РЕШЕНИЕ
№…………
Гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание състояло се на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
СЪДИЯ
: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Камелия Славкова, като разгледа докладваното от съдия МАДЖЕВ т. д.
№ 270/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба подадена на 06.02.2020 г. от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище ***, Д.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, и С.Д.П., с ЕГН **********,
с адрес ***.
Предявени за разглеждане при условията на кумулативно обективно и пасивно
субективно съединяване са следните установителни
искове :
1)
Иск с правно основание по чл. 422 ГПК във връзка с чл.
430, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на парично вземане за сумата в
размер от 147 489,18 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за кредит
от 11.05.2017 г. и два броя анекси от 04.07.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.08.2019 г. до окончателното изплащане на главния дълг;
2)
Иск с правно основание по чл. 422 ГПК във връзка с чл.
430, ал. 2 ЗЗД
за установяване съществуването на парично вземане за сумата в размер от 4
864,05 лв. – договорна лихва начислена за периода от 10.11.2018 г. до
17.07.2019 г.;
3)
Иск с правно основание по чл. 422 ГПК във връзка с чл.
92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично вземане за сумата в
размер от 4 126,55 лв. – наказателна лихва за забава /неустойка/ начислена
върху просрочена главница за периода от 10.11.2018 г. до 17.07.2019 г.
4)
Иск с правно основание по чл. 422 ГПК във връзка с чл.
92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично вземане за сумата в
размер от 1 145,64 лв. – наказателна лихва за забава /неустойка/ начислена
върху просрочена главница за периода от 18.07.2019 г. до 27.08.2019 г.;
5)
Иск с правно основание по чл. 422 ГПК във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично вземане за сумата в
размер от 1 401,16 лв. – начислени такси и разноски по чл. 28.1., 28.2. и 28.3,
уговорени съгласно договор за кредит от 11.05.2017 г.
В исковата молба се твърди, че с договор за кредит сключен на 11.05.2017 г., изменен и
допълнен с Анекс № 1 от 04.07.2018 г. и Анекс № 2 от 04.07.2018 г. „Б.Д.“ ЕАД е
отпуснала в полза на ответното дружество - „Е.“ ЕООД оборотен кредит /револвираща кредитна линия/ с погасителен план за
рефинансиране на оборотни кредити към друга банка – „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,
както и за осигуряване на оборотни средства. Като солидарни длъжници
по този договор се обвързали физическите лица – Д.С.П. и С.Д.П.. Общият размер
на предоставения размер на кредита се поддържа да възлиза на сумата от
155 000 лв. Сочи се, че уговореният между страните краен срок за
погасяване на отпуснатия кредит е установен за датата – 11.05.2018 г. Този срок
бил удължен с подписването на Анекс № 1
от 04.07.2018 г., като е определена дата за издължаване на кредита – 10.05.2024
г. Понеже кредитополучателят не е погасявал редовно подлежащите съобразно
погасителния план суми /главници и лихви/ по сключения с банката-ищец договор
за кредит, то същата поддържа, че се е възползвала от договорното си право да
обяви предоставения по договора от 11.05.2017 г. кредит за предсрочно изискуем
и да поиска цялостното му връщане от кредитополучателя, съответно солидарно
задължените физически лица. За това обстоятелство писмено бил уведомен, както
кредитополучателят, така и солидарно отговорните лица. Не последвало обаче
плащане на предсрочно изискуемите по кредита парични суми в т.ч. и на дължимите
лихви и такси. Банката посочва, че
поради неплащане от ответните страни на дължимите по договора парични
задължения е пристъпила към тяхното събиране чрез подаване заявление за
издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 417 ГПК, като такава заповед
е била издадена в рамките на образуваното заповедно производство по гр.д. №
49828/202019 г. по описа на СРС, 79 с-в но тримата длъжника са възразили по
нея, което е наложило ищеца да предприеме настоящата искова защита чрез
предявяване на установителни искове по реда на чл.
422 ГПК за установяване на паричните му притезания по
издадената и оспорена впоследствие заповед за изпълнение. От банката се
претендира и за присъждането на разноски.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК от тримата ответника - „Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище ***, Д.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, и С.Д.П., с
ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния им представител по делото –
адвокат В. е депозиран такъв на 20.05.2024 г. С него предявените искове се
оспорват по тяхното основание и размери. Прави се позоваване за нищожност на
отделни клаузи на договора за кредит и двата анекса към него /по този въпрос е
налице влязло в сила решение от 19.04.2024 г. на СГС постановено по в.гр.д. №
10578/2022 г. ползващо се със СПН/. Извън тези аргументи в отговора се прави
възражение и относно крайния възможен момент за начисляване на договорна лихва
по кредитната сделка, като същия се обвързва с поддържаната от банката в
подаденото заявление по чл. 417 ГПК дата на предсрочна изискуемост на остатъка
по кредита – 18.07.2019 г. Акцентира се, че след тази дата кредиторът не може
да начислява договорна лихва /в този смисъл т. 2 от ТР 3/2017 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. Относно
уговорените в тежест на кредитополучателя такси по договора за кредит разписани
в клаузите на чл. 28.1. т. Б, чл. 28.2. и чл. 28.3. от договор за кредит от
11.05.2017 г. също се сочи нищожност, поради неравноправния им характер /по този
въпрос също е налице влязло в сила решение от 19.04.2024 г. на СГС постановено
по в.гр.д. № 10578/2022 г. ползващо се със СПН/. В отговора се оспорва
наличието на предпоставки за настъпване предсрочна изискуемост на кредита по
сключения договор за кредит от 11.05.2017 г., доколкото кредитополучателя и
двамата солидарни длъжника не са надлежно уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията предмет на този договор. Това е така, защото
писменото уведомление от страна на банката не им е било надлежно връчено.
Обръща се внимание, че уведомлението за предсрочна изискуемост, което банката
изпраща до своя длъжник трябва да съдържа определени реквизити, в т.ч. и данни
за индивидуализацията на вземането, в т.ч. кои вноски по договора, в какъв размер
и на коя падежна дата не са били погасени, както и датата, считано от която
кредиторът смята кредита за предсрочно изискуем. В случаят тези изисквания не
били изпълнени от страна на банката-ищец, защото изготвеното от нея уведомление
не било редовно.
На 23.06.2020 г. банката-ищец е депозирала допълнителна искова молба по
делото, с която се е възползвала от процесуалното си право по чл. 372 ГПК да
допълни и поясни твърденията в първоначалната си такава, респективно е изразила
становище и по доводите и оспорванията развити в
отговора на ответните страни. Освен възпроизвеждане на вече посочените в ИМ
твърдения на банката се посочва, че подписаният договор за кредит е сделка
сключена доброволно между двама търговци и ги обвързва със своите клаузи при
ясно определена лихва. Двамата солидарни длъжника също са се съгласили с всички
клаузи по договора и анексите към него, вкл. и тези уреждащи вида и начина на
определяне на главница, лихви и такси по предоставения кредит. Развити са
съображения за липса на нищожност на договорните клаузи оспорени от ответните
страни поради противоречието им с правилата на ЗЗП /тези доводи са покрити от
СПН формирана по решение от 19.04.2024
г. на СГС постановено по в.гр.д. № 10578/2022 г./.
На 13.07.2020 г. от тримата ответника - „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище ***, Д.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, и С.Д.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез процесуалния им представител по делото – адвокат В. е депозиран
допълнителен отговор. Преимуществена част от доводите в този отговор са
ориентирани към защита на възражението за нищожност на определени клаузи от
договора за кредит и анексите към него, като аргументацията се черпи от липса
на спазване на определени разпоредби от ЗЗП и ЗКИ. На следващо място в отговора
отново е застъпено виждането, че в приложената по делото покана-уведомление
липсва ясно позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, които да дават
право на кредитора да упражни преобразуващо право да обяви предсрочна
изискуемост на кредита, както и предвид липсата на предоставен достатъчен срок
на длъжника за изпълнение преди упражняване правото на кредитора да иска
предсрочно връщане на сумата по отпуснатия кредит, а това означава, че отсъства
редовно и валидно обявяване на същия за предсрочно изискуем. Това, че от
връчването на нотариалната покана, с която вземането по договора за кредит се
обявява за предсрочно изискуемо, до момента на депозирането на ИМ не обуславя
извод, че на длъжника е бил даден срок за доброволно изпълнение. Освен това
единствената упомената в поканата сума е равна на тази по отпуснатия кредит, но
няма яснота какъв е размерът на очакваното за погашение от кредитополучателя
задължение /главница, лихви, такси/ към конкретната дата, така че същия да е
наясно каква сума би следвало да заплати в осигурения му срок за доброволно
изпълнение.
Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца, становището на ответните
страни и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
В случая с нарочно писмени изявление инкорпорирано в молба на тримата
ответника от 29.01.2025 г. те изрично заявяват по делото, че правят признание
на предявените срещу тях искове от „БАНКА ДСК“ АД. Последната запознавайки се с
това процесуално изявление направено в производството, действайки чрез
пълномощника си по делото – юрисконсулт М.с молба от 131.01.2025 г. заявява, че
желае съдебното дирене по делото да бъде прекратено, като се постанови решение
при признание на иска.
С определение от 14.03.2025 г. съдът отчитайки тези изявления на страните в
производството е постановил на основание чл. 237 ГПК прекратяване на съдебното
дирене в производството по делото и е дал ход на устните състезания.
Софийски градски съд намира, че с оглед направеното от ответните страни -„Е.“
ЕООД, ЕИК *********, Д.С.П., с ЕГН ********** и С.Д.П., с ЕГН ********** признание на предявените за разглеждане
искове, искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска и
липсата на отрицателни пречки за постановяване на решение при признание на
иска, посочени в чл. 237, ал. 3 ГПК, че са налице предпоставките по чл. 237,
ал. 1 ГПК за постановяване на решение, с което предявените при условията на
кумулативно и обективно съединяване искове с основание чл. 422 ГПК да бъдат
изцяло уважени, като вземанията заявени с тях се установи, че съществуват и се
дължат от ответните страни на ищеца.
По разноските :
Ищецът своевременно е отправил искане по делото за присъждане на направените
от него разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
благоприятния изход на спора за него, то същия е носител на правото да получи
присъждане на реално сторените разноски за защита на вземанията си, както в
заповедното производство, така и в исковото. По делото са ангажирани
доказателства, че разноските на ищеца за исковото производство, съставляват
такива за заплатена държавна такса в размер на сумата от 3 180,53 лв., както
и за възнаграждение за ползвани услуги
на юрисконсулт в определено на сумата от 150,00 лв., съответно тези
разходвани за заповедното такова, развило се в пределите на ч.гр.д. №
49828/2019 г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, а именно за заплатена държавна такса
в размер на сумата от 3 180,53 лв., както и за възнаграждение за ползвани
услуги на юрисконсулт в определено на
сумата от 50,00 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК тези суми следва да се
присъдят в полза на ищеца, съответно да се възложат за плащане на ответните
страни.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Д.С.П., с ЕГН **********, с адрес *** и С.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, р-н
„Красно село“, кв. ******иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка
с чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване, че „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, Д.С.П., с ЕГН
********** и С.Д.П., с ЕГН ********** дължат
на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********* при условията на солидарна отговорност сумата
в размер от 147
489,18 лв. –представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредит
от 11.05.2017 г. и два броя анекси от 04.07.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.08.2019 г. до окончателното изплащане на главния дълг, за която
сума е издадена заповед от 09.09.2019 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГШК по ч.гр.д. №
49828/2019 г. на СРС, ГО, 79 състав.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Д.С.П., с ЕГН **********, с адрес *** и С.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, р-н
„Красно село“, кв. ******иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка
с чл. 430, ал. 2 ТЗ за установяване, че „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, Д.С.П., с ЕГН
********** и С.Д.П., с ЕГН ********** дължат на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********
при условията на солидарна отговорност сумата в размер от 4 864,05 лв. – договорна
лихва начислена за периода от 10.11.2018 г. до 17.07.2019 г. съгласно договор
за кредит от 11.05.2017 г. и два броя анекси от 04.07.2018 г., за която сума е
издадена заповед от 09.09.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГШК по ч.гр.д. № 49828/2019
г. на СРС, ГО, 79 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Е.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Д.С.П., с ЕГН **********,
с адрес *** и С.Д.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, р-н „Красно село“, кв. ******иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване, че „Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, Д.С.П., с ЕГН ********** и С.Д.П., с ЕГН ********** дължат на „БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК ********* при условията на солидарна отговорност сумата в размер
от 4 126,55 лв. –
наказателна лихва за забава /неустойка/ начислена върху просрочена главница за
периода от 10.11.2018 г. до 17.07.2019 г. съгласно договор за кредит от 11.05.2017 г. и два броя
анекси от 04.07.2018 г., за която сума е издадена заповед от 09.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГШК по ч.гр.д. № 49828/2019 г. на СРС, ГО, 79 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Е.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Д.С.П., с ЕГН **********,
с адрес *** и С.Д.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, р-н „Красно село“, кв. ******иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване, че „Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, Д.С.П., с ЕГН ********** и С.Д.П., с ЕГН ********** дължат на „БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК ********* при условията на солидарна отговорност сумата в размер
от установяване съществуването на
парично вземане за сумата в размер от 1 145,64 лв. – наказателна лихва за
забава /неустойка/ начислена върху просрочена главница за периода от 18.07.2019
г. до 27.08.2019 г. съгласно
договор за кредит от 11.05.2017 г. и два броя анекси от 04.07.2018 г., за която
сума е издадена заповед от 09.09.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГШК по
ч.гр.д. № 49828/2019 г. на СРС, ГО, 79 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Е.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Д.С.П., с ЕГН **********,
с адрес *** и С.Д.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, р-н „Красно село“, кв. ******иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване, че „Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, Д.С.П., с ЕГН ********** и С.Д.П., с ЕГН ********** дължат на „БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК ********* при условията на солидарна отговорност сумата в размер
от установяване съществуването на парично вземане за сумата в размер от 1
401,16 лв. – начислени такси и разноски по чл. 28.1., 28.2. и 28.3, уговорени
съгласно договор за кредит от 11.05.2017 г., за която сума е издадена заповед
от 09.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГШК по ч.гр.д. № 49828/2019 г. на СРС, ГО, 79
състав.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Д.С.П., с ЕГН **********, с адрес *** и С.Д.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, р-н „Красно село“, кв. ******да заплатят в полза
на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да
заплатят в полза на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва : сумата в размер
от 3 330,53 лв.- направени съдебни разноски в рамките на исковото
производство развило се пред Софийски градски съд и сумата в размер от
3 230,53 лв. – направени съдебни разноски в рамките на заповедното
производство провело се по ч.гр.д. № 49828/2019 г. на СРС, ГО, 79 състав.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: