РЕШЕНИЕ
№ 61
гр.
Враца 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА шести състав, в публично заседание на 27.01.2022
г. /двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева и с участието
на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия Коцева адм.
дело № 487 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалби на К.И.К. и Н.С.П. ***, против ЗАПОВЕД
№ 1115/26.07.2021 г. на Кмета на Община
Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж “ГАРАЖ“, находящ се в
УПИ І-55, кв.27 по плана на ***.
В жалбите са релевирани доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради постановяването ѝ в
несъответствие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуално-правните норми. Сочи се, че ответникът неправилно е възприел процесния гараж като строеж, по смисъла на §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като не е изследвал характеристиките на обекта, не е
описал начина на свързване с терена, възможността да бъде преместван в
пространството и използван на друго място, със същото или подобно
предназначение. Твърди се, че гаражът носи всички белези на преместваем обект
по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ и допълнително се посочват двустранни
документи подписани от Директора на ОП „Паркинги и гаражи“ и жалбоподателите,
съгласно които последните заплащали обезщетение на общината в размер на месечна
наемна цена за ползваната площ за преместваемия обект – гаражна клетка. Искат
отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендират се разноски
от жалбоподателя К.И..
Жалбоподателят К.И.К.,
редовно призован не се явява в с. з. и не се представлява. От същия е
депозирано писмено становище, с изложени
бележки по хода на делото и съществото на спора.
Жалбоподателят Н.С.П.
се явява лично в с.з., като поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът по жалбата
– Кмет на Община Враца, в с.з. се представлява от ** Г.С., който оспорва
жалбата, с искане да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспорената заповед моли
да бъде потвърдена, тъй като безспорно е установен незаконен строеж, който подлежи
на премахване.
Прокурорът от ОП –
Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата,
а оспорения с нея административен акт, намира за законосъобразен. Не са
допуснати процесуални нарушения, тъй като се касае за строеж по смисъла на
чл.42 от ЗУТ, приложим в случая, а не за преместваем обект, каквито доводи са
изтъкнати в жалбата. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал.1 и ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Във връзка с
възложена от Окръжна прокуратура – Враца проверка за установяване на паркирани
МПС в зелени площи и законосъобразното поставяне на гаражни клетки, на
07.05.2021г. работна група от трима служители на ответника в състав: Директор
Дирекция „Строителство и инфраструктура“, главен специалист „Контрол по
строителството“ и старши експерт в Дирекция „Строителство и инфраструктура“
извършили проверка на строеж „Гараж“, намиращ се в *** административен адрес: ***,
УПИ I-55, кв. 27 по плана на гр. Враца и идентификационен №
12259.1010.55 по кадастралната карта на ***. Имотът е собственост на Община
Враца, съгласно Акт №1382 за частна общинска собственост от 09.07.2008 г. и
който факт не е спорен по делото. В хода на проверката е установено, че
строежът е изпълнен от неизвестен строител, с неизвестен възложител и
неизвестен строителен надзор, но по служебна информация от Общинско предприятие
„Паркинги и гаражи“ ползватели на обекта са жалбоподателите Н.С.П. и К.И.К..
Констатирано е, че строежът е V категория и
представлява гараж, изграден от метална носеща конструкция, с метални гаражни
врати, с покрив и ограждащи стени от LT ламарина, разположен
върху част от описания по-горе урегулиран поземлен имот, отреден за „Комплексно
обществено обслужване“ в прилежащото предблоково пространство пред ***, с обща площ от 46,56 кв.м, изпълнен и
завършен в периода 2012г. – 2021г., захранен с ел. енергия въздушно, чрез кабел
от бл.12. При проверката не са представени документ за собственост или за учредено
право на строеж, в това число съгласувани и одобрени части на проекта,
съгласуване с контролните органи, разрешение за строеж, протокол за откриване
на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и заповедна
книга. Установено е, че строежът е извършен в чужд УПИ, без правно основание и
без да е разрешен по реда на ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148,
ал.1 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ. За резултатите от
проверката е съставен Констативен акт № 6/07.05.2021г., съобщен по реда на § 4,
ал.1 от ДР на ЗУТ, със съобщение от 15.06.2021г., залепено на строежа и
поставено на таблото за обявления в сградата на Община Враца В
административната преписка е представен и Констативен протокол от 14.07.2021
г., от който е видно, че след извършена справка в деловодството на регистъра на
входяща поща в Община Враца и документите по административната преписка по
съставения Констативен акт № 6/07.05.2021 г. няма постъпили възражения в законоустановения срок.
Приемайки изцяло
констатациите в представения по делото констативен акт, ответникът е издал
оспорената заповед, с която е разпоредил премахването на строежа
като незаконен. В заповедта е
посочено, че подлежащият на премахване строеж
попада под правната квалификация
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изграден без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж, като са
изложени подробни мотиви за това.
По искане на
жалбоподателя Н.П. по делото са събрани и гласни доказателства. От показанията
на разпитания свидетел Д.И. е видно, че имотът не е променен и изменен, като
гаражът е захванат с дюбели за земята, няма груб строеж и няма осветление. По
всяко време може да се махне. Също има гараж там и заплаща за него месечен
наем.
За установяване на
релевантните за спорното правоотношение факти, по делото е допусната и
извършена съдебно-техническа експертиза. След запознаване с приложените по
делото документи и от огледа на място вещото лице установило, че процесния
гараж представлява допълващо застрояване по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗУТ,
което го определя като строеж. От Google.maps изображение е видно,
че към 2012 г. мястото, където сега е ситуиран гаража е празно, което определя
границите и периода на изграждането му именно 2012 г. – 2021 г., а по
информация от жалбоподателите е изграден през 2014 г., когато в сила е ЗУТ. По
смисъла на чл.12, ал. 2 от ЗУТ, застрояване се допуска само ако е предвидено с
влязъл в сила ПУП, като строежи могат да се извършват въз основа на издадено
разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, а съгласно чл.182, ал.1 от същия
закон, строежи в чужд УПИ имат право да извършват лицата, в полза на които е
учредено право на строеж. Вещото лице е установило, че в действащите
регулационен, строителен и кадастрален план на *** гаражът не е нанесен. За
същия няма разрешение за строеж, както и учредено право на строеж. В заключение
е прието, че обектът не отговаря на правилата и нормите на строителството към
момента на изграждане и към датата на издаване на заповедта за премахване,
предвид годината на изграждане – 2014 г. не може да се приеме за търпим строеж,
не представлява преместваем обект по
смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и е изграден в имот общинска частна
собственост. В с.з. ВЛ поддържа представената от него СТЕ. Заключените на ВЛ не е оспорено от страните,
поради което и съдът го кредитира изцяло, като обективно и компетентно
изготвено.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбите са подадени срещу подлежащ на съдебно обжалване
акт, от лица с правен интерес от обжалването, в качеството им на адресати на
акт, с който се засягат техни права и в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 от АПК, с оглед на което същите се явяват процесуално
допустими. Разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това
са следните:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал.2 на
същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Заповедта е
издадена от Кмета на Община Враца в съответствие с
предоставените му с чл. 225а, ал.1 от ЗУТ правомощия и произнасянето с акта е
по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е
изискуемата се писмена форма, като преди издаването ѝ са извършени
действията, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, поради което не е допуснато и
нарушение на процедурата за установяване
на незаконно строителство, каквито доводи са изложени в жалбата. При издаване
на заповедта правилно е приложен и материалният закон. На премахване по реда на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ подлежат
незаконни строежи или части от тях, като в §5 т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа
легална дефиниция на понятието „строеж“. Независимо, че в констативния акт не
са установени възложител, строител или строителен надзор, по делото няма спор
относно собствеността и ползването на гаража и това са именно жалбоподателите. Освен
това, самите те потвърждават този факт, предоставяйки двустранно подписаните
документи за ползването на общинска земя, поставяйки гаражната клетка, за което
всеки по отделно е заплащал месечна наемна цена изчислена, съгласно утвърдена
от ОбС – Враца тарифа, което обстоятелство по делото се установява от
представените приходни касови ордери и фискални бонове.
Спорен е въпросът
дали това е строеж по смисъла на §5, т.
38 от ДР на ЗУТ или преместваем обект по чл.56, ал.1 от ЗУТ, каквито твърдения
са изложени в жалбите. Цитираната разпоредба действително регламентира
преместваемите обекти, които според предназначението си са разделени на четири
основни групи с изчерпателно изброяване на вида им: преместваеми увеселителни
обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи
дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия и преместваеми
обекти, свързани с отбраната и сигурността на
страната - ДВ, бр. 16 от 2021 г.
в сила от 23.02.2021 г., т.е. действаща към момента на издаване на оспорения
акт. Анализът на цитираната разпоредба показва, че начинът на свързване на
обекта с терена е без значение, но за да отговаря на законодателната идея за
преместваем, следва в условията на кумулативност да носи характеристиките по §
5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т.е. след отделянето му от повърхността и от мрежите на
техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и предназначение и едновременно с това да обслужва
обществени потребности. Процесната гаражна клетка не е предназначена за
увеселителни, търговски, административни и други обслужващи дейности, свързани
с потребностите на обществото, липсват и доказателства, както и твърдения в
тази насока. Гаражите, както правилно е посочил ответникът в оспорения акт, са
обекти на допълващо застрояване съгласно чл.42, ал.2 и чл.43, ал.3 от ЗУТ, като
независимо от вида и материалът, от който са изработени, в това число и
гаражните клетки, служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и
задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства. Поради това без значение дали съществува
възможност да бъдат премествани в пространството, гаражните клетки не са обекти
по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, защото с тях трайно се променя начина на ползване на земята, което ги
определя като „строежи“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Видно от
представения с административната преписка Констативен акт №6/07.05.2021г., а и
от заключението на вещото лице нито по време на проверката, нито след това от
оспорващите не са представени никакви строителни книжа - разрешение за строеж и
съпътстващите го документи, което определя строежът като незаконен по смисъла
на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С оглед периода на изграждането му – през 2014г. не
са налице и условията за търпимост по §16, нито на §127 от ПЗР на ЗУТ, а
обстоятелството, че е разположен в общински имот го прави и неузаконяем. В
същия смисъл е и заключението на вещото лице в приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, което се кредитира напълно
от съда, като обективно, изчерпателно и съответстващо на събраните по делото
доказателства и приложимите материалноправни разпоредби. Събраните по делото
гласни доказателства не променят и не установяват по никакъв начин, че гаража
предмет на заповедта е поставен в съответствие с изискванията
на ЗУТ.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбите срещу нея следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя К.К. за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена се явява неоснователна. От жалбоподателя
Н.П. и от страна на ответника такива не са поискани, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.И.К. и жалбата на Н.С.П.,
против Заповед № 1115/26.07.2021 г. на Кмета на Община Враца, с която на
основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “ГАРАЖ“, находящ се в УПИ І-55 /п.и.
12259.1010.55/, кв.27 по плана на ***.
Решението може да се
обжалва, чрез Административен съд – Враца пред Върховен административен съд-София в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: