М О Т И В И
по присъда №260002/05.11.2020г. по н.о.х.дело №83/2020 г. по описа
на Тервелският районен съд
Срещу
подсъдимия Т.А.Ю. ***, са повдигнати обвинения по чл.343б ал.І и по
чл.345 ал.2 от НК.
В
съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ТРП, който пледира на подсъдимия да бъде
признат за виновен за повдигнатите му обвинения и да бъде наложено
наказание в съответствие с разпоредбите
на чл.55 от НК, като за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК да бъде наложено
наказание в рамките на шест месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.66 да
бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, както и глоба около средния
размер, а именно в рамките на 500 лева, предвид, че подсъдимия упражнява
трудова дейност, има доходи. По отношение на второто наказание предлага също да
бъде от вида пробация със задължителните мерки – една година и шест месеца
задължителна регистрация по настоящ адрес ***, два пъти седмично; една година и
шест месеца задължителни периодични срещи с пробационен служител.. На осн.
чл.23 ал.1 от НК предлага да се определи общо наказание по тежкото от двете шест
месеца лишаване от свобода с три години изпитател срок и глоба от 500 лева. Тъй
като е неправоспособен и не притежава право да управлява МПС не следва да се
налага наказание лишаване от право да управлява МПС..
Подсъдимия признава вината си по
повдигнатите му с обвинителният акт на ТРП обвинения, признава всички факти и
обстоятелства описани в него, и дава обяснения.
По същество моли да му бъде
наложено по леко наказание.
В последната си дума подсъдимия
изразява становище, че съжалява за извършване на вменените му престъпления.
След като обсъди заедно и
поотделно събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.А.Ю. не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
На 24.10.2020 г., в с.Орляк подс. Т.А.Ю., след като
вече бил употребил алкохол поел управлението на закупеното от него МПС -
мотопед „Томос“, модел „А35“, с номер на рамата 096845, което не било
регистрирано в автоматизираната информационна система на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР гр.Добрич, съгласно изискванията на Наредба № 1-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на
вътрешните работи. Около 23.00 ч. на 24.10.2020 г., управлявайки МПС по
ул.“Седемнадесета“ подсъдимият бил спрян за проверка от св.св. Д.Ж.Г. и Т.Ж.Т. ***.
След установяване самоличността на подсъдимият полицейските служители поискали
от подс. Т.А.Ю. да им представи свидетелство за управление на МПС и документите
за регистрация на МПС, при което подс. Т.А.Ю. им заявил, че не притежава
такива. Неадекватното поведение на подсъдимият създало съмнения, че същият е
употребил алкохол, което дало основание същия да бъде тестван от св. С.Д.С. —
мл.автоконтрольор при РУ гр.Тервел, за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабричен номер ARBA -0074, чиято цифрова
индикация отчела като показател съдържание от 1,64 промила алкохол в издишания
въздух. На подсъдимия било предложено и вземането на кръвна проба необходима за
изготвяне на химическа експертиза установяваща съдържанието на алкохол или
друго упойващо средство, което той отказал, видно от приложения по досъдебното
производство талон за медицинско изследване № 0049303/24.10.2020 г. и приел
резултата от проведеното тестване с техническо средство. Въпреки, че е
разполагал с възможността да даде кръвна проба за анализ, посредством който да опровергае
показанията на техническото средство подсъдимият сам се е отказал от тази
възможност. На подсъдимия било предложено и вземането на кръвна проба
необходима за изготвяне на химическа експертиза установяваща съдържанието на
алкохол или друго упойващо средство, което той отказал, видно от приложения по
досъдебното производство талон за медицинско изследване и приел резултата от
проведеното тестване с техническо средство.
При това положение, употребата на алкохол е установена
по надлежен ред, посредством показанията на техническото средство, съобразно
чл.6 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
В хода на извършената полицейска проверка било
установено също, че в масивите на АИС на МВР не са налице данни за наличието на
валидна регистрация на МПС - мотопед „Томос“, модел „А35“, с номер на рамата
096845.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства: справка за нарушител/водач, постановление за привличане на обвиняем, справка за съдимост, характеристика,
декларация за СМП, свидетелски показания,
обяснения на подсъдимия, акт за установяване на административно нарушение,
заповед за задържане на лице, талон за медицинско изследване, фототехническа
експертиза, протокол за разпит на обвиняем.
При така установената фактическа обстановка от
обективна и субективна страна подсъдимия с действията си на 24.10.2020 г по
управление на МПС - мотопед в с.Орляк, общ.Тервел, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1,64 на хиляда, установено по надлежния
ред с техническо средство „Алкотест Дрегер фабр. № ARBA - 0074 е осъществил
престъпния състав на престъплението по чл. 3436, ал.1 от НК.
На второ място на същото място и по същото време с
действията си по управление на МПС - мотопед „Томос“, модел А35, с номер на
рамата 096845, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба №
1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра
на вътрешните работи подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 345,
ал.2 от НК.
От субективна страна подсъдимият
при извършване на деянията е действал при форма на вината - пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.ІІ от НК, като е осъзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в незачитането от страна на подсъдимия на
законоустановения ред в Р България, в частност на правилата за движение по
пътищата, установени със ЗДвП и ППЗДвП, Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. и
злоупотреба с алкохол.
Индивидуализация на наказанието:
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му, подбудите за извършването на престъплението, като
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Подсъдимия Т.А.Ю., ЕГН:**********, роден на *** ***, български
гражданин, средно образование, неженен, работи като конфикционер в Пластхим
АД, неосъждан.
1. За престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчита, пълните самопризнания на подсъдимия на досъдебно и в хода на
съдебното производство, както и изразената в хода на производството
самокритичност по отношение на извършеното деяние и липса на предходни
осъждания, и сравнително добри характеристични данни, липса на други нарушения
по ЗДП, а като отегчаващо – сравнително високото алкохолно съдържание у дееца,
поради което съдът приема, че деянието е извършено от подсъдимия при многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Тези обстоятелства от своя страна
характеризират една по лека степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Предвиденото наказание по чл.343б ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до
три години и с глоба от двеста до хиляда лева. С оглед на така установените многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, поради което и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко съдът счита, че на подсъдимия следва да
се определи наказание при условията на
чл.55 от НК. като се определи
наказание от вида лишаване от свобода под предвидения в закона минимум. При
така установеното съдът счита за адекватно на обществената опасност на деянието
и дееца се явява наказанието “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът намира, че с оглед младата възраст на подсъдимия, както и неговото разкаяние
за извършеното за първи път престъпление, следва да му се даде последен шанс за
поправяне, поради което така определеното наказание лишаване от свобода с оглед
наличието на предпоставките за прилагане на чл.66 от НК, следва да бъде
отложено за изпълнение с поставяне на изпитателен срок от три години. Съдът
счита, че с оглед и нетежкото материално състояние на подсъдимия, това че
същият упражнява трудова дейност, справедливо би било да определи и кумулативно
предвиденото наказание глоба към средния
размер на това наказание, а именно в размер от 500 лева.
По този начин с така определените наказания на подсъдимия, съдът
намира, че биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенция,
визирани в чл. 36, ал. 1 от НК
С оглед на това, че подсъдимият не е правоспособен водач, съдът не
следва да му налага и кумулативно предвиденото наказание по чл.343г във вр.
чл.37 т.7 от НК.
2. За престъплението по чл. 345, ал.2
от НК:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита, пълните
самопризнания на подсъдимия на досъдебно и в хода на съдебното производство,
както и изразената в хода на производството самокритичност по отношение на
извършеното деяние и липса на предходни осъждания, и сравнително добри
характеристични данни, липса на други нарушения по ЗДП, а като отегчаващо –
сравнително високото алкохолно съдържание у дееца, поради което съдът приема,
че деянието е извършено от подсъдимия при многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Тези обстоятелства от своя страна характеризират една по лека
степен на обществена опасност на деянието и дееца. Предвиденото наказание по
чл.345 ал.2 от НК е лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин
до хиляда лева. С оглед на така
установените многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, съдът
счита, че на подсъдимия следва да се определи наказание при условията на чл.55 ал.1 бук.“б“ от НК. като наказанието лишаване от свобода се
замени с оглед пълнолетната възраст на дееца с наказание от вида ПРОБАЦИЯ.
Съдът намира за справедливо да наложи това наказание за период към средния предвиден
в закона, като наложи първите две задължителни мерки, а именно: ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА задължителна регистрация по настоящ адрес ***, два пъти седмично;
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА задължителни периодични срещи с пробационен служител.
По този начин с така определеното
наказани на подсъдимия, съдът намира, че биха се постигнали целите на
индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК и не
следва да се налага и кумулативно предвиденото наказание глоба за това
престъпление.
Тъй като
тези две престъпления се явяват извършени в идеална съвкупност по между си, защото
подсъдимия с едно деяние е извършил две престъпления, то съдът следва на
основание чл.23 от НК да определи и да наложи на подсъдимия да изтърпи общо най
тежкото наказание измежду двете, като в случая това е наказанието наложено по
престъплението по чл.343б ал.1 от НК, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ
ШЕСТ МЕСЕЦА, като към него да присъедини и наложените наказания ГЛОБА В РАЗМЕР НА 500 ЛЕВА.
Съдът
намира, че следва да даде последен шанс на подсъдимия за поправяне, като така
определеното общо най тежко наказание лишаване от свобода от шест месеца, на
основание чл.66 следва да отложи за изпълнение за срок от три години.
Водим от гореизложените
фактически констатации, правни изводи и съображения ТЕРВЕЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
постанови настоящата присъда.
СЪДИЯ :