Решение по дело №3045/2018 на Районен съд - Велико Търново

     Р Е Ш Е Н И Е

    №

                        гр. В. Търново, 15.02.2019г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Анита Бижева

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 3045 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 274 ал.2 КЗ /отм./.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на 06.08.2013г. на гл. път IV 5048 е реализирано ПТП между мотор „***” с рег. № ***и л.а. „***” с рег. № ***, при което има пострадали лица и са нанесени материални щети. Ищецът посочва, че пътния инцидент е настъпил, тъй като ответникът като водач на мотоциклета се е движел с несъобразена скорост и излизайки от дясна крива навлиза в лентата за насрещно движение, като блъска движещия се по нея л.а. Твърди, че причинените на последния материални щети възлизат на 6418, 36 лв., които са заплатени от ищеца на пострадалото лице на 14.11.2014г. Излага, че основанието за изплащането на тази сума е сключена между него и собственика на мотоциклета застраховка „Гражданска отговорност” със срок на действие 20.04.2013г. – 19.04.2014г. Ищецът твърди, че към момента на ПТП ответникът е бил неправоспособен водач, поради което за него, съгласно разпоредбата на чл. 274 ал. 2 КЗ /отм./, е възникнало регресно вземане срещу застрахования за платената сума. Предвид на изложеното отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати сумата от 6418, 36 лв. – главница, представляваща платеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва единствено размера на причинените от него вреди, като в тази връзка намира иска за основателен до размера на щетата /2882, 21лв./, установена в хода на проведеното по повод на пътния инцидент досъдебно производство в РП В. Търново.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Липсва спор между страните по релевантните от предмета на доказване факти, а и те се установяват от събраните по делото доказателства. От застрахователна полица № 20113001126609 от 17.04.2013г. на ЗД "Евроинс" АД се установява, че за мотоциклет "***" с рег. № ***между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" със срок на действие от 20.04.2013г. до 19.04.2014г.

От представеното по делото заверено копие на констативен протокол за ПТП рег. № 696 от 06.08.2013г. /лист 16-17 от гр.дело 31347/2018г. по описа на СРС/ се установява, че на същата дата на ГП IV5048, ответникът при управление на застрахования мотоциклет допуснал ПТП, като движейки се с несъобразена скорост и излизайки от дясна крива навлиза в лентата за насрещно движение и блъска насрещно движещият се л.а. „***” с рег. № ***. От последвалия удар са причинени материални вреди в предната част на автомобила, включително са задействани преден ляв и десен еърбег. В протокола за ПТП изрично е отразено, че към момента на инцидента ответникът е неправоспособен водач на МПС. Обстоятелство, което изрично се признава от него с отговора на исковата молба.

От приложените с исковата молба писмени доказателства /лист 19-25 от гр.дело 31347/2018г. по описа на СРС/ се установява, че във връзка с процесното произшествие в застрахователното дружество - ищец е била образувана преписка по щета № ********** за л.а. "*** ", в хода на която, увредените части, системи и агрегати на автомобила подробно са описани по вид и степен на увреждане. Съгласно доклада по щетата от 14.11.2014г. и изготвената техническа експертиза стойността на причинените на л.а. „Нисан” вреди са на обща стойност 6418, 36 лв. С платежно нареждане 963PONL14318A3H0 от 14.11.2014г. въпросната сума е била преведена по банков път на собственика на увредения автомобил.

От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че механизма на ПТП се свежда до движение на мотоциклета „***” с несъобразена скорост, при което движение по крива в десен завой навлиза в лентата за насрещно движение и реализира челен удар с насрещно движещия се л.а. „***“. Предвид вида и характера на повредите вещото лице е заключило, че тяхното настъпване е във възможна причинно – следствена връзка с механизма на осъществяване на ПТП. Според вещото лице справедливата пазарна стойност на нанесените имуществени вреди по л.а., определена към времето на ПТП, е в размер на 3034, 71 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Застрахователното събитие е настъпило при действието на отменения КЗ /обн. ДВ, бр. 103/2005г./ и по общото правило за действие на законите по време, приложение ще намерят разпоредбите на отменения към момента материален закон. Съгласно нормата на чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, заплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице, има право на регресен иск срещу застрахования, когато последният, при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство без свидетелство за управление. Следователно възникването на регресното право на застрахователя срещу застрахования предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя и деликвента, осъществен деликт от застрахованото лице, изплатено от застрахователя обезщетение на увреденото от деликта лице за причинените му вреди и управление на МПС от страна на деликвента без свидетелство за управление. По смисъла на чл. 274 ал. 2 КЗ /отм./ изразът без свидетелство за управление означава водачът да няма издадено такова свидетелство или издаденото му свидетелство да му е било отнето или иззето по реда на чл. 171 т. 4 ЗДвП. Следователно от значение за регресната отговорност на застрахования деликвент е въпроса дали е правоспособен водач на МПС. В този смисъл Решение № 80/16.09.2014г. по т.д. № 897/2012г. на II т.о., ВКС. Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените от закона случай. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност.

В производството по делото безспорно се установи наличието на предпоставките по чл. 274 ал. 2 КЗ /отм./ за ангажиране на регресната отговорност на застрахования. Категорично се установи, че между страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със застрахователна полица № 20113001126609 от 17.04.2013г., със срок на действие от 20.04.2013г. до 19.04.2014г. Обект на застраховане по тази застраховка е собственото на ответника МПС - мотоциклет "***" с рег. № ВТ 4884 В, като със сключването на застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл. 223 ал. 1 и ал. 2 КЗ /отм.//.

Доказва се по делото, че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие /06.08.2013г./, изразяващо се в реализиране на ПТП от застрахования водач, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и навлизане в лентата за насрещно движение. Това поведение на застрахования е противоправно по своя характер, тъй като сочи на нарушение на правилата за движение по чл. 20 ЗДвП. Механизма на настъпване на ПТП не е спорен по делото, а и се установява от заключението на изслушаната САТЕ. Към деня на произшествието деликвентът е управлявал мотоциклета без да е правоспособен водач, който факт съдът приема за установен въз основа на направеното от ответникът съдебно признание и от съдържанието на съставения протокол за ПТП. Последният има характер на официален свидетелстващ документ по чл. 179 ГПК и удостоверява извършената от длъжностното лице проверка относно притежаваната от водача правоспособност респ. констатацията му, че същият е неправоспособен. Следователно ответникът към датата на деликта е управлявал процесното МПС без свидетелство за управление, както изисква разпоредбата на чл. 274 ал. 2 КЗ /отм./. В резултат на ПТП са причинени вреди на трети лица, като според изчисленията на ищеца – застраховател те са стойност 6418, 36 лв. Приложените по делото платежни документи установяват плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение в размер на посочената сума в полза на третото увредено лице.

Единственият спорен между страните въпрос е относно размера на причинените вследствие на процесното ПТП вреди, които подлежат на репариране. Обемът на регресното право на застрахователя е в зависимост от размера на платеното от него застрахователно обезщетение, но е ограничено до стойността на вредите, които самият застрахован следва да обезщети. Това е така, тъй като по аргумент от разпоредбите на чл. 208 ал. 3 КЗ /отм./, чл. 203 ал. 3 КЗ /отм./ и чл. 273 ал. 2 изр. 1 КЗ /отм./ на поправяне подлежат само действителните вреди, поради което застрахователното обезщетение трябва да съответства на разходите, които увреденият следва да направи, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. При съдебно предявена претенция действителната стойност на вредите следва да се определи по средни пазарни цени към датата на настъпване на произшествието, като се ползва заключение на вещо лице /Решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г., Решение № 100 от 13.11.2009 г. по т. д. № 92/2009 г., Решение № 109/14.01.2011г. по т.д. № 870/2010г., всички на I т.о., ВКС и други/.

В настоящия случай от неоспореното заключение на вещото лице по приетата САТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно и обективно, се установява, че размерът на щетите по увредения автомобил „***”, определен по средни пазарни цени за вложени нови части, материали и труд към датата на ПТП, възлиза на сумата от 3034, 71 лв. След като тази сума съответства на стойността на действителните разходи, необходими за възстановяване на увреденото МПС, обема на суброгационното право на ищеца е ограничен от нея. Следователно до този размер предявения срещу ответника иск за реализиране на регресната му отговорност по чл. 274 ал. 2 КЗ /отм./ се явява основателен и доказан. Изчислената от застрахователя стойност на щетата от процесното ПТП, доколкото е определена въз основа на застрахователни методики, вкл. по Наредба № 24/2006г., а не по средни пазарни цени, не е меродавна за размера на действителните вреди респ. за обема на регресните му права.

По изложените съображения съдът намира, че след като при осъществяването на деликта ответникът е управлявал МПС без да е правоспособен водач и застрахователят е изплатил обезщетение за причинените вреди на пострадалото лице, за него е възникнало право на регресно вземане по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ /отм./, но само до размера на действително настъпилите вреди. Предвид на това предявената регресна претенция следва да бъде уважена за сумата от 3034, 71лв., а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 6418, 36 лв. искът като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.

При този изхода на спора претенцията на ищеца за разноски се явява частично основателно. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 256, 73 лв. и на депозит за вещо лице в размер на 200 лв. По делото застрахователят е бил представляван от юрисконсулт, поради което по реда на чл. 78 ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП, с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съразмерно с уважената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 263, 23лв.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА В.Т.В., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „ЕВРО ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, на основание чл. 274 ал. 2 КЗ /отм./ СУМАТА от 3034, 71лв. /три хиляди тридесет и четири лева и71 стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за настъпили имуществени вреди по л.а. „***”, с рег. № ***, вследствие на ПТП, реализирано на 06.08.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от 17.05.2018г. до окончателното й изплащане, КАТО отхвърля предявения иск за разликата над уважения размер от 3034, 71лв. до пълния предявен размер от 6418, 36лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.Т.В., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „ЕВРО ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, направените по делото разноски в размер на 263, 23лв. /двеста шестдесет и три лева и 23 стотинки/, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: