РЕШЕНИЕ
№6/9.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Теодора Тодорова, като разгледа докладваното НАХД № 305/2019 г. по
описа на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, инициирано е по жалба на Община Вълчи дол, чрез процесуален представител против Наказателно
постановление № НЯСС-158/21.08.2019 г., издадено от заместник председател
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на въззивника за
нарушение по чл. 190а ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл. 200 ал.
1 т. 39 от ЗВ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4 000 лева.
Въззивникът
обжалва наказателното постановление като счита същото за
незаконосъобразно - постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила, твърдейки, че не е спазен преклузивния срок по чл. 34 ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ за съставяне на акта за установяване
на административно нарушение /АУАН/. В с.з., редовно призован, въззивникът се представлява от надлежно упълномощен представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея основания и алтернативните искания за
отмяна на издаденото наказателно постановление или за изменение на санкцията в
посока намаляване.
Въззиваемата страна, редовно
призовани не изпращат представител. Представя писмено становище, в което
подробно излага доводи за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и моли същото да бъде потвърдено от съда.
Контролиращата страна – РП – гр.Девня, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18.10.2018 г., с Протокол №49 за оглед на язовирна стена на язовир
„Вълчи дол“, стопанисван от Община Вълчи дол, на основание чл. 138а ал. 3 от ЗВ
били дадени предписания, сред които и това да се извърши геодезическо заснемане
на язовирната стена, съоръженията към нея, водохранилището и прилежащите му
земи. Срокът за изпълнение на това предписание бил 30.04.2019 г.
На 16.05.2019 г. представители на Главна дирекция „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях“ установили, че гореописаното предписание не е
спазено.
С оглед на това е било прието, че на 01.05.2019 г. въззивникът допуснал
нарушение по чл. 190а ал. 2 от ЗВ – неизпълнение на задължително предписание на
Комисията по чл. 138а ал. 3 от ЗВ, поради което на 17.06.2019 г. бил съставен
АУАН в отсъствие на нарушителя, който му бил връчен на 03.07.2019 г.
В законоустановения 3 дневен срок срещу така съставения акт постъпило
писмено възражение, което било прието от наказващия орган за неоснователно.
Така било издадено атакуваното пред съда наказателно постановление, с което
административно – наказващия орган възприел изцяло фактическите констатации, отразени в
акта и правната квалификация на нарушението и наложил на нарушителя
предвидената в чл. 200 ал. 1 т. 39 от ЗВ санкция в размер между минималния и
средния – в посока към минималния.
Така описаната фактическа обстановка
се приема за установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно
дадени и резултат от непосредствени лични възприятия свидетелски показания,
както и от приложените по делото писмени доказателства /констативни протоколи/.
Същите са безпротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни
фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва и
от въззивника.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното
постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния
си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.
Относно
компетентният орган:
Обжалваното наказателно постановление
е издадено от компетентен орган – надлежно упълномощен с това правомощие
съгласно представената заповед №5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМН.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението
е описано ясно и точно, същото се изразява в неизпълнение на дадено от
Комисията, предписание, като такова фактическо
твърдение фигурира както в АУАН, така и в НП. Както в АУАН, така и в НП е
визирана конкретно нарушената правна норма, както и санкционната такава, което
е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се
вменява, за да може адекватно да организира защитата си по него. Това право е
било обезпечено с надлежното връчване на АУАН, сторено на 03.07.2019 г. и
осъществено с подаденото възражение срещу АУАН. При съставяне на АУАН е спазена
както разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН - като въззивника е бил надлежно поканен
да се яви за съставянето на АУАН, така и преклузивните срокове визирани в
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба: „Не се образува
административно - наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В
настоящия случай нарушението е установено на 16.05.2019 г-, а АУАН е съставен
на 17.06.2019 г. т.е. в рамките на 3 месечния срок, който законът предвижда. В
случая е спазен и едногодишния срок от извършване на нарушението, тъй като
същото е извършено най – рано на 01.05.2019 г. – денят, в който е изтекъл
определения срок за изпълнение на предходно даденото предписание. С оглед на
това съдът приема възраженията на въззивника, наведени в тази връзка за
неоснователни.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Безспорно
установено по делото е, че на 16.05.2019 г. представители на НЯСС са
констатирали, че не е изпълнено предходно дадено предписание на собственика на
язовира – Община Вълчи дол, а именно да се извърши геодезическо заснемане на
язовирната стена, съоръженията към нея, водохранилището и прилежащите му земи.
При извършената в присъствието на представител на Общината проверка се
констатирало, че такова заснемане не е извършено, въпреки дадения срок до
30.04.2019 г.
Въз основа на това основателно
е било прието от контролните органи, че деянието представлява административно
нарушение. Същото е било правилно квалифицирано като нарушение на чл. 190а ал.
2 от ЗВ, съгласно който собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са
длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1 т. 3 и по чл.
138а ал. 3 т. 5 от ЗВ. Неизпълнението на това задължение е скрепено със
санкцията на чл.
200 ал. 1 т. 39 от същия закона, като за юридическите лица е предвидено
налагане на имуществена санкция в размер от 1 000 до 20 000 лева.
В случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като става въпрос за неизпълнението на предписание на контролен
орган, пряко свързано с осигуряването на техническата изправност и безопасната
експлоатация на язовира, а оттук и с гарантирането на здравето и живота на
хората, поради което нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид.
Съдът обаче счита, че наложената санкция не е съобразена
с обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН. Наказващия орган не е изложил никакви мотиви
защо приема, че в случая санкцията следва да се наложи над минималния размер по
разпоредбата. Данни за извършени други нарушения на ЗВ от
страна на въззивника по делото липсват, респ. следва да се приеме, че това е
първо такова нарушение. С оглед това съдът намира алтернативното искане на
въззивника за основателно, като счита, че наложената санкция следва да бъде изменена до
минимално установения размер от 1 000 лева, който размер е справедлив и съобразен с обстоятелствата, визирани в нормата на чл.
27 от ЗАНН.
Всичко това прави обжалваното наказателно постановление
законосъобразно и правилно и като такова същото следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
НЯСС-158/21.08.2019 г., издадено от заместник председател на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор като НАМАЛЯВА имуществената санкция, наложена
на Община Вълчи дол на основание чл. 200 ал. 1 т. 39 от ЗВ за нарушение
по чл. 190а ал. 2 от ЗВ - неизпълнение на предписание по чл.
138а ал. 3 т. 5 от ЗВ от 4 000 лева на 1 000 /хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в
14 - дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: