О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№696 20.12.2019 год. гр.Бургас
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение,
в закрито заседание, на двадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ:Албена Зъбова
Калина Пенева
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
ч.гр.дело № 437 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частната жалба подадена от К. /К. / чрез процесуален представител В. /старши инспектор/, против определение № * от 11.10.2019 год. по гр.дело № 1581/2018 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца К. направено в с.з. от 20.09.2019 год., за изменение на определение от 08.07.2019 год. по делото, с което съдът е определил възнаграждение на особените представители на ответниците адв. К. адв. Ч. .
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в противоречие с ТР № 6 от 06.11.2013 год. по т.д. № 6/2012 год. на ОСГТК. Твърди се, че размерите на възнагражденията на особените представители не са съобразени с действително извършените процесуални действия и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на ответниците. Сочи се, че особените представители са изготвили единствено отговори на исковата молба, без явяване в съдебни заседания и извършване на други процесуални действия. Сочи се, че освобождаването на особените представители е извършено след представени по делото доказателства за упълномощаване от ответниците на избран от тях адвокат, чието адвокатско възнаграждение е в по-нисък размер от това определено от съда на особените представители. Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането на ищеца за намаляване на размерите на възнаграждения за особеното представителство осъществено по делото от адв. К. адв. Ч. .
В дадения срок е постъпил отговор по частната жалба от адв. П. назначена и освободена като особен процесуален представител на ответника Ж. . В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът е действал в рамките на правомощията си по закон, а определеният размер на възнаграждение е обоснован, справедлив, съобразен с правната и фактическа сложност на делото и положения труд. Направено е искане за оставяне на частната жалба без уважение.
В дадения срок не е постъпил отговор по частната жалба от адв. И. назначена и освободена като особен процесуален представител на ответницата М. .
Бургаският апелативен съд въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, против акт подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по искова молба на ищеца К. срещу ответниците Ж. , М. К. Ж. и А. Х. М. , с която са предявени искове с правни основания чл.74, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, вр. пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ.
След провеждане на процедурата по чл.47, ал.1-5 от ГПК, на осн. чл.47, ал.6 от ГПК окръжният съд е предприел действия по назначаване на особени представители по делото на ответниците Ж. . Съобразно цената на предявените искове окръжният съд е определил внасяне на предварителни депозити от ищеца в размер на 1559,86 лв. - за възнаграждение на особения представител на Ж. Ж. в и 1047,50 лв. - за възнаграждение на особения представител на М. Ж.. Депозитите са били внесени от ищеца по сметка на съда в указания срок, след което с определение от 21.02.2019 год. съдът е назначил посочените от АК- Б. адвокати К. и Ч. , за особени процесуални представители съответно на ответниците М. .
Назначените особени представители в дадения срок са депозирали писмени отговори по предявените искове /л.590 и л.596/.
На 20.05.2019 год./ л.647/ по делото е постъпила молба от адв. С. , който е посочил, че е упълномощен процесуален представител на ответниците Ж. , като е представил надлежно оформени пълномощни и договори за правна защита и съдействие, в които като размер на договорено адвокатско възнаграждение за всеки от ответниците е посочена сумата от по 400 лв.
С молба от 03.07.2019 год. адв. Ч. адв. К. са поискали от окръжния съд да бъдат освободени като особени представители по делото поради отпаднала необходимост от тяхната по- нататъшна защита. С молбата е направено искане за определяне на възнаграждение за осъществената до момента защита на ответниците.
С определение от 08.07.2019 год. /л.669/ окръжният съд е освободил адв. К. адв. Ч. като особени представители по делото. Определил е възнаграждение в полза на адв. К. от 1169,25 лв., а в полза на адв. Ч. в размер на 785 лв. Определените възнаграждения са изплатени от внесените от ищеца депозити.
В проведеното открито съдебно заседание по делото на 20.09.2019 год. е направено искане от страна на ищеца за намаляване на размерите на определените от съда възнаграждения за адвокатска защита на адв. К. адв. Ч. , в качеството им на особени представители. Изложени са твърдения, че размерите определени от съда не съответстват на свършената от адвокатите работа по делото.
Срещу искането на ищеца за намаляване на определените размери на адвокатски възнаграждения за осъществено особено процесуално представителство са постъпили възражения от адв. К. от адв. Ч. , с твърдение, че размерите съответстват на положения от тях труд.
Настоящият съд намира, че правилно окръжният съд е приел, че искането на ищеца за изменение на акта за определяне на възнаграждение на особените процесуални представители следва да бъде разгледано по реда на чл.248 от ГПК.
След като е провел процедурата по чл.248, ал.2 от ГПК окръжният съд е оставил молбата по чл.248, ал.1 от ГПК без уважение. За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че делото е с висока правна и фактическа сложност, с обемен доказателствен материал, поради което не са налице предпоставки за намаляване на минималните размери по наредбата за МРАВ, до които са определени възнаграждения на особените представители.
Постановеното от първоинстанционния съд определение е валидно и допустимо.
Страните не спорят, че определените от окръжния съд размери на адвокатските възнаграждения на особените процесуални представители адв. К. адв. Ч. , са коректно изчислени съобразно заявения с исковата молба интерес и изискванията за минимален размер по чл.9, ал.1 от Наредба № 1 за МРАВ, в който е предвидено, че за изготвяне на писмен отговор по искова молба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело възнаграждението е в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7 от наредбата. Спорът е за това, обосновани ли са тези размери от правната и фактическа сложност на делото и реално извършените от особените процесуални представители действия по делото.
В случая изготвените от особените процесуални представители отговори – л.590, л.596, съответстват на изискванията на ГПК за пълнота на съдържанието и сочат запознаването с материалите по делото от страна на особените представители. Налице са реално, а не за формално осъществени действия за защита на ответниците. Видно от приложената преписка, всеки от процесуалните представители – адв. К. адв. Ч. , е проучил исковата молба и приложенията към нея- т.е. над 580 страници и в депозираните отговори е въвел съответни преклудиращи и правопогасяващи възражения по предявените искове. Изложени са обосновани становища във връзка с приложените по преписката доказателства и тълкуването на правнорелевантните факти по спора. С отговора депозиран от адв. К. освен задълбочен анализ на твърдените от ищеца факти и заявените възражения, са ангажирани и доказателства. От отразеното в този отговор става ясно, че адв. К. е предприела и действия за откриване на ответницата Ж. , като е установила адреса, на който ответницата пребивава в Германия. В случая особените процесуални представители, чрез депозираните от тях отговори на исковата молба са възпрепятствали преклузиите по чл.133 от ГПК, обезпечили са максимално възможностите за провеждане на ефективна защита на ответниците по предявените срещу тях искове и следва да бъдат адекватно възнаградени за положения по делото труд.
Предвид изложеното по-горе, което очертава характера и значимостта на извършените действия на особените представители, както и предвид обстоятелството, че делото е с висока степен на правна и фактическа сложност, настоящият съд споделя извода на окръжния съд, че определеният размер на възнагражденията на особените представители не е прекомерен, поради което не са налице основания за намаляването на възнагражденията. В случая не са налице предпоставки за определяне на възнагражденията за особено процесуално представителство под минимума предвиден в Наредба № 1 за МРАВ.
Горните изводи са изцяло в съответствие с т.6 от цитираното в жалбата ТР № 6 от 06.11.2013 год. по т.д. № 6/2012 год. на ОСГТК, поради което съдът не споделя възражението на частния жалбоподател за противоречие на обжалваното определение със задължителната съдебна практика.
Ето защо обжалваното определение е правилно, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от К. за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /К. / чрез процесуален представител В. , /старши инспектор/, против определение № 1* от 11.10.2019 год. по гр.дело № 1581/2018 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.