№ 3
гр. Девин, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20245410100196 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.55
ЗЗД от К. М. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., общ. Доспат, чрез
пълномощник адв. Д. В. М., със съдебен адрес гр. П., бул. П. ш. № **, ет.*,
ап.* против „С. – К.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Ш., пл. О. № **Б, представлявано от С. Н. Т., с искане на
основание чл.55, ал.1 ЗЗД да осъди „С. К.“ АД да заплати на К. М. К. сумата
от 516.43 лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит №
591*/15.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 20.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, а
в условията на евентуалност моли съда, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да осъди
„С. К.“ АД да заплати на К. М. К. сумата от 76.95 лева, недължимо платена
неустойка по Договор за кредит № 591*/15.01.2020г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2024г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на разноските
по делото.
Ищцата твърди, че е страна по Договор за кредит №
591*/15.01.2020г., сключен със „С. - К.“ АД. Съгласно чл.1 от Договора за
кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя
кредит в размер на 285.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне
сумата от 370.50 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора
1
30 дни. Съгласно Договор за кредит № 591*/15.01.2020г., ГПР по кредита е в
размер на 42.58 %, а ГЛП в размер на 36 %. В чл.20, ал.1 от договора е
предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение дължи
на ответника неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща
периодично, заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка й е начислена
неустойка в общ размер на 76.95 лева, добавена към дължимата главница и
лихва, видно от предоставения погасителен план към Договор за кредит №
591*/15.01.2020г. Твърди, че е погасила предсрочно Договор за кредит №
591*/15.01.2020г., като на 15.10.2020г. е заплатила сумата от 801.43 лева, тъй
като е натрупала и наказателни лихви.
Твърди, че Договор за кредит № 591*/15.01.2020г. е нищожен, на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност неустойката е нищожна
на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, неспазване на нормите на чл.ЗЗ ЗПК и
чл.143, ал.1 ЗЗП.
Договор за кредит № 591*/15.01.2020г. е недействителен, съгласно
специалните основания по чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй
като не съдържа приложимия лихвен процент и условията за прилагането му и
съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Договорът е сключен при заобикаляне
на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като заплащането на неустойка е
допълнителен разход, водещ до нарушаване на максималния размер на ГПР -
да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014г. В договора
е посочен ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните,
поради което е заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и
ал.2, т.1 ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10, С-377/14, С-
448/17. С-344/14, С290/19, С-535/2020г. е прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
2
кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи, по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП.
В случай, че съдът не намери Договор за кредит №
591*/15.01.2020г. за изцяло недействителен, по отношение на евентуалния иск
за нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняване на принципа на
„добрите нрави“, по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД при значителна
нееквивалентност на насрещните престации. Неустойката е основана на
нищожна клауза по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП при нарушаване на принципа
на добросъвестност и справедливост, застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения. Клаузата е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП,
тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано
висока.
Доколкото Договор за кредит № 591*/15.01.2020г., е
недействителен, кредитополучателят дължи връщане на чистата сума по
кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по
кредита, поради което на основание чл.23 ЗПК, ответното дружество следва да
бъде осъдено да и заплати сумата от 516.43 лева.
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че Договор за
кредит № 591*/15.01.2020г. е действителен, то моли да осъди ответната страна
да й заплати сумата в размер на 76.95 лева, представляваща недължимо
платена неустойка по Договор за кредит № 591*/15.01.2020г.
на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2024г. до окончателното
изплащане на сумата, както и да й присъди разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор,
с който оспорва иска. Не оспорва, че на 15.01.2020г. между „С. - К.“ АД като
кредитор и ищеца К. М. К., като потребител по смисъла на ЗПК е сключен
договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 591*, по
силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на
285.00 лева, която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото
възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Неустойката се
дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на
неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на
3
обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична санкция, имаща за
цел да гарантира изпълнението „под страх“, че в противен случай би се
начислила (в този смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г.
на ВКС, ТК).. В случая, тя е уговорена за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с
други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали
заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение.
Основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от
неизпълнение в срок вреди. Няма въведено законодателно изискване относно
размера на неустойката, като няма въведено ограничение на максималният
размер, като дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от
размера на главното задължение. По правило неустойката представлява
предварително определено обезщетение /Определение № 100/25.01.2016 г. по
гр.д. № 5831/2015 г, на ВКС, 3 ГО/, тъй като нейният размер е предварително
уговорен между страните и включен, като част от погасителните вноски, като
изрично е записано, че това е дължимата вноска, само при хипотезата на чл.
20 от Договора, в случай, че заемателят не представи обезпечение. Поради
това счита включването на неустойката в падежните вноски за правилно, с
оглед изискванията на закона. Освен това съгласно ТР от 15.06.2010 г по
тълк.д. № № 1 по описа на за 2009 г. на ОСТК гласи, че прекомерността на
неустойката не я прави , a priori, нищожна поради накърняване на добрите
нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Задължението за неустойка,
предвидено в договор за потребителски кредит № 591* от 15.01.2020 година е
уговорено, след като потребителят е бил запознат с условията на договора,
преди неговото сключване и е разполагал с възможността първо да открие
лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е
съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към
подписването му. Ищцата е действала недобросъвестно, тъй като при
сключване на договора е знаела, че няма да изпълни задължението си, поради
това на основание чл.71 ЗЗД, задължението по договора е станало предсрочно
изискуемо.
В съдебно заседание, ищецът чрез адв. Д. М. в писмено становище
поддържа иска. Претендира за сторените в настоящото производство
4
разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът, чрез адв. Х. Н. в писмено становище моли съда да
отхвърли иска. При изчисляване на ГПР не е нарушена императивната
разпоредба чл.19, ал. 4 ЗПК. Моли съда да присъди сторените разноски по
представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложения Договор №
591*/15.01.2020г. за потребителски кредит се установи, че е сключен между
„С. - К.“ АД, в качеството му на заемодател и ищцата К. М. К., в качество й на
заемател, по силата на който съгласно чл.1 кредиторът предоставя на
кредитополучателя кредит под формата на кредитна линия в размер на 285
лева, със срок на ползване 1 година от датата на сключване на договора, като с
изтичане на срока, ползването се удължава автоматично за срок от една година
за общо три години, ако в 30 дневен срок преди изтичане на първоначалния,
нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на
договора.
Съгласно чл.4 страните са уговорили, следните параметри да
договора за заем: 1) Главница по заема 285.00 лева; 2) Срок на заема 12
месеца. Удължаването на срока на кредита е автоматично за още един
едногодишен период, но за не повече от три години от сключване на договора
и в случай че в 30 дни, преди изтичане на първоначалния или всеки следващ
едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за
прекратяване на договора; 3) Първи транш на кредита в размер 285 лева се
прeдоставя на кредитополучателя на датата на сключване на този договор, а
при невъзможност на следващия работен ден. Всеки следващ одобрен транш
се предоставя на кредитополучателя от датата на одобряването му, а при
невъзможност на следващия работене ден; 4) главница по първи
транш 285 лева; 5) Лихва по първи транш 8.55 лева.
Съгласно р. VI, чл.17 кредитополучателят се задължава, в срок до
3 дни от сключване на договора, да сключи договор за поръчителство по
чл.138 и сл. от ЗЗД в полза на кредитора, чрез трето физическо лице, което
отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора,
5
включително за погасяване на главница, лихва, неустойка и други
обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора
всички задължения на потребителя в срок от един работен ден, считано от
датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция
трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.
Съгласно чл.19 от договора, третото лице - поръчител, подлежи на
предварителна проверка от кредитора и следва да отговаря на изискванията,
посочени в Общите условия: Навършена възраст - 21 години; Минимален
осигурителен брутен доход – 1 500.00 лева; Валидно трудово или служебно
правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; Липса на
записи в ЦКР за просрочени задължения; Да не е поръчител по съществуващ
кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; Да не е настоящ
кредитополучател в „С. - К.” АД; Служебна бележка за доход от работодателя
за 6 месеца назад.
Съгласно чл.20 от договора, страните се съгласяват, че от
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, посочени в чл.17, чл.18
и чл.19 ще причини вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба
следва да обезщети. В случай, че кредитополучателя на изпълни
задължението си, посочено в чл.17 от договора същият дължи на кредитора
неустойка в размер на 0.9 % от стойността на всеки транш, платима на падежа
на всеки транш.
Чл.21 Страните се съгласяват, че договорената неустойка не е в
прекомерен размер.
