Решение по дело №431/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260038
Дата: 19 август 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20205330200431
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260038

 

гр. Пловдив, 19.08.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 431/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия Г № 0002833 от 06.02.2019 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на „КЗТ – З.“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление ж.к. „Тракия“ ***** на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането КЗ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, тъй като са налице предпоставките за приложението на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Моли постановлението да бъде отменено.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален, който поддържа подадената жалба по съображенията, изложени в нея. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

 Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.  

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 647, ал. 3 от КЗ вр. чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, доколкото в същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР Пловдив/, мястото /бул. „Източен“ № 47/, датата /06.02.2019 г./, точният час на извършване на нарушението /13:47 ч./, регистрационният номер на МПС /*****/, собственикът на МПС /„КЗТ - З.” ООД с ЕИК *********/, нарушената разпоредба /чл. 483, ал. 1 от КЗ/, размерът на глобата /2 000 лв./, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в „ОББ” АД по указаната сметка/.

Въпреки това обаче, атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От приложените писмо от Български институт по метрология изх. № 57-00-27-2/18.02.2020 г. и писмо № 58746-17/20.02.2018 г. се установява, че техническо средство „SD2D0019” е одобрен тип средство за измерване и е преминало първична метрологична проверка. В писмото е посочено, че системата е преминала проверка през месец август 2018 г., за което е издаден протокол от проверка № 31-С-ИСИ/10.08.2018 г.

Изискванията, разписани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/, също следва да се приложат, доколкото се извършва измерване с автоматизирано техническо средство или система. Затова на преценка подлежи действаща към датата на установяване на нарушението нормативна уредба. При прегледа на последната съдът установи, че не са изпълнени условията на Наредбата в своята цялост. Установява се от писмото, с което е изпратена цялата административнонаказателна преписка, че АТСС „SD2D0011” представлява пътна радарна система тип m*SpeeDet2D и е мобилно. Предвид това и съобразно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, то за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението към Наредбата. Посоченият протокол представлява официален свидетелстващ документ, който се съставя по смисъла на чл. 10 от Наредбата и съдържа строго определени реквизити. Неговото изготвяне и наличие е императивно, и представлява основна гаранция за законосъобразност и прозрачност на процедурата по установяване на нарушение с АТСС. В конкретния случай с преписката са изпратени всички писмени доказателства релевантни към нея, сред които не е задължителния за използването на средството за измерване протокол по чл. 10 от Наредбата. Според настоящият съдебен състав липсата на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е грубо нарушение на установените правила за работа с АТСС. Чл. 10, ал. 1 от Наредбата изисква задължително съставяне на протокол, при всеки един случай, в който се оперира с мобилно АТСС. Дали същото е прикрепено към служебен автомобил или е поставено на прилежащ терен, по никакъв начин не променя характеристиката му на преносимо АТСС. Нещо повече, чл. 10, ал. 2 от Наредбата изрично повелява, че протокол следва да се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък. Всъщност, наличието на протокол по чл. 10 от Наредбата е от ключово значение, тъй като именно въз основа на него съдът ще може да прецени дали в съответния ден мобилното АТСС е било временно разположено на участък от пътя или е било прикрепено към служебен автомобил, както и спазени ли са всички условия за използването му.

На следващо място, електронният фиш не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като в него липса описание на фактическата обстановка. Всъщност липса всякаква фактическа обстановка около деянието, което е извършено и което изпълва състава на нарушената норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В обжалвания електронен фиш е посочено единствено датата, часа, мястото на нарушението и модела, вида и регистрационния номер на МПС, с което е извършено нарушени, като от фактическа страна на изпълнителното деяние е отразено единствено, че „е установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0011. Тоест въобще не са посочени конкретните действия, които са подведени под нарушената норма. Пълната липса на фактическа обстановка по описанието на нарушение е абсолютно и самостоятелно нарушение на процесуалните правила, което ограничава правата на жалбоподателя да разбере за какво конкретно негово поведение му е ангажирана отговорност и да се защити срещу тези факти като проведе насрещно или обратно доказване. Последното обаче при липсата на факти е напълно невъзможно. Отделно от това такова нарушение препятства възможността за проверка от правна страна на обжалвания акт, тъй като дейността на съда по преценка за правилното приложение на материалния закон е невъзможна. Това се дължи на обстоятелството, че при липсата на фактическа обстановка не може да бъде направен извод дали фактическият състав на нарушението е изцяло посочен, т.е. от формална страна, така и извод за осъществяване на всеки един елемент от него, т.е. от правна страна по същество. Крайно недостатъчно е да бъде посочено, че е установено нарушение на КЗ, тъй като в същия закон се съдържат множество норми, които задължават правните субекти да ги спазват. Редом с това недопустимо е съдът да тълкува електронния фиш – особено от фактическа страна, за да изведе какво се е случило.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в размер на 500 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой при подписването му. По делото не е постъпило възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което съдът не може да разгледа този въпрос.

Предвид гореизложеното, така констатираните пороци са твърде съществени, като тяхното наличие опорочава така издадения електронен фиш и води до необходимост от пълната му отмяна.

По изложените  съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0002833 от 06.02.2019 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на „КЗТ – З.“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление ж.к. „Тракия“ ***** на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането КЗ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати „КЗТ – З.“ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление ж.к. „Тракия“ ***** сумата от 500 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала.

            А. Д.