№ 7518
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110166125 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Ищецът „Т. е предявил срещу М. ЛЮБ. М. и Н. Т. М. установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми при разделна
отговорност при равни части: сумата от 7765.78 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер 93613, находящ се в гр. С. за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.08.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 1081.54 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 10.08.2021 г., сумата от 31.13
лв. – такса за дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 25.08.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 6.22 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово
разпределение за периода 31.08.2018 г. – 10.08.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 49202/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
1
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за
забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Д. – дъщерно дружество на „Т. на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците, чрез процесуалния представител адв. В.В.,
са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като
неоснователни. Твърдят, че не е налице договор за продажба на топлоенергия, сключен
между ищеца и ответниците. Претенцията следвало да бъде насочена срещу Етажната
собственост и ищецът нямал интерес да я предяви срещу ответниците. Оспорват
претенцията по размер, като считат, че не са представени доказателства за действително
начислените суми, а освен това същата била завишена по размер. Навеждат възражение за
погасяване по давност на задълженията. Молят за отхвърляне на исковете.
С влязло в сила протоколно определение от 19.05.2022 г. съдът е отменил
определението си, с което като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано
дружеството „Т..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Настоящият съд намира, че предявените искове са допустими. Видно от приложеното
ч. гр. д. № 49202/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, която е валидна и
действителна. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и
исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. Съобразно т. 5б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, след като е подадено възражение по утвърден образец, съдът е длъжен да приложи
последиците на чл. 415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са неясни в
частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
2
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните
вземания.
По делото не е спорно, а това се установява и от представените писмени документи, че
ответниците са съсобственици при равни квоти на имот, находящ се в гр. С. – това
обстоятелство е отделено за безспорно с доклада по делото.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че ответниците в качеството си на
собственици на процесния имот се явяват материалноправно легитимирани да отговарят за
заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот
именно в качеството си на съсобственици на топлоснабдения имот. Същите в качеството си
на потребители на топлинна енергия са обвързани от общите условия на ищцовото
дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно,
писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в
сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия,
предоставени като извадка от публикация във вестник „Монитор“. По делото не е
установено и ответниците да са упражнили правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
срещу Общите условия, действали към процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на трето лице – „Д..
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото са представени писмени документи – Обща фактура №
********** от 31.07.2019 г., Обща фактура № **********/31.07.2020 г., извлечение от
сметки за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., протоколи за неосигурен достъп, протокол
за обявяване на съобщение за датите на отчет на уредите, главен отчет, подписан от абоната
от 11.05.2019 г., индивидуални справки за отопление и топла вода, документи,
удостоверяващи връчване на изравнителните сметки на представител на етажната
собственост, документи относно сертифициране на уредите за дялово разпределение и е
3
прието заключение по съдебно-техническата експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице-топлотехник, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено,
количеството топлинна енергия, постъпило в сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният имот, се измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който съответства на одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки.
Вещото лице сочи, че технологичните разходи са отчитани за сметка на топлопреносното
предприятие. През процесния период топлинен счетоводител в СЕС е „Д., който е издал
изравнителните сметки за всеки от отоплителните сезони, включени в процесния период.
От заключението на СТЕ, както и от приложените писмени документи – главни отчети
и изравнителни сметки, се установява, че в имота за процесния период е имало четири броя
радиатори без индивидуални разпределители на разход за отопление /ИРРО/ и щранг-лира в
банята без ИРРО. Поради това, че всички отоплителни тела в имота са без уреди, за целия
процесен период е начислявана служебна топлинна енергия по МСРС /максимален
специфичен разход на сградата/. За периода 2018/2019 г. абонатът е осигурил достъп до
имота за отчет на уредите (представеният главен отчет от м.май 2019 г. е подписан), а за
периода 2019/2020 г. абонатът не е осигурил достъп до имота за двете обявени дати за отчет
на уредите, видно от представените протоколи за неосигурен достъп от 02.06.2020 г. и
08.06.2020 г. Установява се, че процесната сграда е със скрито изпълнение на отоплителната
инсталация по проект по данни на ФДР. Абонатът заплаща топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Поради липса на узаконен водомер за
топлинна енергия, топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ се начислява
служебно на брой лица с разходна норма 140л/денонощие на един брой потребител. За
процесния период потребителите са били 4 броя, видно от подписания главен отчет от
11.05.2019 г. Обстоятелството, че потребителят препятства възможността да се извърши
реално отчитане на съответните измервателни уреди, не го освобождава от задължението да
заплаща топлинна енергия. Именно за хипотезите, в които не е осигурен достъп намира
приложение разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването /отм./, съгласно
която при неосигурен достъп се начислява топлинна енергия като за отоплителни тела без
уреди, а количеството потребена вода се начислява по реда на чл. 69, ал. 2 от същата
наредба. Следва да се отбележи и, че ответниците са имали право на основание чл. 70, ал. 5
Наредбата да поискат допълнителен отчет в предвидения за това срок, като липсват данни и
твърдения да са сторили това. Аргументи, че при неосигурен достъп от страна на
потребителя, на същия се начислява количество топлинна енергия по посочения начин
служебно, са изложени и в Решение № 59/16.06.2016г. по гр.д.№ 4364/2015г. на ВКС, IV г.о.
Предвиденото в чл. 70 от Наредбата за топлоснабдяването начисляване служебно на
топлинна енергия при неосигуряване на достъп до имота не представлява санкция за
неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до имота за отчитане на
уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на
ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на
цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното и
отчитане.
При проверка на служебно начислената топлинна енергия вещото лице се е натъкнало
на грешка при начисляването на БГВ за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., тъй като е
установил, че е начислена сума в размер на 242.64 лв. за допълнително количество БГВ,
което обаче е начислено неоснователно, поради което съдът намира, че тази сума следва да
бъде извадена от общо установеното количество топлинна енергия. На други нарушения от
страна на ФДР на действащата нормативна уредба вещото лице не се е натъкнало.
Установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. е 7425.44 лв. при приспадане на недължимата сума от 242.64 лв. и при
отчитане на изготвените изравнителни сметки за процесния период – за периода от
4
м.05.2018 г. до м.04.2019 г. резултатът от изравнението е сума за получаване в размер на
284.94 лв., а за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. – сума за получаване в размер на
296.61 лв., която е съобразена с Решение № Ц-24 на КЕВР. Следва да се отбележи, че
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за топлинна енергия
за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са
издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната изравнителна
сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според реално потребеното и по този
начин абонатът заплаща действително изразходваната от него енергия за целия отчетен
период.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени,
като ответниците следва да отговарят до размера от 7425.44 лв.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните
сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация
София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените
документи за отчет и според СТЕ, третото лице е извършило услугата, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 31.13 лв., от които всеки ответник дължи 1/2, който размер се
потвърждава и от приетото заключение на ССчЕ.
Видно от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, за процесния период няма
извършени от ответниците плащания.
Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност, настоящият състав приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – т.е. в случая от 25.08.2021 г., като в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 18.06.2018 г., са погасени по
давност. Такива вземания не се претендират. Вземанията за м. май 2018 г. са станали
5
изискуеми на 15.07.2018 г. /за цена на ТЕ/ и на 01.08.2018 г. /за най-старото задължение за
такса за ДР – м.07.2018 г./, поради което и погасителната давност за тях, при отчитане на
спирането, не е изтекла към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Предвид изложеното, исковете за установяване на вземания за цена на топлинна
енергия и за такса за дялово разпределение следва да бъдат уважени за посочените по-горе
размери, респ. отхвърлени за горницата до пълния предявен размер.
Като законна последица от уважаване на исковете следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т. не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура, като за
вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл. не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното и
изводът на съда, че ответниците са в забава, считано от 15.09.2019 г. за задълженията по
Обща фактура от 31.07.2019 г., и считано от 15.09.2020 г. за задълженията по Обща фактура
от 31.07.2020 г., то дължимата лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 10.08.2021 г.
върху уважения размер на главницата срещу ответниците (7425.44 лв.) съдът определя на
основание чл. 162 ГПК на 995.35 лв. при съобразяване на периода на извънредното
положение, по време на което съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.,
лихви за забава не текат.
Ето защо, предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен за сумата от 995.35 лв., а
за разликата до пълния предявен размер от 1081.54 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответниците, поради което
акцесорната претенция в размер на 6.22 лв., за периода от 31.08.2018 г. до 10.08.2021 г. се
явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, но
6
ответникът не претендира разноски, с оглед на което следва такива да бъдат присъдени само
на ищеца. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
разяснения настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността
за разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора в полза на „Т. следва да бъдат присъдени по съразмерност
разноски за заповедното производство в размер на 216.60 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за исковото производство в размер на
787.38 лв. за заплатена държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, което се явява типично за него с оглед
предмета на дейност на дружеството.
Ответниците не претендират разноски, поради което такива не им се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. ЛЮБ. М., ЕГН ********** и Н. Т. М., ЕГН
**********, двамата с адрес в гр. С. дължат на „Т., със седалище и адрес на управление в гр.
С., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, всеки от тях по 1/2 от следните суми: сумата от 7425.44 лв. – главница,
представляваща доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за
имот с аб. номер 93613, находящ се в гр. С., сумата от 31.13 лв. – такса за дялово
разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете
главници за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.08.2021 г., до
окончателното плащане, както и сумата от 995.35 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 10.08.2021 г. върху вземането за топлинна енергия, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 49202/2021 г. на СРС, 145
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 7765.78 лв., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от
1081.54 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 6.22 лв. за обезщетение
за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 10.08.2021 г.
ОСЪЖДА М. ЛЮБ. М., ЕГН ********** и Н. Т. М., ЕГН **********, двамата с адрес
в гр. С. да заплатят на „Т., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК всеки от тях по 1/2 от сумата 216.60 лв., разноски в заповедното
производство по съразмерност, както и от сумата 787.38 лв., разноски в исковото
производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8