Решение по дело №9088/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.П., 16.03.2018год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

П.ски районен съд, в публично заседание на 19.02.2018г., в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията  гр.д. № 9088 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взема предвид :

 

Производството е по искове с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ/отм./, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът - Г.Ф., ***, представляван от Б.М., чрез адвокат Б.К. от ПлАК, е предявил срещу П.К.Г. ***, иск на осн. чл.288 ал.1 т.2 б. „а“ КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1168.40 лв. Ищецът твърди, че е заплатил на Т.П.Ц.от гр. П., по щета № 11-0216/12.04.2013 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1168.40 лв. за ПТП, настъпило на 24.10.2012 г. Твърди, че виновен за катастрофата е ответникът П.К.Г., който, управлявайки л.а. “Опел Вектра” с ***, собственост на Р.В.Ф.от гр.О., на посочената дата, на кръстовището за с.Б., до КАТ П., при предприемане на маневра за десен завой, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещото се там МПС – л.а. „Пежо 406“ с ***, собственост и управлявано от Т.П.Ц.от гр.Д.М.. Твърди, че ответникът е управлявал автомобила, без да има сключена за него към датата на ПТП задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Твърди, че ответникът е поканен да възстанови платеното от ищеца, но плащане не е постъпило. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по делото не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК , но в съдебно заседание признава предявените искове и твърди, че желае да заплати процесните суми на вноски и по малко.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

             От представените по делото копие на Протокол за ПТП № 1389872/ 24.10.2012г., справка, изходяща от Сектор ПП при ОД на МВР към 04.04.2013г.,

се установява, че на 24.10.2012г. в 16.00ч. на кръстовището за с.Б., до КАТ П., ответникът П.К.Г., управлявайки л.а. “Опел Вектра” с ***, собственост на Р.В.Ф.от гр.О., при предприемане на маневра за десен завой, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещото се там МПС – л.а. „Пежо 406“ с ***, собственост и управлявано от Т.П.Ц.от гр.Д.М.. Наказателното постановление, издадено на ответника във връзка с това ПТП е влязло в сила. Видно от справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е, че за управлявания от ответника автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” за срок до 11.05.2012г., а след тази дата не е регистрирано сключването на друга такава, която да покрива риск към датата на ПТП. Поради това съдът приема, че към датата на настъпване на ПТП управлявания от ответника автомобил не е имал валидна такава застраховка.

           Според представените по делото копия на уведомление за имуществени вреди, техническа експертиза, доклад по щета № 11-0216/12.04.2013г., заключителна техническа експертиза и фактури, както и от преводно нареждане от 16.05.2013г. е видно, че Гаранционен фонд е установил с помощта на техническа експертиза стойността на причинените имуществени вреди и е изплатил на собственика на увредения автомобил  сумата от 1168.40лв., представляваща обезщетение за причинените му от ответника имуществени вреди. Тези доказателства не са оспорени от ответника и съдът приема, че това е действителния размер на щетата и тя е изплатена на увреденото лице.

            От представената Регресна покана № ГФ-РП-605/23.10.2014г. се установява, че ответника е бил поканен да заплати на Гаранционен фонд сумата от 1180.40лв., в едномесечен срок, като от приложеното известие за доставяне е видно, че поканата е била връчена на адресата на 29.10.2014г.

Всички представени по делото доказателства кореспондират помежду си, не са налице противоречия, налагащи изключване на някое от тях, напротив - искът е признат от ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: От писмените доказателства по делото се установява безспорно, че към 24.10.2012г. ответникът е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като при ПТП е причинил вреди, които са изплатени от ищеца на пострадалото лице – Т.П.Ц., собственик на увреденото МПС. Съгласно разпоредбата на  чл.288, ал.1 т.12 от КЗ/отм./, след изплащане на обезщетението, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Правата на това увредено от ПТП лице, се извличат от разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По делото са установени всички елементи от състава на непозволеното увреждане: Представения с исковата молба Протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв има обвързваща съда материална доказателствена сила и въз основа на него съдът приема, че удостовереното в него отговаря на действителното фактическо положение относно механизма на ПТП. От него може да се направи извод за виновното и противоправно поведение на ответника за настъпилото произшествие. Вследствие на това поведение, лицето, в чиито права е встъпил ищеца, е претърпяло имуществени вреди на стойност 1168.40лв, установени по вид и размер от техническа експертиза, доклада по щета и заключителна техническа експертиза. След изплащане на причинените от ответника имуществени вреди, ищецът е встъпил в правата на увреденото лице. Ответникът е уведомен за изплащане на дължимото обезщетение и е поканен да възстанови сумата по извънсъдебен ред, представената по делото регресна покана, но тъй като не е последвало плащане по доброволен път, за ищеца се е породил правният интерес от предявяване на настоящия иск, за който съдът приема, че е изцяло основателен и доказан. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1168.40 лв. на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

            При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 50.00лв. за държавна такса.

            Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

           

ОСЪЖДА на основание чл.288 ал.12 от КЗ/отм./, П.К.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес на управление ***, представляван от Б.М., чрез адв.Б.К. от ПлАК, сумата от 1168.40лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 11-0216/12.04.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2017г.– датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.К.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес на управление ***, представляван от Б.М., чрез адв.Б.К. от ПлАК, сумата от 50.00лв., представляваща  разноски по делото за държавна такса.

            Решението може да се обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                           

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: