РЕШЕНИЕ
№ 13198
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110118800 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца М. Е. Ф., ЕГН **********, с
адрес: гр. ****** положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 86 ЗЗД, срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор Ивайло Епитропов, иск за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1962/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в, за сумата 323,49 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.01.2021 г. до
08.01.2024 г. върху главница в размер на 985,59 лв., която ответникът е осъден да
заплати на наследодателя на ищеца с влязло в сила Решение № ****** г., постановено
по гр.д. № *******г. по описа на СРС, 29 с-в.
Ищцата М. Й. Д. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че същата е единствен наследник на Н В Ф тъй като останалите наследници са се
отказали от наследството на техния наследодател. Сочи, че с влязло в сила Решение №
*****г., постановено по гр.д. № ***** г. по описа на СРС, 29 с-в ответникът е осъден
да заплати на наследодателя й Николай Вълев Филев сумата от 985,59 лв.,
представляваща недължимо събрана сума. С решението била присъдена законна лихва
върху главницата, но тъй като с исковата молба не било направено такова искане,
решението в частта за законната лихва било поправено по реда на чл. 247 ГПК с
Решение № ******г., като е отменен диспозитивът за законната лихва. Твърди, че
ответникът не е заплатил главницата от 985,59 лв. след влизане в сила на решението,
поради което счита, че същият и дължи обезщетение за забава в размер на 323,49 лв. за
периода от 08.01.2021 г. до 08.01.2024 г. За вземането било образувано ч.гр.д. №
1962/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в, като в срока по чл. 414 ГПК постъпило
възражение от длъжника, поради което и с оглед дадените указания предявява иск за
установяване на вземането си за обезщетение за забава. Претендира разноски.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД в срока по чл.131 ГПК е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска при възражения, че настоящото производство
е образувано с цел генериране на разноски в полза на представляващия адвокат, което
сочи на злоупотреба с права. В този смисъл посочва, че целенасочено искът за
1
главница и искът за обезщетение за забава се завеждат в отделни производства, при
положение, че ищецът е имал възможност да поиска присъждането на законната лихва
като последица от уважаване на главното вземане. Наред с това излага съображения,
че законната лихва като последица от уважаване на иска за главното вземане не може
да бъде предмет на самостоятелен иск, а при условията на евентуалност счита, че
непредявяването й наред с иска за главното вземане, последното е станало
неолихвяемо. Оспорва претенцията при възражения, че е погасил главницата преди
завеждане на настоящото производство, а при условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност. При тези съображения моли за отхвърляне
на предявения иск. Моли разноските да бъдат присъдени в тежест на ищеца при доводи
за злоупотреба с право.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което това обстоятелство е отделено като
безспорно с доклада по делото, че с влязло в сила Решение № 20202440/18.09.2021 г.,
постановено по гр.д. № 71271/2019 г. по описа на СРС, 29 с-в, поправено с Решение №
20094555/19.06.2023 г. ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на
Николай Вълев Филев сумата от 985,59 лв., представляваща недължимо събрана сума.
Горното се установява и от приобщеното към настоящото дело гр.д. № 7127/2019 г. по
описа на СРС, 29 с-в.
От приложеното по ч.гр.д. № ***** г. по описа на СРС, 157 с-в удостоверение за
наследници с изх. № ****** издадено от Столична община – район Възраждане се
установява, че Н В Фе починал на 04.07.2021 г. и е оставил за наследници ищцата М. Е.
Ф. – съпруга, Е Н Ф. – дъщеря и НН Филев – син.
Видно от приложените в заповедното производство удостоверения от СРС
наследниците на НиВ Ф - Е Н Ф. и Н Н Ф са се отказали от наследството, останало
след неговата смърт.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е пълно и главно да
докаже, че ответникът е осъден да заплати на нейният наследодател сумата от 985,59
лв. и изпадането на ответника в забава, както и размерът на претендираното
обезщетение за забава за посочения период.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си, че е погасил
главното задължение преди предявяване на иска.
На първо място съдът следва да обсъди релевираното от ответника възражение
за недопустимост на предявения иск, което съдът намира за неоснователно. На първо
място, настоящото производство е такова по реда чл. 422 ГПК, след подадено
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, като интересът от предявяване на иск за установяване на оспореното вземане е
несъмнен в тази хипотеза. От друга страна правото на кредитора на обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня на забавата при неизпълнение на парично
задължение, е самостоятелно право, което може да бъде предмет на самостоятелна
искова претенция, предявена наред с иска за вземането, в отделен процес, или като
последица от уважаване на иска от датата на предявяване на иска. Единствено в
последния случай претенцията за законна лихва няма самостоятелен характер и се
явява последица от уважаването на иска и при положение, че е поискана, тъй като
съдът не може служебно да се произнесе. В случая в производството, в което е бил
предявен искът за паричното вземане, не е бил предявен иск за обезщетение за забава,
поради което е допустимо в отделен процес и при положение, че главното вземане не е
било изпълнено, кредиторът да предяви иск за обезщетение за забава от
неизпълнението на паричното вземане. В този смисъл са Определение №
305/09.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 5086/2015 г. на ВКС, Решение № 50/12.03.2010г. по т.д. №
2
485/2009 г. на ВКС, II т.о.
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, а именно, че с влязло в сила
Решение № 20202440/18.09.2021 г., постановено по гр.д. № 71271/2019 г. по описа на
СРС, 29 с-в, поправено с Решение № 20094555/19.06.2023 г. ответникът
„Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на Николай Вълев Филев сумата от
985,59 лв., представляваща недължимо събрана сума.
Не е спорно и обстоятелството, че ищцата е единствен наследник на Николай
Вълев Филев, а това се установява и от представените удостоверение за наследници и
удостоверения от СРС за откази от наследство на другите двама наследници на
починалия. Наред с това не се установява да има други наследници от следващите
редове, призовани към наследяване след отказите на наследниците от първи ред
(децата), поради което може да се направи извод, че ищцата, като преживяла съпруга се
явява единствен наследник.
Ответникът не представи доказателства за плащане на главното задължение,
въпреки изрично указаната му тежест, както и че не сочи доказателства за плащането.
Предвид характера на главното задължение, като такова, което произтича от
неоснователно обогатяване и същото не е срочно, то за изпадането на длъжника в
забава по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, е необходима покана. В случая исковата молба, с
която е предявено главното вземане има значението на покана, поради което с
връчването й на ответника на 16.01.2020 г. последният е изпаднал в забава и от този
момент дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. В случая се
претендира обезщетение за забава от по-късен момент, а именно от 08.01.2021 г. до
08.01.2024 г., която изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 323,63 лв. и
доколкото ищецът претендира такава в по-малък размер, то искът се явява изцяло
доказан по размер.
Възражението за погасяване на претенцията по давност, релевирано с отговора
на исковата молба се явява неоснователно. Вземанията за лихва се погасяват с
изтичането на 3-годишен срок от изискуемостта. Началната дата, от която се
претендира обезщетение за забава е 08.01.2021 г., а исковата молба е подадена в съда
на 08.01.2024 г., т.е. преди изтичането на давността и същевременно с подаването й
давността за вземането е прекъсната.
Въз основа на всичко изложено предявеният иск се явява основателен, поради
което следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева -
заплатена държавна такса. В заповедното производство ищецът – заявител е
представляван от адв. Красимира Игнатова Билева, която е оказала на същия безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата и е направила
съответно искане за присъждането му. Съдът намира, че предвид спецификите на
заповедното производство, което е едностранно и заявителят единствено подава
заявление за издаване на заповед за изпълнение, то съответно на извършеното от
адвоката е възнаграждение в размер на 100 лв., което следва да бъде присъдено в
тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство, съобразно уважената част от
исковете. Същият е сторил разноски в размер 25 лв. държавна такса. Искане за
определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение е направила адв. С. Й. Д. за
3
предоставената на ищеца безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от
Закона за адвокатурата. Съдът като съобрази липсата на правна и фактическа сложност
на делото, процесуалната активност на адвоката, защитавания материален интерес,
както и че производството е приключило в едно открито заседание без да е било
необходимо събирането на доказателства, освен тези представени с исковата молба, то
съответно на извършената от адвоката дейност е адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. Същото следва да бъде присъдено в тежест на ответната страна.
Съдът не споделя доводите на ответника за злоупотреба с право от страна на
ищеца при изложените твърдения, че искът за главното вземане целенасочено бил
предявен без законната лихва, като целта на настоящото производство за присъждане
на лихва била единствено генерирането на разноски. На първо място съдът съобрази,
че ищец в двете производства – това за главното вземане и настоящото са различни
лица. Освен това пропускането да се предяви иск за законната лихва наред с иска за
главното вземане не представлява непременно злоупотреба с права. В този смисъл и
при положение, че ответникът е осъден за да заплати главница, която е неолихвяема,
същият би спестил средства от натрупана лихва, ако беше платил до момента на
предявяване на настоящия иск. А както беше установено по делото ответникът не е
погасил главното вземане, поради което не може да се приеме за укоримо поведението
на кредитора да предяви иск и за обезщетение за забава върху главното вземане.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца М. Е. Ф., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****** по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86
ЗЗД, че „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния
директор Ивайло Епитропов ДЪЛЖИ НА М. Е. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.
******, сумата 323,49 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 08.01.2021 г. до 08.01.2024 г. върху главница в размер на
985,59 лв., която ответникът е осъден да заплати на наследодателя на ищеца с влязло в
сила Решение № 20202440/18.09.2021 г., постановено по гр.д. № 71271/2019 г. по описа
на СРС, 29 с-в, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1962/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор Ивайло Епитропов да заплати на М. Е. Ф., ЕГН **********,
с адрес: гр. ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв. - разноски в
заповедното производство и сумата 25 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор Ивайло Епитропов да заплати на адв. Красимира Игнатова
Билева, ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1,
на основание чл. 38, ал. 1, т.2 Закон да адвокатурата сумата от 100 лв. – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на заявителя по ч.гр.д.
№1962/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор Ивайло Епитропов да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН
**********, с адрес на кантората: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис - Партер,
на основание чл. 38, ал. 1, т.2 Закон да адвокатурата сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5