Р Е Ш Е Н И Е
№ 832
гр. Пловдив, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Иван Илевски, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 651 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А.В.А., ЕГН ********** *** чрез
пълномощник адв. М.Р. срещу Решение № 9 от 06.02.2023 г., постановено по АНД № 663/2022
г. по описа на Районен съд – Карлово (КРС), II наказателен състав, с което е потвърден Eлектронен фиш (ЕФ) серия К № 6265036, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който
на А. на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Със същото решение А. е осъден да заплати
на ОД на МВР – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд, е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и моли същото да бъде отменено, като
вместо това се отмени изцяло ЕФ. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Пловдив
чрез процесуален представител юриск. П. в нарочно писмено становище оспорва
жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно
и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на производството пред КРС е бил EФ Серия К № 6265036 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС № 120сс63) на 03.08.2022
г. в 09,31 часа в Община Карлово, село Кърнаре, ул. „Първа“ срещу № 12 с посока
на движение от запад към изток. При максимална разрешена скорост за движение в
населено място 50 км/ч с отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч
в полза на водача, в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в
сила на ЕФ Серия К № 4863911, А., в качеството му на собственик, на когото е
регистрирано МПС – лек автомобил „Пежо 307 СВ“ с рег. № ********, е бил
санкциониран на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП,
като му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за
това, че управлява МПС със скорост от 76 км/ч при максимално разрешена скорост
от 50 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административното наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение КРС е приел, че при
издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно е установено извършеното от лицето нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Констатирано е, че в ЕФ е посочено, а и от доказателствата по делото
се установява, че А. вече е бил наказван за нарушение на скоростта по чл. 21,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 50 лева с ЕФ Серия К № 4863911, който
е влязъл в законна сила на 28.04.2022 г., поради което е прието, че с оспорения
ЕФ правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП,
относима за случаите на повторни нарушения. Като правилно е приет и
определеният размер на санкцията, а именно в двоен размер на тази по чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП – 200 лева. Прието е обаче, че в ЕФ не е отразена връзката
между двете разпоредби, както и че от описанието на нарушението, в което ясно
се посочва, че е извършено в населено място при действащо общо ограничение на
скоростта 50 км/ч и от изрично посоченото превишение от 26 км/ч, за което се
наказва, несъмнено административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е обвързана с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Така постановеното решение е неправилно.
Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е
ангажирана на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба,
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца. Посочената норма е бланкетна, а в оспорения
ЕФ липсва каквато и да било привръзка на тази разпоредба със съответната норма,
която запълва бланкета. Районният съд не е отчел това обстоятелство като
незаконосъобразност на ЕФ, а го е потвърдил.
Настоящият съдебен състав намира, че дадената в случая правна квалификация
на нарушението от страна на административнонаказващия орган е непълна и
неконкретна до степен, че липсва такава. Доколкото санкционната норма на чл.
182 от ЗДвП в разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и санкция,
сиреч, сочи на конкретно поведение на водачите при определени условия, то така,
както е посочена в ЕФ, правната квалификация на нарушението е непълна и неясна
като изобщо в ЕФ не е посочено коя от различните хипотези на чл. 182, ал. 1, 2
или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание
за повторност на това именно нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която
разпоредба пък препраща към предходните алинеи и не може да се разглежда
самостоятелно, защото определянето на административното наказание за повторност,
е обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното нарушение.
Въпреки че КРС в решението си е посочил пълната правна квалификация на
извършеното нарушение, това е в противоречие с правото на защита на
санкционираното лице, доколкото за същото не е било ясно изначално въз основа
на коя именно разпоредба бива санкциониран с ЕФ. Следва да бъде отбелязано, че
в случая се установява не хипотеза на неправилно посочена квалификация, а липса
на посочена в ЕФ такава, която вече да подлежи на проверка от съда.
Поради това, съдът намира, че липсата на посочване в ЕФ на приложимата
правна норма е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото, както вече
се посочи, същото се отразява върху адекватното упражняване правото на защита
на санкционирания субект, което се изразява и във възможността му да оспори
правилността на правната квалификация пред районния съд. Това от своя страна е
самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, независимо от факта на установеното
нарушение. Изложеното до тук, не е съобразено от КРС при постановяване на
обжалваното в настоящото производство решение, поради което процесният съдебен
акт се явява незаконосъобразен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има
за последица и отмяната на ЕФ.
С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на
присъдените разноски. На касатора се дължат направените такива, които се
констатираха общо в размер на 700 лева – договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред КРС и ПАС. Като
неоснователно съдът намира възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото същото е съобразено с правилата на чл. 18,
ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 9/06.02.2023 г., постановено по АНД № 663/2022 г. по описа на
Районен съд – Карлово, II наказателен състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Eлектронен фиш Серия К № 6265036, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А.В.А.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7 да заплати
на А.В.А., ЕГН ********** *** сумата от 700 (седемстотин) лева разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.