МОТИВИ :
Срещу подсъдимия С.М.С., роден
на *** ***, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
работи, с ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
"в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Същият е предаден на съд за това,
че на 19.09.2016 г. около 20,25 часа на път GAB 1165 км 5 + 200 м в землището на село Д., Севлиевска община, при
управление на МПС - лек автомобил марка М., с рег. № ***нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, при възможността да види
своевременно пострадалия на платното, и след сигнал за опасност от маневрата за
заобикаляне на движещия се отпред автомобил, не предприел съобразяване на
скоростта, намаляването й или спиране с цел да предотврати удара, и по
непредпазливост да е причинил смъртта на М. Х. ***.
Подсъдимият С.М.С. заявява, че е получил препис от
обвинителния акт на Габровска окръжна прокуратура. Разбира повдигнатото
обвинение. Дава подробни обяснения по фактическата обстановка на
инкриминираното деяние. Не се признава за виновен и претендира съдът да
постанови оправдателна присъда. Твърди, че не е имал възможност да възприеме
обектите, които са се намирали пред автомобила на свидетеля П.И.. Направил
маневра със завиване вляво с цел избягване на удара. Пешеходецът също тръгнал
вляво, поради което С. не разполагал с възможност да предотврати настъпването
на ПТП. В този смисъл е становището и на защитника адв. В.А. от САК.
В наказателното производство няма предявени за съвместно
разглеждане граждански искове.
Съобразно направеното искане, в
разпоредително заседание на 03.12.2018 г., наследниците на починалия М. Х.П. и
легитимираните лица, съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по
т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В.Р., а именно - Х.М.Х. ***, Р.М.Х.
***, П.М.Х. *** и Т. *** бяха конституирани в процеса като
частни обвинители. Същите са представлявани от повереник - адв. Н.Г. ***.
В съдебно заседание, прокурорът от Окръжна прокуратура
Габрово изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен
начин. Претендира съдът да наложи наказание, съобразно предвиденото в закона,
като намери приложение и разпоредбата на чл. 55 от НК. Счита, че при
постановяване на своя акт, съдът следва да съобрази поведението на пешеходеца, което
е допринесло за настъпването на ПТП.
Повереникът на частните обвинители - адв. Н.Г. *** и
частният обвинител Р.Х., която единствено се яви в съдебно заседание, молят съдът
да наложи справедливо наказание, като също считат, че следва да намери
приложение чл. 55 от НК.
Обвинителният акт е внесен по НОХД № 34/2018 г по описа
на ГОС. С Присъда № 30/21.05.2018 г. по делото, подс. С.М.С. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "б" във
вр. с чл. чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му е
наложено наказание "Пробация" със следните пробационни мерки - ЗРНА
за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и ЗПСПС за срок от шест
месеца. Подс. С.С. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му по-тежко
обвинение по чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Присъда № 30/21.05.2018 г. по НОХД № 34/2018 г по описа на ГОС е отменена с
Решение № 197/26.09.2018 г. по ВНОХД № 258/2018 г. по описа на ВТАС на
основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 3
от НПК и делото е върнато на ГОС за ново разглеждане в друг състав. Въз основа
на горното е образувано настоящото НОХД № 98/2018 г. по описа на ГОС.
Чрез комплексна
преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни - ценени по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 20.09.2016 год. в около 20,25 часа подсъдимият С.М.С.
управлявал лек
автомобил марка М.с per. ***. Движел се от село Д. към село С., двете находящи се
на територията на Община Севлиево. С.С. карал със скорост в границите между 50 и 60 км/ч. Пътят бил
хоризонтален, без надлъжна пътна маркировка. Износената асфалтова настилка била
влажна. Пътят бил широк 5,80 метра. Пред него, в дясната лента и в същата
посока управлявал автомобила си, също марка М., свидетелят П.И.И.. Било в
тъмната част на денонощието и двата автомобила се движели с включени къси
светлини. В същото време,
в средата на пътното платно и в обратна посока, към село Д. се движел пешеходецът М. Х.П..
Бил облечен в тъмни дрехи, които затруднявали възможността да бъде видян. М. П. бил видимо много пиян и криволичел
на зиг - заг в средата на пътното платно. Водачът на първия автомобил,
свидетелят П.И., го видял късно. Възприел го да се движи срещу него и да
криволичи, като преплитал краката си. Успял да го заобиколи чрез маневра с лека
дъга надясно, а не наляво, както е
записано в ОА. Видял в
огледалото за обратно виждане, че пешеходецът продължил да криволичи в средата
на пътя и да размахва ръце. При тази пътна обстановка подсъдимият С.С. имал видимост в обсега на
неговите къси светлини. По делото не се доказа С. да е имал видимост и от
светлините на движещият се
пред него автомобил, както и въобще да е имал видимост за случващото се пред
този автомобил. По тази причина не се доказа и да е имал възможност да види и движещия
се по средата на пътя пострадал. С. обаче е възприел движението надясно на колата пред него. Преценил това движение, като маневра за заобикаляне на нещо. Едва тогава забелязал фигурата на М. П.. Той пак се движел в
средата на платното, срещу него, криволичел и размахвал ръце. Едновременно с действията по спирането посредством натискане на спирачния
педал, подсъдимият С. се опитал да заобиколи П. с маневра наляво. Пострадалият обаче също се отклонил в тази посока, наляво за водача на
колата. Подсъдимият излязъл на банкета и храстите спрели възможността да
се движи наляво, поради което автомобилът продължил напред.
Въпреки спасителната маневра, не успял предпази
пострадалия. Ударил го с предната дясна част на кола си. Мястото на удара било
около на 2,40 - 2,90 м. от левия край на платното, около
средата. Автомобилът спрял малко след удара, около 5 метра. С. слязъл и се върнал към ударения човек. Обадил се на спешния номер 112. М. П. бил все още жив и контактен. По-късно на място пристигнала линейка, която откарала пострадалия П. в болница. Въпреки предприетите спешни мерки, той починал в резултат на получените от удара при ПТП травми.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно- медицинска експертиза
на труп /л. 37 - 44 от ДП/. Пред
настоящата инстанция вещото лице д-р Я.К. поддържа изготвеното на ДП заключение.
Същото не се оспорва от страните по делото. От заключението се установява, че
пострадалият М. Х.П. е получил следните телесни увреждания: тежка съчетана
механична травма, изразяваща се в тежка открита черепно - мозъчна травма,
мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване в големия тилен отвор, кръвонасядане и
оток на клепачите на двете очи, счупване на носните кости, счупване на лявата
скула и долния орбитален ръб на лявата орбита, охлузвания на лицето, оток на лицевите
тъкани, охлузвания и кръвонасядания на брадичката, отпред и вляво на гръдния
кош, счупване на дясната ключица, двустранни счупвания на ребра, разместено
счупване на 8-ми гръден прешлен на гръбначния стълб, лека контузия на белите
дробове, умерен белодробен оток, счупване на дясна бедрена кост, капачката на
дясното коляно и други, подробно описани в заключението. Микроскопски е
установена масивна емболия в съдовете на белите дробове. Като причина за
смъртта на П. вещото лице сочи
травматичен шок, съчетан с мастна емболия в белите дробове. Мастната емболия се
дължи на постъпване на мастни капки от кост и запушване от тях на белодробните
съдове. Сочи се, че уврежданията отговарят да са причинени при възникналото
ПТП, при удар от лек автомобил. При огледа и аутопсията не са открити следи и
увреждания, които да не съответстват на описания механизъм. В съдебното
заседание вещото лице допълва, че механизмът на ПТП изключва травмите да са
получени от падането върху пътната настилка. Основната енергия, причинила
травмите е от контакта с автомобила.
От заключенията на двете химически експертизи, изготвени от вещото лице Е.С.Н.
/л. 24 и 31 от ДП/, които не се
оспориха от страните, и които съдът възприе като правилни и обосновани, се установи,
че в представената за изследване проба кръв от С.М.С. концентрацията на
летливите редуциращи вещества, изразена като етилов алкохол е 0,00 промила. В
представената за изследване проба кръв от М. Х.П. концентрацията на летливите редуциращи
вещества е изразена, като етилов алкохол е 1,14 промила.
По делото са изслушани и приети заключение и допълнително заключение на
комплексна съдебно - техническа експертиза /л.
49 - 64 и л. 129 - 137 от ДП/. Вещите лица Б.И. и М.Х. поддържат
изготвените от тях заключения на ДП. В заключенията се сочи, че скоростта на
движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия е била в границите на 50 -
60 км./ч., която скорост е била и в момента на удара. Определено е мястото на
удара на пешеходеца, а именно на разстояние около 2,4 до 2,9 м. наляво от
десния край на пътя при ширина на лентата за движение 2,9 м. и на пътното
платно 5,8 м. Вещите лица сочат, че при сравняване на разстоянието на видимост
пред автомобила на къси светлини /84 до 99 м./ с необходимото разстояние на
реагиране на водача, между насрещно движещият се пешеходец, в случая 43,3 - 55,4
м., за да се избегне контакт при насрещно движение се определя, че при
технически изправна осветителна система и своевременно реагиране на водача за
екстрено спиране, ударът е бил предотвратим. Сочи се, че водачът е разполагал с
техническа възможност да възприеме своевременно пешеходеца. Видимостта пред
автомобила е била не по - малка от 84 - 99 м. при къси светлини. Определена е
опасната му зона за спиране – 43,3 - 55,4 м., като е съобразено и насрещното
движение на пешеходеца. Като причина за настъпилото ПТП се сочи късното
възприемане на пешеходеца и реагирането на водача в по - късен момент от
момента, в който е имал техническа възможност да го възприеме.
В изготвеното допълнително заключение на автотехническата експертиза се сочи,
че габаритът на движещия се пред подсъдимия лек автомобил, управляван от свид. И.
не е пречил на осветеността на предния ляв фар на втория автомобил и
подсъдимият е имал техническа възможност своевременно да възприеме пострадалия М.
П.. И в допълнителното заключение се заявява обстоятелството, че пострадалият не е попадал
в опасната зона за спиране на лекия автомобил, управляван от подсъдимия /при
положение, че С. е виждал пред автомобила на И./, както и че от техническа
гледна точка той е имал възможност да предотврати същия при своевременното му
възприемане и реагиране за екстрено спиране.
В съдебно заседание пред настоящия състав вещите лица Б.И. и М.Х. допълват,
че необходимото разстояние за спиране при скорост на движение на лекия
автомобил на подсъдимия 70 км./час е 59,3 метра. Това е необходимото разстояние
за спиране на този автомобил спрямо неподвижно препятствие. Ако трябва да се
отчете и движението на пешеходеца, това разстояние ще се удължи с насрещно
движене. Измервания на разстоянията и градусите на осветеност от къси светлини
при двата автомобила не са правени. Вещите лица базират изводите си на
теоретичните научни постановки за стандартно настроена осветителна система по
европейските изисквания. В своите отговори пред съда, вещите лица дават
различни хипотези за разстоянието, на което са се движили двата автомобила един
зад друг и дали това движение е било "в коридор" или автомобилът на
подс. С. се е намирал вляво спрямо автомобила на свид. И.. Различните хипотези
се явяват в резултата на противоречивите данни, които съобщават С. и И. по
време на разпитите. Вещите лица считат, че най-вероятното разстояние между
двата автомобила по време на движението е било между 30 и 40 метра. Ако се
приеме, че двата автомобила са се движели в една полоса, в една зона,
видимостта на задния автомобил ще бъде само в рамките на разстоянието между
двата автомобила. На л. 86 от НОХД вещото лице И. казва: "Пътят си е тесен
там доста". Освен свидетелските показания, за експертните изводи са
определящи три неща - място на установяване на автомобилите след
произшествието, отложена следа и разположение на падане на тялото.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на съвкупния
анализ на всички, събрани по делото писмени и гласни доказателства, ценени
заедно и поотделно, а имено: обясненията на подс. С.М.С. /л. 82 – 83 от НОХД № 98/2018 г., л. 15
от ДП и л. 46 - 47 от НОХД № 34/2018 г./,
показанията на свидетелите П.И.И. /л. 77 – 79 от НОХД № 98/2018 г., л. 16 и 20 от ДП и л. 47
- 48 от НОХД № 34/2018 г./, Р.М.Х. /л. 79 – 80 от НОХД № 98/2018 г./, Х.С.Т. /л. 80 от НОХД № 98/2018 г./, Л.С.С. /л. 81 от НОХД № 98/2018 г./, Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.09.2016 г. с препис и изготвен
фотоалбум /л. 7 – 12 от ДП/, два броя
талони за медицинско изследване /л. 25 – 26
от ДП/, протокол за медицинско изследване /л. 27 от ДП/, два броя талони за медицинско изследване /л. 32 – 33 от ДП/, протокол за
медицинско изследване /л. 34 от ДП/,
протокол за доброволно предаване от 19.09.2016 г. /л. 71 от ДП/, разписка /л. 73
от ДП/, писмо на Община Севлиево от 18.10.2016 г. с приложени Препис -
извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници /л. 78 - 82 от НОХД/, данни от компютърна томография /л.
84 от
ДП/, писмо на ДПБ Севлиево /л. 86 от ДП/, копие от документ
за техническа изправност на МПС /л. 87 от
ДП/, копие от полица за сключена застраховка "Гражданска
отговорност" и контролен талон /л. 88
от ДП/, копие от свидетелство за регистрация на МПС - част ІІ /л. 89 от ДП/, копие от свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него /л. 90 от ДП/, копие от свидетелство за регистрация на МПС - част І
/л. 91 - 92 от ДП/, справка за
съдимост /л. 113 от ДП/, съдебно-
медицинска експертиза на труп /л. 37 - 44
от ДП/, химически експертизи /л. 24 и
31 от ДП/, комплексна съдебно - техническа експертиза с приложена скица и допълнително
заключение /л. 49 - 65 и л. 129 - 137 от
ДП/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна :
Престъпление е това общественоопасно деяние, което е извършено виновно
и е обявено от закона за наказуемо. За престъплението по чл. 343, ал. 1,
б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК отговаря този, който при управлението на
МПС по непредпазливост причини смърт на друго лице.
Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху
прокурора и разследващите органи. Преди всичко подлежи на доказване извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него /чл. 102, т. 1 от НПК/.
Настоящият състав на ГОС прие, че в производството по НОХД № 98/2018 г.
не се доказа по несъмнен и категоричен начин подс. С.С. да е извършил
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал.
1 от НК по
следните съображения:
С.М.С. е предаден на съд с твърдение за
причинен противоправен резултат – смъртта на М. Х.П., вследствие на
нарушаването на правилата по ЗДвП – при възникналата опасност на пътя, не
предприел съобразяване на скоростта, намаляването или спиране с цел
предотвратяване на удара. Данните за извършено нарушение по ЗДвП се черпят
най-вече от Комплексна съдебно - техническа експертиза и допълнително
заключение, изготвени от вещите лица Б.И. и М.Х.. За да представят своите
експертни изводи, вещите лица са се позовали на свидетелските показания, извършения
оглед и най-вече произтичащите от там данни за място на установяване на
автомобилите след произшествието, отложена следа и разположение на падане на
тялото, както те сами заявиха пред съда. В основата на твърдението за извършено
нарушение е приетата хипотеза, че лекият автомобил на подс. С.С. се е движил
по-вляво от автомобила на свид. И., светлината от неговите фарове се е
"насложила" върху светлината
от фаровете на предно движещият се автомобил, и така подсъдимият е имал
възможност да види какво се случва пред превозното средство на свид. И.. Този
извод на експертите не може да бъде споделен от настоящия съдебен състав, тъй
като по делото липсват категорични доказателства за така описаната пътна
ситуация.
Относно лицата, които са присъствали по време на ПТП, това са
подсъдимият С.С. и свидетелят П.И.. По делото има данни, че подс. С. е пътувал
с малолетната си дъщеря И. С., която съдът не намери за уместно и допустимо да
бъде изслушвана, още повече и с оглед разпоредбата на чл. 119 от НПК. Други
лица не са присъствали. Показанията на свид. П.И. относно местоположението и
разстоянията между автомобилите не могат да доведат до изясняване на тези
обстоятелства поради множеството противоречия, които съдържат. Под съмнение е
фактът дали И. въобще е възприел правилно пътната ситуация зад себе си в
момента на произшествието, както и дали е имал ясни спомени във времето, когато
е давал показания. По същите съображения, показанията на свид. И. не могат да
послужат и като обективна база за изводите на експертите. На л. 16 от ДП свид. П.И.
твърди: "Същият /автомобилът зад
него/ се движеше на къси светлини на разстояние около 30 метра зад мен.
Неговите светлини не ме осветяваха. Аз се движих в края на моето платно за
движение. Според мен, автомобилът зад мен се движеше в неговата пътна лента, но
по към средата... Чух удар. Погледнах в огледалото за задно виждане и видях, че
М. зад мен спря. Спря на около 10 метра зад мен". На л. 20 от ДП, по време
на разпит по реда на чл. 223 от НПК свид. П.И. казва: "...движех се на
къси светлини в дясното платно, повече към банкета... Аз се движех с около 50 -
60 км./ч... Черният М. ме наближи, караше на около 30 - 40 метра... движеше се
по-към средата на пътното платно... видях, че автомобилът е на около 20 метра
след мен и е спрял... не мога да преценя дали черният М. е тръгнал да ме
изпреварва".
На л. 47 - 48 от НОХД № 34/2018 г. свид. И. твърди: "Намалих малко,
счупих в дясно, после вече видях неговите фарове, на подсъдимия фаровете,
тогава чух трополака и спрях... Моята кола беше на около 15 метра от колата на
подсъдимия... Възприех, че има удар зад мен и затова спрях. Чух шум, видях, че
колата спира, фаровете светнаха малко тъй... Спрямо платното беше леко вдясно
до осовата линия, в моето платно за движение, беше не центъра, мисля че е тъй,
но не съм сигурен... Този автомобил ме застигаше, движеше се малко по-бързо, аз
се движех със скорост 60 - 70 км. ч... Аз се движих малко по-към осовата линия,
да не съм близко до шанеца... Автомобилът зад мен беше близко, не мога да
преценя точно на какво разстояние. Този автомобил нали се движеше зад мен и го
възприех, движеше се като мене, по към средата на платното... Кара на къси
светлини. Автомобилът на подсъдимия беше на около 10 метра зад мен". При
този разпит са видни съществените противоречия в показанията на свидетеля,
дадени по време на ДП и пред предходния съдебен състав. Свид. И. вече твърди,
че е карал с 60 - 70 км. ч., а не с 50 - 60 км. ч., като другият автомобил
карал по-бързо и го застигал, т.е. скорост, която при това положение ще е
по-висока от 60 - 70 км. ч. Казва също, че задният автомобил се е движил на 10
метра зад него, а не на 30 метра, както е заявил по време на ДП. Свидетелят
също така твърди, че е видял фаровете на подс. С. "после вече", след
като "счупил вдясно" т.е. след като е направил лека маневра вдясно за
заобикаляне на пострадалия П.. Това е индикация, че двете превозни средства са
се движили едно зад друго, "в коридор" както се изразяват вещите
лица. При това положение няма как фаровете на подсъдимия да са осветявали пред
автомобила на свид. И., нито е възможно С. да е виждал осветения участък от
светлините на автомобила на И.. Самите вещи лица потвърждават, че при
разположение на автомобилите "в коридор" няма как водачът на втората
кола да вижда случващото се пред първата кола. Освен това, седейки на
шофьорската седалка, водачът се намира още по-вдясно от надлъжната осветена ос
на левия фар и е възможно намиращият се пред него автомобил да скрива част от
тази осветеност. По време на този разпит, след като първоначално И. е казал, че
С. се е движил "леко вдясно, но не е сигурен", по-долу е заявил, че
самият той се е движил по-близо до осовата линия, за да е далеко от шанеца, а
вторият автомобил се движел "зад него, като него". Ако тези изявления
са верни, това отново води до извод, че двете коли са се движили една зад друга
/в коридор/ и няма как подс. С. да е виждал случващото се пред автомобила на
свид. П.И..
На л. 77 - 79 от НОХД № 98/2018 г., пред настоящия състав свид. П.И.
казва: "Движих се според мен около 60 км.ч. Това е по моя преценка, не че
съм гледал километража... Аз в този момент спрямо моята лента за движение се
движех по-вдясно, не, поправям се, по-вляво. Карах по-вляво, т.е. по към
средата на пътя, като причината беше да бъда по-далеч от банкета... той /подс. С./
е бил на разстояние зад мен, според мен, не мога да преценя точност с метри, но
20 - 30 метра... колата беше от другата страна на платното вече, когато
погледнах в лявото огледало и след като чух удара... не можех да го видя ясно
този автомобил, не са ме заслепявали фаровете му... И днес, като ми прочетохте
показанията, не мога съвсем точно да кажа къде съм се движил... И след прочитането
не мога да твърдя нищо със сигурност. Не мога да кажа дали автомобилът на
подсъдимия е бил по-вляво спрямо моето движение, или се е движил зад мен...
Мисля, че когато видях човека пред мен го виждах само въз основа на светлините на
моя автомобил. Не съм забелязал светлини на задния автомобил да осветяват и да
ми помагат да видя". В показанията си пред настоящия състав свид. П.И.
отново поддържа твърдение, че се е движил "по-вляво, т.е. по към средата
на пътя". Това твърдение подкрепя версията на подсъдимия, че е управлявал
автомобила си непосредствено зад този на И., не се е намирал вляво от него и
фаровете му не са осветявали пътя пред първия автомобил. В потвърждение на това
е и изявлението на свид. П.И., че видял човека пред него само с помощта на светлините
от собствения си автомобил. Не е забелязал светлините на задния автомобил да
осветяват пред неговия. Свид. И. поддържа това твърдение, дори и след
прочитането на показанията, които е дал по време на ДП и пред предходния състав
на съда. Видно е също, че този свидетел не е сигурен за скоростта, с която се е
движил, не е поглеждал километража, както сам казва, не е сигурен и за
разстоянието, на което се е намирал автомобила на С. зад него. Сам заявява, че
данните се базират на личната му преценка в затруднената и напрегната пътна
ситуация. В края на своите показания свид. И. казва, че не може да бъде сигурен
за данните, които съобщава относно местоположението на автомобила на С.,
разстоянията и скоростта на движение. Съдът приема изявлението на свидетеля, че
не си спомня добре обстоятелствата за по - вероятно. Това изявление се поддържа
дори и след прочита на всички снети до момента показания от този свидетел. Свид.
И. дава показания и се опитва да си спомни пътната обстановка след стреса,
преживян от видяното при катастрофата. Пътната ситуация се е случила през
тъмната част денонощието. Видимостта е била осигурена единствено от осветителната
система на автомобилите. Видно от фотоалбума и протокола за оглед, в пътния
участък липсва надлъжна маркировка, която да помогне да се определят понятия
като "средата на пътя", движение "по-вляво" или
"по-вдясно" в лентата за движение. Самото вещо лице Б.И. казва:
"Пътят си е тесен там доста". От протокола за оглед е видно, че
целият път действително е широк 5,8 метра, което е минималното необходимо да се
разминат две коли. Тесният участък,
лишен от маркировка, наблюдаван на светлините на фарове, в стресова ситуация е допълнителна
предпоставка да се възприемат погрешно местоположението на автомобилите и
разстоянието между тях. По делото стана ясно, че страничните огледала не дават
реална представа за разстоянието до задно движещите се обекти. Наблюдаването на
обект, от който е разпознаваема единствено излъчваната светлина, при намалената
нощна видимост и на огледалото, което изменя представата за разстояния, е
благоприятно условие за възприемане на невярна информация. Ето защо съдът
счита, че свид. П.И. добросъвестно е заявил, че не си спомня и не може да определи
точно местоположението на автомобила на подс. С., разстоянието до неговия
автомобил и скоростта на движение. На това се дължат и различните данни, които
той съобщава при всеки нов разпит. Противоречивите и объркани показания на
свид. П.И. не могат да бъдат и достоверен източник за обосноваване на изводите
на експертите.
Подс. С.С. е другото лице, което дава данни от лични възприятия в
своите обяснения. Пред настоящия състав казва: "В момента, в който кривна
предната кола, не мога да се ангажирам с метри да кажа. Моята кола спрямо
другата кола, може би точно зад нея да съм бил, като габарити, като
разположение... моите фарове не осветяваха лявата част на пътя, осветяваха
дясната част, в която карам... карах си точно зад предния автомобил. Точно зад
него се движа, искам да кажа". Тези данни кореспондират с показанията на
свид. И., дадени пред двата съдебни състава на ГОС. Подсъдимият твърди също, че е забелязал
пешеходеца на пътя едва след като колата на И. е "кривнала" надясно.
В обясненията си по НОХД № 34/2018 г. подс. С. също твърди, че е забелязал М. П.
на пътя, едва след както първата кола го е заобиколила с рязка маневра. По
време на този разпит подс. С. не е бил запитан къде се е намирал неговия автомобил,
спрямо този на И.. По време на разпита на л. 15 от ДП С.С. също твърди, че е
видял П. едва след маневрата на И.. И при този разпит С. не е бил запитан къде
се е намирал неговия автомобил, спрямо този на И.. И при двата предходни
разпита подсъдимият счита, че автомобилът на П.И. е заобиколил П. с маневра
наляво, а не надясно. Непротиворечиви във всички разпити са твърденията му, че
се е опитал да направи спасителна маневра завивайки наляво, но пострадалият поел
в същата посока и така се е осъществил удара.
Доказателства, които да опровергават твърденията на подс. С., че е
карал в една полоса /коридор/ след автомобила на П.И., по делото няма.
Единствено в показанията на свид. И., дадени по време на ДП се съдържа
твърдение, че "според него", задният автомобилът се движел "в
неговата пътна лента, но по към средата". И. считал така, защото се движел
"по вдясно". Впоследствие, пред два съдебни състава И. отрича да се е
движил "по вдясно", а напротив - казва, че е бил в лявата част на
мислената лентата за движение. Обяснява и защо е управлявал така - тъй като се
стремял да кара по-далеч от банкета. Лентата за движение е само мислена поради
липсата на маркировка, която да я обозначава. В края на изявленията си свид. П.И.
казва, че не е сигурен за обстоятелствата относно положението на автомобилите,
тяхната скорост и разстоянията. Сигурен е обаче, че не е видял осветеност от
светлините на задния автомобил, когато се е разминал с пешеходеца. При това
положение, защитната версия на подсъдимия за движение на двата автомобила
"в коридор" не може да се приеме за опровергана. Самите вещи лица
заявиха, че при такова движение, в една полоса, С.С. няма как да е бил в
състояние да забележи пешеходеца преди маневрата на И., с която последният го е
заобиколил, отклонявайки се вдясно.
Освен свидетелските показания, вещите лица Х. и И. казват, че вземат
като база за своите изводи "разположението на падане на тялото" на М.
П.. Положението на тялото на П. след удара не е фиксирано в протокола за оглед
и фотоалбума към него, тъй като пострадалият е бил жив и е транспортиран по
спешност от екипа на ЦСМП. Данните се черпят отново от свидетелските показания.
На л. 16 от ДП свид. П.И. казва: "Видях пешеходеца, че лежеше на пътното
платно зад автомобила "М", в близост до задната дясна част на
същия". На л. 20 от ДП същият свидетел казва: "Човекът лежеше на
около 10 метра зад колата, като се намираше леко встрани пак в дясната част на
автомобила". На л. 47 и 48 от НОХД № 34/2018 г. свид. И. казва: "Човекът
беше зад автомобила на подсъдимия, мисля, че беше паднал в дясното платно, в
моето платно". Това твърдение е съвсем различно от заявеното по време на
ДП. На л. 78 от НОХД № 98/2018 г. свид. И. казва: "Видях пешеходеца, след
както спрях и се върнах назад. Той беше на средата на пътното платно, на малко
по в мое ляво. Като пътувам от С., горе долу на средата на платното, където би
била осовата линия беше пешеходецът. Не беше до автомобила М. на подсъдимия,
беше в близост, зад автомобила М. беше пешеходеца, по в дясната страна на
другия автомобил, на средата на платното, изостанал зад колата на 10 - 15
метра". На въпрос на вещото лице Я.К. какво е било положението на тялото,
свид. И. отговаря: "По гръб, главата и краката, както е моята посока на
движение, краката сочеха наляво, мисля, че беше така. Краката на пострадалия
бяха напречно на пътя, малко странично доколкото се сещам. След това видях, че
имаше кръв. Първоначално не съм забелязал кръв, след това я видях кръвта".
Видно е, че и за това обстоятелство показанията на свид. И. са твърде
разнопосочни.
Данни за положението на тялото на пострадалия има и в показанията на
свидетеля Х.Т. и Л.С.. На л. 80 от НОХД № 98/2018 г. свид. Т. казва:
"Падналото тяло, което видях - главата сочеше към дясното платно, в
близост до осовата линия. Тялото на М. остава назад спрямо автомобила на С.,
главата му сочеше към дясното платно, в близост до осовата линия, разстояние не
мога да кажа". Тук разбира се отново следва да се има предвид, че реално
съществуваща осова линия няма и свидетелят говори за мислена такава. В
обясненията си пред съда подсъдимият твърди, че падналото тяло е било на 5 - 8
метра зад неговия автомобил. Други данни за местоположението на тялото след
удара по делото няма. Съдът счита, че от тези противоречиви свидетелски
показания не може с точност да се установи къде се е намирало тялото на М. П.
след удара или поне да се установи в такава ясна степен, че да послужи като
база за експертни изводи и изчисления. В едни изявления четем, че тялото е
попадало в дясната лента за движение, а в други, че е било в лявата лента за
движение или на несъществуващата осова линия. Има свидетелски твърдения, че П. е
бил зад автомобила на С. и други, че е бил вдясно от него. Свид. И. казва, че
краката на П. били напречно на пътя, в същото време и "странично", а
свид. Т. твърди, че главата му сечела към дясното платно, в близост до осовата
линия. При тези объркани и противоречиви свидетелски показания, несериозно е да
приемем, че експертизата може да почива на тях, и да се правят изчисления за
местоположение на превозните средства, скорост и разстояния. Освен горното, в
показанията на свидетелите И., Т. и С. се съдържат данни, че след удара М. П. е
бил в съзнание и дори се е опитвал да става. Свидетелката С. го е спряла, тъй
като е счела, че така е по-безопасно за него. В този случай обаче не може да
има гаранция, че положението на тялото е било едно и също през цялото време и
присъстващите са го възприели коректно и по един и същ начин. Не могат да
служат като ориентир и петната от кръв, фиксирани в протокола за оглед и
фотоалбума, тъй като не е ясно в кой момент след инцидента са се появили. Пред
настоящият състав свид. И. казва, че когато е отишъл при пострадалия, петна от
кръв не е забелязал. След това видял такива. Свидетелите Т. и С. са пристигнали
в един по-късен момент. Както вече споменахме, М. П. е бил в съзнание и в
състояние да движи тялото си. Не може да има сигурност в кой момент са оставени
петната на асфалта и дали това на е станало при, преди или след изместване на
тялото след удара. Ако приемем, че петната кръв са оставени от главата на П.
вследствие на открита черепно - мозъчна травма, положението на торса и краката
не може да бъде установено категорично поради противоречивите свидетелски
показания в тази насока. Разликата между това, дали подс. С. е управлявал вляво
от автомобила на И. и е имал видимост пред него или се е движил точно зад този
автомобил и не е имал видимост, е в рамките на няколко сантиметра. Не може от
противоречивите и неточни данни за местоположението на тялото на пострадалия да
се направи такъв генерален и обоснован извод за това обстоятелство.
Останалите данни, на които се базират вещите лица -
мястото на установяване на автомобилите след произшествието и отложената следа,
могат да дадат информация за евентуалната, приблизителната скорост на автомобилите и евентуалното
разстояние помежду им, но не и за разположението им един спрямо друг преди
удара, в частност за онези няколко сантиметра вляво, които биха осигурили
видимост на С. пред автомобила на И..
Към всичко това следва да съобразим, че пострадалият П. не
се е движил праволинейно по пътното плато, а е извършвал зигзагообразни
движения, тичайки в посока, обратна на двата автомобила /с отклонение от 2
метра според твърденията на свид. И./. Свидетелят П.И. не може да каже дали при
разминаването с П., тази "амплитуда" в движението на зиг-заг е била с
отклонение вляво или с отклонение вдясно. Твърденията му за това обстоятелство
също са противоречиви при всеки нов разпит. Ясно е единствено, че когато се е
разминал с автомобила на И., пострадалият П. е тръгнал да бяга вляво на
движението на автомобилите /негово дясно/. Подсъдимият С. е предприел
спасителна маневра наляво, която е съвпаднала с посоката на движение на П. и
така е последвал удара. Не е ясно обаче при това движение на зиг - заг, къде
точно се е намирал П. спрямо мислената осова линия и спрямо двата автомобила,
когато свид. П.И. е завил надясно, за да го заобиколи. Не може да се установи
дали е бил пред централната част на превозното средство или се е намирал към
лявата част на това превозно средство или е бил извън габаритите на автомобила.
Положението на пешеходеца спрямо автомобила на свид. И. е свързано с
възможностите на подс. С. да го възприеме. Това обстоятелство разбира се би
имало значение, само ако по делото беше доказано, че С.С. е карал с изместване
вляво спрямо автомобила на И.. Тогава би могло да се разсъждава къде точно се е
намирал П. и бил ли е видим в обсега на левия фар на подс. С.. Както вече
споменахме, защитната теза на подсъдимия, че е карал в една полоса /коридор/
зад предно движещото се превозно средство не беше опровергана от представителя
на държавното обвинение. При движение на автомобилите в една полоса, вещите
лица изразиха становище, че С. не би могъл да възприема случващото се пред
превозното средство на И.. Като най-вероятно разстояние между двата автомобила
по време движение вещите лица възприемат 30 - 40 метра. За това правят извод,
както от свидетелските показания, така и от разположението на автомобилите след
ПТП, които не са преместени до извършването на огледа. Отново от заключенията
на вещите лица И. и Х. става ясно, че опасната зона при най-вероятната скорост
от 50 - 60 км./ч. е от 43,3 до 55,4 м., като се отчита и движението на
пешеходеца. Видно е, че при възприемане за първи път на пешеходеца след
маневрата на свид. И., подс. С.С. не е имал възможност да спре и да предотврати
удара. В тази неопровергана от обвинението хипотеза, пострадалият П. се е
намирал в опасната зона. Подс. С. е направил всичко възможно за избягване на
ПТП, като едновременно със спирането е предприел и спасителна маневра вляво.
Пешеходецът П. обаче също е предприел движение наляво и така е настъпило
произшествието. Подс. С. не е имал техническа възможност да продължи движението
си наляво, тъй като е бил спрян от намиращите се от лявата част на пътя храсти.
Това се потвърждава от щетите в лявата част на лекия автомобил М., с рег. ***,
фиксирани в протокола за оглед и фотоалбума. Механизъм на възникване на ПТП,
различен от този, описан от подсъдимия, по делото не се доказва.
Поради изложеното, съдът приема за верни заключенията на
вещите лица И. и Х. досежно извършените изчисления и измервания, тъй като те
почиват на обективните данни от протокола за оглед. Извършени са на база
най-вероятната скорост движение на автомобилите и разстоянието между тях. Съдът
не приема за обективно твърдението на вещите лица, че подс. С.С. е управлявал
своя автомобил с изместване вляво спрямо автомобила на И. и така е виждал пред
него, тъй като това становище не почива на никакви доказателства и представлява
само една непотвърдена вероятност. Безспорно доказано е само виновното
поведение на самия пешеходец, който нощем, в пияно състояние, с тъмни дрехи е
тичал зигзагообразно по пътното платно в посока срещу движещите се автомобили,
без за това да има логична причина.
Настоящият състав на ОС Габрово намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи категоричен извод за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК от страна на подс. С.С.. Съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Присъдата не може да
почива на предположения. В производството по НОХД № 98/2018 г. по описа на ГОС
не се доказа по несъмнен начин, че на 19.09.2016 г.
около 20,25 часа на път GAB 1165 км 5
+ 200 м в землището на село Д., Севлиевска община, при управление на МПС - лек
автомобил марка М., с рег. № ***С.С. е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, при възможността да види своевременно
пострадалия на платното, и след сигнал за опасност от маневрата за заобикаляне
на движещия се отпред автомобил, не предприел съобразяване на скоростта,
намаляването й или спиране с цел да предотврати удара, и по непредпазливост да
е причинил смъртта на М. Х. ***.
На основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда
по така повдигнатото му обвинение.
Направените по делото разноски остават за сметка на държавата, на основание
чл. 190, ал. 1 от НПК.
В този смисъл е произнесената присъда.
Председател
: