Р Е
Ш Е Н
И Е № .........
гр.Казанлък, ……….2015 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданско
отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ПУДОВА
при
секретаря.......................Х.К...............................................като
разгледа докладваното от
съдията............................................гр.дело №2180 по описа за 2011
год. за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС вр. с чл.341 и сл. от ГПК като производството е във фаза
след допускане на делбата.
С влязло в сила решение №558/01.11.2012 г.,
постановено по настоящото дело е допуснат до съдебна делба следния съсобствен недвижим имот: апартамент №13, бл.4, в жилищен
блок-конфекция „******”, вх.А, ет.5, в гр.Казанлък, построен върху държавна
земя, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с
прилежащите избено помещение №3 и таванско помещение №12, ведно с 1/244 ид.части от правото на строеж и 1/72 ид.ч.
от общите части на сградата, при съседи:на апартамента- отгоре И.Р., от долу-К.К.
, при дялове: 2/4 идеални части за П.А.Г.; 1/4 идеални части за М.П.О. и 1/4
идеални части за Р.А.С..
В първото с.з. след допускане на делбата са приети за разглеждане предявени по реда и в срока по чл.346 от ГПК: претенция от ищеца П.А.Г. против ответниците М.П.О. и Р.А.С. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на 2/4 ид.части, по ** лв. месечно от всеки ответник, считано от 04.10.2011г. до прекратяване на съсобствеността и претенция от М.П.О. против П.А.Г. за заплащане на сумата от ***** лв., явяваща се половината от стойността на извършени в имота необходими разноски и подобрения в периода 05.01.2004г.- 05.01.2014г.: закърпване и измазване на мазилка на стените на помещенията в имота, на стойност ****лв.; смяна на дървена дограма на една врата и един прозорец в южната стая- ****лв.; поставяне на теракота, фаянс и смяна на санитарни части в баня- ****лв.; закупуване и монтиране на метална външна врата- **** лв. Предявени са при условията на конкуренция и претенции за поставяне в дял на делбения имот на П.А.Г. и в дял на М.П.О.. Тъй като претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС е за периодично заплащане на суми срещу ползването на процесната съсобствена вещ занапред до окончателното извършване на делбата, то следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременна мярка по смисъла на чл.344, ал.2 от ГПК. / Решение №411/27.05.2005 г. по гр. д. №89/2005 г. на ВКС, I г. о./ .
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза с депозирано заключение-основно и допълнително, неоспорени
от страните. Съдът възприема заключенията на експертизата, тъй като са мотивирани
и компетентни. Пазарната цена на имота е формирана чрез прилагане на двата
метода: на сравнителните продажби и на вещната стойност при съобразяване с
местоположението, вида и състоянието на имота, пазарният наем -чрез прилагане
на пазарния метод и чрез наемен множител, а извършените работи– чрез прилагане
на пазарен метод. Съгласно заключението процесният
жилищен имот се състои от кухня, баня, тоалетна, три жилищни помещения и две
складови помещения. Според вещото лице при спазване изискванията на ЗУТ и
Наредба №7 към ЗУТ по отношение на конструктивната част, процесният
апартамент №13 е възможно да бъде разделен на две самостоятелни жилища, а
реалното му разделяне на два дяла- след изготвен и одобрен инвестиционен проект
със съответните части от Община К., но преустройствата ще са значителни.
Актуалната пазарна стойност на процесния апартамент е
**** лв. като съответно за 1/2 ид.част-**** лв. респ.
за ¼ ид.част-****.** лв., а месечната пазарна
наемна цена на имота е *** лв. Стойността на претендираните
ремонтни дейности в имота са **** лв. / респ. **** лв. с ДДС/, а стойността на
½ част от тях – **** лв./ респ.**** лв. с ДДС/.
От
показанията на св.И.Д. и св.П.С., разпитани в първата фаза на производството се
установява, че след като се нанесли в апартамента през 2004 г. ответниците извършили ремонтни дейности -пребоядисали
рамките на прозорците, сменили плочите и тоалетната чиния в банята, шпакловали
и боядисали стените на стаите /“… След
смъртта на родителите на П. в имота живеят Р.М., П. и сестра му С.. П. и С. са
деца на Р. и М.. Преди девет години - 2004г. влязоха да живеят в апартамента…Влизал
съм, ходил съм на гости у тях. Когато купиха апартамента го обзаведоха. Основен
ремонт му правиха. Нова кухня, ново обзавеждане, нови мебели, преустройства
правиха… Обзавеждането направиха Р. и М.. Те правиха ремонтите. Ходил съм у тях,
виждал съм…“св.Д.; “…В началото на януари-февруари 2004г., когато го купихме,
влезнахме в апартамента аз, майка ми, баща ми и сестра ми. Баща ми живя до
2007г. и понеже майка ми е в чужбина, аз живея сам... Майсторите бяха наемани
от майка ми и баща ми. Ремонтирано е всичко - баня, тоалетна, дограми,
пребоядисаха се рамките на прозорците, външни щори са поставени. Отремонтира се тоалетната като се смениха плочите,
тоалетната чиния. Ламинат има сложен навсякъде,
правени са шпакловки, боядисване навсякъде. Няма остъкления по терасите, само
са пребоядисани. Когато правиха ремонтите майка ми бяха в чужбина, а майсторите
бяха роднини - свяко ми. Родителите ми плащаха
ремонта…няма вещи на баща ми в апартамента, откакто се разведоха с майка ми.
Вещите на майка ми са в апартамента…Апартамента е собственост на майка ми и
баща ми…“св.С./. Съгласно показанията на св. С. след развода на родителите му,
в имота останала да живее ответницата и той като техен син.
От заверено копие на влязло в сила
на 22.08.2007 г. решение от 01.08.2007 г., постановено по гр.д.№41/2007 г. по
описа на РС-К. се установява, че сключения на 20.11.1983 г. в с.Х.Д. граждански
брак между М.П.С. и Р.А.С. е прекратен, като ползването на семейното жилище в
гр.К., кв“***********” бл.4, вх.А, ет.5, ап.13 е
предоставено на ответницата.
Предвид
така установеното съдът прави следните правни изводи:
Основен принцип при извършване на
делбата е всеки съделител е да получи своя дял в
натура, доколкото това е възможно. В настоящият случай такава възможност не е
налице, тъй като съделителите са трима, с различни
права, при един неподеляем, жилищен имот. По делото
са предявени възлагателни претенции по чл.349, ал.2
от ГПК, но в случая разпоредбата е неприложима, тъй като съсобствеността е
смесена /комбинирана/, възникнала в резултат на повече от един юридически факт-
наследяване и сделка. Ищцата е придобила 2/4 ид.част
от имота по силата на наследствено правоприемство
/1/4 ид.част/ и дарение /1/4 ид.част/,
а ответниците по 1/4 ид.част
на основание чл.30, ал.2 от ЗС вр. с чл.19, ал.3,
изр.второ от СК вр. възмездна сделка. Съгласно т.8 от ТР №1/19.05.2004г на ВКС при
нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши
делбата на основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./
респ. чл.349, ал.2 от ГПК. За ликвидиране на съсобствеността не може да
се приложи и разпоредбата на чл.353 от ГПК, тъй като съделителите
са трима, при един жилищен имот. По
всички изложени съображения и при условията на чл.348 от ГПК съдът намира, че
делбата следва да се извърши чрез изнасяне на делбения
имот на публична продан, при първоначална пазарна цена **** лв.
ІІІ. По претенцията на ответника О. с правно
основание чл.30, ал.3 от ЗС:
Всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си- чл.30, ал.3 от ЗС. Претенцията
на ответницата О. е за заплащане на половината от стойността на направени
подобрения и необходими разноски в делбения имот. Съобразно трайната
съдебна практика, съдът следва да извърши разграничение на претенциите като
посочи кои от твърдените дейности са подобрения, кои представляват необходими
разноски и кои полезни разноски, изхождайки от тяхното предназначение.
Необходимите разноски са свързани с необходимостта за запазване съществуването
на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би
се влошило съществено, а чрез извършването им се предотвратява разрушаването
или погиването на имота. Основанието на претенцията за необходимите разноски е
в правилата на чл.55 и сл. от ЗЗД
или на чл.30, ал.3 от ЗС.
В необходимите разноски не се включват обикновените разноски, които са свързани
с текущото поддържане на вещта/имота/. Полезните разноски /подобрения/ не са необходими за
запазването и съхраняването на вещта, а са нововъведения, които я изменят. При
подобренията необходима предпоставка е увеличаването на стойността на имота.