Съгласно чл.22, ал.2 Неустойката се дължи само за периода, в
който кредитът е бил без осигурена гаранция. Ако кредитополучателят
осигури надлежна гаранция, макар и след изтичане на срока по чл.17,
неустойката спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде
прекратено, независимо по какви причини, считано от деня, в който
действието на гаранцията е било прекратено, неустойката отново се
начислява.
От приложен погасителен план по Договор №591*/15.01.2020г. се
установява, че падежа на вноската 285.00 лева е на 14.02.2020г., лихва за един
6
период 8.55 лева, вноска за погасяване на транш 293.55 лева; неустойка 76, 95
лева; вноска 370,50 лева. Вноска за удължаване с един лихвен период 85,50
лева. Общо дължима сума по кредита лихва и неустойка за удължаване с още
един лихвен период 85.50 лева. Срок на всеки транш 30 дни. Годишен лихвен
процент 36 %. ГПР при не промоционални условия 42.58%. Срок на кредитна
линия 12 месеца. Дата на вноска по първи транш 14.02.2020г.
От приложен Стандартен Европейски формуляр за предоставяне
на кредит в част II се установяват основните характеристики на кредита
потребителски 285.00 лева, със срок на една година, с възможност за
удължаване на срока до три години. Обща сума, дължима за главница и лихви
293.55 лева. Част III разходи по кредита: Фиксиран годишен лихвен процент
36.00% и Годишен процент на разходите 35.92%. Съгласно чл.4.3 В случай, че
потребителят не предостави обезпечението, посочено в част II, т.8 в срок до 3
дни, считано от датата на сключване на договора за кредит се начислява
неустойка като обезщетение с общ размер 76.95 лева, която се заплаща на
части ежемесечно, съгласно погасителния план, неразделна част от договора.
На 15.01.2020г., с Платежно нареждане за кредитен превод
ответникът е превел на ищцата сумата 285.00 лева.
На 15.10.2020г., с нареждане за кредитен превод ищцата е превела
в полза на ответника сумата 801.43 лева.
От заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ се
установи, че в кредитна сметка 522 ищцата е направила плащания в размер на
801.43 лева по Договор № 591*/15.01.2020г., както следва: Главница 285.00
лева; Неустойка 283.58 лева; Лихва по договор – 8.55 лева; Наказателна лихва
– 24.30 лева; Основание - уведомителни писма за просрочени задължения;
такси посещения, уведомителни CMC за просрочени задължения – 200.00
лева.
Платената от ищцата неустойка е в размер на 283.58 лева.
Процентът на оскъпяване на договора след платената от ищцата неустойка, е
както следва: (568,58 - 285,00) / 285,00 х 100% = (283,58 : 285,00) х 100% =
0,995 х 100% = 99,5% Договорът е оскъпен с 99,5 %.
При тези данни от фактическа страна, съдът прие, че искът
предявен на основание чл.55, ал.1, предл. първо е основателен и доказан.
Съгласно общото правило на чл.154 ГПК за разпределение на
7
доказателствената тежест в гражданския процес - всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Спорният предмет на делото е очертан от ищеца в исковата молба, като
изложените фактически твърдения, съставляват основанието и петитума на
иска, според които съдът определя правна квалификация на иска по чл.55,
ал.1, предл. първо ЗЗД. Съгласно приетото в съдебната практика, изложена в
Решение № 276 от 17.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4663/2018 г., IV г. о., ГК,
по процесуалноправния въпрос за разпределение на доказателствената тежест
в производството по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато ищецът
претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, в тежест на ищеца е
да докаже даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е
получил даденото.
В този смисъл е и Решение № 26 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. №
297/2012 г., II т. о., ТК, по чл. 290 ГПК относно релевантните за спора по иск
по чл. 55, ал.1 ЗЗД факти, се застъпва становището, в случаите на предявена
искова претенция за връщане на платената цена е достатъчно ищецът да
докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването на
основанието да задържи платената цена. Разпределението на
доказателствената тежест относно релевантните за спора факти по иск в
хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е, ищецът следва да докаже плащането на
съответната цена на ответника, а последният основанието да я задържи, т.е.
наличие на съществуваща помежду им договорна връзка и изпълнение на
своята насрещна престация по нея, които представляват факти, изключващи
правото на ищеца да получи връщане на даденото, съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД и
като факти от това естество са в доказателствена тежест на самия ответник. (
Решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. по
чл.290 от ГПК) В настоящото производство ищецът доказа успешно, че
процесният договор е нищожен, на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.26,
ал.1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.
За действителността на договора следва да е спазена процедурата,
уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР)
- чл.8 и сл. и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Процесният Договор № 591*/15.01.2020г., сключен между
8
страните за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е
такъв за потребителски кредит, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той
бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№ 1 начин.
В настоящото производство се установи, че съгласно чл.1 от
Договор за кредит № 591*/15.01.2020г., кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 285.00 лева, с лихва за 30 дни 8,55
лева, при посочен в договора ГПР 42.58 % и ГЛП в размер 36 %.
Кредиторът е начислил неустойка в общ размер на 76.95 лева,
добавена към дължимата главница и лихва. На 15.10.2020г. ищцата е
заплатила сумата от 801.43 лева, преди изтичане на срока от една година.
Договорът за кредитна линия е нищожен, поради неспазване на
чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като вписаният ГПР не е
реално прилагания отразеният за процесното договорно правоотношение.
Съгласно Решение на СЕС, девети състав, от 21 март 2024 г., по дело C-714/22,
в ГПР, следва да бъдат включени всички разходи по кредита, които ще се
понесат от потребителя, като ГПР, който не отразява точно всички тези
9
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48 разходи - ДПК следва да се счита за нищожен, което води
до връщане само на главница.
Съгласно Решение от 20.09.2017 г. по дело C-448/17 EOS
посочването на правилен размер на ГПР има важно значение за потребителя,
за да прецени какво оскъпяване ще поеме, ако получи сумата по договора за
кредит. Неправилното посочване на ГПР в договора поради невключване на
част от задълженията по него следва да има последиците на недобросъвестно
действие на кредитора и да води до последиците, които има липсата на
посочване на ГПР съгласно чл. 22 - 23 ЗПКр – нищожност на договора, при
която потребителят връща чистата стойност на кредита.
Клаузата за неустойка е нищожна, на основание чл.26, ал.1, предл.
З-то ЗЗД тъй като води до значителна не еквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение и е неравноправна по смисъла на
чл.143, т.19 ЗЗП, поради нарушаване на принципа на справедливост в
гражданските и търговски взаимоотношения, да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора,
преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект,
неустойката по Договор за кредит № 591*/15.01.2020г., дължима при
неосигуряване на някое от обезпеченията по договора, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.
Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
10
15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009п, ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По
посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С неустойката по Договор за кредит № 591*/15.01.2020г., в полза
на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение
на акцесорно задължение.
В процесния договор е посочен ГПР единствено като процент, при
липса на ясно разписана методика за включените компоненти и как е
формиран в размер 42,58 %, т.е в нарушение с императивните изисквания на
чл.19, ал.1, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 ЗПК. В договора е
посочен ГЛП по заема от 36 %, без да е ясно как тази стойност се отнася към
ГПР по договора, съответно общо дължимата сума, която е заплатена от
ищцата 801,43 лева, водят до различен размер на ГПР от посочения, предвид
приетото по делото заключение на вещото лице в т.3 - действителният размер
на ГПР по ДПК № 591*/15.01.2020г., използвайки нормативно установената
формула в Приложение №1 към чл.19 ал.2 ЗПК е 397,42 %. Основателни са
наведените в исковата молба нарушения на императивните правила в договора
за паричен заем, свеждащи се до посочване на ГПР единствено като процент,
при липса на ясно разписана методика за включените компоненти и как е
формиран в размер 42.58 %, т.е в нарушение с императивните изисквания на
чл.19, ал.1, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 ЗПК. В договора
единствено е посочен фиксиран лихвен процент /ГЛП/ по заема от 36 %, без
да е ясно как тази стойност се отнася към ГПР по договора, съответно
начислената в хипотеза на чл.20 от договора неустойка, когато не е осигурен
поръчител – 76,95 лева, в хипотеза на чл.4 ал.7 с удължен период 85,50 лева,
сравнени с предоставения размер 285 лева, водят до различен размер на ГПР
от посочения, предвид приетото по делото заключение на вещото лице в т.2 -
действителният размер на ГПР по ДПК № 591*/15.01.2020г. е 397,42%.
Съгласно Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС
„Член 3, буква Ж от Директива 2008/48/О на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 г. „С оглед на съществения характер на посочването на
ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на
11
изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, б. ж от Директива 2008/48, посочването на ГПР, който не отразява
точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква Ж от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Грешното посочване на размера на ГПР се приравнява на
непосочен ГПР, по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК
(Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС). Посочването в договора
на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между
страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени
всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход
по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия“.
Процесният договор за кредит е недействителен на основание
12
чл.22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК,
във връзка с чл.19 ЗПК, тъй като неустойката по чл.17 от договора за
непредоставяне на обезпечение, не е включена при изчисляване на годишния
процент на разходите. Кредиторът не е включил разходите на потребителя за
неустойка по чл.17 от договора, предвид приетото заключение на вещото лице
при събрана сума 801,43 лева - годишният процент на разходите е 397,42%.
Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 Закон за защита
на потребителите (ЗЗП) и чл.147, ал.1 ЗЗП, поради противоречие на добрите
нрави и на добрите търговски практики, във вреда на потребителя, тъй като не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
като задължава последния, при неизпълнение на негови задължения, да
осигури обезпечение, да заплати необосновано висока неустойка (чл.143, т.5
ЗЗП). Тези клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно
чл.147, ал.1 ЗЗП, тъй като не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл.143,
ал.2, т.19 ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит
е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
По отношение на дължимото адв. възнаграждение на основание
чл.38 ал.1 ЗА, съдът съобрази Решение С-438/22 г. на СЕС, съдът да определи
справедлив и обоснован размер. Съгласно Определение № 1293 от
20.03.2024г. по ч.гр.д № 3234/2023г. по описа на ВКС, Търговска колегия,
Второ отделение, съдът прилага адв. възнаграждения, предвидени в Наредба
№1 от 2004г., когато делото се отличава с фактическа и правна сложност и
уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед обема на извършената
работа, то се присъжда изцяло.
13
От представени по делото доказателства, издадено от Национална
агенция за приходите Удостоверение за регистрация по ЗДДС от 11.04.2023г.
адв. Д. М. е регистриран по ЗДДС, а съгласно практиката на ВКС, изложена в
Определение №50011 от 23.02.2023г. по гр.д № 2121/2021 г. по описа на ВКС,
III г.о., Определение №50003 от 09.01.2023г. по гр.д № 3809/2021 г. по описа
на ВКС, I г.о. и други, при присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с §
2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС.
Предвид изхода на делото право на разноски има ищцата, поради
което на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да и бъдат присъдени сторените
разноски по представен списък държавна такса 50.00 лева и внесен депозит за
ССчЕ 350.00 лева, общо 400.00 лева.
В производството по делото ищцата е представлявана от адв. Д.
М., на основание чл.38, ал.1, т.2 Закон за адвокатурата, за което се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева с ДДС, съгласно
минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и този размер съответства в пълна степен на
приетите разрешения в съдебната практика ( Определение № 50015/16.02.2024
г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о.), размерите на адвокатските
възнаграждения в НМРАВ подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
В обобщение, тъй като конкретното исково производство не се
характеризира с голяма фактическа и правна сложност, а разпоредбата на чл.
38, ал. 2 ЗАдв въвежда задължение за съда да определи адвокатско
възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при
условията на ал. 1 на същия текст, като съгласно препращащата норма на чл.
38, ал. 2 ЗАдв, то следва да е в размер не по-малък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, поради което в полза на адв. Д. В. М. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на
480.00 лева с ДДС, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД „С. – К.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. О. №
**Б, представлявано от С. Н. Т. да заплати на К. М. К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес с. К., общ. Доспат, чрез пълномощник адв. Д. В. М., със
съдебен адрес гр. П., бул. П. ш. № **, ет.*, ап.*, сумата в размер на 516.43
лева (петстотин и шестнадесет лева и 43 стотинки), която сума е заплатена
без основание по Договор за кредит № 591*/15.01.2020г., поради нищожност
на договора по чл.22 ЗПК, във връзка с чл.26 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.23 ЗПК
– поради противоречие на законноустановени императивни правила чл.11,
ал.1 т.9 и т.10 ЗПК, чл.143, ал.2 т.5 и т.19 ЗЗП, чл.68г, ал.4 и чл.68д ЗЗП, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба –
20.05.2024г. до окончателното й изплащане и сторените разноски в размер
400.00 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „С. – К.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Ш., пл. О. № **Б, представлявано от С. Н. Т. да заплати на
адв. Д. В. М., със съдебен адрес гр. П., бул. П. ш. № **, ет.*, ап.* адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 480.00 лева с ДДС,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
15