Р Е
Ш Е Н
И Е
№291 04.07.2022 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№155 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Н.Т.Г.
от гр. Стара Загора срещу Решение №1228р-429/12.01.2022 год. на Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Стара Загора. Жалбоподателят счита, че не са налице
основанията изложени в решението. По цитираното НОХД в решението, не са събрани
всички доказателства по отношение на категориите които е придобил през 1988
год. Не било изяснено дали по отношение
на него е налице изтекла давност. Твърди че е подадена молба от негова страна
за възобновяване на приключилото НОХД №3040/2020 год. по описа на Районен съд
Стара Загора, по повод на която е образувано наказателно дело за възобновяване
№452/2021 год. по описа на Апелативен съд Пловдив. Не е изяснено, какви
категории притежава, от кога ги притежава и въз основа на какъв документ е
придобил тези категории. Не е разграничено дали тази диплома касае периода 1988
год., поради което и фактическата обстановка е неизяснена. Не е било изяснено
дали придобитите категории през 1988 год. и 1992 год. са придобити въз основа
същата диплома, както и не е изяснено дали тогава категориите са
били придобити въз основа на редовна диплома за завършено основно образование. По
изложените съображения се иска отмяна на оспорения акт.
Ответникът – Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, не се явява и не се
представлява. Не изразява становище по жалбата.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 14.11.2018 год. от
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора на жалбоподателя Н.Т.Г. е
било издадено Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) №*********, въз основа
на подадено от негова страна заявление за издаване на СУМПС – вх.
№19188/14.11.2018 год. (лист 42), към което е приложил удостоверение за
психологическа годност, удостоверение за здравословно състояние на водач,
диплома за завършено средно образование №004406 от 15.02.1988 год., издадено от
ЕСПУ „Христо Смирненски“ и декларация (лист 45-48).
Със заявление за издаване
на документ за самоличност с вх. №4484/26.05.2020 год. (лист 92) жалбоподателят
е заявил издаване на ново СУМПС. Към заявлението е приложил удостоверение за
здравословно състояние на водач, удостоверение за психологическа годност,
свидетелство за основно образование №004969 от 13.05.2020 год., издадено от ПГСТ
„Инж. Недьо Ранчев“ (лист 93-95). На 27.05.2020 год. от сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Стара Загора на жалбоподателя Н.Т.Г. е било издадено ново
Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) №*********. Същото е връчено на
жалбоподателят на 04.06.2020 год.
С писмо изх.№63821/14.05.2021
год. (лист 24), на Районен съд Стара Загора, Директорът на ОД на МВР Стара
Загора е бил уведомен за влязло в сила споразумение №260052 по НОХД №3040/2020
год. на Районен съд – Стара Загора, за престъпление по чл.316, вр. с чл.308,
ал.2 във връзка с ал.1 от Наказателния кодекс, с наложено наказание „лишаване
от свобода“ на Н.Т.Г., което наказание е отложено за изпълнение за срок от три
години. Жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 14.11.2018 год. в гр.
Стара Загора съзнателно ползвал пред служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Стара Загора от неистински документ – диплома за завършено средно
образование, серия АА, рег.№43 от 16.02.1988 год., на която е придаден вид, че
е издадена от ЕСПУ „Христо Смирненски“ на Н.Т.Г., ЕГН **********, като от него
за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
С писмо
изх.№16-00-00-2839/18.08.2021 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, Директора на ОД на МВР Стара Загора,
е бил уведомен и е получил Заповед №РД-01-390/18.08.2021 год., с която са
анулирани резултатите на Н.Т.Г. от проведените теоретичен и практически изпит
за възстановяване на правоспособност за управление от категория „В“, съгласно
протоколи с номера №795/13.06.2018 год. и №830/20.06.20218 год. на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора. Изпратено е запитване от страна
на ОД на МВР Стара Загора до ИААА, относно датата на влизане в сила на
заповедта, в отговор на което е получено писмо изх.№34900-22380/23.09.2021
год., съгласно което заповедта е влязла в сила, тъй като оспорването й не спира
изпълнението /лист 18 делото/.
С писмо с рег.
№122800-24308/17.09.2021 год. на Началник сектор „Пътна полиция“, (лист 51), Н.Т.Г.
е бил уведомен за започването в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора
на процедура по възобновяване на производството, по издаване на СУМПС като му е
дадена възможност в 7 дневен срок от получаването на уведомлението да представи
своите възражения. В писмото не е изрично посочено, но съдът намира, че същото
има характер на уведомително писмо по смисъла на чл.26 от АПК и е получено на
27.09.2021 год. /лист 60/. Въз основа на така полученото писмо, са депозирани
възражения от адв. Д.К., в качеството му на пълномощник на Н.Т.Г. с
вх.№122800-25538/30.09.2021 год., с което уведомява, че пред Апелативен съд
Пловдив, по тяхно искане е образувано наказателно дело за възобновяване
№452/2021 год., както и че е оспорил Заповед №РД-01-390/18.08.2021 год. на
Изпълнителния директор на ИААА, за което е образувано адм. дело №8930/2021 год.
по описа на АССГ. При извършената служебна проверка от страна на съда, се
установи, че с решение №93 от 19.10.2021 год., постановено по описа на Апелативен
съд Пловдив, е оставено без уважение искането на жалбоподателят в настоящето
производство за възобновяване на НОХД №3040/2020 год. по описа на
Старозагорския районен съд, приключило със споразумение на 17.02.2021 год. /https://portalextensions.justice.bg/api/public/downloadact?guid=dbc26da3-a3c1-ea8-
8d15-6ada9dcc28f3 – видно от сайта на съда/, а с решение №187/04.05.2022 год.,
постановено по адм. дело №663/2021 год. по описа на Административен съд Стара
Загора, е отхвърлена жалбата на Н.Г. против Заповед № РД-01-390/ 18.08.2021 год.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
като неоснователна /file:///C:/Users/mrusev.AC-SZ/Downloads/act_2022_5_4..html
– видно от сайта на съда/.
Началото на производството
по издаване на оспореното решение е било продиктувано от справка от Началника
на отдел „Охранителна полиция“ УРИ 1228р-12611/27.09.2021 год., адресирана до
Директора на ОД на МВР Стара Загора, с което е предложено възобновяването на
административното производство във връзка с издаването на СУМПС №********* на
основание чл.19 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 год. във връзка с чл.99, т.4 от АПК /лист 8-9 от делото/. Въз основа на тази справка с Решение
№1228р-17411/29.12.2021 год. е допуснато възобновяването на производството по
издаване на СУМПС №*********, издадено на Н.Т.Г. и е върната
административната преписка на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Стара Загора. Няма данни по делото, така постановеното решение да е съобщено на
лицето.
На 12.01.2022 год.
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Стара Загора е издал оспореното в
настоящото производство Решение с рег. № 1228р-429, с което е отменил и обявил
за невалидно СУМПС №********** от 27.05.2020 год., издадено на Н.Т.Г. с ЕГН **********
и е отказано издаването на свидетелство за управление на МПС от категории „В“,
„С“, „СЕ“ и прилежащите подкатегории на Н.Т.Г. по подадено заявление с
вх.№4484/26.05.2020 год. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара
Загора.
Като правно основание за
издаване на процесното решение е посочена разпоредбата на чл.99, т.4 от АПК - административният
акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за
подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който
впоследствие е бил отменен. От фактическа страна решението е обосновано с
изпратеното в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Стара Загора Споразумение от 17.02.2021
год. на Районен съд Стара Загора, постановено по НОХД № 3040/2020 год. по описа
на същия съд, с което лицето Н.Т.Г. е било осъдено на „лишаване от свобода“, като
изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години, за това че на
14.11.2018 год. в гр. Стара Загора съзнателно ползвал пред служител в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора от неистински документ – диплома за
завършено средно образование, серия АА, рег.№43 от 16.02.1988 год., на която е
придаден вид, че е издадена от ЕСПУ „Христо Смирненски“ на Н.Т.Г., ЕГН **********,
като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност,
както и от издадената Заповед №РД-01-390/18.08.2021 год. на Изпълнителния
директор на ИААА, с която заповед са анулирани резултатите на Н.Т.Г. от
проведените теоретичен и практически изпит за възстановяване на правоспособност
за управление от категория „В“, съгласно протоколи с номера №795/13.06.2018
год. и №830/20.06.20218 год. на Областен отдел „Автомобилна администрация“
Стара Загора.
Решението е изпратено с
писмо изх.№122800-1931/28.01.2022 год. /петък/ на Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Стара Загора /лист 61 от делото/, като няма данни на коя
дата същото е получено от жалбоподателя, а жалбата срещу него е подадена чрез
административният орган на 15.02.2022 год. /чрез куриер – Еконт/ и получена на
16.02.2022 год.
При така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
При липсата на
доказателства относно реалното връчване на решението и възражение относно
нейната срочност от страна на ответника, съдът намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за
обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно чл.151, ал.2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в редакцията, обнародвана с ДВ бр.77
от 2017 год., в сила от 26.09.2017 год., и в редакцията към датата на издаване
на СУМПС №*********/27.05.2020 год. - ДВ бр. 51/2007 год., свидетелство за
управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството
на вътрешните работи. Разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредба №I-157 от 1.10.2002
год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина предвижда, че „свидетелство
за управление на МПС се издава от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция
на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) според постоянния адрес на лицето.“ Следователно, по
аргумент от противно, след като свидетелство за управление на моторни превозни
средства се издава от звената „Пътна полиция“, то и отмяната на
волеизявлението, направено във връзка с издаването на СУМПС, се извършва от
тези звена. В тази връзка, Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Стара Загора, като служител на ръководна длъжност, съгласно т. IX. 8 от
Класификатора на длъжностите в МВР, е компетентен да издава административни
актове като процесния.
Оспореното решение е
издадено в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по
чл.59, ал.2 от АПК. Същото е мотивирано с посочване както на фактическите, така
и на правни основания за издаването му.
Не се констатира при
издаване на оспореното решение да е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което твърдението за наличието на такива съдът
приема за неоснователно.
В случая, жалбоподателят,
съгласно чл.26 от АПК, е уведомен за започването на процедура по възобновяване
на производството, на основание чл.99, ал.2 от АПК, по подаденото заявления от
2020 год. за издаване на СУМПС. Дори и оспорващият да не беше уведомен за
започналото административно производство, то това процесуално нарушение не би
се възприело от съда за съществено в конкретния случай, тъй като срещу
жалбоподателя е повдигнато обвинение за това, че съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ, във връзка с което обвинение е постигнато
споразумение, по силата на което се е признал за виновен, както и че е придобил
съответната правоспособност, въз основа на изпити, които впоследствие са
анулирани.
Действително
съгласно чл.168, ал 4 и ал.5 (отм.) от АПК, според които съществено нарушение
на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато
вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или
организация са били лишени от възможността да участват като страна в
производството по издаване на индивидуален административен акт, в който случай
съдът отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен
административен орган, без да проверява основанията по чл.146, т.4 и 5. След
отмяната обаче на ал.4 и ал.5 на чл.168 от АПК с ДВ бр.15 от 2021 год., това
процесуално нарушение вече не е абсолютно, и тежестта му следва да бъде преценя
във всеки един случай. В този смисъл предвид обстоятелството, че на
жалбоподателят е осигурена възможността да реализира в пълен обем правото си на
защита в хода на производството пред първоинстанционния съд, то съдът намира,
че допуснатото процесуално нарушение е извън обхвата на съществените такива –
тези, чието избягване би довело до различно произнасяне по същество на
административния орган, доколкото наличието на влязъл в сила съдебен акт –
присъда, както и наличието на заповедта за анулиране на резултатите от
проведените му изпити, не би довело до друг краен резултат на възобновеното
административно производство – услуга, по издаването на СУМПС.
Възобновяването на
производството по подаденото от Н.Т.Г. заявление за издаване на ново СУМПС с вх.№4484/26.05.2020
год., е извършено в предвидения в АПК срок. Съгласно чл.102, ал.2 от АПК възобновяване
на производство по чл.99, т.2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от
узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение
на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на
основанието. В случая с постъпилото писмо на 27.09.2021 год. в ОД на МВР Стара
Загора от страна на ИААА, като от поставената резолюция върху него е видно, че административният
орган е бил уведомен за обстоятелството, служещо за основание за отмяна или
изменение на волеизявлението във връзка със заявленията за издаване на СУМПС,
на 28.09.2020 год., т. е. именно на тази дата е узнал за посоченото
обстоятелство, а производството е възобновено на 29.12.2020 год. /срокът изтича
на 28.12.2021 год., който ден обаче е почивен/ с Решение с рег. №1228р-17411, т.
е. в тримесечния срок по чл.102, ал.2 от АПК. За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че тримесечния срок не следва да се брой от датата на
получаване на споразумението на Районен съд Стара Загора, като причините за
това са следните:
На първо място, като
основание за издаването на оспореното решение е посочена нормата на чл.99, т.4
от АПК, а не чл.99, т.3 от АПК. Това е така, тъй като съгласно чл.50, ал.1 от ЗБЛД, българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство. Аналогична е и разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба
№I-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина. Редът по който обаче се придобива тази правоспособност е уреден в Наредба
№38 от 16.04.2004 год. за условията и реда за провеждането на изпитите на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство и реда за провеждане на проверочните изпити, издадена от Министъра на
транспорта и съобщенията. В този смисъл, с успешното полагане на изпитите по
горепосочената Наредба №38 от 16.04.2004 год., лицето придобива съответната
правоспособност, а производството по издаването на СУМПС предвижда издаването
на удостоверителния документ за така придобитата правоспособност. В този
смисъл, самото издаване на СУМПС е един вид
регистърно производство, при което се удостоверява вече придобитата
правоспособност и се издава съответния документ и лицето са завежда на отчет в
съответното поделение на МВР. В това производство не се преценя наличието или
не на предпоставките за придобиването на тази правоспособност. Ето защо, за да
се откаже издаването на СУМПС, е необходимо резултатите от проведените изпити
от ИААА да бъдат анулирани и едва след това да се пристъпи към възобновяване на
производството по издаването на СУМПС.
В конкретния случай, възобновяването
на производството по отмяна на изразеното волеизявление, направено във връзка
със заявление за издаване на СУМПС от 2020 год., е извършено не по-късно от
една година от възникване на основанието за това по чл.102, ал.2 от АПК, тъй
като анулирането на резултати от изпълнителния директор на ИААА е от 18.08.2021
год.
От друга страна издаването
на СУМПС представлява издаването на административен акт, по смисъла на чл.26,
ал.3 от АПК - индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване
на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения, както и отказът да се издаде такъв документ
Съдът не установи
оспореното решение да е издадено както в противоречие с материалноправни
разпоредби, така и в несъответствие с целта на закона.
Решението е постановено в
рамките на редовно проведено по реда на чл.99 от АПК производство за
възобновяване на производството по подаденото от Н.Т.Г. заявление с вх. №4484/26.05.2020
год. за издаване на ново СУМПС, като след възобновяване на производството
административният орган е взел решение за отнемането и обявяването за невалидно
на издаденото СУМПС №**********/27.05.2020 год. и е отказано издаването на
исканото свидетелство за управление на МПС. Възобновяването на
административното производство на основанията на чл.99 от АПК е средство да се
отмени или измени влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е
бил оспорен пред съд, т. е. това е правен способ, чрез който органът сам може
да премахне от правния мир един незаконосъобразен административен акт. В случая
това е издаденото СУМПС от 27.05.2020 год. по заявлението на Н.Т.Г. с рег.№4484/26.05.2020
год., за издаване на СУМПС. Производството по възобновяване е проява на
принципа на правовата държава и на следващата се от него нетърпимост в правния
мир да съществува незаконосъобразен акт на административен орган, който
последният не би издал ако знаеше за обстоятелствата станали причина за
отмяната му. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и
неоспорен пред съда административен акт, налага да се гарантира, в съответствие
с принципите на законност и съразмерност, на определените в чл. 100 и чл. 101
от АПК субекти правен инструмент за преразглеждане на въпроса, решен с акта.
Тази правна възможност законодателят е допуснал при лимитативно изброените чл.
99, т. 1-7 от АПК предпоставки.
От представените по делото
доказателства се установява, че е била налице регламентираната в чл. 99, т.4 от АПК предпоставка за допустимост на възобновяването, респ. за издаване и на
процесното решение – протоколите за издържаните изпити от ИААА на Н.Т.Г., въз основа на които е установена
правоспособността на жалбоподателят да придобие съответните категории за
управление на МПС. Административният орган се е позовал на акт, издаден от друг
административен орган – Заповед №РД-01-390/18.08.2021 год. на Изпълнителния
директор на ИААА, с която заповед са анулирани резултатите на Н.Т.Г. от
проведените теоретичен и практически изпит за възстановяване на правоспособност
за управление от категория „В“, съгласно протоколи с номера №795/13.06.2018
год. и №830/20.06.20218 год. на Областен отдел „Автомобилна администрация“
Стара Загора.
Безспорно, на
жалбоподателя е било издадено ново свидетелство за управление на МПС – през
2020 год., с оглед възстановяване на правоспособност, поради отнемане на всички
контролни точки. Разпоредбата на чл.13, ал.1, т.7 от Наредба № I-157 от
1.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от
министъра на вътрешните работи на основание на основание чл.159 от ЗДвП, в
редакцията, действащата към датата на издаване на СУМПС **********/27.05.2020 год.,
постановява, че „първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС
се извършва въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на
ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя копие
от документ за завършено най-малко основно образование, а в случай, че
образованието е завършено в чужда държава - копие на удостоверение за
признаване на най-малко основно образование, издадено по реда на Наредба № 2 от
2003 г. за признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на
образование и професионална квалификация по документи, издадени от училища на
чужди държави (ДВ, бр. 40 от 2003 г.).“ Съгласно чл. 14, ал.1 от Наредба №
I-157 от 1.10.2002 год. „при придобиване на нова категория, възстановяване на
правоспособност поради отнемане на контролните точки или за допълнително
вписване на код по чл.7, ал.3, на водача се издава ново свидетелство за
управление на МПС, въз основа на служебно изпратен от областния отдел на
дирекция „Автомобилна инспекция“ оригинален протокол за успешно положен изпит,
като лицето представя и документите по чл.13, ал.1, т.1, 3, 4, 6 и 7, както и
старото свидетелство за управление на МПС.“ При условие, че в случая от една
страна, с влязъл в сила съдебен акт е одобрено Споразумение, по силата на което
Н.Т.Г. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от Наказателния кодекс, за това, че на 14.11.2018
год. в гр. Стара Загора съзнателно ползвал пред служител в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Стара Загора от неистински документ – диплома за
завършено средно образование, серия АА, рег.№43 от 16.02.1988 год., на която е
придаден вид, че е издадена от ЕСПУ „Христо Смирненски“ на Н.Т.Г., ЕГН **********,
като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност,
то следва да се приеме, че не са били налице кумулативно изискуемите
предпоставки за издаване на свидетелство за управление на МПС, съответно налице
е и основание за отмяна на изразеното волеизявление, направено както във връзка
със заявление вх. №19188/14.11.2018 год. за издаване на ново СУМПС с №*********/29.11.2018
год. /възстановяване на правоспособност, след отнемане на всички контролни
точки/, така и във връзка със заявление с рег. №4484/26.05.2020 год. за
издаване на ново СУМПС с №********** /възстановяване на правоспособност, след
отнемане на всички контролни точки/, подадени от Н.Т.Г.. За прецизност на
мотивите следва да се отбележи също, че доколкото не са били налице основания
за издаване на СУМПС №********* през 2018 год., не следва да са налице такива и
за издаване на СУМПС с №********** през 2020 год., тъй като с издаването на
процесното решение се приема, че няма как да бъде възстановена
правоспособността за управление на МПС, придобита въз основа на неистински
документ - Свидетелство за завършено основно образование.
Представената от оспорващия
пред органите на сектор „Пътна полиция“ - Стара Загора диплома за основно
образование представлява „неистински документ“ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, което означава, че същата не удостоверява по надлежния ред обстоятелството,
че лицето има завършено основно образование. Нито в хода на административните
производства по придобиването на правоспособността и по издаването на СУМПС,
нито в съдебното такова, са ангажирани доказателства, от които да е видно, че
оспорващият има завършено основно образование, нито, че е представил доказателства
в тази насока пред сектор „Пътна полиция“ във връзка с издаване на СУМПС, т. е.
че притежава минимално изискуемото образование, необходимо за придобиване
правоспособност за управление на МПС, съобразно изискването на чл.151, ал. 2 от ЗДвП.
Оспорената заповед е съобразена
с целта на закона. Една от предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.151,
ал.2 от ЗДвП за издаване на СУМПС е лицето да е завършило основно образование.
След като жалбоподателят не ангажира надлежни доказателства, от които да се
извлече безспорен извод, че е завършило основно образование, следва да се
приеме, че с издаването на решението за отмяна и обявяването за невалидно СУМПС
№**********/27.05.2020 год., подадено от Н.Т.Г., се осъществява целта на закона
и се предотвратява възможността лице без завършено основно образование да
управлява МПС.
Следователно, като е приел
наличие на хипотезата на чл. 99, т.4 от АПК – административният акт е основан
на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт
на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен,
административният орган е издал законосъобразен административен акт, за който
не се установиха отменителни основания по чл.146 от АПК, поради което жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.Г. от гр. Стара Загора против Решение №1228р-429/12.01.2022
год. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: