№ 63
гр. Бургас, 10.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора М. Ан. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232000600044 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура-Бургас се представлява от прокурор М. Д..
Подсъдимият А. И. Г., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения защитник адв. С. К. от АК-Б..
Жалбоподателите частни обвинители Т. С. и С. К., редовно призовани,
не се явяват. Не се явява и техният повереник адв. Р. М. от АК-С..
Съдът докладва постъпила молба от адв. Р. М., в качеството й на
повереник на частните обвинители Т. С. и С. К., с която уведомява съда, че
поради служебна ангажираност няма да се яви в днешно съдебно заседание,
няма искания за отводи и поддържа подадената въззивна жалба. Посочва, че
няма искания за събиране на доказателства. Моли делото да се гледа в нейно
отсъствие и в отсъствие на частните обвинители и поддържа искането да се
измени обжалваната присъда, като се признае подсъдимият за виновен в
извършване на нарушение по чл. 117 ЗДвП и да се увеличат наложените
наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
1
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази
обстоятелството, че неявяването на жалбоподателите частни обвинители,
който са редовно призовани за днешното съдебно заседание, както и
неявяването на редовно призования им упълномощен повереник – адв. Р. М.,
не е пречка за разглеждане на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. К.: Няма да соча доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да соча доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Осъдителната присъда се обжалва единствено от
частните обвинители в две направления – първото, по отношение на
оправдателната част относно правилото по чл. 117 ЗДвП и второто, по
отношение на справедливостта на наложеното наказание, като се претендира
завишаване размера както на лишаването от свобода и ефективен режим на
изпълнение, така и увеличаване срока на лишаването от право да се
управлява МПС. Считам жалбата за неоснователна.
Относно правилото по чл. 117 ЗДвП смятам, че правилно е постановен
оправдателен диспозитив в тази част на обвинението, макар и не по
изложените от съда мотиви. За да оправдае по това правило за движение по
пътищата, съдът е приел, че то е приложимо само в случаите, когато деецът
реално е възприел детето като опасност на пътя, но не е реагирал адекватно.
Смятам този мотив за неправилен, т.к. правилото по чл. 117 ЗДвП е
2
приложимо и в случаите, когато деецът е бил длъжен и е имал обективна
възможност да възприеме детето като опасност за движението. Независимо,
че това изискване е било изпълнено и в настоящия случай, смятам правилото
за неприложимо, тъй като задължението по него е обвързано със скоростта на
движение на автомобила и реакцията на водача именно във връзка с избраната
от него скорост. В този случай обаче, ПТП не се намира в пряка причинно-
следствена връзка с избраната от подсъдимия скорост на управление, която е
била 26 км/ч., т.е. много под разрешената за този участък скорост от 50 км/ч.
Ако избраната от водача скорост на управление беше в пряка причинна
връзка с настъпилия съставомерен резултат, то тогава безспорно щеше да се
наложи да се обсъждат правилата по чл. 20, ал. 2 и чл. 117 ЗДвП и да се
стигне до съотношението на общата специална норма.
В настоящия случай безспорно е установено, че причината за
настъпилото ПТП е не избраната от подсъдимия скорост на управление на
автомобила, а липсата от негова страна на концентрация и съсредоточие при
управляването му. Неговите разсеяност, липса на контрол върху
управлението и липсата на пълно и непрекъснато възприемане на околната
среда и обстановка на пътя около него, са условията, които се намират в
пряка причинна връзка с настъпилия резултат, тоест, нарушеното правило е
това по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Относно претендираното несправедливост на наказанието, отчитайки
размер от четири години на предвиденото за извършеното престъпление
наказание лишаване от свобода и обстоятелството, че наказателното
производство се е развило при условията на чл. 371, т. 2 НПК – съкратено
съдебно следствие, което задължително предвижда определяне на
наказанието при условията на чл. 58а НК, смятам, че съдът правилно е
определил размера на наказанието и отлагане на неговото изпълнение.
Определянето на наказанието при превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства смятам за обективно и справедливо, съобразено е с
личностните качества на извършителя и за това намирам, че присъдата трябва
да бъде потвърдена и в тази й част.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
жалбата и потвърдите първоинстанционния съдебен акт. Ние не сме
обжалвали тази присъда, т.е., я намираме за справедлива както по отношение
3
на приложението на материалния закон, така и при индивидуализация на
наказанието. Мисля, че атакуваният първоинстанционен съдебен акт и
мотивите към него не страдат от пороците, които се приписват с въззивната
жалба. Аз тук ще си позволя да се солидаризирам изцяло със становището на
прокурора за неприложимостта разпоредбата на чл. 117 ЗДвП, още повече, че
такова е било нашето становище и пред първата инстанция.
Що се отнася до размера на наказанието и начинът на неговото
изпълнение, нашето становище е, че то съответства на степента на
обществена опасност и на деянието и дееца и за това Ви моля за съдебен акт,
с който да потвърдите първоинстанционната присъда.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Съжалявам за смъртта на
детенцето. Моля да потвърдите присъдата и да не ми увеличавате
наказанието.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да потвърдите
постановената присъда от първата инстанция.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4