Ако обективно не е настъпило такова увеличение, не е налице подобрение. При
необходимите разноски могат да се търсят само действителните разноски, докато
за подобренията, ако са извършени при условията на чл.72 и
чл.74 от ЗС-
или увеличената стойност на имота при добросъвестното владение или по-малката
стойност между увеличената стойност на имота и разходите за извършването им.
Ако подобренията съсобственика е извършил в качеството си на владелец на своята
част и държател на частта на другите съсобственици, то претенцията следва да се
разгледа по реда на чл.30, ал.3 от ЗС
в случай, че подобрението е извършено със съгласието на останалите
съсобственици; и по чл.60 и сл. ЗЗД,
ако липсва съгласието им, но те не са се противопоставили. По делото няма
твърдения и доказателства претендираните разноски и
подобрения да са били извършени със знанието и съгласието на ищцата като съсобственик
или за нейно противопоставяне.
От
гласните доказателства се установи се, че в периода 2004г.- 2007 г. ответниците
извършили ремонт като боядисали рамките на прозорците, сменили плочите
и тоалетната чиния в банята, шпакловали и боядисали стените на стаите в процесния апартамент, който бил семейното им жилище. По
делото няма твърдения, а в тази връзка и събрани доказателства какво е било
състоянието на апартамента, когато се нанесли през 2004 г. в т.ч., че
дейностите са извършени за да се предотврати същественото влошаване на
състоянието на имота или
да е било крайно влошено и частично разрушено за да е било необходимо
извършването им. Извършените ремонтни работи- боядисване рамките на прозорците,
смяна на
плочите и тоалетната чиния в банята, шпакловка и боядисване на стените на
стаите, съдът приема за обикновени разноски за поправка и ремонт, свързани с
обикновеното употребление на имота, а не за необходими разноски, тъй като не се доказа
да са пряко свързани с необходимостта от запазване на съсобствената
вещ. По
делото няма доказателства входната врата да е сменена и това да е довело до увеличаване на стойността на имота, а
няма и твърдения, че е било крайно необходима подмяната й с цел да бъде
предотвратено разрушаването на вещта, поради което претенцията в тази част е
недоказана. Направените разноски свързани с обикновеното употребление на имота са в
тежест на ползващия вещта, поради което претенцията на ищцата по сметки се
явява неоснователна, недоказана и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. По претенциите на ищцата с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.
Предпоставка за възникване на задължението
за обезщетяване в хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС е наличие на съсобствено имущество, то да се ползва лично от съсобственик
и да е отправена писмена покана до другия съсобственик с искане за лично
ползване, респ. за заплащане на обезщетение. В правната теория и практика е
прието, че когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства
достъпа на друг съсобственик и се ползва или при необходимост може да се ползва
от нейните полезни свойства съобразно предназначението й, той ползва общата вещ
лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС и дължи обезщетение на останалите за
ползите, от които са лишени. В този смисъл е и приетото в Тълкувателно решение
№7/02.11.2012 г. по т.д.№7/2012 г. на ОСГК на ВКС становище, че лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2
от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е ирелевантно
по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта- чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на семейството му или чрез трето лице, на
което той безвъзмездно я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията
си той засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират
т.е. от
правно значение е не дали съсобственикът ползва вещта, а обстоятелството, че
пречи на другия съсобственик да я ползва според частта си. Лично ползване е
налице и когато ползващият съсобственик не е отстъпил частта, полагаща се на
другия съсобственик или не му е предоставил възможността да ползват заедно
общата вещ. Задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване на съсобственика, лишен от
възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно
волеизявление за реално ползване на съсобствената
вещ съобразно правата и/или заплащане
на обезщетение. То е равнозначно на поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава като веднъж отправено, то се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. Следователно за да се освободи от
отговорност по чл.31, ал.2 от ЗС, ползващият съсобственик следва да предложи на
съсобственика общо /съвместно/ ползване или да му осигури възможността реално
да упражнява това свое право. С оглед на разбирането за лично ползване следва
да се приеме, че такова е налице и когато съсобственик отправи покана до другия
съсобственик да ползват общо съсобствения имот, но
такава възможност обективно не съществува, като за този извод са от значение
данните за вида, предназначението и местонахождението на имота, семейното
положение на съсобствениците, тяхното местоживеене и всички други обстоятелства
по делото /Решение №241/10.11.2014 г. по гр.д.№928/2014 г. на ВКС, I г.о./. От
доказателствата се установи, че след прекратяването на брака между ответниците през 2007 г., процесният
апартамент, който е бил семейното им жилище по смисъла на §1 от ДР на СК е
предоставен за ползване на ответницата и оттогава, до и след предявяване на
иска за делба имота се ползва от нея и безвъзмездно от трето лице- св. П. С.,
който е син на ответниците. С представената
по делото нотариална покана рег. №3879, том I, №3 по описа на нотариус Р.Буркова, с рег. № 097 на НК, връчена на 19.09.2011 г. на
трето лице, е направено писмено искане от ищцата срещу ответниците
за заплащане на обезщетение за ползване на процесния
имот. Заявената
от ищцата в с.з. претенция за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС е по ** лв. месечно
от всеки от ответниците, за времето от датата на
подаване на исковата молба- 04.10.2011 г. Не се доказа ответникът С. да ползва
имота, поради което претенцията срещу него за заплащане на обезщетение за
ползване следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По делото няма твърдения, а и не се установи
на ищцата да е било предложено от ответницата общо /съвместно/ ползване или да
е осигурено на ищцата възможността реално да упражнява това свое право, а тя да
е отказала. Тъй като с обезщетението се репарират вреди, то се дължи, когато са
реално претърпени т.е. обезщетението се дължи за минало време, поради
което такова следва да се присъди за времето от 04.10.2011 г. /както е
поискано/ до 09.07.2014 г. -датата на предявяване на претенцията по чл.31, ал.2
от ЗС в делбеното производство по реда на чл.346 от ГПК / Решение №294/13.07.2010 г. по гр. д. №2654/2008 г. на ВКС, I г. о. по чл.290 от ГПК/. Претенцията на
ищцата срещу ответницата времето от 04.10.2011 г. до 09.07.2014 г. е **** лв. /33 месеца
и 5 дни х ** лв./. Размерът на
обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС следва да бъде определен според пазарната
наемна цена на имота, която в настоящия
случай съгласно експертиза е *** лв. месечно за имота, респ. **** лв. за 1/4 ид.ч., 91.** лв. за 2/4 ид.част. За времето от 04.10.2011 г. до 09.07.2014 г. ответницата
дължи на ищцата обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползата, от която е лишена
като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, определена от съда с оглед на
чл.162 от ГПК и заключението на експертизата, при съобразяване обема, за който ответницата
надхвърля своите 1/4 ид.част в съсобствеността е в
размер на **** лв. /33 месеца и 5 дни х **** лв./, а в останалата част до претендираните **** лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съгласно нормата на чл.344, ал.2 от ГПК,
с решението по допускане на делбата или по-късно, в случай че не всички съделители използват делбения
имот съобразно правата си, съдът постановява кои от съделители
от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или пък какви
суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. Цитираната норма
регламентира правото на неползващия съсобственик да бъде възмезден за облагите
от имота, от които е лишен поради ползването му от друг съсобственик.
Обезщетението се изчислява на база средна наемна цена, а по искането съдът се
произнася с определение, което има привременен характер, до приключване на
делбата и може да бъде изменяно от същия съд. Същото е за бъдеще време, считано
от постановяване на определението до окончателното извършване на делбата. Съгласно експертиза пазарната наемна цена
на целия имот е *** лв. месечно, респ. **** лв. за 1/4 ид.ч.,
.** лв. за 2/4 ид.част.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплаща на ищцата сумата **** лв. месечно, считано от
постановяване на настоящото решение до окончателно извършване на делбата.
По разноските:
Ищцата и ответницата претендират
съдебни разноски като прилагат списъци по чл.80 от ГПК. Разпоредбата на чл.355
от ГПК предвижда, че страните в делбеното
производство заплащат разноски съобразно стойността на дяловете си. Извършената
съдебна делба осъществява правото на всеки от съделителите,
поради което всеки от тях следва да понесе такава част от разноските,
съответстващи на стойността от дела. Претендираните от ищцата разноски са в общ размер **** лв.
