№ 103
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001000711 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 280 от 15.04.2022 г. по т.д. № 1491/ 2020 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 13 състав, по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК,
предявен от Адвокатско дружество „Д. и Л.“ - гр. София, е прекратено „Б. Грийн Резиденс“
ЕООД - гр. София.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Б. Грийн Резиденс“ ЕООД - гр. София, в
която са изложени подробни съображения в подкрепа на оплакването, че обжалвания акт е
неправилен.
В отговора на въззивната жалба ответникът Адвокатско дружество „Д. и Л.“ - гр. София е
релевирал доводи, обосноваващи нейната неоснователност.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Първоинстанционното производство е било образувано по молба, в която ищецът
Адвокатско дружество „Д. и Л.“ твърдял, че :
1) на основание влязлото в сила решение от 7.08.2009 г. по гр.д. № 48/2007г. на Софийския
градски съд, гражданско отделение, 7 състав, срещу Р. Р. Х. от гр. София е бил издаден на
23.05.2013 г. изпълнителен лист за сумата 5 000 лева, представляваща част от общия размер
1
- 5 737 лева, на неустойката, дължима по чл. 13 от договор от 10.04.2006 г.,ведно със
законната лихва, считано от 5.01.2007 г., до окончателното плащане, както и за сумата
200.91 лева разноски ; 2) на основание влязлото в сила решение от 18.07.2011 г. по гр.д. №
8990/2009 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, 8 състав срещу Р. Р. Х. от
гр. София е бил издаден на 29.05.2013 г. изпълнителен лист за сумата 737 лева,
представляваща част от общия размер - 5 737 лева, на неустойката, дължима по чл. 13 от
договор от 10.04.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2009 г., до
окончателното плащане, както и за сумата 200 лева разноски.
По молбата на взискателя било образувано изпълнително дело № 20207370401033 по описа
на частния съдебен изпълнител Л. Т., с район на действие Окръжен съд - Добрич, по което
бил наложен запор върху всички дружествени дялове, притежавани от длъжника Р. Р. Х. в
„Б. Грийн Резиденс“ ЕООД - гр. София, на което последният бил едноличен собственик на
капитала.
С постановление от 21.06.2021 г. по изпълнително дело № 20207370401033 взискателят бил
овластен на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК да предяви иск за прекратяване на „Б. Грийн
Резиденс“ ЕООД.
В съдебното заседание по настоящето дело, проведено на 2.11.2022г., въззивникът
представил разпореждане от 18.10.2022 г., издадено по изп. дело № 20207370401033, за
приключване на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК на производството по делото поради
събиране на вземането и разноските по изпълнението.
При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция приема от правна страна
следното.
В практиката на касационната инстанция правната характеристика на иска по чл. 517 от
ГПК е дефинирана като регламентирано в процесуалната норма самостоятелно материално
преобразуващо право на кредитора - взискател по образувано изпълнително дело да иска
прекратяването на търговското дружество, в което неговия длъжник е ограничено отговорен
съдружник. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай длъжникът е собственик на
всички дялове в дружеството на ответника, активната процесуална легитимация на ищеца е
предпоставена от единственото условие иска да бъде предявен след вписването на запора
върху дружествените дялове - без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от ТЗ и без
връчването на изявление за прекратяване на дружеството, както и
- 3 -
взискателят да е надлежно овластен от компетентния орган. Към деня на завеждането на
иска тези изисквания са били налице, което е обуславяло процесуалната допустимост на
иска.
2
Прекратяването на изпълнителното производство в хода на висящия процес по иска с
правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК има за последица отпадането на абсолютните
процесуални предпоставки за допустимостта на конститутивния иск - ищецът вече няма
качеството на взискател в изпълнителния процес, а отпада и овластяването му да предяви
иска. Липсата на споменатите предпоставки обуславя недопустимост на образуваното по
иска съдебно производство, респективно недопустимост на постановеното
първоинстанционно решение. (В този смисъл решение № 104 от 10.07.2014 г. по т.д. № 2144/
2013 г. на ВКС, ІІ т.о.)
Следователно решението на първостепенния съд следва да бъде обезсилено, а
производството по делото - прекратено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260 280 от 15.04.2022 г. по т.д. № 1491/ 2020 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 13 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 711/ 2022 г. на Софийския апелативен съд,
търговско отделение, шести състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на
Републиката в седмодневен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3