Определение по дело №386/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Настоящото производство е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по жалба от И. С. Х., гр. П., ул. „Т.С. № 2, входирана с вх. № 0020/23.02.2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Х.П. с рег. № на КЧСИ 741, против действията на същия съдебен изпълнител по негово изпълнително дело № 5/2010 г.

Жалбата е изпратена от съдебния изпълнител на настоящия съд въпреки посочения в самата нея адресат ОС – П.. Видно от приложените по делото вносни бележки обаче дължимата държавна такса е внесена по сметка на ОС – Кърджали.

Конкретно, обжалва се покана за доброволно изпълнение, изпратена до жалбоподателя от посочения съдебен изпълнител. Излага се твърдение за недопустимост на принудително изпълнение спрямо жалбоподателя; твърди се, че липсва изпълнителен титул, въз основа на който може да се насочи принудително изпълнение спрямо Х., явяваща се съдружник в събирателно дружество – длъжник по изпълнителното производство. Излагат се аргументи относно това, че за да се реализира отговорността на съдружник в събирателно дружество е необходимо да е бил насочен иск и срещу съответния съдружник, който се явявал обикновен, а не необходим другар на дружеството.

Взискателят по изпълнителното производство К. А. М. дава становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на жалбата. Сочи обстоятелството, че компетентен съд за разглеждане на жалбата е ОС – Кърджали, а не ОС – П., доколкото в случая определящ е районът на действие на съдебния изпълнител (който съвпада с този на ОС – Кърджали), а не местожителството на жалбоподателя. Освен това взискателят се позовава на разпоредбата на чл. 88, изр. 2 от ТЗ, като сочи, че в производството, във връзка с което е издаден гореспоменатият изпълнителен лист, събирателното дружество е било ищец и не е било възможно конституиране на съдружниците като ответници, респективно – не е имало как те да бъдат посочени като солидарни длъжници в изпълнителния титул. Сочи още и разпоредбата на чл. 76 от ТЗ като основание, от което произтича солидарната отговорност на съдружниците. Излага становище, че когато изпълнението срещу събирателното дружество - какъвто бил и конкретният случай - не е дало резултат, то това изпълнение може да бъде насочено срещу неограничено и солидарно отговорните съдружници.

Съдебният изпълнител, чието действие се обжалва, съгласно даденото от него обяснение, счита, че посочването на ОС – П. като адресат на жалбата представлява „неволно допусната грешка”, доколкото таксата е внесена по сметка на ОС – Кърджали. Счита, че същата е недопустима, доколкото обжалваното действие не попадало в кръга на действията по чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК. Сочи това, че в случая не е предприемано друго действие, освен покана за доброволно изпълнение, отправена до жалбоподателя в качеството му на съдружник в дружеството – длъжник. Посочва и това, че съгласно чл. 76 и чл. 88 от ТЗ съдружниците в събирателното дружество отговарят солидарно и неограничено и принудителното изпълнение може да бъде насочено към тях в случай, че самото дружество не притежава никакво имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Видно от материалите по горепосоченото изпълнително дело, копие от което е изпратено от ЧСИ Х. П., изпълнителното производство е било образувано във връзка с изпълнителен лист от 01.02.2010 г. на РС – Кърджали, в който като лице, което се осъжда, е посочено СД „О. и сие” гр. К., ул. „С.” 10.

По изпълнителното дело са налични две покани за доброволно изпълнение, адресирани до жалбоподателя и по конкретно: покана с изх. № на горепосочения ЧСИ 69/03.02.2010 г., адресирана „до СД О. и сие”, съдружник И. С. Х. – П., ул. К.-13, ап. 13, като длъжник” и покана с изх. № на същия съдебен изпълнител 74/09.02.2010 г., адресирана „до СД О. и сие” - съдружник И. С. Х. – П., ул. К.-13, . 5, ап. 13, като длъжник”. От подадената жалба не става ясно коя от двете покани се обжалва, респективно – дали се обжалват и двете.

По изпълнителното дело е приложена пощенска разписка (на лист 5) с посочен получател И. Х. и подател ЧСИ Х.. П. с клеймо от 03.02.2010 г., с отбелязване вида на пратката като коресп. пратка. Приложено е и известие за доставяне (на лист 8) с отбелязване датата на получаване върху известието за доставяне 19.02.2010 г., с отбелязване вида на пратката като писмо. Както от пощенската разписка, така и от известието за доставяне не става ясно какво точно е съдържанието на пратката (т. е. – дали същата представлява покана за доброволно изпълнение и по кое изпълнително дело е).

Съгласно служебно известното на съда Удостоверение от 03.12.2009 г. на ОС – Кърджали по ф. д. № 921/1992 г. (приложено по в. гр. д. № 86/2010 г. на ОС – Кърджали във връзка с жалба на същия жалбоподател срещу действия на същия съдебен изпълнител) споменатото събирателно дружество се управлява и представлява от Ф. Р. О. (а не от жалбоподателя по настоящото производство И. Х.).

Като съобрази изложеното, настоящият съдебен състав на първо място счита, че е компетентен да разгледа процесната жалба, доколкото в случая се обжалва покана за доброволно изпълнение, изпратена от съдебен изпълнител с район на действие ОС – Кърджали. Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 1, изр. 1 от ГПК жалбата срещу действията на съдебния изпълнител (по чл. 435 от ГПК) се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението. При това положение е видно, че мястото на изпълнението по смисъла на визираната разпоредба на чл. 436, ал. 1, изр. 1 от ГПК съвпада със съдебния окръг на ОС – Кърджали.

Що се отнася до спазването на срока, в който, съгласно чл. 436, ал. 1, изр. 1 от ГПК, е следвало да бъде подадена жалбата, то съдът приема, че същият следва да бъде счетен за спазен, доколкото, както беше изложено по-горе касателно пощенската разписка (на лист 5 от изпълнителното дело) и известието за доставяне (на лист 8 от изпълнителното дело), не са налице доказателства относно датата на получаване на нито една от двете покани за доброволно изпълнение от страна на жалбоподателя, респективно – датата на узнаване за съответното действие на съдебния изпълнител.

Отделно от горното, така подадената жалба се явява процесуално недопустима. Това е така поради следните причини:

На първо място, жалбоподателят не се явява длъжник по изпълнителното дело, нито лице, представляващо длъжника по това дело. Видно от приложения изпълнителен лист в процесния случай длъжник – лицето, което е осъдено – се явява единствено горепосоченото събирателно дружество. Разпоредбата на чл. 88, изр. 2 от ТЗ има предвид само случаите, при които е бил предявен иск както спрямо дружеството, така и спрямо един или повече от съдружниците. Текстът на посочената разпоредба не следва да бъде тълкуван изолирано от предходното изречение първо на същия член, а има характер на своеобразно продължение на правилото на това първо изречение. Следва да се има предвид и това, че ГПК сочи изчерпателно случаите (виж чл. 429, ал. 2 и 3 от ГПК), когато изпълнителният процес може да бъде насочен срещу лице, чието име не фигурира в изпълнителния лист като длъжник (в този смисъл е Определение № 259/1999 г. на ВКС, IV г. о.), а обсъжданата хипотеза не е сред посочените в споменатите разпоредби. От самия текст на горепосочените покани не става съвсем ясно дали съдебният изпълнител третира жалбоподателя по настоящото производство като длъжник; дори и това да е така обаче съдът по никакъв начин не е обвързан от посочването на жалбоподателя като длъжник в обжалвания акт. От друга страна, жалбоподателят – съгласно горепосоченото удостоверение от ОС – Кърджали - не е и лице, легитимирано да представлява събирателното дружество – длъжник, доколкото управляващ и представляващ дружеството е единствено другият съдружник - лицето Ф. Р. О.

Макар да счита настоящата жалба за процесуално недопустима, настоящият съдебен състав намира за необходимо да бъде отбелязано това, че пристъпването към принудително изпълнение спрямо жалбоподателя в качеството му на съдружник в събирателното дружество – длъжник по изпълнителното дело – се явява незаконосъобразно, доколкото, както вече беше посочено, в случая липсва изискуемият от закона изпълнителен титул спрямо този съдружник.

На второ място, след като жалбоподателят не е длъжник в изпълнителното производство, то същият се явява трето лице по смисъла на чл. 435 от ГПК. При това положение при решаване на въпроса дали обжалваното действие подлежи на обжалване по реда на чл. 435 и сл. от ГПК следва да бъдат съобразени конкретно разпоредбите на чл. 435, ал. 3 и 4 от ГПК. От прочита на посочените разпоредби е видно, че обжалваното действие не попада в приложното им поле.

Само за пълнота следва да бъде добавено, че независимо от порока на процесната жалба, а именно – липсата на уточняване на действието, което се обжалва (съобр. чл. 260, т. 2 вр. чл. 436, ал. 4 вр. чл. 435 от ГПК), отправянето на съобщение до жалбоподателя с указание да отстрани нередовността в жалбата по реда на чл. 262, ал. 1 вр. чл. 260, т. 2 вр. чл. 436, ал. 4 вр. чл. 435 от ГПК се явява безпредметно, доколкото независимо от това кое точно от двете действия на съдебния изпълнител се обжалва, поради гореизложените причини жалбата при всички случаи се явява недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено само на това основание, без същата да бъде разглеждана по същество.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от И. С. Х., гр. П., ул. „Т.С. № 2, жалба, входирана с вх. № 0020/23.02.2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител Хриса Пурнарова с рег. № на КЧСИ 741, против действията на същия съдебен изпълнител по негово изпълнително дело № 5/2010 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 87/2010 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – П. в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.