в т.ч. **** лв. адвокатско възнаграждение, но не е представила документ за
договорния и заплатен размер на адвокатско
възнаграждение /по делото е приложено единствено пълномощно/. Претендираните от ответницата О. разноски са в общ размер
на ****.** лв. в т.ч. **** лв. заплатено съгласно договор за правна помощ от
26.06.2012 г. адвокатско възнаграждение. По аргумент от нормата на чл.355 от ГПК
следва да се приеме, че направените от съделителите
разноски в производството по съдебна делба остават за тяхна сметка, с
изключение досежно съединените с иска за делба искове
се следват разноски съобразно общите правила на чл.78 от ГПК. Ищцата не е
представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, а съгласно
списъка заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение от **** лв. е за
претенцията по сметки, която е отхвърлена. По аргумент от нормата на чл.355 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата и ответницата съобразно дела си по ** лв. разноски за експертиза относно поделяемостта на имота и пазарната му цена, а на ищцата и ***
лв. за назначен особен представител.
За приключване на делбеното производство на основание чл.355 от ГПК страните
следва да заплатят по сметка на Казанлъшки районен съд държавна такса в размер
на 4% върху стойността на дела им както следва: ищцата П.А.Г.- **** лв.,
ответницата М.П.О.- **** лв. и ответникът Р.А.С.- **** лв. Ищцата следва да
заплати по сметка на РС-Казанлък **** лв. държавна такса върху отхвърлената
част на иск по чл.31, ал.2 от ЗС. Ответницата М.О. следва да заплати по сметка
на РС-Казанлък *** лв. държавна такса върху за отхвърления иск по чл.30, ал.3
от ЗС и **** лв. държавна такса за уважения иск по чл.31, ал.2 от ЗС.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 от ГПК следния недвижим имот: апартамент №13, бл.4, в жилищен блок-конфекция „******”, вх.А, ет.5, в гр.Казанлък, построен върху държавна земя, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите избено помещение №3 и таванско помещение №12, ведно с 1/244 ид.части от правото на строеж и 1/72 ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на апартамента- отгоре И Р, от долу-К К, с пазарна цена **** лв. /четиридесет и шест хиляди сто деветдесет и осем лева/ при:
- 2/4 идеални части за П.А.Г., с ЕГН-********** ***;
-1/4 идеални части за М.П.О., с ЕГН-********** ***;
-1/4 идеални части за Р.А.С., с ЕГН-********** ***.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки на М.П.О., с ЕГН-********** *** срещу П.А.Г., с ЕГН-********** ***, за сумата ***** лв., явяваща се половината от стойността на извършени необходими разноски и подобрения за закърпване и измазване на мазилка на стените на помещенията в имота, смяна на дървена дограма на една врата и един прозорец в южната стая, поставяне на теракота, фаянс и смяна на санитарни части в баня, закупуване и монтиране на метална външна врата, в делбения апартамент №13, бл.4, в жилищен блок-конфекция „******”, вх.А, ет.5, в гр.Казанлък, в периода 05.01.2004г.- 05.01.2014г. като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА М.П.О., с ЕГН-********** *** да заплати на П.А.Г., с ЕГН-********** ***, обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на 2/4 ид.част от съсобствения имот, находящ се в гр.К , кв“***********” бл.4, вх.А, ет.5, ап.13, за времето от 04.10.2011 г. до 09.07.2014 г. в размер на **** лв. ведно със законната лихва, считано от 09.07.2014 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.П.О., с ЕГН-********** *** да заплаща на П.А.Г., с ЕГН-********** ***, на основание чл.344, ал.2 от ГПК сумата ****лв. месечно за ползването на 2/4 ид.част от недвижимия имот, находящ се в гр.К , кв“***********” бл.4, вх.А, ет.5, ап.13, за периода от постановяване на настоящото решение до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА Р.А.С., с ЕГН-********** *** да заплати на П.А.Г., с ЕГН-********** *** съдебни разноски в размер на ** лв. за експертиза съобразно дела и *** лв. за особен представител.
ОСЪЖДА Р.А.С., с ЕГН-********** *** да
заплати на М.П.О., с ЕГН-********** ***
съдебни разноски в размер на ** лв. за
експертиза съобразно дела.
ОСЪЖДА П.А.Г., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на Районен
съд-Казанлък **** лв. държавна такса.
ОСЪЖДА М.П.О., с ЕГН-**********
*** да
заплати по сметка на Районен съд-Казанлък **** лв.държавна такса.
ОСЪЖДА Р.А.С., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на Районен
съд-Казанлък **** лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: