Определение по дело №425/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 46а, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по искане на Д. С., [държава], ЛНЧ : **********, роден на [дата]., принудително настанен в СДВНЧ - Любимец, изразено в жалба, подадена чрез адв. К. С., срещу Заповед peг. № 5386з-55 от 26.03.2024 г. на Началника на ОД на МВР – Пловдив, сектор „Миграция“, с която е разпоредено принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ – Любимец, за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

Искането за спиране е мотивирано с факта, че задържането, по своята същност, представлява принудително лишаване от свобода и е най-тежката обезпечителна мярка, което водело до презумпцията, че ще доведе до значителни и трудно поправими вреди върху жалбоподателя и неговото психическо, здравословно и емоционално състояние.

По допустимостта на искането за спиране:

По силата на чл. 46а, ал. 1, изр. 2 от ЗЧРБ, жалбата не спира изпълнението на заповедта, тоест налице е допуснато по закон предварително изпълнение на оспорения акт. Искането за спиране е направено в писмена форма и от лице, адресат на индивидуален административен акт, с който се засягат негови права и законни интереси. По силата на чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В случая в ЗЧРБ няма предвидена изрична забрана относно съдебния контрол на заповедите, с които чужденци се настаняват принудително в СДВНЧ. Предвид гореизложеното, съдът намира, че искането е допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно поради следните съображения:

Със Заповед peг. № 5386з-55 от 26.03.2024 г. на Началника на ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Миграция“ чужденецът е настанен принудително в СДВНЧ – Любимец до отпадане на пречките за връщане до страната му по произход – [държава]. Посочено е, че заповедта се издава на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба I-З /1201/01.06.2010 г. на Министъра на вътрешните работи за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на СДЗНЧ, Заповед № 3173-10680/29.09.2023 г. на Директора на ОДМВР - Пловдив, наложена ПАМ „Връщане до страна на произход“ със Заповед № 958/14.07.2021 г. на Отдел „Миграция“ - СДВР и имайки предвид факта, че лицето има опасност да се укрие и да възпрепятства изпълнението на наложената ПАМ.

Според приложимата норма на чл. 46а, ал. 1 ЗЧРБ, заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в 14-дневен срок от фактическото настаняване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта. В случаите, когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 46а, ал. 1 ЗЧРБ за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 44, ал. 4 и чл. 46а, ал. 1 от ЗЧРБ заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ, се прилага нормата на чл. 60 от АПК, уреждаща общите основания за допускане на предварителното изпълнение. Следователно, за да бъде отменено предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Съдът във всеки отделен случай преценява дали защитата на личния (частен) интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като тежестта за доказване пада върху оспорващия.

Предпоставка за спирането на изпълнението на акта от съда е на заложения в закона обществен интерес да се противопоставя засягането на друг интерес на адресата му, който по степен на важност да е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Необходимо е освен това да са налице нови обстоятелства, тоест такива, които не са съществували към момента на издаване на заповедта, за да се допусне спиране на изпълнението.

В процесния случай искането за спиране на изпълнението на издадената заповед не е подкрепено с доказателства, а само с твърдения за възможността на лицето да бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди, свързани с неговото психическо, здравословно и емоционално състояние. Изложените в жалбата доводи за фактическото ограничаване на свободата на лицето се включват в предвиденото от законодателя предварително изпълнение на заповедта за принудително настаняване в специален дом като принудителна административна мярка, поради което не може да е основание за дерогиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Не се твърдят и доказват други обстоятелства, свързани с принудителното настаняване, които могат да са основание по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК за спиране на изпълнението на акта. Няма настъпили нови обстоятелства, въз основа на които да се иска спиране на изпълнението на акта.

Анализът на изложените факти и обстоятелства води до единствено възможния извод, че в случая са налице са важни обществени интереси, които следва да бъдат защитени от незабавното изпълнение на заповедта, а именно да не се допусне свободно придвижване на територията на страна на незаконно пребиваващ чужденец, чието връщане в страната на произход предстои.

Поради изложеното, предварителното изпълнение на процесната заповед не следва да бъде спряно, защото интересът на жалбоподателя не се нуждае от защита в по-голяма степен от охранения от закона интерес чрез допускането на предварително изпълнение по закон. В този смисъл искането за спиране следва да се отхвърли.

Така мотивиран и на основание чл. 166 от АПК, във вр. чл. 46а, ал. 1 от ЗЧРБ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. С., [държава], ЛНЧ : **********, роден на [дата]., принудително настанен в СДВНЧ - Любимец, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед peг. № 5386з-55 от 26.03.2024 г. на Началника на ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Миграция“, с която е разпоредено принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ - Любимец.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му.