените дялове на длъжника
по изпълнението, които той притежава в търговското дружество-ответник по
предявения иск, получено от дружеството изявление за прекратяване
участието на длъжника като съдружник и изтекъл тримесечен срок от
получаване на това изявление.
Установено е и не е спорно в настоящето производство, че срещу
едноличния собственик на капитала на дружеството – жалбоподател - К.Б.Я.,
е образувано изп. дело №***/2017г., за събиране на установени и изискуеми
публични вземания за данък върху добавената стойност от сделки в страната,
установени с Ревизионен акт № Р-1600161009397-091-001/14.06.2017г. и с
Декларация по ЗДДС № 26001489029/13.02.2017г., с взискател Н.. С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки, с изх.№С180026-022-
0022829/05.04.2018г., по изп. дело е наложен запор на притежаваните от
К.Б.Я. 3508 бр. дяла в капитала на „Н.“ ЕООД, който запор е вписан по
партидата на дружеството на 11.04.2018г. На 21.09.2020г. публичният
изпълнител е упражнил правото си по чл.231 ал.3 да връчи на дружеството
изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството – изявление
с изх.№ С200026-138-000043/21.09.2020г. и видно от приложените обратни
разписки – връчено лично на представляващия на 25.09.2020г. С протокол, с
изх.№ С200026-026-0066983/30.12.2020г., публичният изпълнител е
установил, че в тримесечния срок, изтекъл на 29.12.2020г., дружеството „Н.“
ЕООД не е изплатило дяловото участие на длъжника К.Я..
Според ал. 4-та, изр. първо от чл.231 от ДОПК, единственото условие за
неоснователност на иска е, ако в рамките на исковото производство се
установи, че дружеството е изплатило по сметка на публичния изпълнител
припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно
чл.125 ал.3 от ТЗ или че вземането е удовлетворено.
Искът по чл.231 от ДОПК е правен способ за реализиране изпълнението
за публично вземане. Разпоредбата на чл.231 ал.3, във вр. с ал.4 ясно и
недвусмислено сочи, че се цели осигуряване възможност на публичния
изпълнител да удовлетвори принудително публичното притезание от
4
специфично по съдържание вземане на длъжника, а именно - вземане към
дружеството с ограничена отговорност, в което последният участва като
съдружник, за равностойността на дружествения му дял, определен по
правилото на чл.125, ал.3 ТЗ. Основание за възникване на вземането е
прекратяването на участието на длъжника като съдружник, което настъпва
като последица от връчването на изявлението на публичния изпълнител.
Законът ясно очертава успешното провеждане на този иск, посредством
аргумент на противното. По смисъла на чл.231 ал.4 от ДОПК единственото
законово основание да се отхвърли искът е, ако дружеството изплати по
сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника част от
имуществото, определена съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ или ако
удовлетвори/изплати самото вземането. С оглед яснотата на правната норма
не може да се сподели тезата на жалбоподателя и основна негова защитна
позиция, че ако към релевантния момент - края на месеца, през който е
прекратено участието на съдружника, пасивите превишават активите на
дружеството и дружественият дял на съдружника е с отрицателна стойност,
съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дела си и
искът на публичния изпълнител подлежи на отхвърляне поради невъзможност
да се постигне целения с предявяването му правен резултат. Вярно е, че
съгласно приетото при първоинстанционното разглеждане на делото
заключение от съдебноикономическа експертиза чистата стойност на актива
на „Н.“ ЕООД е отрицателен размер – 112 932,59лв. по счетоводен баланс и
оборотна ведомост към 31.12.2020г. Припадащата се на съдружника –
длъжник част от имуществото на дружеството, определена съгласно
чл.125,ал.3 от ТЗ според счетоводния баланс на дружеството към края на
месеца, през който следва да настъпи прекратяването на участието на
съдружника-длъжник в дружеството – 29.12.2020г., е също отрицателна
величина. Това обаче не означава, че не може да се постигне целеният с
предявяването на иска правен резултат. На първо място разпоредбата на
чл.231 ал.4 предвижда не само една, а две алтернативни възможности за
дружеството – ответник да предотврати своето прекратяване – да изплати по
сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника част от
имуществото, определена съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ или че да удовлетвори
самото вземане. Т.е. – в случай че стойността на дружествените дялове на
съдружника длъжник е отрицателна величина, дружеството може да изплати
5
самото задължение. Разпоредбата на чл.231 ал.4 от ДОПК не може да се
прилага разширително и не следва съдът да обуславя прекратяването на
дружеството от предпоставки, невключени в нейния фактически състав. Не
може да се приеме, че насочвайки изпълнението към имуществените права на
длъжника, произтичащи от участието му в търговско дружество, правно и
организационно структурирано като ООД или ЕООД и предявявайки иска
спрямо самото дружество за прекратяването му, целената от публичния
изпълнител правна последица е удовлетворяване на публичното вземане,
единствено чрез получаване равностойността на дружествения дял на
длъжника. Целената от ищеца – публичен изпълнител правна последица е
удовлетворяване на вземането. Но това може да се осъществи или чрез
погасяване на задължението пряко от дружеството, или чрез изплащане на
стойността на дружествения дял на съдружника длъжник и ако тези две
погашения не настъпят, то удовлетворяване на вземането си публичният
изпълнител може да получи и в рамките на едно ликвидационно
производство, следващо прекратяването на самото дружество, в което
удовлетворяването ще се получи от определения ликвидационен дял на
съдружника – длъжник. Да се обвърже успешното провеждане на иска по
чл.231 ал.3 от ДОПК и със съществуването на вземане на самия съдружник-
длъжник към дружеството за равностойността на дела му и да се приеме, че
ако дружественият дял на съдружника е с отрицателна стойност искът
подлежи на отхвърляне, означава де се отрече изцяло възможността на
публичния изпълнител да получи удовлетворяване на публичното вземане
дори и по реда на гл. Седемнадесета от ТЗ „Ликвидация“, чрез предявяване на
вземането си съгласно чл.267 от ТЗ в ликвидационното производство.
Ето защо, като е приел, че са налице кумулативно изискуемите се, но и
единствено предвидени предпоставки по чл.231 ал.3, във вр. с ал.4 от ДОПК,
първоинстанционният съд правилно е уважил иска за прекратяване на
дружеството – жалбоподател.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК
жалбоподателя дължи на ваззиваемата страна Н.равените пред въззивната
инстанция разноски, които, съгласно представения списък на разноските по
6
чл.80 от ГПК, са 120лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260092/07.07.2021г., постановено по
търг.д. №30/2021г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което по предявен
иск по чл.231 ал.3 от ДОПК от Н. е прекратено търговско дружество „Н.“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на гр. Х., ул. „Г.“ №1.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, с ЕИК *** да заплати на Национална агенция за
приходите разноски за въззивното производство - 120лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7