№ 236
гр. Стара Загора, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Т.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20225500100588 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. П. Д., действащ чрез
своя баща и законен представител П. Д. П., чрез адв. П. П., срещу М. Р. П. и
Сдружение „Туристическо дружество Сърнена гора“ – гр.Стара Загора, с
която са предявени пасивно субективно и кумулативно обективно осъдителни
искове за присъждане на сумите съответно от 200 000 лв., съставляваща
обезщетение за причинени му от непозволено увреждане неимуществени
вреди, и от 2259,73 лв., съставляваща обезщетение за причинени му от
същото непозволено увреждане имуществени вреди .
Ищецът твърди, че на 23.10.2017 г. около 18:00 часа, при провеждане на
тренировка по спортно катерене, при осъществяване на спускане по стената за
катерене пада от височина 8 метра, вследствие на което получава телесна
повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лява бедрена кост и
счупване на лява срамна кост.
Твърди, че тренировката е била ръководена от М. Р. П., в качеството му
на треньор, на когото по силата на граждански договор № 21/01.09.2016 г.
Сдружение „Туристическо дружество Сърнена гора“ – гр.Стара Загора било
възложило да изпълнява учебно-тренировъчна дейност по спортно катерене
на деца, юноши и девойки, и се провела в спортна зала „ДЗУ – гр.Стара
1
Загора, стопанисвана от СНЦ „Алпийски клуб Железник“ – гр.Стара Загора
при Сдружение „Туристическо дружество Сърнена гора“ – гр.Стара Загора.
Към тази дата М. Р. П. бил студент в първи курс в Националната спортна
академия със специалност „Спортно катерене и алпинизъм“ и членувал в
туристическото дружество, завършил през 2015 г. курс по алпинизъм и
удостоверен от „Българска федерация по катерене и алпинизъм“.
Задълженията му в спортната зала включвали обучението на деца между 6 и
10 години по спортно катерене. Причината за падането на П. П. Д. била
неправилното му обезопасяване чрез осигурителното въже на екипировката,
което не било проверено от М. Р. П. преди детето да предприеме изкачването
на стената.
Твърди се, че вредите са настъпили от неправомерното поведение на М.
Р. П., изразяващо се в упражняване на дейност, за която не е имал
изискуемите по закон образование и квалификация. В тази връзка бил налице
влязъл в сила съдебен акт – решение по а.н.д. № 2645/2020 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, с което М. Р. П. е признат за виновен за
причиняването по непредпазливост на средна телесна повреда на П. П. Д. при
изпълнението на дейност, представляваща източник на повишена опасност.
Твърди се, че при физическото си увреждане П. П. Д. е изпитал
значителни по степен, интензивни и силни болки и страдания, а общото му
здравословно състояние е наложило спешно оперативно лечение и последвал
рехабилитационен процес в болничното заведение, осъществен за период от 8
дни, през който детето е изживяло значителен стрес и интензивни и силни
болки. След изписването на ищеца от болницата рехабилитацията му
продължила за период от около 60 дни в домашни условия, където е бил на
легло и за личното си обслужване е разчитал на своите близки или трети
лица. След постепенното зарастване на счупванията започнало постепенно
провеждане на рехабилитации с цел научаването на П. П. Д. да ходи чрез
използването на помощни средства и помощ от придружител, при които
отново изпитвал значителен стрес и силни болки. Във връзка с проведеното
оперативно лечение за фиксация на счупванията посредством канюлирани
винтове е налице на 30.08.2018 г. и последваща оперативна интервенция за
отстраняване на външните за организма метални тела, която отново е
причинила значителен стрес и болки на детето. След три месеца се
установило влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се
2
в некроза на главата на тазобедрената става и съпътстващи разкъсвания на
кръвоносни съдове, което води до значително нарушаване в походката му
поради разлика в дължините на двата долни крайника. Това обуславя
използването на специално пригодени обувки, неупражняването на редица
спортни занимания и общи занимания със съученици и приятели и
допълнително възстановяване за период от около 2 години, през който в
типичните за ежедневието си дейности ищецът бива подпомаган от своя баща
или свои съученици. Във връзка с полученото увреждане през 2020 г. на
детето е призната инвалидност от 71 %, впоследствие потвърдена през 2022 г.
със съответни решения на ТЕЛК. През м.май 2022 г. детето отново
претърпява оперативно лечение за изравняване на дължините на двата си
крайника, при което изпитва силни и интензивни болки, каквито изпитва и
впоследствие в по-нисък интензитет. През целия период от време, от датата
на увреждането до настоящия момент, ищецът твърди, че е търпял и
множество емоционални и психически страдания, стрес и притеснения, за
продължителен период от време е нарушен и обичайният му начин на живот,
развива чувство за непълноценност, значително се ограничава социалният му
живот и контакти. Твърди, че здравословното му състояние и към настоящия
момент се влошава, тъй като в резултат на разликата в дължините на
крайниците си е получил изкривяване на гръбначния си стълб. Претендира
присъждане на обезщетение в размер на 200 000 лв. за претърпените от него
неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава считано от датата
на непозволеното увреждане 23.10.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди, че във връзка с увреждането са му били причинени и
имуществени вреди, изразяващи се в заплатените от родителите му средства
за различните по вид и стойност разходи за лекарства, болнични лечения,
рехабилитации, в това число за плувен басейн, медицински услуги и
прегледи, транспортни разходи. Посочва, че за периода от м.02.2018 г. до
м.06.2021 г. вторият ответник е заплатил на ищеца сумата в общ размер от
1652,46 лв. за направените от родителите му различни по вид и стойност
разходи във връзка с лечението и рехабилитацията на телесното му
увреждане, но след това ответникът преустановил плащанията. Претендира,
че от всички направени разходи, незаплатени са останали такива в общ
размер от 2259,73 лв., чието присъждане претендира като обезщетение за
3
причинени му имуществени вреди, ведно с обезщетенията за забава, считано
от датата на направата на всеки един от разходите до окончателното им
изплащане.
Ищецът твърди, че материално-правно легитимиран да отговаря по
предявените искове наравно с прекия причинител на вредите - ответника М.
Р. П., е Туристическо дружество „Сърнена гора“ – гр. Стара Загора, което
според него носи гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД
като възложител на работата, при която са били причинени вредите.
Претендира се уважаване на предявените искове и присъждане на
законната лихва за забава върху главниците - обезщетения, считано от датата
на увреждането до окончателното им изплащане, както и на съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
В законоустановения срок ответникът М. Р. П., действащ чрез особения
си представител адв. С. Т., е представил отговор на исковата молба, с който е
оспорил исковете като неоснователни по размер. Досежно иска за
обезщетение за неимуществени вреди се оспорва като значително завишен
размера на претендираното за присъждане обезщетение. Оспорени са и
твърденията, че наличните към настоящия момент влошения на
здравословното състояние на ищеца са пряка последица от увреждащото го
деяние на 23.10.2017 г., както и че причинената му средна телесна повреда
прогресира към тежка.
Прави възражение за погасяване по давност на претендираната върху
обезщетението за неимуществени вреди лихва за забава за периода от
23.10.2017 г. до 21.09.2019 г.
В законоустановения срок ответникът Сдружение Туристическо
дружество „Сърнена гора“ – Стара Загора, действащо чрез адв. М. М., е
представило отговор на исковата молба, с който е оспорило исковете като
неоснователни по основание и размер.
Оспорва твърденията на ищеца, че е възложител на извършваната от М.
Р. П. дейност, при която е било причинено на 23.10.2017 г. непозволеното
увреждане на П. П. Д.. В тази връзка оспорва твърденията, че към момента на
деликта е имал сключен граждански договор с първия ответник, както и че
дружеството, в което е членувал М. Р. П. - СНЦ Алпийски клуб „Железник“ –
4
гр. Стара Загора е при Сдружение Туристическо дружество „Сърнена гора“ –
Стара Загора, поради което оспорва, че организацията и провеждането на
курсовете по спортно катерене на деца, юноши и девойки, провеждани в
спортна зала ДЗУ – Стара Загора, стопанисвана от СНЦ Алпийски клуб
„Железник“ – Стара Загора, и ръководена от ответника П., е било под
контрола на сдружението – ответник. В тази връзка сочи, че макар и
ползвател по силата на сключен с Община - Стара Загора договор на
спортната зала, Туристическо дружество „Сърнена гора“ – гр. Стара Загора не
ползва същата и е предоставило ползването й, в т.ч. и на находящите се в нея
спортни съоръжения, на СНЦ Алпийски клуб „Железник“ – Стара Загора.
Излагат се твърдения, че със своя бюджет Туристическо дружество „Сърнена
гора“ – Стара Загора финансира освен своите дейности и дейностите на
своите членове, то подпомага финансово още девет спортни клуба, единият
от които СНЦ Алпийски клуб „Железник“ – гр. Стара Загора, както и оказва
персонална финансова подкрепа на свои членове, спортисти или лица в
нужда. В тази връзка дружеството е подпомагало финансово и ищеца чрез
предоставяне на средства за възстановяване на част от разходите за лечението
му, което се твърди в исковата молба.
Оспорени са твърденията, че наличните към настоящия момент
влошения на здравословното състояние на ищеца са пряка последица от
увреждащото го деяние на 23.10.2017 г., както и че причинената му средна
телесна повреда прогресира към тежка.
Прави възражение за погасяване по давност на претендираната върху
обезщетението за неимуществени вреди лихва за забава за периода от
23.10.2017 г. до 21.09.2019 г.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник-адвокат,
чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им,
както и за присъждането на адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца
безплатна правна помощ.
Ответникът М. Р. П. се представлява от особения си представител, чрез
когото оспорва предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по размер и пледира за частичното му отхвърляне.
Досежно иска за обезщетение за имуществени вреди изразява становище за
неговата основателност.
5
Ответникът Туристическо дружество „Сърнена гора“ – гр. Стара Загора
се представлява от пълномощника си адвокат, чрез когото оспорва
предявените срещу него искове и пледира за отхвърлянето им.
След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна
следните обстоятелства:
От събраните по почин на ищеца писмени и гласни доказателства се
установява, че на 23.10.2017 г. по време на тренировка по спортно катерене,
проведена на стена за спортно катерене, находяща се в Спортната зала към
ДЗУ-гр. Стара Загора, П. П. Д. е паднал от височина 7-8 метра, при което е
получил телесни увреждания, изразяващи се в счупване на шийката на лява
бедрена кост и счупване на лява срамна кост. За лечение на травмата постъпва
по спешност в болнично заведение, където претърпява оперативна
интервенция под пълна упойка за фиксиране на счупванията посредством
поставянето на метални свързващи елементи – канюлирани винтове. След
провеждането на операцията престоява в болничното заведение за
възстановяване за период от седем дни, след което бива изписан и
възстановяването му продължава в домашни условия за период от около два
месеца, през който той е на легло и бива изцяло обгрижван от своите
родители. След зарастването на костта започва рехабилитационен процес и
постепенно приучване за придвижване посредством помощни средства -
патерици. На 30.08.2018 г. П. П. Д. отново претърпява оперативна
медицинска интервенция за отстраняване на канюлираните винтове. Към края
на 2018 г. е установено, че е развита некроза на главата на тазобедрената му
става и съпътстващи разкъсвания на кръвоносни съдове, което води до
осезателно накуцване при ходене. През 2020 г. П. П. Д. е освидетелстван от
ТЕЛК и му е призната 71 % инвалидност за срок от две години. През м.
април 2022 г. е установено, че между двата крака на детето е налице разлика в
дължината от 2,5 см., поради което през м. май е проведена оперативна
медицинска интервенция за поставяне на метални планки, които да
ограничават растежа на здравия крайник. Възстановителния период от тази
процедура продължава два месеца. През м. ноември 2022 г. е
преосвидетелстван от ТЕЛК, при което отново му е призната 71 %
инвалидност за срок от 2 години.
6
От приетото заключение на комплексната съдебно-медицинска-
психологическа експертиза се установява, че при падането си отвисоко на
23.10.2017 г. П. П. Д. е получил счупване на бедрената шийка, счупване на
лявата срамна кост и мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнание за
няколко минути. Възстановителният период от счупването на бедрената
шийка е продължил около 10-12 месеца, а от счупването на лявата срамна
кост – 2-3 месеца, а на мозъчното сътресение –до 20 дни. Счупването на
бедрената шийка е обусловило последващо колабиране на лявата бедрена
глава и нарушаване на костната й плътност, довело от своя страна и до
възникване на разлики в дължините на двата долни крайника от 2,5 см. и до
ограничения на движенията в лявата тазобедрена става. За преодоляване на
разликите в дължините на крайниците е проведена оперативна интервенция -
епифизиодеза на дясното бедро и е диангностицирана и сколиоза в гръдно-
поясния отдел на гъбначния стълб. Всички получени увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка със злополуката. При извършения на 07.03.2023
г. преглед на ищеца е установено, че левият крак все още е по-къс от десния с
около 1,3-1,5 см., а движенията в лявата тазо-бедрена става са малко по
ограничени в сравнение с движенията в дясната тазо-бедрена става.
Походката е дисбалансирана, с лек наклон на таза вляво; при наблюдение се
забелязва по-голямо изпъкване на десния тазов контур встрани; затруднено е
клякането. Разликата в дължините на двата крайника дава отражение върху
гръбначния стълб – в поясния отдел е налична сколиоза с конвекситет в ляво
и конкавност в дясно, а в гръдно-поясния отдел с конвекситет в дясно и
конкавност в ляво. Гръбначните изкривявания са от функционален тип и са
поправими чрез упражняване на леки спортове-плуване; движенията в лявата
тазо-бедрена става също биха се увеличили по обем и амплитуда.
Към момента на травмата кръвоснабдяването към бедрената глава на
ставата е било прекъснато, довело до нейното асептично или аваскуларно
изменение. При няколко месечно неснабдяване на бедрената глава с
хранителни вещества, кислород, минералии образуващи костта субстанции,
нейната костна плътност започва да се разрежда, появяват се сегменти в най-
натоварената в тегловно отношение зона на главата с намалена костна
плътност, тя започва да колабира и от топчеста формата й започва да става
яйцевидна, сплескана и т.н. Тя започва да не приляга плътно и адекватно в
главолечната ямка на таза и оттам се ограничават движенията в тазо-
7
бедрената става. В този порядък и хронология са и измененията в
тазобедрената става на П. П. Д.. От това вещото лице заключава, че
ограничаването на движенията ще се задълбочава, макар и бавно поради
ниската възраст на пострадалия, но неизбежно ще води към артроза на
ставата. При анализирането на последните рентгенографии вещото лице
забелязва, че асептичната некроза е претърпяла обратно развитие-
фрагментите от сегментираната част от бедрената глава са се консолидирали.
Нейната плътност е станала все по-хомогенна, а формата-все по-сферична.
Това е резултат от упорита и многократна рехабилитация на ищеца и от
твърде младата му възраст. Предполагаемо ще навлезе в спокоен период, с
много лека непостоянна болка, който ще продължи между 10 и 20 години и
след това ще започне постепеннно засилване на дегенеративния процес и на
лявата тазо-бедрена става и на гръбначния стълб. При механизма на
увреждането, което е получил П. П. Д. е засегната проксималната епифиза,
която е в горната част на бедрената глава. В тази зона е било нарушено
кръвохраненето и от това тя е започнала да страда и да изостава в растежа на
костните гредички/дължината на костта. Телесните увреждания, които е
получил П. П. Д. при падането от височина не биха променили нормалните
физиологични процеси на вътрешните органи, но те биха ограничили
движенията на лявата тазо-бедрена става, биха задълбочили дисбаланса на
походката му и биха затвърдили сколиозата тна гръбначния стълба така, че тя
да премине от поправима към непоправима. Също така би се задълбочил е
дегенеративния процесна самята лява тазо-бедрена става.
От психологическа гледна точка, вследствие на преживяното на
23.10.2017 г. П. П. Д. е получил остра стресова реакция, преминала в
разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен облик и елементи на пост-
стресова травматична реакция. Към момента се наблюдава разстройство в
адаптацията с протрахиран облик. От психологическа гледна точка острата
стресова реакция продължава от няколко минути до три дни, разстройството
в адаптацията с тревожно-депресивен облик и елементи на пост-стресова
травматична реакция продължава от няколко месеца до една година, а
разстройството в адаптацията с протрахиран облик може да продължи до
няколко години. Основно са засегнати активността, емоционалността,
социализацията и равновесието на личността. Всяко разстройство протича
различно по време и изисква особено внимание, а периодът на възстановяване
8
е индивидуален, зависи от възрастта, повтарянето на психотравмиращите се
събития и последващите резултати от оперативните периоди на лечение,
които в момента все още предстоят. Към момента на освидетелстването
вещото лице заключава, че ищецът не е възстановен психически от травмата.
С оглед възрастта при получаване на травмата и настоящия момент има риск
от развитие на дезадаптивно поведение при детето. Към момента
психическият дисбаланс, дискомфорт и негативните преживявания
продължават. От психологична гледна точка преживяната физическа травма е
и психотравма за П. П. Д., чиито негативни въздействия са свързани с редица
негативни емоции страдания, свързани с преживените състояния. При
неблагоприятно развитие на резултатите от оперативните лечебни процеси,
могат да се развият същите състояния, последвани от дезадаптивни реакции с
депресивен облик. Преживяната физическа и психическа травма поставя
детето в риск, т.к. в ранна училищна възраст преживяното го едовело до
състояния на изразен психически дискомфорт със загуба на активност,
автономност, емоционална лабилност и низ от негативни преживявания.
Пубертетът е период на криза, при който ако се наслоят и негативни
преживявания, могат да се развият редица дезадаптационни реакции с
разностранен облик.
От събраните по почин на ищеца гласни доказателства - показанията на
свидетелите Д. П.а Т. и В.Н.В., се установява, че при падането си отвисоко на
23.10.2017 г. П. П. Д. е изпитвал изключително силни и интензивни болки
непосредствено след получаване на травмата, по време на транспортирането
му до болницата, преди и след извършване на операцията. След извършване
на операцията е изпитал и значително притеснение, обусловено от факта, че
се е събудил на непознато място и в необичайна среда и е бил привързан за
леглото, за да не извършва излишни движения, както и при медицинските
интервенции за неколкократно поставяне на абокати. След извършване на
операцията е продължил да изпитва болки през целия период на
следоперативното си възстановяване, както и през целия период на
възстановяването си в домашни условия. Изпитал е и значителни ограничения
в личния и социалния си живот, т.к. в началото е следвало да лежи през
цялото време и да не извършва движения, които биха могли да препятстват
нормалното зарастване на фрактурите на костите. През този период е бил
напълно безпомощен и изцяло е разчитал на своите родители за
9
обгрижването си, като се е налагало баща му да го носи на ръце, за да го
придвижва до рехабилитационните центрове, които той е посещавал. През
този период от време П. П. Д. е бил препятстван да посещава училище, което
се е отразило на социалния му живот и на емоционалното му състояние.
Социалните му ограничения и емоционални травми са продължили и след
връщането му на училище, т.к. не е трябвало да се движи много, да не участва
в занимания, свързани с физическо натоварване на долните крайници, често
се е налагало да стои сам в класната стая, докато съучениците му са били на
двора или са обядвали в столовата. През този период от време също е
разчитал в ежедневието си в значителна степен на своя баща, който го е водил
до училище и го е посрещал, носил му е раницата и му е помагал в
придвижването. Силни и интензивни болки П. П. Д. е изпитвал е след
извършване на операцията за премахване на металните винтове, използвани
за фиксиране на фрактурите при първата операция, както и след извършване
на операцията за поставяне на метални планки под коляното на здравия му
крак /епифизиодеза/, които да ограничат растежа, за да се компенсира
разликите в дължините на двата крайника. Във връзка с тези оперативни
процедури детето отново е изпитало и психологически и емоционални
травми, т.к. изпадал в отчаяние и паднал духом, плачел, самосъжалявайки се
заради сполетялото го нещастие. Често сънувал кошмари – че пада отвисоко,
в периодите, когато изпадал в депресивни състояния се нарушавал и сънят
му, т.к. трудно заспивал и не можел да спи спокойно. Продължили и
социалните му ограничения, т.к. се уморявал бързо и изпитвал болки в
бедрото на левия си крак при разходки, не можел да излиза навън и да си
играе със своите приятели и връстници, пропуснал училищни мероприятия –
екскурзия, т.к. по същото време трябвало да си прави контролни прегледи.
Не се спори между страните, а и от приетите по делото по почина на
ищеца писмени доказателства се установява, че по време на инцидента на
23.10.2017 г. тренировката е била ръководена от ответника М. Р. П.. Към този
момент той е бил студент в Националната спортна академия, със завършен
начален курс по алпинизъм при Българската федерация по катерене и
алпинизъм, но не е имал придобита професионална правоспособност и
квалификация на спортно-педагогически кадър и не е бил вписан в регистъра
на спортно-педагогическите кадри, водин от Министерството на младежта и
спорта. С влязло в сила решение по а.н.д. № 2645/2020 г. по описа на Районен
10
съд – Стара Загора той е признат за виновен за причиняването по
непредпазливост на средна телесна повреда на П. П. Д. при изпълнението на
дейност, представляваща източник на повишена опасност.
С граждански договор от 01.09.2016 г. Туристическо дружество „Сърнена
гора“ – гр. Стара Загора е възложило на М. Р. П. да порвежда тренировъчни
дейности по спортно катерене – теория и практика, на деца, юноши и
девойки. В договорът не е уговорен срок.
Между страните няма спор, че инцидентът с П. П. Д. на 23.10.2017 г. се е
случил при провеждането на тренировка по спортно катерене на изкуствена
стена за катерене, находяща се в спортната зала на ДЗУ-гр. Стара Загора.
Няма спор между страните, че към момента на инцидента наемател на
спортната зала е било Туристическо дружество „Сърнена гора“ – гр. Стара
Загора. От събраните по почин на дружеството гласни доказателства -
показанията на свидетелите Д. Г. Й., Т. М. Н. и Б.Н. П. и от извлеченията от
Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че към
23.10.2017 г. фактически ползвател на стената за катерене е било СНЦ
„Алпийски клуб Железник“, на което Туристическо дружество „Сърнена
гора“ – гр. Стара Загора е преотстъпило ползването и е възложило
стопанисването й. СНЦ „Алпийски клуб Железник“ представлява
самостоятелно юридическо лице, което не членува в Туристическо дружество
„Сърнена гора“ – гр. Стара Загора и не представлява негова структурно-
организационна единица, която да му е йерархическа подчинена, нито
получава финансиране от туристическото дружество. Туристическо
дружество „Сърнена гора“ – гр. Стара Загора е член на Българския
туристически съюз, а СНЦ „Алпийски клуб Железник“ членува в Българската
федерация по катерене и алпинизъм, но не и в други юридически лица. Някои
от физическите лица, които членуват в СНЦ „Алпийски клуб Железник“, са и
членове на Туристическо дружество „Сърнена гора“ – гр. Стара Загора, но
членуването в някоя от двете организации не е обусловено от членство в
другата. От своя страна Туристическо дружество „Сърнена гора“ – гр. Стара
Загора обединява десет различни клуба по интереси, в които са организирани
членовете му. Самите клубове са самостоятелни – със своя членска маса и
организационна структура, финансово независими от дружеството.
Обединяващото ги звено в структурата на туристическото дружество е, че по
11
решение на ръководните органи на Туристическо дружество „Сърнена гора“ –
гр. Стара Загора на отделните клубове може да се предоставя финансиране за
определени цели. В структурата на туристическото дружество има Алпийски
клуб, различен от СНЦ „Алпийски клуб Железник“, и между двата клуба
няма взаимодействие. Някои от физическите лица, които членуват в СНЦ
„Алпийски клуб Железник“, са и членове на Алпийския клуб, който е част от
структурата на Туристическо дружество „Сърнена гора“ – гр. Стара Загора.
Съществуването на СНЦ „Алпийски клуб Железник“ като юридическо лице е
необходимата правна форма, за да може клубът да участва като член на
Българската федерация по катерене и алпинизъм. СНЦ „Алпийски клуб
Железник“ набира своя бюджет от членски внос и от материални или
финансови възнаграждения, предоставяни в определени случаи от
Българската федерация по катерене и алпинизъм. Със средства от бюджета на
клуба се покриват разходите за поддръжка на стената за катерене и за
възнагражденията за треньори. До началото на 2018 г. М. Р. П. е бил член на
СНЦ „Алпийски клуб Железник“. Към 23.10.2017 г. извършването на
треньорската дейност на децата е било възложено на М. Р. П. и на още един
треньор – Антоанета Флорова, от СНЦ „Алпийски клуб Железник“.
От приетите по почин на ищеца писмени доказателства се установява, че
на 21.05.2013 г. СНЦ – АК „Железник“ е прието за колективен член на
Туристическо дружество „Сърнена гора“ – гр. Стара Загора и към 2023 г. сред
клубовете към дружеството фигурира Алпийски клуб „Железник“. От
правилника за вътрешния ред на стена за спортно катерене Спортна зала
„Стара Загора“ също е видно, че при Туристическо дружество „Сърнена гора“
– гр. Стара Загора съществува Алпийски клуб „Железник“. На свое заседание
от 08.07.2015 г. УС на Туристическо дружество „Сърнена гора“ е взел
решение за приемане на нови членове, сред които М. Р. П. от Алпийски клуб.
На свои заседания от 12.10.2016 г. и 09.11.2016 г. УС на Туристическо
дружество „Сърнена гора“ е взело решение да назначи М. П. за втори треньор
на катерачната стена и е сключило договор с него.На заседание от 13.09.2017
г. УС на Туристическо дружество „Сърнена гора“ е одобрил предложение на
М. П. за удължаване на тренировъчния процес от тридневен на петдневен – 10
часа седмично. От протоколите за разпити на свидетели по ДП № 961/2017 г.
по описа на 1 РУ на МВР – Стара Загора /на М. Р. П., Г.Д.Г., Б. Д. Д. и Б.Н.
П.в е видно, че Алпийски клуб „Железник“ е бил регистриран като
12
самостоятелно юридическо лице под формата на СНЦ, но е бил част от
структурата на Туристическо дружество „Сърнена гора“. М. Р. П. е бил
предложен за треньор на децата, желаещи да тренират спортно катерене на
стената за катерене в ДЗУ – Стара Загора от клуба, но договорът с него е бил
сключен от Туристическо дружество „Сърнена гора“.
Страните не спорят, че след инцидента, за периода от м.02.2018 г. до
м.юни 2021 г. ищецът е получил финансиране от Туристическо дружество
„Сърнена гора“ – гр. Стара Загора за покриване на свои разходи за
медицински прегледи, рехабилитация, тренировки по плуване , пътни
разходи, в общ размер от 1 652,46 лв.
От представените от ответника Туристическо дружество „Сърнена гора“
– гр. Стара Загора писмени доказателства и от събраните по негов почин
гласни доказателства се установява, че решението за покриването на тези
разходи е било взето на добра воля, в духа на практиката на дружеството да
подпомага финансово при различни случаи и други хора и да финансира
различни мероприятия.
От представените от ищеца писмени доказателства, касаещи разходи за
медицински прегледи, рехабилитация, тренировки по плуване , пътни
разходи, се установява, че за периода от м. 10.2021 г. до настоящия момент са
направени още разходи за общата сума от 2259,73 лв.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно и пасивно субективно съединени
искове са с правни основания по чл.45 от Закона задълженията и договорите
/ЗЗД/ срещу ответника М. Р. П. и по чл.49 от ЗЗД срещу ответника
Туристическо дружество „Сърнена гора“ – гр. Стара Загора, като съдът ги
намира за допустими, т.к. са предявени от лице с право на иск, срещу
надлежни ответници и при наличието на правен интерес за ищеца.
По исковете срещу М. Р. П.:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като основателността на
исковите претенции се предпоставя от доказване на виновно противоправно
вредоносно поведение на друго лице.
На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда, респ. одобрено
13
споразумение или решение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
В настоящият случай ответникът М. П. по силата на постановено от
наказателния съд решение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание е бил признат за виновен в
извършването на престъпление срещу ищеца, което по своята същност
съставлява и непозволено увреждане, поради което са налице основанията
той да носи отговорност за репариране на причинените от деянието му вреди.
Противоправното деяние на ответника е причинило на ищеца
имуществени вреди в размер на 2259,73 лв. – разходи за медицински
прегледи, рехабилитация, тренировки по плуване , пътни разходи, поради
което предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
следва да бъде уважен изцяло.
Същото деяние на ответника е причинило на ищеца и значителни
неимуществени вреди, а именно физически болки и страдания, и
емоционални и психически страдания.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, а за определяне на тази мяра следва в
конкретния случай да се извърши преценка въз основа на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Такива обстоятелства
представляват характера и степента на засягане на здравето и физическата
цялост на пострадалия, последващото допълнително влошаване на
здравословното му състояние, броя на травматичните увреждания, силата,
интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания,
неудобства, и други, в това число икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, която има значение за обществено-оправданата
мярка за справедливост.
В настоящия случай съдът намира, че на ищеца, който е бил в ранна
детска възраст, е било причинено сериозно физическо увреждане – две
счупвания на лява бедрена кост и на лява срамна кост, всяко от които с оглед
на медико-биологичните си характеристики има характера на средна телесна
14
повреда по чл.129 от НК, т.к. е причинило трайно затрудняване движението
на левия долен крайник на пострадалия; в резултат на това увреждане се е
наложило по оперативен път да бъдат фиксирани счупените кости
посредством поставянето на метални винтове, а в последствие отново по
оперативен път винтовете да бъдат отстранени от тялото на ищеца; това
увреждане и лечението му са свързани с продължително физическо и
емоционално и психическо страдание; ищецът е търпял редица неудобства в
процеса на лечение и възстановяване, нарушен е бил нормалния му ритъм на
живот, като продължава да търпи неудобства и към настоящия момент.
Оздравителният период е продължил около 10-12 месеца, в първите от които
П. Д. е изпитвал значителни по сила и интензитет физически болки и редица
други неудобства, свързани с трудно придвижване и невъзможност за
самостоятелност при обслужването си и в ежедневните си занимания. В
продължилият след това възстановителен период също е търпял физически
болки, както и значителни емоционални и психически страдания,
произтичащи от ограниченията в личния и социалния му живот. Налице е и
допълнително последващо влошаване на здравето му, обусловило отново
извършването на оперативно лечение за изравняване на дължините на двата
крака, отново свързано с търпене на физически и психически болки и
страдания. Следва да се има предвид и негативната прогноза за влошаване
състоянието на увредената кост след изтичането на период от време, в който
състоянието й ще бъде задоволително стабилно.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от П. П. Д. неимуществени вреди следва да бъде
определено в размер на 65 000 лв., поради което предявеният иск бъде
уважен до този размер, а за разликата до пълния му предявен размер от
200 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД и за двете обезщетения се дължи
мораторна лихва считано от датата на увредата.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдено ведно
с лихвата за забава, считано от датата на непозволеното увреждане –
23.10.2017 г. до окончателното му изплащане.
При съблюдаване на принципа на диспозитивното начало обезщетението
за имуществени вреди следва да бъде присъдено така, както е поискано от
15
ищеца, а именно считано от различните дати, на които са направени
отделните плащания за разходи, до окончателното изплащане на сумите.
По исковете срещу Туристическо дружество „Сърнена гора“ – гр. Стара
Загора:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Отговорността е обективна, тъй като не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на
същата и има гаранционно-обезпечителен характер.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо да са налице следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/.
Вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
Изпълнителят на работата, при която са били причинени вредите, и
възложителят отговорят солидарно, за репарирането им.
В случая елементите на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, осъществен от
физическото лице - пряк изпълнител на работата, са доказани по делото.
Основният правно-значим въпрос, определящ и разрешаването на
правния спор между страните, е дали туристическото дружество –ответник е
възложило на деликвента М. П. извършването на работата като треньор, който
да провежда тренировките на децата, обучаващи се на спортно катерене на
стената в спортната зала в ДЗУ-Стара Загора.
Според съда отговорът на този въпрос е положителен и се аргументира с
наличието на приетия като доказателство граждански договор от 01.09.2016 г.
За недоказано съдът намира твърдението на Туристическо дружество
16
„Сърнена гора“, че към 23.10.2017 г. това правоотношение с М. П. е било
прекратено, т.к. договорът не е бил уговорен за определен срок.
По делото не са налице доказателства за прекратяване на договора, а
само по себе си въвеждането на нормативни изисквания за професионална
правоспособност и квалификация за изпълнението на тази дейност - треньор,
на които М. П. безспорно не е отговарял, не обуславя прекратяването по
силата на закона на правоотношението.
Събраните по почин на Туристическо дружество „Сърнена гора“
доказателства също не доказват при условията на пълно и главно доказване
прекратяването на гражданския договор.
От анализа им се обосновава извод, че „Алпийски клуб Железник“
представлява юридическо лице, което е регистрирано по ЗЮЛНЦ, за да е
възможно в съответствие с изискванията на Закона за физическото
възпитание и спорта /отм./ осъществяването на дейност като спортна
организация, по смисъла на чл.11 от този закон.
Според показанията на свидетелите Туристическо дружество „Сърнена
гора“ е предоставило на СНЦ „Алпийски клуб Железник“ ползването и
стопанисването на стената за спортно катерене в спортната зала в ДЗУ- Стара
Загора, а това юридическо лице е възложило на М. П. да изпълнява дейността
като треньор на деца при провеждане на спортните занимания на тази стена.
Съгласно чл.50а от ЗФВС /отм./ спортните обекти и съоръжения, които
са собственост на общината, се отдават под наем по решение на общинския
съвет на спортни организации по смисъла на закона.
Безспорно е, че спортната зала, включая и стената за катерене, са били
отдадени под наем от Община Стара Загора на Туристическо дружество
„Сърнена гора“, което очевидно покрива критериите за спортна организация,
предвид учредяването му с цел задоволяване на интересите и потребностите
на членовете му в областта на туристическите спортове.
Не са налице основания да се приеме, че туристическото дружество
законосъобразно от своя страна е предоставило ползването на стената на СНЦ
„Алпийски клуб Железник“, т.к. такава предвидена в закона възможност
липсва.
Освен това са налице доказателства, че макар и регистриран като
17
юридическо лице „Алпийски клуб Железник“ представлява част от клубовете
по интереси, обединени в рамките на дейността на Туристическо дружество
„Сърнена гора“.
Доколкото липсва нарочен документ, който да удостоверява факта, че
ползването и стопанисването на стената за спортно катерене в спортната зала
в ДЗУ - Стара Загора е било предоставено на СНЦ „Алпийски клуб
Железник“, то съдът приема, че дори и фактическото ползване към 23.10.2017
г. да е осъществявано от членовете на спортния клуб, те са правили това в
качеството си на членове на клуба по интереси към Туристическо дружество
„Сърнена гора“.
Отговорността за обезпечаване на законосъобразното изпълнение на
дейността по провеждане на тренировките по спортно катерене е била именно
на туристическото дружество, в качеството му на правен субект, който по
силата на сключения с Община Стара Загора договор за наем ползва и
стопанисва спортното съоръжение, поради което именно то е имало
качеството на възложител на работата, изпълнявана от М. Р. П..
Фактът дали към датата на инцидента П. е бил член на Туристическо
дружество „Сърнена гора“ или на СНЦ „Алпийски клуб Железник“, или на
двете юридически лица, е без правно значение за това кой се явява
възложител на изпълняваната от него работа.
Освен това по делото са налице писмени доказателства, които макар и
косвено доказват, че към 23.10.2017 г. М. П. е бил член на Туристическо
дружество „Сърнена гора“, като с решение на УС на дружеството му е било
възложено изпълнението на треньорската дейност по предложение на
„Алпийски клуб Железник“, който е към туристическото дружество.
Тези писмени доказателства съдът обсъжда и кредитира единствено с цел
проверка на достоверността на свидетелските показания на Д. Г. Й., Т. М. Н. и
Б.Н. П., а не и за доказване на главния право-пораждащ факт на възлагането
за изпълнение на работата, при която са настъпили вредите от непозволеното
увреждане.
По изложените съображения съдът намира, че Туристическо дружество
„Сърнена гора“ следва да отговоря по реда на чл.49 от ЗЗД като възложител
солидарно с причинителя на вредите М. Р. П., до размера на отговорността на
последния.
18
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от
страните има право на разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част
от исковете.
На пълномощника-адвокат на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за оказаната
безплатна правна помощ в производството.
Възнаграждението съдът определя на основание чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2 т.2
и т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в действащата й актуална редакция, т.к. тя е меродавна към момента на
приключване на устните състезания по делото.
Определянето става посредством определяне на дължимото
възнаграждение съобразно цената на предявените искове съобразено като
припадаща се част на уважената част от исковете.
Ето защо на адв. П. П. следва да се присъди възнаграждение в размер на
4637,23 лв.
Други разноски не подлежат на присъждане на тази страна, т.к. не са
направени.
За заплащането на тези разноски двамата ответници отговарят
солидарно.
На ответника М. Р. П. не се присъждат разноски, т.к. такива не са
направени.
На ответника Туристическо дружество „Сърнена гора“ следва да се
присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
С оглед на представените доказателства за платени адвокатско
възнаграждение от 7068 лв., възнаграждение за вещи лица от 150 лв. и
възнаграждение за свидетел от 80 лв., на тази страна следва да се присъдят
разноски в размер на 4882,96 лв.
Относно държавните такси и разноските в полза на бюджета на
съдебната власт:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт
следва да се присъди държавна такса от 2690,39 лв. и разноски за
19
възнаграждения за вещи лица от 284,13 лв., платими по сметката на Окръжен
съд – Стара Загора, от двамата ответници при условията на пасивна
солидарност.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК
Старозагорски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 и чл.49 от Закона за задълженията и
договорите М. Р. П., ЕГН – **********, с адрес: *** и Сдружение
„Туристическо дружество Сърнена гора“ – гр.Стара Загора, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 62, представлявано от законните си представители Г.Д.Г.
и И.М. П., действащи заедно и поотделно да заплатят солидарно на П. П. Д.,
ЕГН – **********, действащ лично и със съгласието на своя баща и законен
представител П. Д. П., с адрес : *** сумата от 65 000 лв. / шестдесет и пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му от непозволено
увреждане на 23.10.2017 г. неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава
върху нея, считано от 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане, а
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените срещу ответниците пасивно
субективно съединени искове за разликата до пълния им предявен размер от
200 000 лв. / двеста хиляди лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.45 и чл.49 от Закона за задълженията и
договорите М. Р. П., ЕГН – **********, с адрес: *** и Сдружение
„Туристическо дружество Сърнена гора“ – гр.Стара Загора, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 62, представлявано от законните си представители Г.Д.Г.
и И.М. П., действащи заедно и поотделно да заплатят солидарно на П. П. Д.,
ЕГН – **********, действащ лично и със съгласието на своя баща и законен
представител П. Д. П., с адрес : *** сумата от 2 259,73 лв. / две хиляди двеста
петдесет и девет лева и седемдесет и три ст./, представляваща обезщетение за
причинените му от непозволено увреждане на 23.10.2017 г. имуществени
вреди, ведно с лихвата за забава, както следва: : от 31.01.2022 г. до датата на
окончателното изплащане върху сума от 45,33 лв.; от 28.02.2022 г. до датата
на окончателното изплащане върху сума от 65,00 лв.; от 30.03.2022 г. до
20
датата на окончателното изплащане върху сума от 65,00 лв.; от 06.04.2022 г.
до датата на окончателното изплащане върху сума от 56,00 лв.; от 06.04.2022
г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 102,00 лв.; от
06.04.2022 г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 80,00 лв.;
от 06.04.2022 г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 85,00
лв.; от 15.04.2022 г. до датата на окончателното изплащане върху сума от
10,00 лв.; от 27.04.2022 г. до датата на окончателното изплащане върху сума
от 10,00 лв.; от 18.05.2022 г. до датата на окончателното изплащане върху
сума от 100,00 лв.; от 19.05.2022 г. до окончателното изплащане върху сума
от 10,00 лв.; от 23.05.2022 г. до датата на окончателното изплащане върху
сума от 900,00 лв.; от 30.05.2022 г. до датата на окончателното изплащане
върху сума от 35,00 лв.; от 16.05.2022 г. до датата на окончателното
изплащане върху сума от 5,10 лв.; от 24.05.2022 г. до окончателното
изплащане върху сума от 7,90 лв.; от 25.05.2022 г. до окончателното
изплащане върху сума от 97,63 лв.; от 30.05.2022 г. до окончателното
изплащане върху сума от 89,50 лв.; от 17.10.2022 г. до окончателното
изплащане върху сума от 65,00 лв.; от 09.11.2022 г. до окончателното
изплащане върху сума от 65,00 лв.; от 05.12.2022 г. до окончателното
изплащане върху сума от 65,00 лв.; от 12.01.2023 г. до датата на
окончателното изплащане върху сума от 75,00 лв.; от 31.01.2023 г. до
окончателното изплащане върху сума от 75,00 лв.; от 31.01.2023 г. до
окончателното изплащане върху сума от 84,83 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от Граждански процесуален кодекс и
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата М. Р. П., ЕГН – **********, с адрес: ***
и Сдружение „Туристическо дружество Сърнена гора“ – гр.Стара Загора, ЕИК
№ *********, със седалище и адрес на управление : гр. Стара Загора, бул.
„Цар Симеон Велики“ № 62, представлявано от законните си представители
Г.Д.Г. и И.М. П., действащи заедно и поотделно да заплатят солидарно на адв.
П. П. от АК – Стара Загора, с адрес на кантората: гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 112,ет.4, офис 3 адвокатско възнаграждение в размер на
4637,23 лв. /четири хиляди шестстотин тридесет и седем лева и двадесет и три
ст./.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от Граждански процесуален кодекс
П. П. Д., ЕГН – **********, действащ лично и със съгласието на своя баща и
законен представител П. Д. П., с адрес : *** да заплати на Сдружение
21
„Туристическо дружество Сърнена гора“ – гр.Стара Загора, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ № 62, представлявано от законните си представители Г.Д.Г.
и И.М. П., действащи заедно и поотделно сумата от 4882,96 лв. / четири
хиляди осемстотин осемдесет и два лева и деветдесет и шест ст./ - съдебно-
деловодни разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от Граждански процесуален кодекс и
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата М. Р. П., ЕГН – **********, с адрес: ***
и Сдружение „Туристическо дружество Сърнена гора“ – гр.Стара Загора, ЕИК
№ *********, със седалище и адрес на управление : гр. Стара Загора, бул.
„Цар Симеон Велики“ № 62, представлявано от законните си представители
Г.Д.Г. и И.М. П., действащи заедно и поотделно да заплатят солидарно в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд – Стара
Загора държавна такса от 2690,39 лв. /две хиляди шестстотин и деветдесет лв.
и тридесет и девет ст./ и разноски за възнаграждения за вещи лица от 284,13
лв. /двеста осемдесет и четири лв. и тринадесет ст./.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
22