РЕШЕНИЕ
№ 4830
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110148333 по описа за 2021 година
искове с пр. осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – фирма, , в исковата си молба и уточнение на същата от 15.12.2021г. моли
да се осъди ответникът да му заплати следните суми:
- сумата от 930,93 лева, неизплатено обезщетение по щета № 3000-5000-20-
251014/05.11.2020г.; и
- сумата от 33,89 лева, мораторна лихва за периода от 06.04.2021г. до 20.08.2021г.
Претендира още законната лихва и разноски.
Ответникът – фирма, оспорва иска относно фактическата обстановка, а и по размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Представен е Двустранен протокол за ПТП от 06.07.2020г. от който е видно, че
вината за произшествието е на водача, застраховал своята ГО при ответника. Другият л.а. е
бил паркиран. Въпреки изричните указания в доклада, друго не бе установено от страна на
застрахователя.
Двустранният протокол е вид протокол, уреден в чл. 123 от ЗДП е за него се отнася
всичко, което и за класическия такъв, изготвен от служител на КАТ (така: Решение от
13.03.2009 г. на АдмС - София по к. н. а. д. № 907/2009 г., 2-ри кас. с-в, докладчик съдията
1
Владимир Николов: С решение от 08. 12. 2008 г. по НАХД № 8578 / 2008 г., Софийски
районен съд, НК, 2 състав е потвърдил наказателно постановление (НП) № 8 2418 / 22. 06.
2008 г., издадено от зам. началник отдел "Пътна полиция" - СДП, с което на Д. М. Г., е
наложена глоба в размер на 20 лв., на основание (чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. и един месец лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. … Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на
жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на акта. Жалбоподателят не
оспорва извършеното нарушение и в дадените в съдебното заседание на 06. 11. 2008 г.
обяснения, като излага мотиви от социално естество). През време на действието на договора
за застраховка и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил (застраховка
„ГО”) е бил увреден вследствие на ПТП, настъпило по вина на физическото лице, сочено в
исковата молба като делинквент (чл. 189, ал. 2 от ЗДП/извънсъдебно признание на
делинквента – актът е подписан двустранно). Налице е оборима презумпция - iuris tantum, за
описаните в него факти (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.: с формална
доказателствена сила протоколът като свидетелствуващ документ материализира
удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои
неговото доказателствено значение. Настоящият състав споделя изцяло приетото от
въззивния съд за формалната и материалната доказателствена сила на съставения от
органите на МВР протокол за станалото ПТП; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. №
444/10, І т.о.: Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
този документ. Твърдението на длъжностното лице (в случая – актосъставител), че не си
спомня отразените в документа факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от
доказателствена сила удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа. В случая
не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на
актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания
на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки, че изявлението, че той го е
съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в
тази хипотеза.
Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
протокола; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; както и Определение
№ 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Решение от 21.11.2017г. на
СОС по в.гр.д. № 319/17г. и Решение № 2319 от 7.04.2017г. на СГС по гр.д. № 612/2016г.
В исковата молба не се твърди за НАХД или за друг вид наказателно производство,
2
съответно и такава документация не е представена.
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
10
- на 06.07.2020 г., около 08:ч., лек автомобил марка .., модел ...“, рег. № .., е
паркиран на ул. ..., където водачът предприема маневра за потегляне на заден ход, при която
реализира ПТП с паркирания зад него лек автомобил марка „...“, модел „..“, рег....
Доводът за неразбираемост на протокола е неоснователен – видно от тази част на
заключението.
- всички пера на щетата са пряка последица от инцидента;
- стойността на обезвредата е 1 020,77 лева.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
Стойността на обезвредета е пазарна, без овехтяване (Решение № 115 от 09.07.2009г.
по т.д. № 627/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС)
Искът за главницата е основателен доколкото се претендира по-малко от дължимото.
Тук следва едно уточнение – искът е увеличен и то като пълен в о.с.з., като вероятно става
въпрос за грешка на процесуалния представител на ищеца, доколкото сума съответства на
общия първоначален размер на исковете (един от тях частичен), а не на тази, посочена от
вещото лице. Тази грешка обаче обвързва страната.
Не се спори, че ответникът е поставен в забава на датата, посечена в исковата молба.
На основание чл. 162 от ГПК съдът намира, че и обусловената претенция за лихви е
основателна.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски – 710 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от фирма, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр. С., e-mail:... .., да заплати на фирма, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С.., представлявано от Л. В. О. и К. Г. Ч.-К., заедно действащи като
пълномощници на управителите - Д. М., гражданин на Г., съд.адр.: гр. С;, Адвокатско
дружество „П;, М. и партньори”, чрез адв. К.М., САК, e-mail:..., следното:
3
- сумата от 930,93 (деветстотин и тридесет лева и деветдесет и три стотинки) лева,
неизплатено обезщетение по щета № 3000-5000-20-251014/05.11.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 20.08.2021г. до окончателното ù изплащане;
- сумата от 33,89 (тридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки) лева, мораторна
лихва за периода от 06.04.2021г. до 20.08.2021г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
- сумата от 710 (седемстотин и десет) лева, сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4