РЕШЕНИЕ
№ …………………/17.05.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и трети април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 6596 по описа
за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „И.”
ЕООД, *** срещу „П.М.” ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД, *** иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че „И.” ЕООД е носител на вземане в
размер на 2359,84 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия
между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без основание
стройност на начислена с фактура № */11.05.2010г. електроенергия след
извършена корекция на сметка, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, което е
съдебно установено в производството по гр.д. № 9979/2014г. по описа на Районен
съд – Варна, 34 състав и е издаден на 15.03.2019г. изпълнителен лист.
С протоколно определение от 29.01.2021 г. е конституиран като трето
лице помагач „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес ***, на страната на
ответника П.М. ЕООД, на основание чл. 218 от ГПК.
В исковата
молба се твърди, че въз основа на влязло решение по гр.д №9979/2014г. по описа
на ВРС „* е осъдено да заплати на „К.Г.” ЕООД сумата от 2359,84лв., представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена
ел.енергия по фактура № */11.05.2010г.В хода на разглеждане на първоинстанционното
производството, ищецът „К.Г.” ЕООД е прехвърлил на „И.” ЕООД вземането си в размер на 2359,84 лв. по
корекционната процедура с договор за цесия, сключен на 23.10.2014г. Твърди се, че след влизане в сила
на решението в полза на „К.Г.” ЕООД е
издаден изпълнителен лист на 15.03.2019г., а съобразно спогодба – анекс от
23.12.2014г., сключена между страните по договора за цесия и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, отговарящ солидарно за задълженията на двете
дружества, цедентът „К.Г.” ЕООД е поел задължение да предаде на цесионера „И.”
ЕООД изпълнителния лист за
посоченото вземане. Вместо да изпълни поетите с анекса задължения, цедентът „К.Г.” ЕООД е предал изпълнителния лист на „П.М.“
ЕООД, който се легитимира като носител на вземането с договор за цесия, сключен
преди цесионния договор от 23.10.2014г., за което прехвърляне длъжиникът “*” АД
е бил уведомен на 20.01.2015г.
Твърди, че въз основа на него и по молба „П.М.“
ЕООД е образувано изпълнително производство. По отношение на ответника „Г.Г.Г.Е.” ЕООД се сочи, че
същият извънсъдебно претендира титулярство на
спорното право, сключвайки цесии от по-ранна дата 20.10.2014г. Твърди се, че
дружеството оспорва и представителната власт на адв. Красимир Тодоров. Отделно
се твърди, че „Г.Г.Г.Е.” ЕООД отговаря за задължения
на „К.Г.“ ЕООД, солидарно с дружеството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът “П.М.” ЕООД е
депозирал писмен отговор, с който счита предявеният иск за недопустим, а в
условие на евентуалност за неоснователен. Твърди се, че искът е недопустим,
доколкото не е налице облигационно отношение между страните. Настоява, че
липсват общи права и задължения между страните по делото, поради което намира
за недопустимо производството. Твърди, че по отношение на претендираното
вземане е налице сила на пресъдено нещо по гр.д. №9979/2014 г. по описа на ВРС,
поради което е недопустимо преразглеждане на въпроса за титулярството на
вземането. Намира, че с предявяването на иска се заобикаля закона, като цели
овластяване на ищеца с права, които не притежава. Намира, че е недопустимо
установяване на облигационното отношение с аргумент, че същото може да бъде
развалени извънсъдебно и неоснователно страните ще бъдат обвързани от силата на
пресъдено нещо. Намира, че договора за цесия следва да се счита сключен от момента
на постигане на съгласие, а не от монета на изпращане на уводомление до
длъжника, поради което настоява, че вземането е придобито от ответника и към
23.10.2014 г. не е било в патримониума на “К.Г.” ЕООД. Моли за прекратяване на
производството, евентуално разделяне и прекратяване и изпращане по подсъдност
на, евентуално отхвърляне на иска.
Ответникът „Г.Г.Г.Е.” ЕООД е депозирал писмен отговор – „молба“, с който
оспорва предявения иск като неоснователен.Релевира възражения за нищожност на спогодба – анекс
от 23.12.2014г., поради измама на управителя на „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД. Сочи, че ответното дружество обезпечава чужд дълг на “К.Г.” ЕООД чрез поемане на задължение от
представляващия пълномощник адв. Тодоров, който не разполага с представителна
власт. Оспорва правата на ищеца за придобиване на вземанията по 198 договора за
цесия, поради липса на представителна власт на “К.Г.” ЕООД за сключването им,
както и за последващо им прехвърляне. Твърди, че „Г.Г.Г.Е.” ЕООД е станал носител на процесните
вземания по 198 договора за цесия въз основа на устни договори за цесия от
20.10.2014 г. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете и претендира
разноски.
С постъпила молба от 27.10.2020 г. от ищцовата
страна, са представени писмени доказателства, оспорва се достоверността на
датата на договора представен от Пи маркет от
21.10.2014 г., намира, че договора
поражда действие от уведомяване на длъжника.
С постъпило становище от 05.02.2021 г. от третото лице-помагач К.Г. ЕООД,
се излагат съображения за недопустимост,
евентуално за неоснователност на предявения иск. Навежда доводи за
недопустимост на производството, поради липса на правен интерес на ищеца,
доколкото установяването на титулярството на
вземането не би довел до благоприятен резултат с оглед принудителното му
изпълнение. Намира, че ищецът черпи права от извънсъдебно прекратен договор.
Твърди се, че с покана от 02.07.2018 г. КНМ Груп е изискало от И. ЕООД всички
297 договора и предоставил четиринадесет дневен срок за представянето им,
като е отправил волеизявление за
разваляне на договора. Сочи се, че поради неизпълнението договорът е бил
развален. Отделно от това, намира че влязлото в сила решение по гр.д. 9979/2014
г. формира сила на присъдено нещо и по отношение на ищеца, поради което
заявените от ищеца факти в настоящото производство са преклудирани.
Намира, че договорът за цесия е относително недействителен на основание чл. 40
от ЗЗД по отношение на КНМ Груп. По същество отправя искане за прекратяване на
производството, евентуално отхвърляне на иска.
С постъпила молба от 17.02.2021 г. от процесуалния представител на ищцовата страна, се изразяват подробни съображения по
същество на спора. Намира, че не е налице сила на присъдено нещо, формирана
между страните. Оспорва договорът за цесия между И. ЕООД и К.Г. ЕООД да е бил
развален, поради неизпълнение. Твърди погасяване на правото за разваляне на договора по давност. Намира
за неоснователно възражението за относителна недействителност на договора.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
предявения иск и моли за уважаването му. Представя писмена защита, с която
излага подробни съображения по същество на спора. Поддържат се изложените доводи за допустимост на производството, като
оспорват твърденията на ответника и третото лице помагач. Настоява се, че пред
ЧСИ е представена антидатирана цесия от 21.10.2014 г.
Намира за недоказани твърденията за недействителност на договора за цесия от
23.10.2014 г. Счита за неоснователни твърденията за разваляне на договора за
цесия като подчертава, че е налице новиране на
задължението, при което КНМ Груп не разполага с вземане спрямо ищеца.
В открито съдебно заседание
ответникът „П.М.“ ЕООД чрез процесуален представител оспорва предявения иск и
моли за отхвърлянето му. Представя писмена защита, с която излага подробни
съображения по същество на спора. Настоява се, че искът е недопустим и моли за
прекратяване на делото. Отделно оспорва наведените в исковата молба фактически
твърдения и поддържа направените оспорвания. Подчертава, че с изявления,
нотариално удостоверени, са развалени 297 броя договори за цесия, сред които и
процесния. Ответната страна „Г.Г.Г.Е.” ЕООД не изпраща предствител в о.с.з.
В открито съдебно заседание третото лице-помагач К.Г. ЕООД чрез законния си
представител оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Депозирана е
писмена защита, в която излага подробни съображения по същество на спора. Настоява
се, че производството по делото е недопустимо и твърденията на ищеца са преклудирани, а освен това се претендират права по
прекратен договор.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото, че с влязло в сила решение по
гр.д. № 9979/2014г. по описа на
Районен съд – Варна, 34 състав, „*, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** * – Г, е осъден да заплати на „К.Г.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, партер, сумата от 2359.84 лева, платена от праводателя му Петранка Ангелова Великова по договор за
цесия от 28.04.2014 год., при първоначална липса на основание стойност на
начислена с дебитно известие № */13.05.2010 год. електроенергия за
периода от 06.10.2009 год. до 16.03.2010 год., след извършена корекция на
сметка за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Георги Бенковски”,
бл. 11, ет. 2, ап. 3, с абонатен номер № * и клиентски № *,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 31.07.2014 год. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД, както и че 15.03.2019г. е
издаден изпълнителен лист в полза на „К.Г.” ЕООД.
От
представения договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г., сключен между „К.Г.“ ЕООД, в качеството му на цедент,
действащ чрез пълномощника адв. Красимир Тодоров, и „И.“ ЕООД – цесионер, представляван от * като управител на
дружеството, се установява, че в хода на висящия съдебен процес цедентът е прехвърлил на цесионера
придобитото с договора за цесия от 28.04.2014 г. вземане към *“ АД в размер на сумата
от 2359,84 лева срещу цена от 2259,84 лева, платима от цесионера
в полза на кредитора на цедента – * – задължение, поето от „К.Г.“
ЕООД с договора за прехвърляне на вземания от 28.04.2014г. (т. 3 от договора),
като в клаузата на т. 5 страните са договорили, че посочената сума цесионерът следва да заплати на кредитора на цедента не по-рано от шест месеца от ефективното получаване
на цялото вземане по т. 1 от страна на длъжника. В т. 4 от договора е отразено,
че към датата на сключването му „К.Г.“ ЕООД е завело дело пред ВРС за събиране
на цедираното вземане, но е в невъзможност да заплати
уговорената цена по прехвърлянето на кредитора * в срок до 28.10.2014г.,
както и да заплаща възнаграждение на ангажираните юрисконсулти и да поеме
разноските по делото, вкл. да възстанови на адв. Тодоров разходите за
завеждането му. Поради това според т. 6 от договора страните са се съгласили „И.“
ЕООД да финансира заведеното дело срещу длъжника „*“ АД, вкл. да назначи юрисконсултите на „*“ в дружеството и да им
заплаща отделно трудово възнаграждение, срещу насрещното задължение на „К.Г.“
ЕООД да прехвърли на „И.“ ЕООД присъдените му разноски след установяването им
по размер с последваща цесия за цена от 5 лв.
Съгласно чл. 10 от договора цедентът гарантира, че
към датата на сключването му той е изключителен титуляр на вземането.
Към договора за цесия
от 23.10.2014 г. е сключена последваща спогодба – анекс от
23.12.2014г. (л. 154) между „К.Г.”
ЕООД, чрез пълномощника адв. Красимир Тодоров, „И.“ ЕООД, чрез управителя *, и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД, чрез
управителя *. От
съдържанието на спогодбата е видно, че същата има за цел да уреди отношенията
между страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на вземания от
23.10.2014 г., сключени между „К.Г.” ЕООД и „И.“ ЕООД в хода на висящи съдебни
производства, подробно посочени в приложение № 1 към спогодбата. Прието е, че „К.Г.”
ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми длъжника „*“ АД за прехвърлените
вземания с писмо по ел. поща от 26.10.2014 г. с вх. № */28.10.2014г. (чл.
3). Уговорено е, че общата стойностна прехвърлените вземания по спогодбата е в
размер на 299 148.15 лева (чл. 2). С подписването на анекса „И.“ ЕООД се е
задължило да заплати за всички 198 договори цена за вземането в размер на
282 887.67 лева (чл. 4), платима на кредиторите на „К.Г.” ЕООД (абонати на
„* АД)
договрите, на основание чл. 101 ЗЗД (чл. 5), в шестмесечен срок от ефективното
получаване от „И.“ ЕООД на сумите по вземанията от длъжника „*“ АД (чл. 6). „К.Г.” ЕООД, от
друга страна, е декларирало, че е изключителен собственик на вземанията към
датата на сключване на спогодбата (чл. 8) и се е задължило да подаде молби за
издаване на изпълнителни листове по заведените дела в 14-дневен срок от влизане
в сила на решението по всяко дело (чл. 12, ал. 1) и в 14-дневен срок след
снабдяване с изпълнителните листове да ги предаде в оригинал на „И.“ ЕООД (чл.
13). Страните са приели още, че всички държавни такси и юрисконсултски
възнаграждения по заведените дела от „К.Г.” ЕООД срещу „*“ АД са заплатени от „И.“
ЕООД (чл. 16 и чл. 17), както и че последното дружество ще продължи да заплаща
разноските по делата (чл. 18 и чл. 19). Според спогодбата посредник по всички
договори за продажба на вземания е било консултатското дружество „Г.Г.Г.Е.“
ЕООД (чл. 20), което встъпва като солидарен длъжник относно задълженията и на
останалите две страни (чл. 21).
Видно от приложение № 1 към спогодбата-анекс от 23.12.2014
г. (л. 156), процесното вземане е предмет на един от описаните 198 договори за
цесия, отразен под № 102 от приложението.
Ангажирано от ищеца е
и уведомление от 23.10.2014г. (л. 147), изпратено от цедента
„К.Г.“ ЕООД, чрез адв. Красимир Тодоров, до длъжника „*“ АД за прехвърлянето по
198 договори за цесия от 23.10.2014г., сред които и този с предмет вземане от 2359,84
лв. и абонат * (пореден № 76 от уведомлението).
Видно от представения договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г., сключен между „П.М.“ ЕООД и третото
лице помагач „К.Г.” ЕООД, „К.Г.” ЕООД е прехвърлило на „П.М.“ ЕООД придобитото
с договор за цесия от 28.04.2014 г. вземане
срещу длъжника „*“ АД за
сумата от 2359,84 лева, представляваща платена без основание стойност на
коригирана електроенергия за обект с титуляр * срещу цена от 2309,84 лева, платима в
шестмесечен срок от датата на подписване на договора.
Видно от приложената извадка от уведомление без дата (л.36), цедентът „К.Г.” ЕООД, действащо чрез управителя П. Колев, е
изпратил до длъжника „*
АД съобщение за прехвърлени с договори за цесия от 21.10.2014 г. 130 вземания в
полза на цесионера „П.М.“ ЕООД, сред които и процесното, отразено под № 25 от уведомлението. От
поставения при „*“ АД входящ номер */20.01.2015 г. се изяснява, че уведомлението е
получено от длъжника на 20.01.2015г.
Представена е и нотариална покана с рег. № */16.10.2017г., том * от „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя П. *, до адв. Красимир Тодоров за представяне на
оригинали или заверени копия от 297 договори за цесия от 23.10.2014 г.,
сключени между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, за което длъжникът по цедираните вземания „*“ АД е уведомен по електронна поща на 26.10.2014 г.
Нотариална покана с рег. № */06.03.2018
г., том * с аналогично съдържание е отправена и до „И.“
ЕООД и получена на 22.03.2018г., като със същата са изискани и плащанията по
договорите за цесия.
Изпратена от „К.Г.“ ЕООД, чрез управителя П. Колев, до „И.“ ЕООД е и
повторна нотариална покана с рег. № */02.07.2018г.,
* на
нотариус * получена на
16.07.2018 г. /л.125/ . В поканата е отразено още, че представителната власт на
адв. Красимир Тодоров е оттеглена на 20.11.2017г., както и че при непредставяне
на изисканите * договори за цесия от 23.10.2014г. и плащане
по тях в 14-дневен срок, същите ще се считат за развалени.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и изявление с рег. № */14.12.2018г., том * от „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя П. *, до „И.“ ЕООД, за разваляне на договори за
цесия от 23.10.2014г., с които са прехвърлени 297 вземания към длъжника „*“ АД, за което последният е уведомен на
26.10.2014г., поради неизпълнение, отпаднал интерес от такова
и невъзможност за изпълнение на договорните задължения.
Не е спорно между страните, а се установява и от приложената покана с изх.
№ *-*/05.06.2020г.
„*“ АД до „И.“ ЕООД, че след влизане в сила на
решението по гр.д. №9979 г. по описа на ВРС на 15.03.2019г.
е издаден изпълнителен лист в полза на „К.Г.” ЕООД и въз основа на същия „П.М.“ ЕООД,
легитимирайки се като титуляр на вземането по силата на договор за цесия от
21.10.2014г., е завел срещу „*“
АД изпълнително дело № *
по описа на ЧСИ * с рег. № * на КЧСИ. С поканата длъжникът по цедираното вземане е отправил искане до „И.“ ЕООД за
конституирането му като взискател по изпълнителното
дело, предвид полученото от него на 26.10.2014г. уведомление, че именно това
дружество е цесионер на същото вземане съгласно
договор за цесия от 23.10.2014 г.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124 от ГПК.
Възраженията за недопустимост на производството, релевирано
от ответника „П.М.“ ЕООД и третото лице помагач, съдът намира за неоснователни.
При
оспорване действителността на сключения между страните договор за цесия от
страна на цедента, то за цесионера
единствената защита по съдебен ред е да предяви положителен установителен
иск за съществуване на оспореното правоотношение в неговия патримониум.
Същият не разполага с осъдителен иск, поради което за него е налице правен
интерес от провеждането на установителен такъв. Между
страните по бъдещия спор следва да се разреши със сила на пресъдено
нещо титулярството на вземането, доколкото е налице
спор между двамата кредитори.
Съдът намира, че не е налице твърдяната сила на пресъдено
нещо между страните, доколкото титулярството на
вземането след влизане в сила на решението за присъждане на вземането срещу „*“ АД, не е установено с окончателен съдебен
акт, което да съставлява пречка по смисъла на чл. 299 от ГПК.
По изложените съображения искът се преценява за допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
Така предявения иск възлага в тежест на ищеца “И.” ЕООД да установи при
условията на пълно и главно доказване: че на 23.10.2014г. е придобил с договор
за цесия от “К.Г.” ЕООД вземане в размер на 2359,84
лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „К.Г.” ЕООД
и „И.” ЕООД, представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена ел.енергия по фактура № **********/11.05.2010г., че в полза на „К.Г.” ЕООД е
издаден изпълнителен лист, че предишният
кредитор „К.Г.“ ЕООД е уведомил *“ АД на 26.10.2014г. за извършената цесия,
връчвайки му документите във връзка с договора; че на 23.12.2014г. е сключена
спогодба – анекс между “К.Г.”
ЕООД, “И.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД, подписана от лице с представителна власт;
както и че „П.М.“ ЕООД е придобил същото вземане с договор за цесия, за което
прехвърляне длъжникът е уведомен на 20.01.2015г.
За
отблъскване на исковата претенция в тежест на „П.М.“ ЕООД е да установи, че
вземането в размер на 2359,84 лв. е придобито от „К.Г.“ ЕООД с договор за цесия от 21.10.2014г., както
и да установи достоверността на датата на договора за цесия от 21.10.2014 г. с
предмет процесното вземане. В тежест на „Г.Г.Г.Е.” ЕООД е да установи
възраженията си за нищожност на договора за цесия от 23.10.2014г. и на спогодба
– анекс от 23.12.2014г., сключена между “К.Г.” ЕООД, “И.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, както че е придобил вземането на 20.10.2014
г., а в тежест на третото лице-помагач “К.Г.” ЕООД е да установи твърденията за извънсъдебно разваляне на договора за
цесия, от който ищецът черпи правата си, както и за договаряне във вреда на
представлявания и увреждащия характер на сделката.
От съвкупния анализ на
представените от по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
придобил процесното вземане по силата на сключения с
„К.Г.“ ЕООД договор за цесия от 23.10.2014 г., изменен със спогодба-анекс от
23.12.2014 г., за които длъжникът на цедираните
вземания „*“ АД е уведомен на 26.10.2014 г., която дата е отразена както в
спогодбата, така и в изходящата от длъжника покана с изх. № */17.10.2019г., поради което съдът приема
датата на сключване на договора за достоверна, предвид съдържащата се в
различни доказателствени източници, изхождащи от страните.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че
с договора за цесия от 23.10.2014г. и на спогодбата – анекс от 23.12.2014г. към
него се постига заобикаляне на закона. В случая не са ангажирани доказателства,
от които да се установява твърдяната незаконосъобразна цел, за да се приеме, че
е налице твърдяното заобикаляне на закона. Неоснователно в тази връзка се преценява и
възражението за недействителност на договора за цесия на основание чл. 40 ЗЗД
за договаряне във вреда на представлявания. Съобразно
сключеното споразумение “К.Г.“
ЕООД е в невъзможност да заплати цената по цесията, както и да води искове,
против главния длъжник-“*“ АД, поради което е
постигнато съгласие “И.“ ЕООД да замени “К.Г.“ ЕООД, като длъжник към
физическото лице и да му заплати цената за първоначално прехвърленото вземане.
В замяна “К.Г.“ ЕООД се задължава да прехвърли в полза на “И.“ ЕООД
безвъзмездно вземането, получено по договора за цесия с физическото лице. При
така постигнатите между страните договорки, съдът приема, че правното положение
на “К.Г.“ ЕООД не се променя, като единствено се новират
страните по първоначалния договор за цесия, но не и да се уговарят каквито и да
е тежести в ущърб на ищцовото дружество. Същото се
освобождава от задължение за заплащане на цена по цесията или да генерира
разходи за събиране на прехвърленото вземане, поради което не може да се
приеме, че е договаряно в негова вреда. Отделно, не се доказа и твърдяната
нееквивалентност на престациите, доколкото срещу
прехвърляне на вземането от насрещната
страна е поето задължение за финансиране и завеждане на съдебно дело за сметка на „И.“ ЕООД и че ще
назначи юрисконсултите на „К.Г.“ ЕООД в дружеството и ще им заплаща отделно
възнаграждение. В тази връзка договора
за цесия от 23.10.2014г. и спогодбата – анекс от 23.12.2014г. към него и произтичащите от тях права и задължения за
страните, не е налице вреда за „К.Г.“ ЕООД, годна да изключи
обвързващата го сила на договореното от неговия пряк представител. Липсва
споразумяване във вреда на представлявания „К.Г.“ ЕООД между пълномощника му
адв. Красимир Тодоров и третото лице „И.“ ЕООД, с което той е договарял.
Ето защо, съдът намира, че договорът за цесия от 23.10.2014г. и
спогодбата-анекс от 23.12.2014г. към него са валидни, с достоверна дата, и
същите са породили действие по отношение на неговите страни, вкл. и по
отношение на представлявания при сключването им третото лице помагач „К.Г.“
ЕООД.
Съдът намира за неоснователно възражението, че договорът за цесия от
23.10.2014 г. е развален поради неизпълнение от страна на цесионера
„И.“ ЕООД, изразяващо се в неплащане на уговореното възнаграждение. В договора
страните са уговорили, че цената на прехвърлянето се дължи на праводателя на цедента *, не по-рано от шест месеца от ефективно
получаване на цялото вземане по договора от страна на длъжника „*“ АД. Следователно длъжникът не дължи изпълнение към „К.Г.“ ЕООД и липсата на такова не може
да произведе никакви правни последици, в т.ч. и да бъде основание за разваляне
на облигационната връзка между страните. Поради това следва да се приеме, че
ищецът „И.“ ЕООД е придобил процесното вземане по силата на договора за цесия
от 23.10.2014 г. и действието на сделката е запазено.
В случая ответниците „П.М.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД също
претендират да са титуляри на вземането по силата на сключени с „К.Г.“ ЕООД
договори за цесия съответно от 21.10.2014 г. и от 20.10.2014 г.
От страна на ответника
„Г.Г.Г.Е.“ ЕООД не са ангажирани доказателства, поради което съдът
намира твърденията за наличието на такъв договор за цесия между „К.Г.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“
ЕООД за недоказани и като такива следва да се приме, че този ответник не е
придобил процесното вземане.
За обосноваване титулярството на вземането си ответникът „П.М.“
ЕООД е представил Договор за цесия от 21.10.2014 г., сключен между третото лице
помагач „К.Г.“ ЕООД и ответника „П.М.“
ЕООД. Този документ т е оспорен своевременно от ищеца като антидатиран.
В случая така представеното писмено доказателство
съсътавлява частен документ, който не се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
отразената в него дата на съставянето му, а тя подлежи на доказване, за което
обстоятелство е разпределена и доказателствената
тежест между страните с окончателния доклад по делото. Ответникът „П.М.“ ЕООД не е ангажирал доказателства за достоверността на оспорената
дата, като същата е разколебана и от останалите данни по делото, в т.ч.
признанието на цедента „К.Г.“ ЕООД, обективирано в чл. 10 от договора за цесия
от 23.10.2014г. и чл. 8 от спогодба – анекс от 23.12.2014г., че е изключителен
собственик на вземането към датата на сключване на договора, респ. спогодбата,
тоест че не го е прехвърлил преди това на трето лице (каквото се явява „П.М.“
ЕООД), както и от предприетите действия по уведомяването на длъжника за тази
цесия едва на 25.01.2015 г., тоест повече от три месеца след сключването на
договора.
По изложените съображения, съдът намира, че придобилият
първи по време кредитор „И.“ ЕООД се легитимира като титуляр на вземането,
поради което твърденията за извършено валидно последващо прехвърляне на
вземането са неоснователни и недоказани. Още повече, извършената цесия от
23.10.2014 г. е съобщена по – рано на длъжника „*“ АД на 26.10.2014 г., поради
което същата е породила дейстивие от момнета на съобщаването ѝ на
длъжника (в този смисъл и решение № 50/26.06.2020 г. по т.д. № 489/2019 г. на
ВКС, Първо ТО). Съобщената на 25.01.2015 г. цесия не е меродавна за определяне
на титулярството на вземането, като това поражда само възможността за
ангажиране отговорността на цедента, но не променя вече възникнали права, както
противопоставимостта им както по отношение на длъжника, така и последващите
кредитори, каквито в случая са „П.М.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД.
По изложените съображения съдът намира иска за основателен,
поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, отправеното от ищеца искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода
на делото и предвид направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски в общ размер на 549,39
лева, от които 94,39 лева за заплатена държавна такса, 40 лева за държавна
такса по ч.гр.д. № 2379/2020г. на ВРС, 15 лв. за държавна такса по в.ч.тд. №345/2020г. на ВОС и 400лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „И.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
партер – вътрешен двор, срещу „П.М.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, че „И.” ЕООД е титуляр на вземане в размер
на сумата от 2359,84 лв. (две хиляди триста петдесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки),
произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.”
ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с
фактура № **********/11.05.2010г. електроенергия след извършена корекция на
сметка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на вземането, което е съдебно установено в
производството по гр.д. № 9979/2014г. по описа на Районен съд – Варна, 34
състав и е издаден на 15.03.2019г. изпълнителен лист, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.М.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, да заплатят на „И.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***
партер – вътрешен двор, сумата от 549,39 лева (петстотин четиридесет и девет
лева и тридесет и девет стотинки) за сторените по настоящото дело и в
производството по ч.гр.д. № 2379/2020г., по описа на ВРС, разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице
помагач „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на
страната на ответника „П.М.“ ЕООД, на основание чл. 218 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: