№ 1885
гр. София, 21.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110202742 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 6279363 издаден от СДВР на К. Г. С., с ЕГН
**********, е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, по съображения за допуснати при
издаването на електронния фиш нарушения на процедурата по чл.186, ал.4 ЗДвП за
предварително уведомяване на собственика на МПС, преди издаване на санкционния акт.
Наред с това се изтъква, че съдържанието на ЕФ не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4
ЗДвП, доколкото не съдържа предвидените там реквизити, не са посочени срокът и реда за
обжалването му, не е отразено приспадането на възможното отклонение при измерване на
скоростта, както и липсва издател, и дата на издаване. В допълнение се оспорва
възможността за издаване на санкционен акт чрез техническо средство и се иска
установяване на компетентността на лицето, издало ЕФ. Най-сетне жалбоподателят
претендира ненадлежно използване на АТСС, като се изтъква, че приложението на мобилни
системи за видеоконтрол е изключено от разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, както и, че са
нарушени правилата на чл.8 Наредба № 8121з-532 . В заключение се излагат съмнения за
корупционни практики при връчване на ЕФ, както и за нарушение на чл.27, ал.1 и чл.12
ЗАНН при определяне размера на санкцията.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща
представител, като по делото са постъпили писмени бележки, в които се поддържа искането
за отмяна. Към съображенията, изложени в жалбата се допълва оплакване за липса на
връчване на собственика на МПС, както и за нарушаване на срока по чл.34 ЗАНН. Оспорват
се документите приложени към административно-наказателната преписка, поради факта, че
не са представени от надлежно овластен представител на наказващия орган.
Претендира се присъждане на разноски.
1
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призовани, не изпращат
представител. По делото са депозирани писмени бележки, в които се излагат общи
съображения за материална и процесуална законосъобразност на атакувания електронен
фиш, като се акцентира върху обществената опасност на нарушенията на ограниченията в
скоростта на движение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят К. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ********,
правоспособен водач на МПС.
На 13.08.2022г. в 16:33 часа в гр.София, по бул. „История славянобългарска“, товарен
автомобил марка „*****“, модел „******“ с регистрационен номер ********, собственост на
"*******" ЕООД, с вписан ползвател жалбоподателя К. С., се движело по булеварда в
посока от ул.“Каменоделска“ към бул.“Рожен“. По същото време на бул. „История
славянобългарска“ в района на № 6, от патрул на ОПП-СДВР бил осъществяван контрол за
спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел CORDON
M2, с номер на устройството MD1197. Системата била въведена в експлоатация от служител
на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 15.00 до 17.00 часа на
13.08.2022г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта.Видно от същият последното е работело в стационарен
режим, с посока на движение "приближаващ".
При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост
на движение от 67 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението от 3 км/ч, при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч, в рамките на населените места, при липса на
допълнително въведени с с нарочен пътен знак В26, ограничения. Скоростта на движение
била установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на фотоснимка,
отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и самото
превозно средство, в частност регистрационния номер на същото.
Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на
жалбоподателя С. в качеството й на вписан ползвател на превозното средство с рег. №
******** бил издаден атакувания Електронен фиш серия К № 6279363.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 6279363,
справка за регистрация и собственост на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на
електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта от 13.08.2022г., Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022г.,
Удостоверение за одобрен тип техническо средство и справка от електронния регистър на
БИМ за вписан тип средство за измерване, Ежедневна форма на отчет, справка от АИС-
АНД, Сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с АТСС, Справка за
нарушител/водач за жалбоподателя К. Г. С., Справка от СО, дирекция „Управление и анализ
на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на
бул.“История Славянобългарска“, с приложена към същата схема, веществени
доказателствени средства –фотоснимка, изготвени с техническо средство, заснемащо датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
дигитална снимка на техническото средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
2
производство и съдебното следствие. Не се споделят доводите на жалбоподателя за
неавтентичност на представените към административно-наказателната преписка документи,
респективно постъпилите въз основа на нарочно искане на съда книжа. Същите са
представени от административна структура в рамките на СДВР, а именно ОПП-СДВР, като
за прилагането им към административно-наказателната преписка не се налага нарочно
оправомощаване. Наред с това върху фотоснимката, изготвена от техническото средство,
надлежно са отразени данните за време и място на заснемане, както и за номера на
техническото средство, предвид, на което не съществува съмнение за мястото времето и
мястото на контрол с АТСС MD1197.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, като разгледана по същество,
се явява неоснователна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.
На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със
съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а
именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота в съдържанието на ЕФ,
като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от
значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни
характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е
установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да
разбере административното обвинение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на
ЕФ, еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение, срещу който
именно факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по делото
доказателства е видно, че отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3 км/ч.
Предвид на това от една страна административното обвинение е недвусмислено и правото
на защита гарантирано, а от друга са спазени правилата за определяне на наказуемата
скорост. Следва да се посочи, че на изготвената от техническото средство снимка,
превозното средство на жалбоподателката е в центъра на кадъра, липсват други такива, с
което не оставя съмнение, че именно същото се е движило с измерената от АТСС скорост.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е
"електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира
автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно
физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за
законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната
система или неговата длъжност, а всички изложени в жалбата възражения в тази връзка, в
частност за нищожност на ЕФ се явяват несъстоятелни. Следва да се изтъкне, че
уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител,
касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на
нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в
отсъствието на нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване
3
на ЕФ не включва участие на нарушителя или контролен орган. (изрично в този смисъл
Решение № 3845 от 10.06.2022г. по адм.д. 2762/2022г., Решение № 3840 от 10.06.2022г. по
адм.д. № 275682022г. по описа на АССГ).
Най-сетне макар да не съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена
в АИС -АНД- 30.08.2022г., а от друга страна при съпоставяне на датите на нарушението-
13.08.2022г., датата на връчване на ЕФ, отразена в АИС-АНД и на депозиране на жалбата, то
въпросът за давността, въобще не се поставя. Що се отнася до срока по чл.34 ЗАНН, то
следва да се посочи, че предвид спецификата на електронния фиш като особен вид
санкционен акт, то разпоредбата не намира приложение по отношение на нарушенията, за
които е допустимо издаването му. По силата на изричната разпоредба на чл. 189, ал. 11
ЗДвП, електронният фиш е приравнен по своите правни последици на наказателно
постановление, което обаче не означава, че към него автоматично се прилагат и
разпоредбите на ЗАНН, свързани с форма, реквизити, срокове за издаване.В този смисъл и
константата практика на касационната инстанция, като например Решение № 3875 от
10.06.2022г. по адм.д. № 1744/2022г., Решение № 3819 от 09.06.2022г. по адм.д.№
1496/2022г., Решение № 6170 от 29.10.2021г. по адм.д. № 5667/2021г., Решение № 7369 от
27.11.2019г. по адм.д.10619/2019г., всички по описа на АССГ, както и много други.
Тук е мястото да се посочи, че макар в ЕФ да не са изрично посочени срока и органа,
пред който може да бъде атакуван същия, в което отношение безспорно съдържанието на
същия подлежи на критика, то факта на настоящото производство, показва, че това не е
довело до ограничаване правото на защита нарушителя и не е препятствало реализирането
на същото.
С оглед на изложеното не могат да бъдат споделени оплакванията за процесуална
незаконосъобразност на атакувания ЕФ, свързани с неговото съдържание.
На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от
приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № ********, е с вписан
ползвател именно жалбоподателя К. С., поради което и при спазване на правилото на чл.189,
ал.5, вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронния фиш е издаде именно срещу нея. Същият е надлежно
връчен на санкционираното лице, респективно не е ограничено правото на защита, нито пък
възможността по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила.
Следва да се посочи, че нито ЗДвП, нито пък ЗАНН предвиждат ведно със санкционния акт
на нарушителя да се връчват каквито и да е други документи в частност снимката от АТСС.
От друга страна, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, то на същият следва да са известни лицата, които са
управлявали МПС на конкретна дата, а от друга страна липсва нормативно изискване
записите изготвяни от АТСС, използвани за контрол на трафика да позволяват лицева
идентификация на водача на ППС. Тук е мястото да се отбележи, че текстът на чл.186, ал.4
ЗДвП, на който се позовава жалбоподателя не намира приложение към конкретния случай,
доколкото същият касае санкционирането по фиш, който е санкционен акт, с който се
наказват нарушенията, които не се оспорват от дееца, а не чрез електронен фиш, за който
важи специалната уредба на чл.189, ал.5 ЗДвП.
На следващо място съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на
жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН
и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална
към момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, предвижда че “при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
4
Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в §6,
т.65 от ДР на ЗДвП, въведена с изменението на ЗДвП от 13.03.2015г. Видно от посоченото в
цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и
мобилно- "прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес”, както и в настоящия случай.
На следващо място мобилна система за видеоконтрол CORDON M2, с инвентарен
номер MD1197, е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол
служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда за използване на автоматизирани
технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на
чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. За същата е представено както Решение за одобряване на средството за
измерване, издадено от държава членка на ЕС(Република Хърватия), така и и справка
удостоверяваща вписването на същото в Българския институт по метрология на основание
чл.34, вр. чл.32, ал.2, т.1 от Закона за измерванията, а така също и Протокол от проверка №
09-СГ-ИСИС/15.03.2022г. удостоверяващ изправността на конкретно използваното
устройство към датата на контрол. Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., АТСС
подлежат на последваща проверка от БИМ или от лица оправомощени от председателя на
ДАМТН, като в настоящия случай доколкото проверката е осъществена от БИМ, то
изследване на оправомощаването въобще не се налага. Видно от посочените документи,
използваната система представлява одобрен тип техническо средство, а на следващо място
видно от протокола, същото е преминало периодична проверка за изправност на 15.03.2022г.
в съответствие с чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., и е технически изправно
и годно точно да отчита скоростта на движение на МПС. С оглед на изложеното съдът не
намира основание за съмнение в установените при използването му обстоятелства.
При осъществения на 13.08.2022г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел
CORDON M2, с инвентарен номер MD1197, контрол върху скоростта на движение на
превозните средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол
на правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от
приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, съставен по образец към чл.10, ал.1 Наредбата, на 13.08.2022г. за времето от
15.00 до 17.00 часа контрол върху скоростта на движение на пътните превозни средства е
осъществяван чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим, като след като
бъде приведено в действие, същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на
това, от една страна е спазена предварително определената процедура, установена в
цитирания подзаконов нормативен акт, като следва да се изтъкне, че посочената наредба
детайлно регламентира реда за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а от
друга използваното техническо средство, при установяване на нарушението функционира
без намеса на контролен орган т.е. същото отговаря на изискванията към техническите
средства по чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП(редакция към датата на деянието), съгласно даденото от
върховната съдебна инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014г. на ВАС,
критерии. Видно от отбелязването в протокола за използване на АТСС, то е работило в
стационарен режим, посока на задействане- "приближаващи". На следващо място в
протокола надлежно е описано мястото на контрол, като видно от приложената схема на
организацията на движение в посочената отсечка на бул.“История Славянобългарска“
липсва пътен знак В26, с който да е въведено нарочно ограничение на скоростта, предвид, на
което важи общото правило, а именно 50 км/чза населените места ограничение в
максималната скорост на движение на моторните превозни средства.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
5
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък нарушения на
процедурата по установяване на нарушението с АТСС.
В хода на административно-наказателното производство на жалбоподателя К. С. е
било повдигнато обвинение за осъществено от нейна страна административно нарушение,
като съгласно атакувания електронен фиш е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
тъй като моторно превозно средство – лек автомобил марка „*****“, с рег. № ******** се е
движило със скорост над максимално разрешената от 50км/ч. Техническото средство за
контрол на правилата за движение по пътищата CORDON M2 е отчело скорост на движение
от 67 км/ч след приспадане на допустимото отклонение. Следователно, автомобилът на
жалбоподателя се е движил със скорост, превишаваща максимално допустимата за
съответния пътен участък с 17 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината умисъл, тъй
като водачът е съзнавал общественоопасния характер на деянието - управление на МПС със
скорост над максимално допустимата, съобразно въведеното ограничение предвиждал е
общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването им, доколкото съзнателно
е пренебрегнал наличието на ограничение на скоростта за движение и е шофирал с
избраната от него скорост.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно и
правилно е ангажирана за повторно извършено нарушение на чл.21 ЗДвП, а именно
нарушаване на ограниченията за максимално допустима скорост на движение на МПС.
Санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвижда налагане на наказание
глоба в размер на 100 лева за превишаване на максимално допустимата скорост в населено
място, когато превишаването е от 11 до 20 км/ч. Санкцията е абсолютно определена, поради
което не съществува възможност размерът й да бъде изменен от съда, с оглед, на което не се
нуждае от допълнително обсъждане.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е
нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство,
въззиваемата страна- СДВР е била представлявана от надлежно упълномощен за това
юрисконсулт, като са депозирани писмени бележки. Съдът намери, че справедливият размер
на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебно заседание. Същото следва да бъде присъдено в полза
на СДВР
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6279363 издаден от СДВР на К. Г. С., с
ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. Г. С., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80/осемдесет/
лева, съдебни разноски.
6
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7