№ 20
гр. Русе, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Татяна Т. И.а
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. И.а Гражданско дело №
20224520103441 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ.
Ищцата И. К. Я., действаща като майка и законен представител на малолетното дете
К. А. Я., твърди, че на 30.06.2019 г. лекият автомобил „Пежо Партнер", с рег.№ Р9433РС, в
който пътувала К.Б., бил спрян за проверка по бул.„Л.", гр.Русе. На предната дясна седалка
седял дядото на К. - К. Г., а на задните седалки седели Д. Г. - баба на К. и двете малолетни
деца К.Б. Я. и Д.К. Я.. К.Б. седяла на задната лява седалка. В момента, в който ищцата
минавала покрай сградата на Сектор „Пътна полиция", автомобилът бил спрян за проверка.
И. Я. паркирала МПС-то в дясната пътна лента на платното за движение, на няколко метра
след полицейския автомобил, на посоченото от служителите на КАТ място. Докато тяхното
МПС било в пълен покой за проверка и оформяне на документи, друго MПC-„Форд Фокус",
с рег.№ Р5717ВН, ударило задната част на техния автомобил, който от силния удар се
отместил няколко метра напред. В горната си част автомобилът се разцепил на две, бил
силно деформиран и вратите не се отваряли. От силния удар К.Б. си ударила главата първо в
предната седалка, а след това в страничното ляво стъкло. Когато я извадили от автомобила,
тя не била на себе си. Изпаднала в шок. Дълго време не можела да се успокои. Оплаквала се
и от главоболие, от болки в стомаха и ухото. Имала охлузване в областта на челото и
слепоочието от лявата страна, както и много други натъртвания и контузии. Вследствие на
ПТП-то К. Я. претърпяла множество физически и психически травми. Започнала да я боли
много силно главата. Острото главоболие продължило дълго време. Проявили се силни
болки в стомаха и ухото. При удара К. изпаднала в шок, започнала да вика и плаче
неутешимо. Пребледняла цялата и треперела. Повтаряла „бабо боли ме главата, искам да
сляза". От силния удар не се отваряли вратите на автомобила. Това допълнително
стресирало К.. Когато излязла от лекия автомобил плачела много и майка й не можела да я
успокои. Не можела да говори ясно и отчетливо поради преживения стрес. Подкосявали й се
краката и щяла да припадне. Служители от съседната бензиностанция й донесли вода, за да
се свести. След инцидента К. започнала да спи неспокойно, будела се често, сънувала
кошмари и се напикавала през нощта. На 04.07.2019 г. след проведено психологично
консултиране при психолог се установило, че момичето е преживяло остра реакция на страх
и силен емоционален стрес по време на ПТП-то. След преживяното започнало да проявява
1
симптоми на посттравматичен стрес. От наблюдението, проведената беседа и приложените
методики се установило, че на К. й е много трудно да разкаже случилото се. Детето
изпитвало силен страх, което било показател за преживян прекомерен стрес. След ПТП-то К.
коренно се променила. Станала агресивна, не търпяла никакви критики, не можела да
общува спокойно с околните. Направили курс при психолог за около две седмици, но без
особен резултат. Тя започнала да проявява свръхвълнение, нервност, параноя и cтpax от
всяко едно нещо, което предстои да бъде направено. Постоянно очаквала да се случи нещо
лошо. Проявявала признаци на тревожно-депресивно разстройство. Започнала да прави и
физически тикове с очите, с тялото, да издава странни звуци. Постепенно това състояние се
задълбочавало. Започнала да припада за кратко време. Когато започвала да прави тези
неконтролируеми движения, губела съзнание за 4-5 секунди, след което отново се съвземала.
Проявявала тези стереотипни движения с ръцете и главата в будно състояние и при
заспиване. Неконтролируемите движения станаха много остри и това наложило майката да
потърси лекарска помощ. След извършен преглед на 13.05.2020 г., на К. била поставена
диагнозата „разстройства със стереотипни движения“ и препоръчано да се направи
Електроенцефалография - ЕЕГ. Лекарят обяснил, че К. отключила тези стереотипни
движения вследствие на претърпения удар и стрес при ПТП-то. Пo лекарско предписание
започнала да приема cилни лекарства, антиконвулсивна терапия с Конвулекс. Въпреки това
малките припадъци и тиковете продължавали. На 06.10.2020 г. й била направена отново
Електроенцефалография, в амбулаторния лист от която било посочено: ЕЕГ от алфа тип.
Леки иритационни прояви от остри вълни темпорално двустранно. Припадъците и тиковите
движения продължавали. К. продължавала да бъде емоционално лабилна, напрегната,
изпитвала неоснователен страх. От направената й на 18.10.2021 г. ЕЕГ били установени
леки неспецифични иритативни промени. На 12.01.2022 г. детето отново било на преглед.
Според Етапната епикриза се наблюдавала генерализирана хиперрефлексия с разширени
рефлексни зони. Назначена й била същата терапия с Конвулекс хроно. Към момента К.
продължавала да прави неконтролирани движения, т.н. тикове, но по-слабо изразени и по-
рядко. Лечението й по диагнозата „разстройства със стереотипни движения" продължавало
и към настоящия момент. По време на инцидента и в дните след това тя преживяла ocтpa
реакция на стрес. Това състояние след известен период от време преминало в състояние,
което можело да се определи като близко до тревожно-депресивно разстройство. Тя
продължавала да бъде по-лабилна емоционално и страхово напрегната. Все още изпитвала и
необоснован страх, проявявала симптоми на параноя. К. продължавала да изпитва страх и
силно безпокойство да пътува с лек автомобил. Всеки път преди пътуване с лек автомобил
питала дали ще се блъснат отново.
Автомобилът, марка „Пежо Партнер“, с рег.№ Р9433РС, бил собственост на К. И. Г..
За ПТП-то бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали, № 1732177/30.06.2019
г., според който вина за ПТП-то имал водачът на л.а.„Форд Фокус", с рег.№ Р5717ВН,
управляван от П. А. П.. На същия бил съставен и АУАН № 060546/30.06.2019 г., въз основа
на който било издадено и Наказателно постановление № 19-1085-002337/03.09.2019 г. от
Началник група към ОДМВР - Русе.
Автомобилът „Форд Фокус", с рег.№ Р5717ВН имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност" със ЗД „БУЛ ИНС" АД от 15.08.2018 г.
Ищцата твърди също, че преживените от дъщеря й болки и страдания били в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП-то и следва да бъдат обезщетени от застрахователя по
застраховка „ГО" на виновния водач. На 20.01.2022 г. ищцата отправила застрахователя
писмена застрахователна претенция с посочване на пълни и точни данни за банковата
сметка. Заведена била щета № **********. С писмо изх.№ 698/07.02.2022 г. ЗД „Бул Инс"
АД отказало изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не били ангажирани
доказателства, че са причинени увреждания следствие ПТП, както и твърдените увреждания
да се намират в причинна връзка и да са следствие от ПТП.
Предвид гореизложеното, моли да бъде постановено решение, с което ЗД „БУЛ ИНС"
АД да бъде осъдено да заплати на К. А. Я., чрез нейната майка и законен представител И. К.
2
Я., сумата 15 000 лева, частично предявена от 25 000 лева - обезщетение по чл.432 от КЗ за
причинени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане при ПТП
на 30.06.2019 г. от П. А. П. при управление на л.а.„Форд Фокус", с рег.№ Р5717ВН, ведно
със законната лихва, считано от 20.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
направените деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответникът ЗД „БУЛ ИНС" АД, гр.София, оспорва
претенцията на ищците по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че
представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина
на настъпване на ПТП. Единственото такова доказателство бил констативният протокол за
ПТП, който не се ползвал с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и
причини за ПТП", доколкото нямало данни длъжностното лице да е възприело лично
настъпването на инцидента. Без да е установен механизмът на ПТП не можело да бъде
направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено
противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2
33Д. Оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от
неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС.
Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не е била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Ако и
доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на
МПС, твърди, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от самия пострадал,
който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента.
Детето К. не било поставено в детско столче, в противоречние с императивните изисквания
на ЗДвП. Доколкото пострадалото лице е малолетно, съпричиняващото поведение следвало
да бъде квалифицирано под формата на неупражнен надзор от страна на родителите му - по
арг. от чл.125, ал.3 СК. Оспорва твърдените от ищците увреждания да се намират в
причинна връзка и да са следствие от процесното ПТП. Представеният от ищцата
констативен протокол за ПТП установявал, че произшествието е съпроводено само с
материални щети. Първият амбулаторен лист бил от 13.05.2020 г., т.е. почти година по-
късно. Счита, че няма данни и доказателства ищците да са претърпели твърдените
увреждания и оспорва всички твърдения на пострадалите в тази насока. Оспорва наличие на
причинна връзка между процесния инцидент и развитите в течение на времето увреждания,
посочени от ищцата. Оспорва евентуално получените вследствие на ПТП увреждания да са
довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че заявените от пострадалата
увреждания, болки и страдания вследствие на тях, се дължат единствено на предходни
заболявания и на хронично-дегенеративните изменения, от които страда детето. Оспорва
оздравителният процес да е бил продължителен, тъй като данни такъв да е протичал като
цяло липсват. В случай, че се установи по-голяма продължителност на оздравителния
процес твърди, че това е следствие поведението и неспазване на лекарските предписания от
страна и на двете ищци, на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, както
и от хронично-дегенеративни изменения, от които същите страдат и които нямат връзка с
ПТП. Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания на ищците. В случай, че
такива се установят, счита, че те не се характеризират с особен интензитет и че са резултат
от лабилна психика и обремененост, съпътстваща детето преди инцидента, както и по време
на възстановителния период.
След преценка на ангажираните в хода производството доказателства,
съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено от фактическа страна, следното:
На 30.06.2019 г., около 18.00 часа, в гр.Русе, бул.“Л.“ до № 133 в посока ул.“Иван
Ведър“, водачът П. А. П. на лек автомобил „Форд Фокус“, с ДК № Р 5717 ВН, не
контролирал непрекъснато управляваното МПС, като отклонил вниманието си и блъснал
спрелия за проверка л.а.“Пежо“ с рег.№ Р 9433 РС, като причинил ПТП с имуществени
вреди. За инцидента са съставени Протокол за ПТП № 1732177 от същата дата, АУАН № 19-
1085-002337/30.06.2019 г. и Наказателно постановление № 19-1085-002337/03.09.2019 г., с
3
което на виновния водач П. П. е наложено административно наказание за нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно приложената към исковата молба справка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, управляваното от виновния водач МПС с ДК № Р 5717 ВН е
имало такава застраховка в ЗД „Бул Инс“ АД за периода 18.08.2018 г. – 17.08.2019 г.
От разпита на свидетелите К. Г. и Д. Г. – дядо и баба на малолетното дете К.Б. по
майчина линия се установяват изложените в исковата молба обстоятелства, а именно: На
30.06.2019 г. семейството се прибирало от село с автомобила на свидетеля, марка „Пежо
Партнер“, с рег.№ Р9433РС, управляван от ищцата И. Я.. На предната седалка в дясно
пътувал баща й, а отзад майка й с двете деца. К.Б. седяла зад шофьорската седалка. Малко
след КАТ автомобилът бил спрян за проверка, тъй като фаровете му не светели и ищцата
паркирала до бензиностанция „Петрол“. Извадила необходимите документи и се отправила
към полицейските служители. Свид.Г. се сетил, че фаровете на колата са автоматични и
също се отправил към полицаите да им обясни. В това време паркираният им автомобил бил
блъснат от друг отзад толкова силно, че го изместил около 7-8 метра напред, а багажникът
му бил почти опрян в задната седалка. От втория автомобил излизал черен пушек. По време
на проверката свид.Г. си разкопчала предпазния колан, но същата не си спомня дали К.Б. е
била все още с колан или не. Докато течала проверката, около 20 минути момичето се било
отпуснало и било опряло главата си към стъклото. Свидетелят и дъщеря му не успели да
отворят плъзгащата се врата на автомобила, а през това време децата били в шок, пищели и
плачели. Наложило се да ги извадят от предните две врати. К. излязла от колата с писъци,
била изплашена, а по лявото й слепоочие имало зачервяване /охлузване/. На тротоара
краката на К. се подкосили, служители от бензиностацията им донесли бутилки с вода и се
опитвали да помогнат на децата, защото К. била в истерия. Освен зачервяването й на лявото
слепоочие, визуално детето изглеждало добре. След като се прибрали в къщи К. била много
неспокойна, оплаквала се от главоболие, плачела в съня си и се стряскала. На третия ден
започнали нощни напикавания, което притеснило близките и 4 дни след инцидента майката
завела дъщеря си на психолог. Последният обяснил, че случващото се с детето е заради
стреса и шока от преживяното, но с времето това щяло да отмине. Вместо това, с
изминаването на месеците състоянието на момичето се влошавало, главоболието й
продължавало, нощно време бълнувала и скимтяла като кученце, напикаванията
продължавали, ставала все по-неспокойна, на моменти както стояла й прималявало, имало
тикове и започвало да обръща очи като епилептични припадъци. К. се страхувала да се
качва в колата, както и да върви пеш до училище, защото ще я блъснат. През м.май 2020 г.
И. Я. завела за първи път дъщеря си на невролог, назначили й ЕЕГ на главата и установили,
че състоянието й е резултат от получения силен шок от преживяното. Изписано й било
лечение с „Конвулекс“ и на четири месеца се водело на прегледи за проследяване на
състоянието й. Понастоящем имало подобрение, но детето продължава да пие лекарствата,
изнервя се от най-малкото, плаче, търси нещо да скъса или да хвърля и тогава се отключват
миганията и тиковете. Такива се появяват и ако нещо в училище не е наред. Напикаванията
намалели до 1-2 пъти месечно и макар К. вече да е по-спокойна, психиката й била все още
доста лабилна и не била детето отпреди катастрофата. И двамата свидетели са категорични,
че нито преди, нито след ПТП-то от 30.06.2019 г. момичето е претърпявало друг инцидент,
било е здраво и спокойно дете и не е имало тикове.
По делото е прието заключението на автотехническа експертиза, според което в
момента на удара върху тялото на пострадалата действат големи инерционни сили напред,
тъй като ударът е със скорост около 50 км/ч. Детето се удря в предната седалка и лявата
средна колона на автомобила. Основната техническа причина за настъпване на пътното
произшествие е поведението на водача на л.а.“Форд Фокус“, който е загубил контрол над
управлението на автомобила, отклонил се е от посоката си на движение и блъснал челно в
задната му част л.а.“Пежо Партнер“. Употребата на колани при ПТП намалява риска от
4
травми, но не винаги гарантира абсолютната безопасност на пътниците. Това зависи от
скоростта на автомобилите при удара, посоката на инерционните сили и настъпилата
деформация по купето на автомобилите.
По делото е приета и комплексна съдебномедицинска-съдебнопсихологична
експертиза. Според експертите – специалисти по съдебна медицина, неврология и клинична
психология, по делото няма медицинска документация, от която по обективен начин да се
установи дали при процесното ПТП К.Б. е получила травматични увреждания. Единствено в
свидетелските показания е посочено, че детето е имало зачервяване или охлузване в ляво
челно-слепоочно и ако те бъдат приети, може да се приеме медико-биологичния признак –
болка и страдание. Съобразно извършените след това неврологични прегледи и ЕЕГ, К.Б.
страда от Епилепсия – комплексни парциални пристъпи, протичащи с краткотрайна загуба
на съзнание и се манифестират с гримаси, втренчване на погледа, издаване на звучи и др.
Преживеният силен емоционален стрес сам по себе си не би могъл да доведе до поява на
заболяването, но може да бъде отключващ фактор за неговата проява при предразположени
индивиди. От данните по делото експертите не могат да направят категоричен извод, че
епилептичните пристъпи са в пряка връзка с претърпяното ПТП, на ако се установи такава
връзка, може да се приеме, че се касае за постоянно разстройство на здравето, не опасно за
живота. Епилепсията е хронично заболяване, изискващо продължително медиК.тозно
лечение с цел овладяване на пристъпите. При благоприятно протичане и стриктен контрол
от невролог е възможно излекуване и спиране на пристъпите. От самата травма на главата
първоначално е налице болка в областта на ударените места, която постепенно отшумява в
рамките на няколко денонощия. Възможно е да е налице и главоболие, което има
индивидуален характер и обичайно отшумява за няколко седмици. Към настоящия момент
К.Б. Я. е в добро общо здравословно състояние. Установяват се данни за абнормна мозъчна
активност, без отклонения в неврологичния статус. Към момента и непосредствено след
случилото се за К. Я. се откриват данни за симптоматика, кореспондираща с остра стресова
реакция. Понастоящем не е констатирана болестна симптоматика, касаеща психично
разстройство и емоционалното състояние на момичето е стабилно. В електронния архив на
УМБАЛ „Канев“ АД и в представената мед.документация няма данни К. Я. да е страдала
или да страда от заболявания, нямащи връзка с процесния инцидент.
На 20.01.2022 г. ЗД „Бул Инс“ АД е получава искане от ищцата И. Я. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, което, видно от писмо, изх.№ 698/07.02.2022 г., е
оставено без уважение поради липса на доказателства, че са причинени увреждания
следствие на ПТП.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Нормата на чл.432, ал.1, във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, урежда възможността
увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да претендира обезщетение пряко
от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване изискванията на
чл.380 КЗ.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие (чл.429, ал.1, т.1 ЗК).
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен
между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и наличието на кумулативните
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността
на прекия причинител спрямо увредения. Отговорността на застрахователя е обусловена от
5
отговорността на застрахования деликвент - застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
В настоящия случай не е спорно, че лекият автомобил „Форд Фокус“, с ДК № Р 5717
ВН, е имал валиден и действащ към момента на произшествието договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със ЗД „Бул Инс“ АД, със срок на действие
18.08.2018 г. – 17.08.2019 г. Ангажирани са писмени доказателства, с които се установява, че
ищцата е спазила изискванията на чл.380 КЗ, като отправила към ответника писмена
застрахователна претенция, предоставяйки пълни и точни данни за банковата сметка, по
която ЗД „Бул Инс“ АД да извърши плащанията. От заключението на приетата по делото
автотехническа експертиза, както и от Протокола за ПТП № 1732177/30.06.2019 г. и
издадения въз основа на него АУАН № 19-1085-002337/30.06.2019 г. е видно, че причина за
настъпване на процесното произшествие е поведението на водача на л.а.„Форд Фокус“ с ДК
№ Р 5717 ВН, който, в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, загубил контрол над управлението
на автомобила, отклонил се от посоката си на движение и блъснал челно задната част на
автомобила, управляван от ищцата. Налице е и влязло в сила Наказателно постановление, с
което за горното нарушение на ЗДвП на виновния водач П. П. е наложено административно
наказание.
Релевираните в хода на производството доказателства дават основание на съда да
приеме, че претенцията на ищцата се явява частично основателна. Действително в протокола
за ПТП от 30.06.2019 г. са описани само материалните щети по двата автомобила.
Съвкупният анализ на приетите писмени и гласни доказателства, както и комплексната
съдебномедицинска експертиза установяват и наличието на неимуществени вреди, които са
в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от малолетното дете К.Б. Я. пътно
произшествие. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на дядото и бабата на
детето, съобразявайки разпоредбата на чл.172 ГПК, предвид възможната им
заинтересованост от изхода на делото, тъй като същите имат непосредствени впечатления от
физическото и психическото състояние на внучката си в момента на произшествието /като
участници в него/, веднага след него и през цялото време до сега. Безспорно се установява,
че детето не е имало никакви заболявания нито преди, нито след инцидента, не е
преживявало страхови или стресови ситуации, било е спокойно и жизнерадостно. От силния
удар на автомобила, в който се е возило, момичето изпада в шок, изплашва се много,
започва да пищи, да плаче, изпада в стрес и от невъзможността да отворят страничната
плъзгаща се врата на автомобила, за да ги изкарат от там с братчето и баба й, а навън й
прималяло. Едва по-късно, когато семейството се прибира в къщи, детето се оплакало и от
главоболие. Дълго време К. е неспокойна, нощно време има кошмари, пиши или скимти на
сън, а няколко дни след това започват да се появяват и нощните напикавания. Детето се
страхува да се вози в автомобил, както и да върви пеш до училище, за да не я блъснат
отново. Четири дни след инцидента е заведено на психолог, който успокоява майката, че
реакциите на К. са резултат от преживения прекомерен стрес, но с времето ще отшумят.
Вместо това, с изминаване на месеците К. става все по-нервна, изпитва желание да хвърля и
чупи, появяват се тикове в очите и неконтролируеми движения на тялото. Момичето издава
странни звучи и започва да губи съзнание за около 4-5 секунди. След безрезултатни
посещения на психолог и психиатър, виждайки, че с времето състоянието на дъщеря й не се
подобрява, а напротив – все повече са влошава, майката търси помощ и от детски невролог.
6
Именно поради така стеклите се обстоятелства пострадалата е диагностицирана с диагноза
„Разстройства със стереотипни движения; Малки припадъци, неуточнени“, 11 месеца след
инцидента. Според тримата експерти, в момента на ПТП на К.Б. са причинени болка и
страдание, а впоследствие развива и епилепсия – комплексни парциални пристъпи, като
преживеният силен стрес би могъл да бъде отключващ фактор за проява на заболяването. В
случая съдът приема, че ангажираните доказателства по спора, макар и по косвен път,
установяват наличието на пряка връзка между претърпяното на 30.06.2019 г. и
епилептичните припадъци на малолетното дете, т.е. по медико-биологичен признак му е
причинено постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота.
Изложеното дава основание на съда да приеме за безспорно доказано наличието на
неимуществени вреди, резултат от виновното поведение на водача на МПС, застраховано в
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, изразяващи
се в претърпени болки и страдания и впоследствие развито хронично заболяване –
епилепсия-комплексни парциални пристъпи.
Съобразявайки изложеното, необходимото продължително медиК.тозно лечение за
овладяване на пристъпите, възможността при благоприятно протичане и стриктен контрол
от невролог да настъпи излекуване, сегашното стабилно емоционално състояние на детето и
съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, по справедливост, съдът определя дължимият размер
на обезщетението на 20 000 лева, предявен частично до 15 000 лв., над която сума до
претендираните 25 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователно е възражението на ответника, че в случая е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на родителя на пострадалата, тъй като майката не
упражнила надзор - не е поставила малолетното си дете в детско столче /не е използвала
обезопасителна система за МПС/. Раздел ХХV от ЗДвП регламентира използването на
обезопасителни колани и системи за обезопасяване на деца, когато МПС е в движение, но не
и когато то е паркирано. Освен това, от данните по делото е видно, че К.Б. към датата на
пътния инцидент е била на 7 години и 10 месеца, с ръст под 150 см. Според приетите две
експертни заключения, триточковите обезопасителни колани са конструирани да
осъществяват предпазните си функции за лица с ръст над 150 см. Те изпълняват
задържащата си функция в значително по-голяма степен при преместване на тялото напред,
отколкото настрани, но не могат да предотвратят съприкосновение на части от тялото с
елементи от интериора на автомобила, които са в непосредствена близост до мястото на
пасажера. Главата и крайниците на обезопасения с колан пасажер имат значително по-
голяма подвижност спрямо торса му. Ударът на К.Б. на главата не е могъл да бъде
предотвратен при поставен обезопасителен колан, а системите за обезопасяване на деца,
които притежават конструктивни особености или детайли, намаляващи или напълно
предотвратяващи възможността за странично движение на тялото и главата на детето и
предпазващи го от странични удари в детайли на автомобила, обичайно са предназначени за
по-малки по възраст деца и с по-нисък ръст и тегло от тези на К.Б..
Върху присъдената главница се дължи законната лихва от датата на получаване на
7
писмената застрахователна претенция на ищцата от ответното дружество – 20.01.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Предвид уважаването изцяло на иска в частичния му размер, в тежест на ответника са
направените от ищцата разноски по делото, възлизащи на 600 лева. На основание чл.38, ал.2
от ЗА, ответното застрахователно дружество дължи и адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищцата – адв.С., определено на база първоначалния размер на частичната
претенция и в минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към датата на
депозиране на исковата молба, от 580 лв., както и разноските на съда за заплащане на част
от депозитите на вещите лица в размер на 800 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.”Джеймс Баучер” № 87, представлявано от
изп.директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, да заплати на К. А. Я., с
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И. К. Я., с ЕГН **********, на
основание чл.432 от КЗ, сумата 15 000 лева, частично предявена от дължимите 20 000 лв.,
представляваща застрахователно за причинени неимуществени вреди – болки и страдания,
нанесени при ПТП от 30.06.2019 г. от П. А. П. при управление на л.а.“Форд Фокус“ с рег.№
Р5717ВН, по отношение на което има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва, считано от 20.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
600 лева. деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за пълния му размер над сумата 20 000
лв. до претендираните 25 000 лв., като неоснователен.
Присъдените суми следва да бъдат внесени по банкова сметка в „Уникредит
Булбанк“ АД, с IBAN: BG38UNCR70001523131992, с титуляр Д. И. Г..
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.”Джеймс Баучер” № 87, представлявано от
изп.директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, да заплати на адв.Б. К. С. от
АК-Русе, с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, 580 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.”Джеймс Баучер” № 87, представлявано от
изп.директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, да заплати по сметка на РС-
Русе 800 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8