РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Монтана, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500228 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
Е. М. ЕООД,подадена чрез пълномощник юрисконсулт Й.К. срещу решение на РС
Берковица от 23.03.2022г. , постановено по гр. дело № 246/2021г. по описа му , с което е
отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателя по реда на чл. 422 от ГПК
срещу Г. Х. от гр. * установителен иск за вземания , предмет на заповед за изпълнение .
С въззивната жалба се поддържа неправилност и необоснованост на решението с
доводи, че в противоречие със закона и установените по делото обстоятелства съдът е приел,
че липса надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия и същата на основание
чл. 99,ал. 4 ЗЗД не е породила действие спрямо него с подробно изложени в тази насока
съображения. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск , ведно със
законните последици.
Въззиваемата страна Г. Х. не изразява становище по жалбата.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване
съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .
1
С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от Е. М.
ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителя Р.М.-Т., чрез юрк. Й.К. срещу Г. Х. иск за
установяване съществуването на вземане на ищеца към ответника за сумите, произтичащи
от договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2014 година, а именно: 22 254,51 лева
главница, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2014 година до окончателното й
изплащане; 1 253,23 лева договорна лихва за периода 20.04.2014г.- 16.10.2014 година; 150,03
лева наказателна лихва за периода 20.04.2014г. - 16.10.2014 г. и 120,00 лева заемни такси,
като неоснователен и недоказан.
Обжалваното решение е валидно и допустимо , постановено по субективно
съединени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ,ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 430 от Търговския закон / ТЗ/ и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/,
предявени в указания едномесечен срок след подадено възражение от Г. Х. като длъжник в
заповедното производство по ч.гр.дело 473/2014г. на РС Берковица.
Установено е по делото , че на 17.10.2014г. е подадено заявление от Б.ДСК ЕАД за
издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Г. Х. за исковите суми с основание
договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2014г. с приложен документ по чл. 417
ГПК – извлечение от счетоводни книги . В образуваното ч. гр. д. № 473/ 2014 г. на РС
Берковица , на 20.10.2014г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
исканите суми и изпълнителен лист , като заповедта е връчена от съдебен изпълнител на
длъжника на 08.12.2020г.по образуваното срещу него изпълнително дело № 827/2017г. на
ЧСИ М.И.. На 07.01.2021г., в едномесечния срок по чл. 414 ГПК е подадено възражение , че
не дължи сумите по заповедта и не е сключвал договор за кредит. Предвид подаденото
възражение , съобразно чл. 415,ал. 1 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес от
предявяване настоящия иск с предмет установяване съществуването на вземанията му към
ответника , за което е издадена заповедта за изпълнение . Искът е предявен в едномесечния
срок по чл. 415,ал. 1 от ГПК .
Предмет на така предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове е установяване
съществуването на вземания на ищеца срещу ответника с основание договор за кредит за
текущо потребление от 08.04.2014г. и договори за прехвърляне на вземания.
От фактическа страна по делото е установено следното :
На 08.04.2014 година в гр. -*е сключен Договор за кредит за текущо потребление
между „Б.ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и Г. Х. в качеството на кредитополучател.
Уговореният размер на кредита е 22 345,00 лева, срокът за издължаване - 120 месеца,
считано от датата на подписване на договора, с крайна падежна дата - 20.03.2024 г. В чл. 5
от Договора е уговорено, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща годишна
лихва в размер 10,95 % или 0, 030417 на ден. В чл. 10 е посочено, че неразделна част от
Договора са Общите условия /ОС/ за предоставяне на кредити на физически лица, които
кредитополучателят приема с подписване на договора. Съгласно приложените ОС, при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият кредит става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Видно от представения Погасителен план и
2
ГПР падежната дата по кредита е 20-то число от месеца, като датата на първо погасяване
следва да бъде на 20.04.2014 година, а размерът на месечната вноска - 308,42 лева. На
25.08.2014 г. кредитодателят е изпратил писмо на длъжника с изх. № 10-10-1920, с което го
уведомява, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на
задълженията, като от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница става
дължима и върху нея се начислява предвидената в договора лихва за забава. От
приложеното известие за доставяне се установява, че длъжникът е получил лично писмото
на 08.09.2014 г.. На 17.10.2014 г. банката е подала Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, към която е приложено извлечение от счетоводните книги на
кредитора. По образуваното ч.гр.д. № 473 по описа на БРС за 2014 година са издадени
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. На 15.07.2015 г. в гр.
София е сключен Договор за цесия между „Б. ДСК“ ЕАД като цедент и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД
като цесионер, по силата на който всички вземания на първоначалния кредитор са
прехвърлени на цесионера, ведно с изтекли лихви, привилегиите и обезпеченията, като
цесията е надлежно съобщена на длъжника на 21.08.2015 г., видно от приложеното известие
за доставяне . На 16.12.2020 година между „ОТП Ф.” ЕООД като цедент и ищецът „Е. М.“
ЕООД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, като по силата на
Приложение №1 е прехвърлено процесното вземане към ответника. Видно от представеното
пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да подпише от името на „ОТП Ф.” ЕООД
писмени съобщения по чл.99, ал.З ЗЗД до длъжниците по прехвърлените вземания, с които
да ги уведоми за извършената цесия. Настоящата искова молба е предявена на 15.04.2021 г.
от новия кредитор „Е. М.“ ЕООД, който обосновава правния си интерес от възникналото
частно правоприемство на страната на кредитора.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не е подал писмен отговор, не се
е явил в насроченото съдебно заседание , като не са наведени каквито и да било възражения
срещу предявените искове .
Приложеното от страна на ищеца извлечение от счетоводни книги към
17.10.2014г. не е оспорено от ответника и установява, че към 25.09.2014г. ответникът има
задължения по сключения договор за кредит за текущо потребление в размер на 22 254,51
лева главница, ; 1 253,23 лева договорна лихва за периода 20.04.2014г.- 16.10.2014 година;
150,03 лева наказателна лихва за периода 20.04.2014г. - 16.10.2014 г. и 120,00 лева заемни
такси.
Доказателства, които да установяват, че ответникът е изпълнил задълженията си по
договора за банков кредит по делото не са представени, като не се и твърди наличие на
изпълнение.
При така установените от фактическа страна обстоятелства , от правна страна съдът
приема следното:
Установява се от събраните под делото доказателства облигационно
правоотношение , породено от договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2014г. ,
уреден в чл. 430 -432 от ТЗ, по което кредитодателят е изпълнил задължението си и е
3
предоставил на ответника кредит в размер на 22345 лева. От своя страна
кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си за плащане ежемесечно договорените
вноски , като към 25.08.2014г. е налице забава повече от 90 дни, поради което и банката е
упражнила правото си , предвидено в чл. 19.2 от ОУ, неразделна част от договора за кредит,
подписани от ответника като кредитополучател , да обяви кредита за предсрочно изискуем ,
за което надлежно е уведомен на 08.09.2014г. ответника, видно от приложеното в
заповедното производство известие за доставяне. По делото е установено, че вземането на Б.
ДСК ЕАД е прехвърлено с валиден договор на ОТП Ф. от 15.07.2015г. , за което
прехвърляне ответникът е уведомен на 21.08.2015г. , впоследствие с договор от 16.12.2020г.
вземането е прехвърлено на ищеца. По делото не се оспорва действителността на
договорите за прехвърляне на процесните вземания / договори за цесия / , като не са налице
доказателства , които да сочат на забрана за това по аргумент от чл. 99,ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 26 от Закона за потребителския кредит/ ЗПК/, като в приетите от страна на
кредитополучателя ОУ изрично в чл. 23 е предвидено правото на кредитора да прехвърля
правата си по договора на трети лица. Съгласно чл. 99,ал. 2 от ЗЗД прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор / цесионер/ с всичките му принадлежности, включително и
изтекли лихви , доколкото в договора не е уговорено нещо друго. Със сключване на
договорите за цесия правата на Б. ДСК с основание договора за кредит за текущо
потребление са преминали съответно върху ОТП Ф., а впоследствие върху настоящия ищец.
Възражение за това, че цесията от 16.12.2020г. няма действие по отношение на
ответника като длъжник по делото не е правено, но доколкото първостепенният съд е
обосновал решението си с това обстоятелство , приемайки, че няма уведомяване по смисъла
на чл. 99,ал. 3 от ЗЗД и на основание чл. 99,ал. 4 от ЗЗД цесията няма действие , съответно
между страните по делото няма облигационна връзка, то следва да се обсъди. В тази насока
са и подробните доводи за неправилност на решението, поддържани във въззивната жалба.
В съдебната практика и теория безпротиворечиво се приема , че съобщението по чл.
99,ал. 3 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на цесията и правата по нея преминават
върху цесионера със сключването на договора му с предишния кредитор/ цедент/ .
Значението на съобщението е с оглед на третите лица, в това число и на длъжника, като
прехвърлянето на правото има действие спрямо него от момента, в който той получи
съобщението от цедента. Поради това значението на уведомяването е преди всичко с оглед
на последиците от евентуално плащане , настъпило преди получаване на уведомяването.
Ако в този случай длъжникът плати на некредитор, изпълнението е действително щом е
извършено добросъвестно. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се
известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. То е
неформално и със свободно, но ясно и недвусмислено съдържание, като може да е
отправено устно, писмено или с нотариална покана.
В случая с исковата молба не е приложено уведомление , адресирано до длъжника за
извършеното от ОТП Факторинг прехвърляне на вземания с договора от 16.12.2020г.,
съответно не е налице уведомяване на длъжника по реда на чл. 99,ал.3 ЗЗД за извършеното
4
прехвърляне. Този факт обаче сам по себе си не води до извод за липса на облигационна
връзка и отричане правото на ищеца да търси плащане , доколкото договорът за цесия е
валиден и е породил действие между страните по него със сключването му. Макар и не под
формата на нарочно уведомление , длъжникът е узнал за прехвърлянето на вземането с
получаване преписите от исковата молба и приложенията, между които и сключеният
договор за цесия от 16.12.2000г. и изрично пълномощно от стария кредитор, с което се
упълномощава ищеца да уведоми от негови име длъжника за извършеното прехвърляне. С
получаване книжата по делото длъжникът е узнал за действията на първоначалния си
кредитор за извършеното прехвърляне и за възможността му да плати на новия кредитор. С
това са защитени интересите му да изпълни точно задължението си като плати на
легитимирано по смисъла на чл. 75,ал. 1 от ЗЗД лице. Получаването на уведомлението е
факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.
235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено съобщението и същото не се отразява на съществуването на
вземането , то получаването му в хода на съдебното производство по предявения иск не
може да бъде игнорирано. В настоящия случай ответникът не е направил възражения,
относими към последиците на неуведомяването му за цесията /например, че той
междувременно е платил дълга на цедента, в който случай плащането би могло да бъде
прието като правопогасяващо, предвид неуведомяването/. От друга страна уведомяването
по чл.99 ал.4 от ЗЗД има значение за да стабилизира правата в лицето на цесионера и да не
може да бъде изпълнено валидно другиму. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като
бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Предвид гореизложеното ,
въззивният съд приема, че цесията от 16.12.2020 г. има действие спрямо длъжника и тъй
като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми, то цесионерът Е. М.
ЕООД се явява носител на тези вземания.
Договорът за кредит от 08.04.2014г. е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит с ответника като физическо лице, като съдът при проверка на същия
и приложимите към него Общи условия, подписани от ответника , не установява наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите , или на
такива, противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК, водещи до нищожност на целия
договор или отделни негови клаузи . Договорът отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11
ЗПК, в редакцията към датата на сключване, относно форма и съдържание.
Предвид гореизложеното съдът приема за безспорно установено по делото
съществуването на изискуеми и ликвидни договорни задължения, поети от ответника по
договор за потребителски кредит от 08.04.2014г. за заплащане на ищеца исковите суми ,
поради което и предявените искове са доказани и основателни и следва да се уважат .
5
Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, като вместо него се
постанови друго , с което исковите претенции се уважат изцяло, ведно със законните
последици от това.
На основание чл. 78,ал. 1 от ГПК на ищеца се следват разноски в размер на 475.56
лева платена държавна такса за първоинстанционното производство , като на основание чл.
78,ал. 8 от ГПК следва да се присъди и възнаграждение в размер на по 100 лева за това, че е
защитаван от юрисконсулт, както и направените в хода на заповедното производство
разноски.
С оглед изхода на въззивното производство на жалбопдателя се следва заплащане на
разноски в размер на 475.56 лева платена държавна такса , дължими на основание чл.
78,ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл. 271,ал. 1 от ГПК , окръжен
съд Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на районен съд Берковица от 23. 03. 2022г. по гр. дело № 246/
2021г. по описа му, като НЕПРАВИЛНО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,на основание чл. 422 от ГПК , по отношение на Г.
Х. от гр. *, ул.* № *, ЕГН **********, че дължи на Е. М.ЕООД, ЕИК *, гр. *по договор за
кредит за текущо потребление от 08.04.2014г. сумата 22254.51 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 17.10.2014 година до окончателното й изплащане; сумата
1 253.23 лева договорна лихва за периода 20.04.2014г.- 16.10.2014 година; сумата 150.03 лева
наказателна лихва за периода 20.04.2014г. - 16.10.2014 г. и сумата 120 лева заемни такси , за
които суми е издадена на 20.10.2014г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч. гр. дело № 473/2014г. по описа на РС Берковица .
ОСЪЖДА Г. Х. от гр. *, ул.* № *, ЕГН ********** да заплати на Е. М. ЕООД, ЕИК
*, гр. * 575.56 лева първоинстанционни разноски , сумата 575.56 лева въззивни разноски,
както и направените в хода на заповедното производство разноски в размер на 475.56 лева
държавна такса и 886.67 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда и условията на чл. 280 и
сл. от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7