Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, 18.06.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в публично заседание, проведено на двадесет и шести март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ
:СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ: МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 413/2021
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със
съдебно решение от 20.10.2020г., постановено по гр. д. № 28518/2019г. по описа на СРС, съдът е „И.С.“ ООД с ЕИК ******, седалище и адрес
на управление *** да заплати на В.В.П. с ЕГН ********** *** Смирненски, бл. ******по
предявените искове с правно основание чл.
200 КТ сумата от 35 748 лв., представляваща
обезщетение за търпени неимуществени вреди от трудова злополука, призната с
Разпореждане № 23035/05.02.2019г. на ТП на НОИ - София- град, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането - 22.01.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата от 1 296 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди от настъпване на
трудовата злополука, изразяващи се в направени разходи за закупуване на
медицинско изделие на 14.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на разхода - 14.03.2019г. до окончателното плащане, като е
отхвърлил исковете за неимуществени вреди над уважения размер до предявения от
50 000 лв., частично предявен от сумата от 80 000 лв. и за имуществени вреди
над уважения размер до предявения от 1 440 лв. Съобразно с изхода на правния
спор е разпределил разноските между страните.
„И.С.“ ООД е подало въззивна жалба срещу посоченото съдебно решение, в частта,
с която съдът го е осъдил да заплати на В.В.П. сумата над 10 000 лв. до присъдените 35 748
лв. обезщетение за причинени от трудовата злополука неимуществени вреди, като
твърди неправилност на изводите на първоинстанционния
съд за процента на съпричиняване, както и за размера
на обезщетението съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД.
В срок по делото е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от В.В.П., с който
се твърди, че съдът правилно е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди, предвид което се иска съдебното решение да бъде потвърдено
в обжалваната част като правилно и законосъобразно, а жалбата оставена без
уважение.
В законоустановения срок
по делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от В.В.П., с която се обжалва съдебното решение, в частта, с
която съдът е отхвърлил предявения частичен иск с правно основание чл. 200 КТ
за сумата над 35748 лв. до 49 748 лв., както и в частта, с която е
отхвърлен предявения иск за имуществени вреди за сумата над 1296 лв. до пълния
предявен размер от 1440 лв.
Тритото лице помагач на ответника - З.У.Ж. АД не
представя становище.
Съдебното решение не е обжалвано в частта, с която
съдът е осъдил ответника „И.С.“ ООД да заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди за сумата до 10 000 лв., както и в частта, с която
съдът е отхвърлил частичния иск за причинени неимуществени вреди за сумата над
49 748 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и в частта,
с която е присъдено обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1296
лв., поради което в тези части съдебното решение е влязло в сила.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата
е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част, а по отношение на нейната правилност съдът намира следното:
Между
страните няма спор, а се установява и от представените писмени доказателства, че
В.В.П.
е работил по трудово правоотношение при „И.С.“
ООД на длъжност „Работник строителство“ по силата на Трудов договор № 270/14.01.2019г.,
като местоработата му е била определена на „Строителни обекти на фирмата“.
Страните
не спорят за това, че на 22.01.2019 г. около 09:00 ч. на обект „Вътрешно
преустройство от страна на Изпълнителя на ниво - 2, находящ
се на кота - 7,20 от Многофункционален търговски, развлекателен
и офис комплекс „Хермес Парк - София“ В.П.,
изпълнявайки в работно време длъжностните си задължения, в конкретния случай
участвал в демонтаж на стъклена витрина с лапи, при което при свалянето на последното
стъкло, същото се счупило и при падането го ударило по главата. Не се спори, че
в резултат от удара на работника са причинени травматични увреждания. Безспорно е установено по делото, че
посоченото събитие е признато за трудова злополука с Разпореждане №
23035/05.02.2019 г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ - София-град.
От
представеното по делото експертно решение № 547/25.02.2020г. на ищеца е
призната 50 % трайно намалена работоспособност, със срок една година -
до 01.02.2021г. за заболяване- състояние след тежка открита черепно-мозъчна
травма. Травматични фрактура в дясно париетално с последваща пластика на краниалния
дефект. Мозъчна контузия. Дискоординационен синдром.
Видно пак от ЕР, временната неработоспособност е продължила до 25.02.2020г.,
като след злополуката е направена операция, както и последваща
пластика на дефект с титаниева мрежа. Провежда
лечение с три препарата - депакин, тебокан и пирацетам. През
м.11.2019г. паднал и скъсал кръстни връзки на дясно коляно. Персистира
световъртеж и главоболие.
От
представените преписи от книгите за инструктаж се установява, че на работника е
проведен задължителния периодичен и ежедневен инструктаж за спазване
здравословните и безопасни условия на труд на 22.01.2019г., за което се е
подписал.
По
делото са представени Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието, както
и Декларация от ищеца от 14.01.2019г., че е запознат с Правилника и правилата
за безопасност на труда.
От
приетата в първоинстанционното производство
съдебномедицинска експертиза е установено, че вследствие от описаната трудова
злополука на В.П. са причинени следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма, състояща се от
следните елементи: Тежка по степен на тежест контузия на мозъка; Счупване
на дясна теменна кост на черепа с фрагменти, проникващи на около 13,4 мм /импресионно/ в черепната кухина - останки от плат, множество
стъклени фрагменти и такива от чуждо тяло с висока плътност /костни фрагменти/
и размери 12/13 мм, малък травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален/ в зоната на счупването; травматичен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки; пневмоцефалия /навлизане
на въздух в черепната кухина/;разкъсно-контузна рана
в дясна челно-теменна област на главата с наличие на костен фрагмент, навлизащ
в черепната кухина.
Получената
открита, проникваща черепно-мозъчна травма в своята съвкупност е реализирала
медико-биологичния критерий разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Наличието на въздух в черепната кухина е проникващо нараняване. По спешност
под обща анастезия е извършена операция - краниотопия, премахнати са чуждите тела — плат и стъклени
парчета, евакуиран е травматичния кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и са
премахнати свободните костни фрагменти от дясната теменна кост. Херметизирана е
разкъсаната твърда мозъчна обвивка. След операцията е останал костен дефект в
зоната на счупването - липса на кост. Ищецът е търпял болки и страдания
непосредствено след удара по главата, в дните след оперативните интервенции,
при свалянето на дренажите. Имал е болеви усещания и
по време на превръзките и свалянето на конците от оперативните рани. Най -
изявена общо- мозъчната симптоматика при мозъчна контузия - главоболие, позиви
за повръщане, световъртеж - е била в периода на болничното лечение. След
изписване под въздействие на хигиенно-диетичния режим и предписаните
медикаменти оплакванията намаляват по интензитет и постепенно отзвучават.
Вещото
лице посочва, че чуждите тела са отстранени при операцията и няма данни за
развитието на възпалителен процес в мозъка. Освен това няма описани промени в
мозъчния паренхим, като в оперативния протокол не са
описани контузионни изменения в десния теменен дял на
мозъка. Дава заключение, че при ищеца не са настъпили следоперативни
усложнения, наложили втората операция, а тъй като при първата са премахнати
свободните костни фрагменти е останал дефект - липса на кост на мястото на
удара, като при втората операция след 50 дни костния дефект е затворен с титаниева мрежа, закрепена към околната кост с титаниеви винтчета. За нея ищецът платил 1 440 лв., което е
било абсолютно необходимо за лечението му и което не се покрива от НЗОК.
Вещото
лице сочи, че черепно-мозъчната травма при ищеца е протекла без изява на огнищна неврологична симптоматика, не е имал двигателен
дефицит, поради което не се е нуждаел от чужда помощ в дейностите в
ежедневието. Възстановителния период е година до година и половина.
Проследяването с електроенцефалограми в продължение на няколко години е желателно,
поради опасност от поява на епилептиформени
припадъци. Към момента на експертизата и личния преглед на ищеца - година и два
месеца след травмата, той е в добро общо състояние, в ясно съзнание, адекватен,
всестранно ориентиран има нестабилност единствено при пробата на Ромберг - проба за статична атаксия.
От извършеното на ищеца високоспециализирано технологично изследване -
компютърна томография няма описание на контузионни
промени в мозъчната тъкан, които да водят до промени във висшите корови функции, т.е. в интелекта му.
По
допуснатата допълнителна СМЕ вещото лице дава заключение, че с голяма вероятност,
при поставена каска на главата ищецът не би получил описаната проникваща към
черепната кухина черепно-мозъчна травма. Най-вероятно черепно- мозъчната травма
би била по степен по-лека от описаната.
От
показанията на разпитания пред първоинстанционния съд
свидетел М.А.П.- живуща на семейни начала с ищеца, се установява, че в деня на
злополуката той й се обадил, че е в Окръжна болница. Когато отишла, тя го
заварила да седи с гъба на главата, напоена с кръв. Лекарката, която го
оперирала казала, че положението е сериозно. Операцията продължила 2-3 часа.
След операцията бил няколко дни замаян. Изписали го след около една седмица,
като започнали силни болки в областта на главата. Пиел болкоуспокояващи. Минали
болките в главата, но започнал световъртеж. Започнал и да забравя. Както
говорел и млъквал, като не можел да си спомни какво е започнал да казва. Виел
му се свят при ставане. Обличал се и се къпел сам, но свидетелката му носела
ядене, давала му лекарства, наблюдавала го в банята и тоалетната да не падне. Имал
блуждаещ поглед. Изпаднал в депресия и невроложката,
която го наблюдавала, му изписала лекарства. Свидетелката казва, че ищецът й
казал, че по време на злополуката е бил без каска, защото не е имал такава, а
със шапка. Казва и че ищецът има нарушения в концентрацията, мисловната
дейност, смяна на настроенията, безсъние. Отскоро започнал да се оплаква пак от
главоболие. Не работи предишната работа, тъй като го е страх да се качва по
скелета, въжета и т.н. веднъж, когато се прибирал, стъпил накриво защото му се
завило свят и скъсал сухожилие на коляното.
Св.
В.Й.П. - баща на ищеца казва, че след като го изписали от болницата, синът му
лежал в къщи. Когато говорел спирал, тъй като си забравял мисълта. Не можел да
ходи, да пази равновесие. Боляла го главата. Все още се оплаквал от главоболие.
Св.
Д.Н.О.- технически ръководител на обекта, на който се случила злополуката
казва, че на посочената дата в 8.00 часа започнали работа. Той провел
инструктаж на петимата работници на обекта, между които и ищеца. Инструктажът
включвал условията за безопасност - да носят предпазни средства - каска,
жилетка и обувки. След това свидетелят разпределил работниците за съответната
работа. Всички имали каски. Каските стояли при свидетеля, на определено място в
самия обект. Петимата работници си взели каските и отишли там, където са разпределени.
Ищецът бил с каска, когато тръгнал на обекта. Свидетелят бил на 4 метра
височина, на една вишка, като с друг работник хванали
с лапи стъкло, което трябвало да спуснат. То се пръснало и тогава свидетелят
погледнал надолу и видял, че В. се държи за главата. Закарал го в болницата.
Свидетелят твърди, че другите работници били с каски. Тъй като той работел
нависоко, пропуснал да види, че В. си е свалил каската и е сложил шапка. Видял
това едва след като стъклото се счупило. Той отговарял за спазване правилата за
безопасна работа на обекта.
Св.
М.С.М.- работник на обекта в същия ден, казва, че той бил с техническия
ръководител на вишката и когато сваляли стъкло, то се
пръснало, а парче от него ударило ищеца по главата. Ищецът имал предоставена
каска, когато тръгнали да демонтират прозорците бил с такава, но свидетелят не
видял кога я е свалил. Работели от седмица-две с ищеца, като последният и друг
път си свалял каската. И свидетелят си свалял каската, тъй като не му била
удобна. Когато техническия ги видел им се карал.
Установява
се от представена от Дирекция „Инспекция по труда“ – София справка - писмо вх.
№ 5018872/04.02.2020г„ че във връзка с трудовата злополука, при която е
пострадал В.П., на основание чл. 404, ал.1, т.1 КТ от контролните органи са
дадени на работодателя задължителни за изпълнение предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка от
22.03.2019г. за извършено нарушение на чл. 24, ал.1 от Наредба № 2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи. Въз основа на съставен акт
е издадено НП № 22- 005640/17.04.2019г.
От
Дирекция „Инспекция по труда“ - София са представени и копия на дадени от ищеца
писмени сведения във връзка със злополуката. Видно от такива на л. 91 от делото,
ищецът е заявил следното „По принцип имахме предпазни средства обаче в бързината
бях забравил да си сложа каската.“.
Видно
от фактура № **********/14.03.2019г. и фискален бон, ищецът е заплатил в полза
на УМБАЛ „ Св. Анна“ - София АД сумата от 1 440 лв. за медицинско изделие.
Видно
от Писмо-справка от третото лице-помагач „З.У.Ж.“, на ищеца В.П., в качеството
му на застраховано лице по Договор № 580000725118 за застраховка за риска
„Трудова злополука“ е изплатено обезщетение за временна неработоспособност в
размер на 252 лв.
Пред
въззивната инстанция страните спорят за размера на
определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и съответно за
определения от първоинстанционния съд размер на съпричиняване.
При
преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност настоящата
съдебна инстанция намира, че справедливия размер на обезщетението за
причинените на ищеца неимуществени вреди е в общ размер на 50 000 лв. Съображенията
за това са следните:
При
процесната трудова злополука ищецът е получил тежка
черепно мозъчна травма, която е довела до значителни болки и страдания, в това
число и емоционални такива, като същите са продължили и при и след извършването
на двете операции и през продължителния възстановителен период от над една
година. Травмата е довела до социално дистанциране на пострадалия и личностни
промени, невъзможност за осъществяване на трудова дейност за продължителен
период от време, трудности при осъществяване на социални контакти порази
преживения стрес, който е довел до липса на концентрация, забравяне на мисълта,
трудно водене на разговор. Освен това пострадалият има честа смяна на
настроението, изпитва страх от високи места, поради което не може да работи на
предишната си работа. В продължителния период на възстановяване, както и към
момента пострадалият изпитва затруднения да пази равновесие, което неминуемо го
лишава от нормално и спокойно движение и изпълнение на трудови и социални
дейности. По делото има дори данни за падане на пострадалия във
възстановителния период, довело до травмиране на крайник. Имал е проблеми със
съня, променил е начина си на живот особено в рамките на продължителния
оздравителен процес. Следва да се отчете и факта, че има опасност в бъдеще в
резултат от претърпяната травма да развие епилептиформени
припадъци, което неминуемо би довело до отрицателно въздействие върху начина му
на живот, самочувствието и психическото му здраве. В същото време съдът отчита
и че към настоящия момент ищецът е със възстановено общо физическо и психическо
здраве, като се изключи проблемът с равновесието, не е получил усложнения
непосредствено от проведените операции, не е бил прикован на легло във
възстановителния период, като не е имал нужда от постоянна чужда помощ за
извършване на ежедневни дейности и тоалет.
При
определяне на общия размер на обезщетението съдът следва да разгледа и
направеното от работодателя възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на работника. От събраните по делото
доказателства се установи, че в деня на настъпване на трудовата злополука на
работника е направен инструктаж за безопасните условия на труд, била му е
предоставена каска, с която да работи, но въпреки това той не я е използвал и
към момента на падане на стъклото е бил без нея. С оглед факта, че работникът е
знаел за опасностите, които представлява неизползването на специалното
оборудване за защита, като същевременно обективно е възприемал, че стъклата се
свалят от голяма височина, което създава значителна опасност за живота и
здравето на лицата, намиращи се под него и въпреки това лекомислено не е
защитил главата си, разполагайки с предпазно средство за това, съдът намира, че
е налице хипотезата на чл. 201, ал.2 КТ, при която работникът е допринесъл за
настъпването на вредите със собственото си поведение при условията на груба
небрежност. В тази връзка съдът отчита и че съобразно приетото по делото
заключение на СМЕ, непоставянето на предпазната каска е в пряка връзка с тежестта
на настъпилата травма, като същевременно не е налице основание да се смята, че
такава изобщо не би настъпила ако каската бе поставена. Съответно, за разлика
от първоинстанционния съд, настоящият съд приема, че
размера на съпричиняване следва да се определи на
20%. При определянето му и настоящият съд взима предвид факта, че работникът не
е имал голям опит при осъществяването на
съответната работа, което вероятно се е отразило на правилната му преценка за
съществуващата опасност при осъществяването й, както и факта, че по делото е
установено, че техническия ръководител не е упражнил контрол за спазването на
мерките за безопасна работа, въпреки че е знаел, че има новоназначен служител, което
изисква завишено внимание.
С
оглед изложеното общия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се определи на 40 000 лв. предвид приетия размер на съпричиняване
от 20%, като от тази сума следва се приспадне и сумата, която е изплатил
застрахователя в размер на 252 лв. или работодателят общо дължи обезщетение за
причинени при процесната трудова злополука
неимуществени вреди в размер на 39 748 лв.
Първоинстанционният
съд е приел, че размерът на обезщетението за причинени имуществени вреди е в
размер на 1296 лв. като в тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло
в сила. От въззивният съд се иска да се отмени
решението в частта, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди за сумата над
1296 лв. до пълния предявен размер от 1440 лв.( за 144 лв.). С оглед приетия
размер на съпричиняване от въззивния
съд обаче общо обезщетението за причинени имуществени вреди следва да е в
размер на 1152 лв., поради което не е налице основание жалбата да бъде уважена
за горницата над сумата от 1296 лв.(за която съдебното решение е влязло в сила)
до пълния предявен размер от 1440 лв. или за 144 лв.
При
така изложеното от настоящия съд първоинстанционното
съдебно решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявения частичен
иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл. 200 КТ за сумата над 35 748 лв. до 39 748 лв. ( за сумата от 4000 лв.) и
ответникът да бъде осъден за доплати за обезщетение още 4000 лв. като в
останалата част за сумата над 39 748 г. до 49 748 лв.( 10 000 лв.)
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Решението
следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени
вреди за сумата над 1296 лв. до пълния предявен размер от 1440 лв., както и в
частта, с която съдът е осъдил работодателя да заплати на работника обезщетение
за причинени неимуществени вреди за сумата над 10 000 лв.( влязла в сила)
до 35 748 лв., ведно с присъдената законна лихва.
По
разноските:
В
хода на въззивното производство В.В.П. е бил
представляван от адвокат, който е осъществил безплатна правна защита на
основание чл. 38 ЗА, предвид което последният има право на адвокатско
възнаграждение. Съобразно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минималният дължим размер на адвокатското
възнаграждение с оглед предявения с въззивната жалба
материален интерес от 14 144 лв. е в размер на 955 лв. С оглед правилото
на чл. 78, ал.1 ГПК пропорционално на уважената част от жалбата на адвоката
следва да се присъди възнаграждение в размер на 270 лв. без ДДС за въззивното производство.
Въззивната жалба на „И.С.“ ООД е срещу съдебното решение в частта, с която е уважен
предявения частичен иск по чл. 200 КТ за сумата над 10 000 лв. до
35 748 лв. и е отхвърлена изцяло, поради което на този въззивник
не се следват разноски за въззивното производство.
„И.С.“ ООД следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на СГС сумата от 283 лв. държавна такса за въззивното
производство.
Разноските в първоинстанционното
производство следва да се разпределят по следния начин:
В рамките на първоинстанционното
производство ищецът е бил представляван от адвокат при условията на чл. 38 ЗА,
предвид което адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съобразно чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният дължим размер на адвокатското възнаграждение с оглед предявения
материален интерес е в размер на 2 073,20 лв. Съобразно правилото на чл. 78,
ал.1 ГПК на адвоката на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 1654,20 лв.
Ответникът е реализирал разноски в първоинстанционното производство в размер на 150 лв. за
експертиза и 2 000 лв. адвокатско възнаграждение или общо сумата от 2150
лв. Съобразно отхвърлената част от иска по правилото на чб.
78, ал.3 ГПК на ответника се следват разноски в размер на 435 лв.
Ответникът следва да заплати по сметка на СГС и
сумата от 2 057,60 лв. държавна такса за първоинстанционното
производство и 239,37 лв. разноски за експертиза.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от 20.10.2020 г., постановено по
гр.д. № 28518/2019 г. по описа на СРС в частта, с която съдът е отхвърлил
предявения от В.В.П. с ЕГН ********** срещу „И. С.“ ООД, ЕИК ****** частичен иск с правно основание
чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
трудова злополука, настъпила на 22.01.2019 г. за сумата над 35 748 лв. до
39 748 лв.( за 4 000 лв.), ведно със законната лихва, считано от
22.01.2019 г. до окончателното изплащане и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „И.С.“ ООД, ЕИК ****** да заплати на В.В.П. с ЕГН ********** и сумата от 4000 лв. в допълнение към
присъденото със съдебно решение от 20.10.2020 г., постановено по гр.д. №
28 518/2019 г. по описа на СРС обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 35 748 лв. ( или общо от двете инстанции 39 748 лв), настъпили вследствие трудова злополука, осъществена на
22.01.2019 г., призната с Разпореждане № 23035/05.02.2019 г. на ТП на НОИ-
София- град, ведно със законната лихва върху главницата от 4 000 лв.,
считано от 22.01.2019 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 20.10.2020 г., постановено по
гр.д. № 28 518/2019 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е присъдил
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от трудова злополука,
осъществена на 22.01.2019 г. за сумата над 10 000 лв. до 35 748 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 22.01.2019 г. до окончателното изплащане,
както и в частта, с която е отхвърлил предявения от В.П. с ЕГН ********** срещу „И.С.“ ООД, ЕИК ****** частичен иск с
правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие трудова злополука, настъпила на 22.01.2019 г.,
призната с Разпореждане № 23035/05.02.2019 г. на ТП на НОИ- София- град за
сумата над 39 748 лв. до 49 748 лв.( за 10 000 лв.), ведно със
законната лихва върху тази част, считано от 22.01.2019 г. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от В.В.П. с ЕГН ********** срещу „И.С.“ ООД, ЕИК ****** иск с
правно основание чл. 200 КТ за сумата над 1296 лв. до пълния предявен размер от
1440 лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие от същата трудова
злополука, ведно със законната лихва върху отхвърлената горница, считано от 14.03.2019
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „И.С.“ ООД, ЕИК ****** да заплати по сметка на СГС сумата от 283 лв.
държавна такса за въззивното производство, както и
сумите от 2 057,60 лв. държавна такса и 239,37 лв. депозит за експертиза
по сметка на СРС за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК вр. чл. 38 ЗА, „И.С.“
ООД, ЕИК ****** да заплати на адвокат Я.Д. от САК, с адрес: ***, пл. ******,
сграда СБА сумата от 1654,20 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата от 270 лв. за въззивното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, В.В.П. с ЕГН **********
да заплати на „И.С.“ ООД, ЕИК ****** сумата от 435 лв. разноски в първоинстанционното производство.
В останалата част,
с която съдът е осъдил „И.С.“ ООД, ЕИК ******
да заплати на основание чл. 200 КТ на В.П. с ЕГН ********** сумата от 10 000 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди и 1296 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 14.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и в
частта, с която е отхвърлил частичният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 49 748
лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. (за 252 лв.) съдебното решение
не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на ответника – З. „У.Ж.“ АД, ЕИК ******.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.