МОТИВИ по
НОХД № 767/2018г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура – Русе е повдигнала
обвинение и предала на съд подсъдимия А.Н.А.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес ***, с
основно образование, неженен, не работи, ЕГН: **********, осъждан, за това, че на 18.04.2017 г. в град Русе, в
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка Х-Tremer, модел
Х 39,бял на цвят и 1 брой мобилен телефон марка „YEZZ“ зелено-черен на цвят
собственост на Л.В.Г. ***,
както и 1 брой мобилен телефон „Nokia С 5“, бял на цвят; 1 брой мобилен телефон без надпис, сив на цвят, със зарядна батерия
„G-TIDE“ 800 mah; 1 брой мобилен телефон „LG“, черен на цвят, без заден капак; 1 брой мобилен телефон марка „Nokia“
тъмно сив на цвят -неработещ; 1 брой
мобилен телефон марка „Nokia“ син на цвят - неработещ; 1 брой мобилен
телефон „Сони Ериксон К800i“, ведно с карта памет 512 МВ; 1 брой флаш памет марка „Kingston“ – 1 GB памет, със сериен № 031207;
1 брой външен компютърен хард диск -160
GB, в черна кутия, със софтуер и бекъп на Windows 7; 1 брой черен кожен калъф с
размери 10/5 см. за мобилен телефон;
1 брой. зарядна батерия с надпис LI-10N Batereiy BP – 4LT и 1 брой
зарядна батерия с надпис „Nokia BL-5B“,
собственост на Е.В.Г. *** всичко на обща
стойност 204,00лева, от владението на Л.В.Г. и Е.В.Г., без тяхно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1 НК.
Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370
и сл. НПК, в хипотезата по чл. 371, т. 1 НПК.
В хода и по реда на съдебните прения,
представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при
същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, както изложените
в обвинителния акт. Пледира за доказаност на обвинителната теза. По отношение
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, предлага
същото да бъде определено по правилата на чл. 54, ал. 1 НК, при липса на
смекчаващи отговорността обстоятелства и наличието на отегчаващи такива, а
именно невъзстановени имуществени вреди, лошите характеристични данни за
личността на подсъдимия, с оглед предходните му осъждания, като наказанието да бъде
индивидуализирано в размер на не по-малко от три години „Лишаване от свобода“, което
да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, като в тежест на подсъдимия
бъдат възложени и направените в хода на производството разноски.
Защитникът на подсъдимия, пледира, че в хода на
досъдебното производство са събрани безспорно доказателства за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК като при
определяне размера на наказанието се моли да бъдат отчетени като смекчаващи
отговорността обстоятелства направените пълни самопризнания, искреното
разкаяние за извършеното деяние, както и съдействието към органите на
разследването за разкриване на обективната истина, а така също и факта, че
именно подсъдимият е накарал свидетелката Красимира С. да предаде на
полицейското управление откраднатите вещи, а като отегчаващо обстоятелство да
бъде съобразено съдебното минало на подсъдимия, като с оглед всичко това му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което наказание
според защитата би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК.
Подсъдимият А., упражнявайки правото си на лична
защита, заявява, че именно той е взел телефоните.
Упражнявайки правото си на последна дума
подсъдимия, заявява, че не иска нищо от съда.
Подсъдимият А.Н.А. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, неженен, не
работи, ЕГН: **********, осъждан.
Подсъдимият е осъждан многократно като релевантното
към квалификацията на деянието осъждане, е осъждането му с присъда №
58/19.04.2016 г., постановена по НОХД № 10/2016 г., в сила от 05.05.2016г., с
която подсъдимият е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194,
ал. 1 от НК като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален „строг“ режим. По това осъждане, подсъдимият е освободен от
затвора Белене на 26.10.2016 г.
Подсъдимият А. и свидетелката К.С.Сбили приятели.
На 18.04.2018г., след обяд, свидетелката С., заедно с подсъдимия били в
заведение, находящо се в град Русе, кв. „Дружба 3“, комплекс „Милениум“. По
същото време в това заведение бил и свидетелят В.Г.В., който също познавал
свидетелката С. от дълго време и поканил подсъдимият и свидетелката С., да му
отидат на гости в дома му в град Русе, ул. „А. Хаджирусет“ № 3, вх. 3, ет. 5,
ап. 20. След като тримата отишли в апартамента, свидетелят Витанов излязъл, за
да купи кафе, а подсъдимият и свидетелката С., останали в апартамента.
Подсъдимият помолил свидетелката С. да му покаже апартамента. В една от стаите
подсъдимият видял и взел 1 брой мобилен телефон марка
Х-Tremer, модел Х 39,бял на цвят и 1 брой мобилен телефон марка „YEZZ“
зелено-черен на цвят собственост на Л.В.Г. ***, както и 1 брой мобилен телефон
„Nokia С 5“, бял на цвят; 1 брой мобилен телефон без надпис, сив на цвят, със
зарядна батерия „G-TIDE“ 800 mah; 1 брой мобилен телефон „LG“, черен на цвят,
без заден капак; 1 брой мобилен телефон марка „Nokia“ тъмно сив на цвят
-неработещ; 1 брой мобилен телефон марка „Nokia“ син на цвят - неработещ; 1
брой мобилен телефон „Сони Ериксон К800i“, ведно с карта памет 512 МВ; 1 брой
флаш памет марка „Kingston“ – 1 GB памет, със сериен № 031207; 1 брой външен
компютърен хард диск -160 GB, в черна кутия, със софтуер и бекъп на Windows 7;
1 брой черен кожен калъф с размери 10/5 см. за мобилен телефон; 1 брой. зарядна
батерия с надпис LI-10N Batereiy BP – 4LT и 1 брой зарядна батерия с надпис
„Nokia BL-5B“, които вещи били собственост на свидетелите Л.В.Г. и Е.В.Г.,
които били синове на свидетеля Витанов. Подсъдимият скрил в дрехите си вещите
като имал намерение да продаде същите, тъй като не работел и изпитвал нужда от
парични средства. След това подсъдимият отново се върнал в кухнята, при
свидетелката С. и двамата изчакали свидетелят Витанов. След като свидетелят
Витанов се върнал тримата пили кафе, след което подсъдимият и свидетелката С.
си тръгнали от апартамента.
На следващият ден – 19.04.2018г., подсъдимият
продал част от вещите, а именно: мобилен
телефон марка Х-Тгетег, модел Х39, бял на цвят, мобилен телефон „Сони Ериксон К8001“, ведно с карта памет 512 МВ и
външния компютърен хард диск - 160 СВ, в черна кутия, със
софтуер и бекъп на Windows 7 на неустановено в хода на разследването лице.
Междувременно на същата
дата 19.04.2018г. свидетелят Л.В.Г. установил липсата на вещите и подал жалба в
Първо РУ град Русе.
В хода на извършената
проверка, останалите вещи били предадени доброволно и върнати на собствениците
им.
В хода на досъдебното
производство е била назначена и изготвена СЦЕ, чието заключение съдът кредитира
като компетентно и обосновано, съгласно което стойността на отнетите вещи била
в размер на 204,00 лева.
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена, въз основа на извършена оценка на събраните
в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства. Не са налице каквито и да било противоречия в приобщените
по реда на НПК доказателствени източници, което от своя страна да налага, на
основание чл. 305, ал. 3 НПК, да бъдат излагани подробни мотиви, които
доказателства съдът кредитира и на кои не дава вяра, тъй като както гласните,
така и писмените доказателства се намират в корелативно единство и безспорно
доказват приетата от съда за установена фактическа обстановка.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени
източници, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от
правна страна извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1 НК
От обективна страна, подсъдимият на 18.04.2017 г. в град Русе, в
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка Х-Tremer, модел Х
39,бял на цвят и 1 брой мобилен телефон марка „YEZZ“ зелено-черен на цвят
собственост на Л.В.Г. ***, както и 1 брой
мобилен телефон „Nokia С 5“, бял на цвят; 1 брой мобилен телефон без надпис, сив на цвят, със зарядна батерия
„G-TIDE“ 800 mah; 1 брой мобилен телефон „LG“, черен на цвят, без заден капак; 1 брой мобилен телефон марка „Nokia“
тъмно сив на цвят -неработещ; 1 брой
мобилен телефон марка „Nokia“ син на цвят - неработещ; 1 брой мобилен
телефон „Сони Ериксон К800i“, ведно с карта памет 512 МВ; 1 брой флаш памет марка „Kingston“ – 1 GB памет, със сериен № 031207;
1 брой външен компютърен хард диск -160
GB, в черна кутия, със софтуер и бекъп на Windows 7; 1 брой черен кожен калъф с
размери 10/5 см. за мобилен телефон;
1 брой. зарядна батерия с надпис LI-10N Batereiy BP – 4LT и 1 брой
зарядна батерия с надпис „Nokia BL-5B“,
собственост на Е.В.Г. *** всичко на обща
стойност 204,00лева, от владението на Л.В.Г. и Е.В.Г., без тяхно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване на правото на собственост по отношение на движими вещи
от страна на техните собственици.
Предмет на престъплението, извършено от подсъдимия са чужди движими вещи,
намиращи се във фактическата власт на лице, което е упражнявало правомерна
фактическа власт върху тях.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие, изразяващо
се в прекъсване на правомерно упражняваната от собствениците на вещите фактическа
власт върху същите и установяване на своя такава, без да е било налице съгласие
за това от тяхна страна.
Престъплението, за което е
ангажирана наказателна отговорност на подсъдимия е осъществено от него при
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, тъй като същият е
извършил инкриминираното деяние след като е бил осъждан с влязла в сила
присъда, за извършено тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което наказание не е било отложено по
реда на чл. 66 НК, както и от изтърпяването му до настоящото деяние не е изтекъл
срока по чл. 30, ал. 1 НК.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи, относно всички обективни признаци на състава на
престъплението, за което е предаден на съд, включително и
сигурното настъпване на съставомерния престъпен резултат, а именно, че процесните движими вещи са чужди, както и че не е било налице съгласие
от страна на техните собственици, фактическата власт по отношение на вещите да
бъде упражнявана от подсъдимия. Във волево отношение, подсъдимият е
предвиждал сигурното настъпването на общественоопасните последици от
извършеното от него деяние – прекъсване на упражняваната от собствениците на
вещите фактическа власт и установяване на своя неправомерна такава, с
намерението да присвои вещите и пряко е целял настъпването на тези общественоопасни
последици.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия А.Н.А.
за виновен в извършването на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
При определяне размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът намира, че същото следва
да бъде определено, съобразно разпоредбите на общата част на наказателния
кодекс, при спазване правилата на чл. 54 и чл. 36 НК, доколкото по делото не са
налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да налага приложението на чл. 55 НК по отношение на подсъдимия.
За състава на престъплението, за което е предаден на
съд подсъдимия се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от две до десет
години.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия А. за това престъпление, съдът съобрази степента на
обществената опасност, която разкрива извършеното от него деяние и обществената
опасност на дееца, подбудите за извършване на деянието, а така също
смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия,
съдът намира за ниска, с оглед вида и характера на отнетите вещи и тяхната
ниска стойност, която е в размер над два пъти под минималната за страната
работна заплата
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за
висока, доколкото по отношение на този подсъдим многократно са упражнявани
различни форми на наказателноправно въздействие, които обаче не са способствали
за неговото поправяне и превъзпитание. Този си извод съдът основа на
осъжданията на подсъдимия, които не се включени при квалификацията на
конкретното деяние като такова по чл. 196, ал. 1 НК. Предходните осъждания на
подсъдимия касаят основно престъпления против собствеността, което от своя
страна сочи на трайно установени престъпни навици у подсъдимия, което също сочи
по-висока степен на обществената му опасност
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Отегчаващи наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, извън високата степен на обществената опасност на дееца не бяха
констатирани.
Като смекчаващи наказателната отговорност на този
подсъдим обстоятелства, съдът отчете, направеното от подсъдимия признание, оказаното
от същия съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното
производство, както и възстановяването на по-голямата част от отнетите вещи.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим,
следва да бъде индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК, при наличието само
на смекчаващи и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства в минималния
размер, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 196, ал. 1, т. 1 НПК, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което наказание подсъдимият
да изтърпи, на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС при
първоначален „строг“ режим.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието, и с оглед най-пълното
постигане на целите на наказанието, именно така определеното на подсъдимия
наказание, се явява в най-пълна степен съответно на извършеното от него, с
оглед конкретната обществена опасност на деянието и дееца и при отчитане на
всички останали обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието и като такова се явява справедливо и в най-пълна степен би
постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната
така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени и направените в хода на досъдебното производство
разноски в общ размер на 42,32 лева, както и 5,00 лева – държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: