№ 20570
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20231110104211 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 вр.
чл. 477 КЗ за сумата от 10 000лева, частично от 25 500 лева, представляваща
незаплатена застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпило на 09.12.2021 г. застрахователно събитие - ПТП,
съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът,
и за сумата 190 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, настъпила вследствие на описаното
събитие, заедно с лихва за забава от 10.06.2022 г. до погасяване на
задължението.
Ищецът И. М. М. излага в исковата молба, че на 09.12.2021г., около
19:30часа, в гр. София, по бул. „И.С.", управлявал л.а. „А", с peг.№
*************. с посока на движение от надлез Н. към ул. „******". По
същото време и улица и със същата посока на движение, в съседната дясна
лента за движение, Х. Х. Ф. управлявал специален автомобил „***********",
с peг. № ************ В района на входа на бензиностанция „ОМВ", водачът
на специалния автомобил „***********", поради невнимание и
несъобразяване с правилата за движение по пътищата, предприел маневра
„обратен завой" от дясна лента за движение и не пропуснал правомерно
1
движещия се от ляво на него л.а. „А", с което реализирал процесното ПТП. За
настъпилото ПТП са уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на СДВР - ОПП и екип на Спешна
медицинска помощ. Полицейските служители съставили констативен про‐
токол за ПТП с пострадали лица № ********** г., а по отношение на
виновния водач е взето административно отношение - съставен му е
А******* г.
Вследствие на описаното ПТП пострадал водачът на л.а. „А" - И. М.,
който получил следните травматични увреждания: 1. Контузия в областта
на лява раменно-лопаткова става - разстройство на здравето, причинило
физически болки, страдания и ограничение на движенията на левия горен
крайник за повече от 3 0 дни; 2.Контузия на таза - разстройство на здравето,
причинило физически болки, страдания и затруднения в движението на
долните крайници за повече от 30 дни. След настъпване на ПТП, ищецът е
откаран в Спешното отделение при УМБАЛ „********** - ***** ЕАД - гр.
София, като се оплаквал от силни болки в областта на таза и лявата раменна
става. С цел установяване на налични травматични увреждания са му
извършени редица прегледи и изследвания - прегледан е от ортопед,
неврохирург и хирург, направени са му множество образни изследвания
(рентгенографии на таза, гръдния кош и белия дроб, на лявото рамо, на черепа
и шийните прешлени, ехография на коремните органи), както и кръвни
изследвания. При направените изследвания не са установени фактури, поради
което на ищеца са дадени препоръки за прием на болкоуспокояващи и
противовъзпалителни медикаменти, както и спазване режим на покой -
избягване на всякакви физически натоварвания, които биха могли да забавят
оздравителния процес. По-късно вечерта се прибрал в дома си и започнал да
приема предписаните му медикаменти. Независимо от това изпитвал болка в
областта на таза и лявото рамо, като движенията му били силно затруднени,
ограничени и болезнени. За период около два месеца И. не се чувствал
добре, болките продължавали, а движенията в областта на лявото му рамо
все още били затруднени, ограничени и болезнени. Поради това, на
09.02.2022 г. повторно потърсил медицинска помощ, но в УМБАЛ „Н.И.П."
ЕАД - гр. София, където е направено компютърно то- мографско изследване
на лявата раменна става, при което е установено посттравматично ерозийно
увреждане на ставните повърхности на раменно-лопатковата става с
2
травматичен произход, което е получено вследствие на процесното ПТП.
Твърди че и по настоящия момент не е напълно възстановен от получените
травматични увреждания. Вследствие на ПТП и получените при него
травми, той търпял и продължава да търпи силни по интензитет физически
болки и страдания. Изпитва болки в областта на таза и лявата ръка, които
стават по-осезаеми при по-влажно и студено време, като движенията й
продължават да са ограничени и болезнени, придружени с изтръпване и
скованост в областта. С цел овладяване на болковия синдром и към момента
той приема болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти.
Гореописаните физически болки и страдания, неудобства и затруднения,
които И. е търпял и продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от ПТП, реализирано на
09.12.2021г. Излага доводи, че към датата на ПТП по отношение на
специален автомобил „***********" с peг. № ************е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №
**********, със срок на действие от 17.12.2020 г. до 16.12.2021 г., сключена
със ЗАД „ДБ.Ж.З" АД, то счита ответното дружество за пасивно
легитимирано да отговаря по така предявената претенция. Счита, че сума в
размер на 15 000,00 лв., би успяла до някаква степен да обезщети
претърпените от него неимуществени вреди. Излага доводи за претърпени
имуществени вреди имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
компютърно томографско изследване на левия горен крайник на стойност
190, 00 лв.
Съобразно разпоредбите на Кодекса за Застраховането, предявил пред
ответника претенция за заплащане на претендираните застрахователни
обезщетения, по повод на която при застрахователя е образувана щета№0801-
007390/2021-02 и щета № 0801-007390/2021-03. С писмо изх. №
2893/10.06.2022 г. ответното дружеството уведомило ищеца, че не са налице
основания за заплащане на застра хователни обезщетения.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение,
с което да бъде осъдено „ЗАД ДБ.Ж.З" АД да заплати на И. М. М. сумата от
10 000,00 лева - главница, заявена като част от общо дължимото обезщетение
в размер на 25 500,00лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в следствие на ПТП от 09.12.2021 г., ведно със законната
3
лихва, считано от 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 190,00
лева- главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в следствие на ПТП от 09.12.2021г., ведно със законната лихва,
считано от 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ЗАД ДБ.Ж.З" АД оспорва механизма на ПТП, описан в
исковата молба, както счита че същото не е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил.
Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и описаните телесни
увреждания, че вследствие на тях ищецът е търпял болки и страдания. Счита,
че претендираното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди.
Прави възражение за съпричиняване
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С определението по чл.140 от ГПК на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4
от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване настъпването
на ПТП на 09.12.2021г.; Наличието на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ относно „***********“, рег. № ************
валиден към датата на ПТП, с ответника „ЗАД ДБ.Ж.З “ АД.
За установяване механизма на ПТП е представен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № **********г., в които е отразен
следния механизъм на настъпване на произшествието: На 09.12.2021г., около
19:30 часа специален автомобил И**** с рег.№******, управляван от Х. Х. Ф.
ЕГН:********** се движел по бул. И.С.” с посока на движение от надлез Н.
1
към ул.''К.', и в района на входа на бензиностанция "ОМВ", при маневра
обратен завой от дясна лента за движение, не пропуска попътно движещите
се от ляво на него и става причина за реализиране на ПТП с лек автомобил А
е per. № ************ с водач И. М. М..
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
Свидетелят Х. Х. Ф. помни участието си в ПТП, което настъпило след
работа. Тръгнал по 202-ра улица и трябвало да направи обратен завой, минал
в дясна лента и спрял, след което е ударен. Не било позволено извършване на
обратен завой. Едно момче с лек автомобил се ударило в него. Подал ляв
мигач, преди да предприеме маневрата. В лентата нямало маркировка, но
4
винаги оттам се прави обратен завой, тъй като няма откъде другаде. Няма
пътни знаци там. Погледнал в огледалата и му се сторило, че другата кола е
на около 100 метра от него, видял фарове, но преценката явно не била добра.
Не било много тъмно, имало две ленти на пътното платно, но и
допълнителна лента за бензиностанцията, в която минал, за да вземе завоя,
тъй като там има островче. Имало светофари малко по-нагоре и знак за
скоростта- 50 км/ч. Изобщо не видял другия автомобил. Движел се от надлеза
към бензиностанцията и преди нея има лента, в която влезнал, за да направи
обратен завой. Забелязал друг автомобил щом навлязъл в дясната лента. Той
се движел зад него, направо, карал в лявата лента зад него, преди да се изнесе
в дясна лента, той остана в лявата лента и така го засякъл. На него му бил
съставен акт за това ПТП. Не чул звуков сигнал от другата кола преди да
настъпи ПТП.
Свидетелката М.Д., приятелка на И., помни обаждането му след
настъпване на ПТП. Много се притеснила и отишла на място. Било хладно и
го помолила да влязат в колата, но той изобщо не можел да влезе, имал болки
в таза и не можел да си свие краката. Много се притеснила. Отишла след като
той бил вече в болницата. За първи път го видяла на мястото на ПТП, като
преди това линейката го закарала. Трябвало да се върне от болницата, за да
изчака полицията. Тогава още не живеели заедно, но след ПТП тя се грижела
за него. Трябвало да му помага да седне и да легне на леглото. Поради тази
причина, той трябвало да се премести да живее при нея. Не знае да е имал
счупвания. Имал силни болки в таза от двете страни. Не знае защо не е
останал в болницата. Имал болки в лявото рамо, а е левичар, и все още ги
има, не можел да се храни и трябвало да му помага вечер, заради тези болки
не можел да спи и му давала болкоуспокояващо, което не му действало. Това
продължило около месец, но в момента все още има болки в таза, което му
пречи и все още има болки в лявото рамо. Не ходел на работа през този месец.
Знае че е ходил на няколко лекари, но не знае какви, тъй като била на работа.
Негов приятел го придружавал до лекарите. Приблизително след около 25 –
30 минути след обаждането отишла на място. Знае, че са го прегледали и са
му взели кръв. Няма спомен откъде се е обадил. До момента той не работел,
ходел на фитнес като хоби. Не помни колко време е минало преди да поднови
тренировките си. След ПТП му помагала със ставането, трябвало да го
подпира, за да може да става, както и с храненето, тъй като е левичар. Трудно
5
му било да се храни с дясната ръка, буквално тя го хранела. Не знае преди
ПТП да е имал други болки и травми. Доколкото има спомен след
произшествието му давала болкоуспокояващи около месец, след което също
му давали болкоуспокояващи.
За установяване механизма на ПТП е приета авто-техническа
експертиза, по която са дадени следните отговори на поставените въпроси:
-Посочен е механизъм на ПТП, като е прието, че на 09.12.2021 г. в
тъмната част на денонощието около 19.30 часа в град София по бул. И.С. с
посока на движение от надлез Н. към ул. ****** се е движил с.а. „И**** АД
410 Т „ с per. № ************с водач Х. Ф.. В същото време попътно зад него
със същата посока на движение се е движил л.а. „А А 2 „ с per. №
************* с водач И. М.. В района на входа за бензиностанция „ОМВ",
водачът на специализирания автомобил се престроява в дясна лента за
движение и започва маневра обратен завой като не пропуска движещия се
отзад и вляво от него лек автомобил „А А 2". Траекториите на движение на
автомобилите се пресичат и настъпва ПТП в лявата лента за движение на
пътното платно. Ударът е нанесен с предната част на автомобил „А" в
страничната лява част на специализиран автомобил „И****". Настъпва ПТП с
последици.
- От техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е
извършването на маневра обратен завой от страна на водача на
специализирания автомобил, без да се съобрази и пропусне движещия се от
лявата му страна лек автомобил „А А 2".
- Предвид характеристиките и габаритите на специалния автомобил
„И****", извършване на маневра обратен завой не е възможно от лява или
средна пътна лента.
-При така описания механизъм на ПТП, дължина на процесния
автомобил „И****" и ширина на л.а. „А А 2", вещото лице не може да
прецени дали ПТП е било предотвратимо за водача на л.а. „А" чрез промяна
на траекторията му на движение.
-От техническа гледна точка посочените увреждания по л.а „А А 2 „
съобразно материалите по делото, е възможно да се получат при скорост на
движение в момента на удара от 40 - 50 км/час. -Л.а. „А А 2" с per. №
************* е произведен 2001 г. и е оборудван с обезопасителни колани.
6
Приета е съдебно-медицинска експертиза, в която са дадени следните
отговори на поставените въпроси:- Ищецът е получил следните увреждания:
Контузия в областта на долната част на корема и таза: контузия на лява
раменна става.- От приложената медицинска документация е направен извод
за назначена терапия с покой и обезболяваща терапия. -Към момента на
прегледа, извършен на 13.11.2023г. не са установени трайни последици от
получените при процесното ПТП травми и не е установен функционален
дефицит на увредените стави. -Прогнозата за развитие е добра. -При
извършените прегледи в КДБ/СО на УМБАЛ „**********“ **** е установено
добро общо състояние. Болки в тазовата област. -По делото няма приложени
документи за начина на протичане и продължителността на възстановителния
период, но по принцип при такъв вид увреждания най- интензивните болки са
първите 7 дни, след което болките са със затихващ интезитет. При прегледа,
ищецът съобщил за продължителност на болките около 2 месеца. -
Непосредствено след инцидента, ищецът е имал затруднения при извършване
на ежедневните си дейността, поради болките в двете тазобедрени стави и
лява раменна става. - От медицинските документи по делото е установено, че
на ищеца е назначен контролен преглед с хирург и кръвни изследвания на
следващия ден след инцидента. Той се е явил на прегледа, направил е
изследвания и не е дочакал консултацията.-Отказът на ищеца от повторна
консултация с хирург, не се е отразил на протичането на възстановителния
процес. - Не е назначено носенето на имобилизация на лява раменна става; –
В приложената медицинска документация, не са описани настъпили
усложнения през възстановителния период и не е описан функционален
дефицит на стави, налагащ провеждането на курс физиотерапия и
рехабилитация.
В открито съдебно заседание на въпроси на страните вещото лице по
СМЕ допълва, че стандартно болките отшумяват между 20 – 25 дни, но
болката е субективно чувство и може да бъде по-къс или по-дълъг период.
Ограниченият обем на движения в засегнатите стави, тоест двете тазобедрени
и едната раменна става, са свързани с движенията в ставите, тоест за ходене и
при дейности, които изискват вдигане на ръцете нагоре и при ходене. По
време на възстановяващият процес пострадалият е можел да се обслужва, тъй
като не е имало мобилизация, която да спре движението на определен
крайник, въпреки че е имало болки при тези движения, при къпане и
7
обличане
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Между страните не
е спорно наличието на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на специален автомобил „***********", с peг. № ************
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице по авто-техническата експертиза се установява механизмът на
ПТП, който е идентичен с посочения в исковата молба и констативния
протокол, съставен от длъжностно лице на МВР. При преценка
доказателствена стойност на констативния протокол съдът взема предвид
съдебната практика, обективирана в решение №85 от 28.05.2009г. на ВКС по
т.д.№768/2009г. ТК , в което е прието, че неоспореният в процеса
констативен протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР, съставлява
официален документ, който се ползва не само с формална, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление с
уточнението, че съдът не е освободен от задължението да изследва механизма
и с други доказателствени средства.
В тази връзка в настоящото производство е приета авто-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована. В същата е
приет механизъм на настъпване на процесното ПТП, идентичен с посочения в
констативния протокол, като вещото лице приема, че причините за
настъпване на ПТП е извършването на маневра обратен завой от страна на
водача на специализирания автомобил, без да се съобрази и пропусне
движещия се от лявата му страна лек автомобил „А А 2". Поради това следва
да се направи извод, че ПТП е настъпило по вина на водача на специален
автомобил „***********", с peг. № ************ поради което му е съставен
АУАН.
Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства, от които съдът приема за установена вината на водача
на специален автомобил „***********", с peг. № ****** ТР за настъпване на
8
произшествието, при което е пострадал ищеца, поради което е установена
пасивната материално-правна легитимация на ответника за плащане на
обезщетение за настъпилите в резултат от ПТП вреди.
Съгласно чл. 45 във връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от
увреждането. Заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза се основава на анализ на събраните по делото писмени
доказателства и преглед на ищеца, относно настъпилите от ПТП телесни
увреждания, начинът и продължителността на лечението им, поради което
съдът я кредитира като обективна и обоснована. От същата се установява, че
в резултат от ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания изразяващи
се в контузия в областта на долната част на корема и таза: контузия на лява
раменна става, във връзка с които му е назначена терапия с покой и
обезболяваща терапия. Към момента на прегледа, извършен на 13.11.2023г. не
са установени трайни последици от получените при процесното ПТП травми
и не е установен функционален дефицит на увредените стави, като прогнозата
е добра. Според вещото лице няма документи по делото за начина на
протичане и продължителността на възстановителния период, но по принцип
при такъв вид увреждания най-интензивните болки са първите 7 дни, след
което болките са със затихващ интензитет. При прегледа, ищецът съобщил за
продължителност на болките около 2 месеца. Направено е заключение, че
непосредствено след инцидента ищецът е имал затруднения при извършване
на ежедневните си дейността, поради болките в двете тазобедрени стави и
лява раменна става, което съответства на показанията на свидетелката
Драгнева, които следва да се кредитират в частта, в която съответстват на
изводите на вещото лице и останалите доказателства с оглед чл.172 от ГПК.
В тази връзка следва да се приеме, че в резултат от настъпилите в
причинно-следствена връзка с ПТП увреждания, ищецът е търпял интензивни
болки в продължение на една седмица, като болките са отшумели за около
един месец. Съдът прави извод за общата продължителнoст на болките,
вземайки предвид заявенoто в открито съдебно заседание от вещото лице по
СМЕ, според което стандартно болките отшумяват за около 20-25 дни.
Действително болката е субективно чувство, както сочи вещото лице, но
няма никакви доказателства по делото за продължителност на болките повече
9
от посочения период. Установява се, че в периода на възстановяване ищецът е
чувствал дискомфорт и е имал нужда от чужда помощ поради затруднения в
движенията, свързани със ставане и сядане, както и при хранене. Без
съмнение в този период от около 25 дни е бил възпрепятстван да изпълнява
обичайната си дейност, свързана с работа, социални контакти, посещаване на
спортни занимания. Следва да се вземе предвид и заключението на вещото
лице, което при извършения личен преглед не установява трайни последици
от получените при процесното ПТП травми и функционален дефицит на
увредените стави.
В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 ГПК е прието, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди следва да се вземе предвид характера на увреждането и
последиците от него, посочени по-горе, продължителността на
възстановителния процес и обстоятелството, че при ищеца е настъпило
пълно възстановяване и не са установени никакви дефицити.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема,
че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в
размер на 10 000,00лева, като претенцията за неимуществени вреди над
предявения размер до 25 500,00лева е неоснователна.
Направено е възражение за съпричиняване с твърдения за движение на
ищеца с несъобразена скорост и непоставен обезопасителен колан. При
10
преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да се
вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение № 206 от
12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от
24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият не е извършил нарушение в
правилата за движение по пътищата. Намаляване на обезщетението за вреди
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият не е извършил нарушение в
правилата за движение по пътищата. От заключението на вещото лице по
САТЕ следва да се направи извод за неоснователност на възражението за
съпричиняване, основаващо се на твърдение за превишена скорост, тъй като
според него от техническа гледна увреждания по л.а „А А 2 „ е възможно да
се получат при скорост на движение в момента на удара от 40 - 50 км/час. На
следващо място липсват доказателства, от които да се направи извод, че
ищецът не е ползвал обезопасителен колан в управлявания от него автомобил,
като в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата на които се основават
възраженията му.
Въз основа на изложените съображения следва да се направи извод, че
11
възражението за съпричиняване е неоснователно и не са налице предпоставки
за намаляване на обезщетението за причинените вреди на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, поради него, поради което искът за неимуществени вреди следва да
се уважи до предявения размер, както и да се приеме, че претенцията за
заплащане на обезщетение над тази сума до 25 500,00лева е неоснователна.
Съдът приема за неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 190,00лева, представляващи
разходи за изследване на крайниците, тъй като се установява, че същото е
направено на 09.02.2022г. или два месеца след процесното ПТП, като не са
ангажирани доказателства за наличие на необходимост от същото за
продължаване на лечението на ищеца на уврежданията, настъпили в резултат
от ПТП, както и да е направено по лекарско предписание във връзка със
същите.
По претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема следното:
Съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Установява се, че ищецът е подал заявление за плащане на
застрахователно обезщетение до ответното дружество на 11.03.2022г., като е
изпратен на 10.06.2022г. отказ за изплащане на обезщетение поради
непредставени доказателства за ПТП и не посочена банкова сметка.
Съгласно чл. 496, ал.3 от КЗ когато документите по ал. 3 са
недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства, във връзка с
настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да
изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други
компетентни органи или лица. Застрахователят не се е възползвал от
предоставената му възможност за изискване на допълнителни доказателства,
което не го освобождава от задължението за плащане на застрахователно
обезщетение.
Поради това дължи лихва за забава съобразно чл. 497, лек автомобил.1,
12
т.1 от КЗ -изтичането на 15 работни дни от подаване на заявлението за
настъпило застрахователно събитие на 11.03.2022г. или от 29.03.2022г., но с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да се присъди
законна лихва за забава от посочената в исковата молба дата - 10.06.2022г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски, съобразно с уважената част
от исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер на
750лева, от които следва да се присъдят 736,11лева.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за предоставена
безплатна правна помощ, което следва да се уважи и да се присъди
възнаграждение съобразно наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения и уважената част от исковете в размер на 1560,00лева с ДДС
за правна помощ.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените
разноски, съобразно с отхвърлената част от иска. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 560,00лева, от които следва
да се присъдят 10,37лева.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ.Ж.З" АД с ЕИК ****** да заплати на И. М. М. с
ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ сумата от 10 000,00
лева - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в следствие на ПТП от 09.12.2021 г., ведно със законната лихва от
10.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата; както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски, съобразно с уважената
част от исковете, в размер на 736,11лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на сумата от 190,00 лева- главница, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП от 09.12.2021г.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ.Ж.З" АД с ЕИК ****** да заплати на адвокат Й. Г.
Д. с ЕГН ********** на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата
за предоставена безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение в
размер на 1560,00лева с ДДС за правна помощ.
13
ОСЪЖДА И. М. М. с ЕГН ********** да заплати на „ЗАД ДБ.Ж.З" АД
с ЕИК ****** да заплати на основание чл.78 ал.3 от ГПК направени
разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на 10,37лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14