РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Дряново , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20204220100346 по описа за 2020 година
, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са субективно и обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от ГПК.
Ищецът *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че въз основа
на подадено заявление е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника Р. П. Д.. В рамките на предвидения от законодателя срок по чл. 415 от
ГПК е предявен установителен иск относно вземането на длъжника.
Посочват, че вземането произтича от следните обстоятелства : На 12.09.2018г.
бил сключен договор за потребителски кредит № **********. Договорът бил сключен
при следните параметри : сума на кредита 1500 лв, срок 18 месеца, размер на вноската
113,07 лв, годишен процент на разходите 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17 %,
лихвен процент на ден 0,11 %, общо задължение 2035,26 лв. Избран и закупен пакет
допълнителни услуги : възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги 943,38
лв. и размер на вноска по закупен пакет допълнителни услуги : 52,41 лв. Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги : общо задължение 2978,64
лв., общ размер на вноска 165,48 лв., дата на погасяване 10-ти ден от месеца.
Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на
1
12.09.2018г. превел паричната сума в размер на 1500 лв. по посочената от ответника
банкова сметка (документ за кредитен превод № 17682341 с банкова референция
270PMWP182550518 от дата 12.09.2018г.). На 03.04.2019г. ответникът подал Заявление
за промяна на погасителен план към ДПК № **********, като е пожелала да бъде
отложена 1 погасителна вноска. На 10.04.2019г. бил сключен Анекс № 1 към договора,
в който страните се договарят да бъде отложена погасителната вноска № 5, като същата
трябва да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения
анекс е нов погасителен план. Погасителните вноски се променят от 18 на 19 броя.
Годишният процент на разходите след сключване на анекса се променя на 45,26 %.
Съгласно чл. 4 от Общите условия длъжникът дължи на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено в
погасителния план и е в размер на 535,26 лв. Неизплатеното договорно възнаграждение
от страна на длъжника по делото е в размер на 130,58 лв. за периода от падежа на
първата неизплатена вноска – 10.06.2019г. до датата на предсрочна изискуемост на
вземането – 13.08.2019г.
Съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги и съгласно чл. 15 от Общите условия длъжникът дължи
възнаграждение в размер на 943,38 лв. , като към настоящия момент оставали да бъдат
заплатени 576,51 лв.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни
задължения и е направил само шест пълни погасителни вноски и една непълна
погасителна вноска, последната от които на 22.11.2019г., след изпадане в забава и
съгласно чл. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, на
длъжника било изпратено уведомително писмо, с което бил информиран, че договорът
бил едностранно прекратен, а задължението по заема обявено за предсрочно
изискуемо.
Моли съда да установи съществуването на вземане в полза на *** срещу
ответника в размер на 1092,23 лв. - главница, 130,58 лв. – договорно възнаграждение,
109,52 лв. – законна лихва, представляващи неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Молят съда да
осъди длъжника да заплати сумата 576,51 лв. – представляващо неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Претендират разноски.
В дадения от съда срок не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
2
От приложеното ч. гр. дело № 227/ 2020г. по описа на съда се установява, че по
заявление на ***, гр. София против ответницата Д. е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 81/ 14.08.2020 г., като е разпоредено да
заплати сумата от 1092,23 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***,
ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2020г. до окончателното й
изплащане, сумата 130,58 лв. – непогасено падежирало договорно възнаграждение за
периода от 10.06.2019г. до 13.08.2019г., сумата 109,52 лв. – законна лихва за периода
от 13.08.2019г. (датата на предсрочна изискуемост) до 12.03.2020г. във вр. с чл. 6
ЗМДВИППП, както и сумата 59,93 лв. – разноски съобразно уважената част от
заявлението. С разпореждане от 14.08.2020г. заявлението е отхвърлено в частта, в
която се иска издаване заповед за изпълнение за сумата 576,51 лв. – разноски за
закупен пакет допълнителни услуги, както и за разноски за разликата от 59,93 лв. до
пълния претендиран размер от 188,18 лв.
В дадения от съда срок е депозирано възражение от ответницата Р.Д. чрез адв.
М.А. от АК – Русе, в което е посочено, че не се дължи изпълнение по вземането по
издадената заповед за изпълнение. Договор за потребителски кредит № ********** от
12.09.2018г. бил недействителен поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Кредитното правоотношение между страните се
явявало недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и като
такова не било в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Претендира направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С разпореждане от 01.10.2020г. съдът е констатирал, че против издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника.
Поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е дал указание на заявителя в
едноседмичен срок от получаване на разпореждането да предяви иск за установяване
на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящият
иск за установяване на вземането му по заповедта. Както и осъдителен иск за
вземането, в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410
от ГПК.
Не е спорно по делото, че на 12.09.2018 г. между *** и ответницата Д., като
длъжник, бил сключен Договор за потребителски кредит *** № **********, по силата
на който дружеството е превело по сметка на ответницата сумата 1500 лв. Последната
се е задължила да върне сумата за срок от 18 месеца при месечна вноска в размер на
113,07 лв., годишен лихвен процент 41,17 % и ГПР 49,89%. По избран и закупен пакет
от допълнителни услуги ответницата се задължила да заплати сумата 943,38 лв. при
месечен размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 52,41 лв.
3
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на
2978,64 лв., общ размер на вноска 165,48 лв. и дата на погасяване 10 ден от месеца.
Видно от представеното преводно нареждане за кредитен превод от 12.09.2018г.
ищцовото дружество е превело по сметка на ответницата сумата 1500 лв.
На 03.04.2019г. ответницата подала Заявление за промяна по погасителния
план по договора за кредит, като пожелала да бъде отложена 1 погасителна вноска. На
10.04.2019г. между страните по делото бил сключен Анекс № 1, с който страните
договорили да бъде отложена погасителна вноска № 5, като тя трябвало да бъде
заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от анекса станал коригиран
погасителен план, като вноските се променили от 18 на 19 броя, а ГПР след сключване
на анекса се променил на 45,26 %.
Ищцовото дружество признава в исковата молба, че ответницата е заплатила по
договора пет пълни и една непълна погасителна вноска.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че ответницата е направил шест погасителни вноски на обща стойност
1131 лв. Остатъкът от задължението на ответника е в общ размер на 1856,43 лв., от
които 1092,23 лв. главница, 85,35 лв. договорна лихва и пакет от допълнителни услуги
576,51 лв. Размерът на дължимата лихва за забава е 102,34 лв. за периода от
13.08.2019г. до 14.07.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 ГПК.
„*** представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Поради което следва да се
приеме, че дружеството е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, а и по същество не
се оспорва от ответника, че на 12.09.2018 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит *** № **********, по силата на който ответницата получила по
банков път сумата 1500 лв. За погасяване на дадената парична сума е договорен
годишен лихвен процент в размер на 41,17 %, годишен процент на разходите 49,89 %,
срок на кредита 18 месеца и размер на вноската по кредита 113,07 лв. Доколкото по
делото не се спори от ответницата подписването на цитирания договор за кредит и
4
получаването на сумата от 1500 лв., за нея възниква задължение да я върне.
Ищцовото дружество представя уведомително писмо от 22.06.2020г., с което
длъжникът е информиран, че съгласно Общите условия към договор за кредит №
**********, считано от 13.08.2019г. същият е обявен за предсрочно изискуем. По
делото не са представени доказателства, че писмото е получено от длъжника.
Независимо от горното обаче съдът приема, че към датата на подаване на заявлението в
съда (15.07.2020г.) вземането за главницата е било изискуемо, тъй като към тази дата
срокът на договора е бил изтекъл. Видно от представения погасителен план на л. 13 от
делото падежът на последната погасителна вноска е на 10.04.2020г.
По отношение вземането за закупен пакет допълнителни услуги. Ищцовото
дружество представя подписано от длъжника и кредитора споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Съгласно уредбата на същото страните
са договорили кредитора да предостави на длъжника по негово искане и при
изпълнение на посочените в общите условия изисквания една или всички от
посочените услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност
за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Договорено е, че клиентът има право, но не е длъжен, да поиска
фактическото предоставяне на всяка една от горепосочените услуги през цялото време
на изпълнение на договора, като изпълни изискванията за осъществяване на всяка една
от изброените услуги, договорени и описани в общите условия. Страните се
съгласяват, че 15% от възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги,
но не повече от 300 лв., представляват стойността на разходите за предоставената
услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит.
Тази уредба, макар и формално да съответства на буквата на чл. 10а, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК), по същество противоречи на духа на закона. В
договора изрично е договорено, че само 30 % от договорената такса за услугата
„Екстра“ покрива разходите на кредитора по събирането на дълга, а останалата част по
същество е печалба на кредитора. С оглед гореизложеното следва изводът, че тази
договорна клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на годишна база по
потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет.
Съгласно сключения между страните договор тази такса не е включена в ГПР, а ако се
добави към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради което договорката за заплащането се явява нищожна по аргумент от чл. 21,
5
ал. 1 от ЗПК. Освен на горепосоченото основание, тази договорна клауза се явява
нищожна и поради противоречието с добрите нрави, тъй като същата е в размер
доближаващ по размер предоставената в заем главница. С оглед гореизложеното съдът
приема, че клаузата на договора за закупуване на допълнителен пакет от услуги е
нищожна и поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. За
разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността
съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците на тази
недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би
следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или
други разходи.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което се кредитира от
съда изцяло, като обективно и компетентно дадено се установява, че общия размер на
осъществените плащания от страна на ответника възлиза на 1131 лева. При
установеното по-горе относно нищожността на клаузата за такса допълнителни услуги
следва да се приеме, че е дължима сумата 369 лв. за неплатена главница по договора.
Тази сума се получава, като от общо дължимата главница 1500 лв. (претендирана е
само главница) по договора за потребителски кредит се извади частта, която е погасена
от кредитополучателя, а именно 1131 лв. Сумата по главницата се дължи ведно със
законната лихва, считано от 15.07.2020г. (датата на постъпване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда) до окончателното изплащане. Предвид всичко изложено следва да
се приеме за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 369
лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2030г. до окончателното
изплащане, като искът за разликата над този размер до пълния претендиран от 1332,33
лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест по делото не са ангажирани
никакви доказателства, че допълнителните услуги, за които е предвидено заплащането
на такса, са реално предоставени, което допълнително обосновава нейната
недължимост. Видно от представените общи условия на *** към договор за
потребителски кредит допълнителните услуги са уредени в чл. 15, като в разпоредбите
на чл. 15.2.3, 5.3.4 и 15.4 е предвидено в случаите на отлагане на определен брой
погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на
дата на падеж страните да подписват допълнително споразумение, каквото не е
представено по делото. По същество всички включени в допълнителния пакет услуги
се свеждат до средство за съществено увеличение на цената на основното кредитиране,
като предлагането им като предимство от кредитора води до икономически резултат
идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя
6
като лихвен процент и разходи по кредита. Уговарянето на цената на пакета с
необоснованите предимства, събирана по начин, идентичен с лихвата, несъмнено
налага квалифицирането на допълнителния пакет услуги като средство за заобикаляне
на закона. Поради което претенцията за сумата 576,51 лв. – незаплатено
възнаграждение за пакет допълнителни услуги следва да се отхвърли, като
неоснователна. По изложените съображения съдът намира, че и предявеният
осъдителен иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските, направени в исковото
производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 55,29 лв.
съразмерно с уважената част от иска. Юрисконсултското възнаграждение е определено
от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 100
лв.
С оглед приетото Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, ВКС съдът в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т. 12 следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 17,05 лв. съразмерно с уважената част от иска.
Юрисконсултското възнаграждение е определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 50 лв.
При този изход на делото на ответницата се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от предявените искове в размер на 282,34 лв. на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявани от пълномощника юрисконсулт
Г. С. Г., че Р. П. Д., ЕГН **********, гр. *** дължи по Договор за потребителски
кредит № *** СУМАТА 369 лв. (триста шестдесет и девет лв.) – главница, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 14.07.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
227/ 2020г. по описа на Районен съд Дряново. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ за разликата до
7
пълния претендиран размер на главницата от 1092,23 лв., както и в частта относно
сумата 130,58 лв. – договорно възнаграждение и сумата 109,52 лв. – законна лихва,
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявани от пълномощника юрисконсулт Г. С. Г. ПРОТИВ Р. П.
Д., ЕГН **********, гр. *** да бъде осъдена да заплати сумата 576,51 лв. (петстотин
седемдесет и шест лв. и петдесет и една ст.) – незаплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. П. Д., ЕГН **********, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявани от пълномощника
юрисконсулт Г. С. Г. СУМАТА 55,29 лв. (петдесет и пет лева и двадесет и девет ст.) –
разноски в исковото производство и СУМАТА 17,05 лв. (седемнадесет лв. и пет ст.) –
разноски за заповедното производство по ч. гр. дело № 227/ 2020г. по описа на Районен
съд Дряново.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявани от пълномощника юрисконсулт Г. С. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. Д., ЕГН
**********, гр. *** СУМАТА 282,34 лв. (двеста осемдесет и два лева и тридесет и
четири ст.) – разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 227/ 2020г. по
описа на Районен съд Дряново за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
8