№ 460
гр. Плевен, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430201422 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №21-0938-001085 от 02.04.2021г. *** на
сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Плевен е наложил на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на ПЛ. Д. Д. от гр.Плевен, бул. ***,
административни наказания глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР са отнети общо 5 контролни точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят ПЛ. Д. Д., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
1
адв. Людм. П., който изразява становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
процесното наказателно постановление. Навежда фактически доводи, че
жалбоподателят Д. не е управлявал автомобила без поставен обезопасителен
колан. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
За въззиваемата страна ОД на МВР - Плевен, не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№1085 от 23.03.2021г за установяване на административно нарушение от
който е видно, че на същата дата около 14:00 часа в гр.Плевен, ул. *** до
номер ** с посока на движение към изхода за гр.Ловеч, жалбоподателят Д. е
управлявал лек автомобил Фолксваген „Пасат“ с рег. № *** и извършва
следното: Не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е
оборудван автомобила.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните
актосъставител М. Г. Г. и свидетел Б. Д. К., чиито показания съдът кредитира
изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. От показанията на актосъставителя Г. и свидетеля К. се
установява, че на 23.03.2021г около 14:00 часа в гр.Плевен, ул. *** до номер
** с посока на движение към изхода за гр.Ловеч, жалбоподателят Д. е
управлявал лек автомобил Фолксваген „Пасат“ с рег. № ***, без поставен
обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила.
Актосъставителят Г. и свидетелят К. са категорични, че от непосредствено
близко разстояние в светлата част на денонощието са възприели
2
жалбоподателят Д. да управлява лек автомобил без поставен обезопасителен
колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. Съдът
кредитира напълно показанията на актосъставителя Г. и свидетеля К., тъй
като показанията им са конкретни, ясни и последователни, изясняват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях
управление на автомобила от жалбоподателя Д. без предпазен колан. Освен
това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат за
наличието на мотив да набедят жалбоподателя Д. в нарушение, което не е
извършил. Още повече, че по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН няма възражение от
страна на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство, срещу
констатацията за управление на автомобила без поставен обезопасителен
колан по време на движение. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Д. не
е доказал, че е управлявал автомобила с поставен обезопасителен колан по
време на движение. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х.С.М.,
според които жалбоподателят Д. е управлявал автомобила с поставен
обезопасителен колан по време на движение, тъй като показанията на
свидетеля не са последователно и логически изложени и се опровергават
напълно от показанията на полицейските служители – актосъставителят Г. и
свидетелят К.. В тази насока е и извършената от съда очна ставка между
свидетелите К. и М.. Освен това свидетелят М. се намира в приятелски
отношения с жалбоподателя Д. и по време на извършената проверка от
органите за контрол и регулиране на движението при изречени реплика от
жалбоподателя към полицейските служители, че със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение няма да бъдат наградени и няма
да израснат в йерархията, свидетелят М. е съобщил на полицейските
служители званието си – *** от запаса, поради което се явява заинтересован
от изхода на делото.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят ПЛ. Д. Д. е извършил нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и
правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на
3
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП водачите на МПС следва да поставят обезопасителен колан по
време на движение. Както бе посочено по-горе по несъмнен начин се
установи, че жалбоподателят Д. е управлявал МПС без поставен
обезопасителен колан по време на движение. В ал.2 на посочената разпоредба
са регламентирани изключения, при които е допустимо да не бъде използван
обезопасителен колан, а именно: 1.бременните жени; 2. лицата, чието
физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;
лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния
апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно
техните нужди и т.н. В настоящия случай жалбоподателят Д. не навежда
доводи за наличие на предвидените в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП
изключения за поставянето на обезопасителен колан.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От
представената към административно наказателната преписка Заповед
№8121з-515/14.05.2018г на *** на вътрешните работи се установява, че
актосъставителят Г., като държавен служител от структурно звено „Пътна
полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен са делегирани правомощия да
издава наказателни постановления.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.53 от
ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0938-001085 от
02.04.2021г. на Началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР –
Плевен, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на ПЛ. Д. Д. от
4
гр.Плевен, бул. ***, административни наказания глоба в размер на 50 лв. и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 5 контролни точки,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5