Решение по дело №15294/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260706
Дата: 3 февруари 2021 г. (в сила от 20 юни 2022 г.)
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20191100115294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 03.02.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 15294 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от Г.С.Д. против П.на Република България обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 30 334.12лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 17 734.12лв.- изтеглени кредити за покриване разходи за лечение и издръжка, 200лв.-платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на досъдебно производство и 12 400лв.-пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения и дивиденти, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията на ищеца са за образувано против него наказателно производство на 12.12.2012г. с повдигнато обвинение в престъпление по чл.248а, ал.2, пр.1 вр. ал.1 НК и наложена мярка за неотклонение „подписка“. Прокурорът внесъл предложение за освобождаването му от наказателна отговорност по чл.78а НК с образувано НАХД № 4012/2013г. по описа на СГС, по което с решение от 05.11.2013г. бил признат за невиновен и оправдан. Решението било потвърдено от САС с решение по ВНАХД № 929/2014г. и влязло в сила на 24.11.2014г. Твърди в периода на воденото против него наказателно производство да е претърпял неимуществени вреди-бил разстроен, започнал да получава пристъпи на главоболие и високо кръвно налягане; изпитвал страх, безпокойство и срам от това, че е обвинен и третиран като престъпник, затворил се в себе си и силно ограничил социалните си контакти, което довело до отчуждение от годеницата му и като резултат до невъзможност да има щастлив семеен живот; били накърнени доброто му име, чест и достойнство пред работодателя и колегите, които узнали за наказателното производство против него от изискани характеристични данни и изпращани призовки, както и пред членовете на „Национално сдружение на собственици на земя, гори и занаятчии“, в което сам членува. Твърди да се е влошило здравословното му състояние, като поради стреса и негативните психически изживявания бил диагностициран с онкологично заболяване, във  връзка с което провел лечение в три болници с множество изследвания, процедури и интервенции, в тази част и хирургична операция. Поддържа, че тези негативни изживявания и здравословни проблеми съставляват неимуществени вреди, които оценява на сумата от 40 000лв. Наред с това твърди да е претърпял и имуществени вреди. Бил понижен от работодателя в длъжност „специалист“, тъй като поради образуваното наказателно производство не покривал условията за изпълнение на преди това заеманата длъжност „главен специалист“, свързана с дейности по националната сигурност. Като резултат от това за целия период на наказателното производство /12.12.2012г.-24.11.2014г./ получавал по-ниско месечно трудово възнаграждение, поради което за него е налице пропусната полза в общ размер на 12 000лв. /по 500лв. на месец/. Членувал в ГПК „Наркооп“-гр.София и като член имал правото на дивидент, който в случай на заемана ръководна длъжност е по-висок. В тази връзка твърди, че поради образуваното наказателно производство нямал право да бъде избиран в ръководството на кооперацията и като последица пропуснал да получи дивидент в размер на 400лв., явяващ се разликата между получения като член и този, който би получил ако заемаше управителна длъжност. Твърди още, че настъпилите материални затруднения наложили изтеглянето на три потребителски кредита от „Ю. И Е.Д. Б.“ АД в размер на 5000лв., от „Алфа банк-клон България“  в размер на 3000лв. и от „Райфайзенбанк България“ ЕАД в размер на 9 734.12лв., с които покривал разходите по лечението си от онкологичното заболяване и текуща издръжка, но поради воденото наказателно производство не могъл да обслужва и като последица банките завели дела срещу него. В рамките на досъдебното производство заплатил на адвокат 200лв. за защитата му, която сума също счита да съставлява имуществена вреда.

Ответникът оспорва исковете с доводи за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и за липса на доказателства ищецът да е претърпял заявените с исковата молба имуществени вреди, включително те да се намират в причинна връзка с наказателното производство.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

 Отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на нейни органи е деликтна и се реализира по реда на ЗОДОВ при наличието на изчерпателно посочените в него хипотези. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че деянието не съставлява престъпление.

Не е спорно образуването с постановление от 12.12.2012г. на СГП на ДП № 160/2012г. по описа на ГДНП срещу ищеца Г.Д. за престъпление по чл.248а, ал.2, пр.1 вр. ал.1 НК.

С постановление от 12.07.2013г. на досъдебното производство бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 21.04.2010г. в гр.София в ОСЗГ-Овча купел представил пред Н.Н.-старши експерт в същата служба неверни сведения в заявление за подпомагане за кампания 2010г. регистрирано в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ с УИН 2207061032492, чрез приложените към него като неразделна част таблица за използваните парцели през 2010г. и карти на блок на земеделско стопанство, като заявил, че ползва с посочения начин на трайно ползване и площ и към датата на подаване на заявлението отговарят на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние 14бр. земеделски парцели, регистрирани в системата, които в вместо „постоянно затревени площи“ били пустеещи земи с цел да получи средства от фондовете, принадлежащи на ЕС и предоставени на българската държава от „Европейския фонд за гарантиране на земеделието“-по схема за единно плащане на площ и от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони“-по мярка „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони“ за посочените парцели-престъпление по  чл.248а, ал.2, пр.1 вр. ал.1 НК. При повдигане на обвинението на ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“.

След приключване на разследването на 30.08.2013г. прокурор при СГП съставил предложение за освобождаване на ищеца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а НК, внесено в съда на 02.09.2013г. с образувано НАХД № 4012/2013г. по описа на СГС, 15 състав. След проведени две заседания на 05.11.2013г. съдът постановил решение, с което признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение.

След протест на СГП по образуваното ВНАХД № 929/2014г. по описа на САС е постановено решение на 24.11.2014г., с което решението на първата инстанция е потвърдено. Решението на СГС влязло в сила на 24.11.2014г.

При горното е налице основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предпоставящо възникване отговорността на държавата в лицето на П.на Република България за обезвреда причинените на ищеца  вреди.         

Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновното поведение на длъжностно лице.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Общите насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г., но при определяне размера съдът следва да съобрази и редица други обстоятелства, предвид естеството на източника на увреждането и възможните вредни последици от него, като тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на воденото наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка за процесуална принуда; личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или професионалната среда и др., които имат значение за съразмерността на обезщетението с претърпените вреди.

Ищецът е бил обвинен в престъпление по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 НК, за което предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода до три години и  глоба от 1000лв. до 5000лв. /не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК/ и взета мярка за неотклонение „подписка“.

Наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза продължило около 2 години, считано от образуването му на 12.12.2012г. до влизане в сила на решението за оправдаването му 24.11.2014г., т.е. в рамките на разумния срок.

Ищецът не е осъждан за престъпления или други правонарушения и не е бил преди това обект на разследване. Видно от представените писмени доказателства притежава две висши образования придобити през 80-те години на миналия век-„българска филология“ и курс по „литература и изкуство“; член е на Централен кооперативен съюз от 1990г., както и на ГПК „Наркооп“ София; участвал е в учредяването на „Национално сдружение на собственици на земя, гори и занаятчии“, в което също членува. Работи по трудово правоотношение в ЦКС от 2001г. първоначално като „сътрудник по ОМП“, от 2007г. като „главен технически сътрудник ОМП“, а считано от 12.01.2011г. съгласно представеното допълнително споразумение към трудовия договор /стр.71/ като „технически сътрудник“ в отдел „ОМП“.

Представени са писмени доказателства /медицински документи стр.94-111/, видно от които през 2011г. е диагностициран с онкологично заболяване, заради което в периода 25.02.2011г.-02.03.2011г. бил на лечение в СБАЛО ЕАД гр.София с претърпяна хирургична операция по изваждане на тумор от дясната аксила.

Представени са договори за кредит /стр.113-122/, видно от които на 22.11.2010г. на ищеца бил отпуснат потребителски кредит от 9 734.12лв. от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, на 11.10.2010г. потребителски кредит от 10 000лв. от „Банка ДСК“ ЕАД, на 28.01.2010г. потребителски кредит от 5000лв. от „Юробанк И Еф Джи България“ АД и на 22.02.2010г. потребителски кредит от 3000лв. от „Алфа банка-клон България“.

По делото е разпитана св.Я.И., която познава ищеца от много години, с когото били колеги в ЦКС и установили приятелски отношения. Сочи, че ищецът бил разстроен поради воденото против него наказателно дело и отчаян. Разболял се, направили му операция поради тумора и бил много стресиран. Във връзка с операцията теглил кредити. От него знае, че е понижен в длъжност по причина на наказателното дело и получавал по-ниско възнаграждение, което го затруднявало при изплащането на кредитите. Не бил семеен и живеел сам. Станал затворен и спрял да контактува с приятели.

Въз основа тези доказателства съдът приема за установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди, за които му се следва обезщетение.

В редица решения на ВКС се приема, че по време на воденото наказателно производство по обвинение в престъпление, по което е постановена оправдателна присъда или производството прекратено, лицето нормално изпитва негативни изживявания като безпокойство, стрес, несигурност, ограничения и смущения в социалното общуване, нарушения в общото здравословно състояние и др. Тези душевни болки и страдания са в рамките на обичайните за личност подведена под наказателна отговорност особено, когато преди това не е било обект на наказателно преследване. Заявените с исковата молба морални вреди са именно от посоченото естество-ищецът изпитвал тревожност, чувствал се унизен, изпитвал срам, станал затворен и ограничил социалните си контакти, чувствал здравословно неразположение. В тази посока са и свидетелските показания. Интензитетът на тези страдания обаче не може да бъде приет за завишен, тъй като по делото не се събраха доказателства наказателното производство да е засегнало в по-голяма от обичайната в подобна хипотеза степен личността му, здравословното състояние и общественото положение.

Безспорно са били накърнени доброто име и достойнството на ищеца, имайки предвид участието му в сдружения в областта на земеделието, както и пред работодателя, но същевременно от свидетелските показания не се установява наказателното производство да е повлияло на положителната оценка за личността му, нито на професионалното му развитие. Недоказано е твърдението по причина  повдигнатото обвинение да е бил понижен в длъжност. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като видно от представените по делото писмени доказателства и заключението на ССч.Е промяната на длъжността от „главен технически сътрудник ОМП“ в „технически сътрудник ОМП“ е настъпила още 2011г. по силата на сключено с работодателя допълнително споразумение, т.е. по време преди образуване на наказателното производство, поради което няма връзка с него. Напълно недоказано е твърдението за срив в отношенията с годеницата, както и за невъзможността поради повдигнатото обвинение да бъде избран в управлението на ГПК „Наркооп“ гр.София, на която е член.

Събраните доказателства установяват да има онкологично заболяване, но то датира и проведеното лечение, в тази част претърпяната операция са също отпреди образуване на наказателното производство /2011г./, при липса на твърдения и данни здравословното му състояние да се е влошило като последица от него. Поради това посоченото заболяване не може да бъде прието като източник на болки и страдания, които биха обосновали завишен размер на неимуществените вреди.

Въз основа горното и при отчитане естеството и тежестта на престъплението, в което е бил незаконно обвинен, продължителността на наказателното производство и негативния ефект върху личността на ищеца съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 3000лв., основан на обективно установените по делото факти за претърпените болки  и страдания. За разликата до пълния предявен размер от 40 000лв., поради недоказване другите заявени вреди, както и причинната връзка между тях и наказателното дело, подлежи на отхвърляне.

Върху така определеното обезщетение следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането.

По отношение иска за имуществени вреди:

Отговорността на държавата по чл.4 ЗОДОВ обхваща и причинените имуществени вреди, които също са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди могат да се изразяват в претърпяна загуба или пропусната полза.

Съгласно ТР № 1/11.12.2018г. по тълк.д.№ 1/2017г. ОСГК на ВКС платените възнаграждения от пострадалия за адвокатска защита в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ са пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, макар и да не е задължителна, тъй като разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерното обвинение, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. 

На досъдебното производство ищецът е бил представляван от адвокат, на когото заплатил възнаграждение от 200лв. /стр.52 от приложеното наказателно дело/. Договорът за правна защита и съдействие удостоверява плащане на сумата в деня на сключването, в която част има характер на разписка. Предвид това в тази част искът за имуществени вреди се явява основателен и следва да се уважи, ведно с присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

В останалата част претенциите за имуществени вреди за пропуснати ползи и претърпяна загуба са неоснователни.

По делото се установи, че промяната в заеманата длъжност от „главен технически сътрудник ОМП“ в „технически сътрудник ОМП“ е настъпила през 2011г. преди образуване на наказателното производство. Поради това, дори и след това ищецът да е получавал по-ниско трудово възнаграждение /ССч.Е/, то не се намира в причинна връзка с незаконното обвинение и в този смисъл не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата за претендираната сума от 12 000лв. като имуществена вреда.

Твърдението за пропусната полза, изразяваща се в неполучаване на дивидент от ГПК „Наркооп“ София в по-висок размер също е недоказано. Ищецът е член на тази кооперация и като такъв има право на дивидент за дялово участие, който се определя според размера на участието и финансовите резултати. Видно от заключението на ССч.Е в периода на наказателното производство срещу него 2012г.-2014г. е получил дивидент в общ размер на 131.73лв.  Не са представени доказателства, от които да е видно, че според устава заемането на ръководна длъжност в кооперацията е свързано с получаването на дивидент в по-голям от редови член размер. Не са представени и доказателства в периода на наказателното производство да е бил кандидат за ръководна длъжност, на базата на които да се извърши преценка дали въобще е могъл да получи дивидент в завишен размер.

Представените по делото договори установяват изтеглени от ищеца потребителски кредити от различни банки. По твърдения в исковата молба са били предназначени да покриват разходите му по лечението от онкологичното заболяване и текущи разходи /така и според показанията на свидетелката/.  Тези кредити обаче са били изтеглени през 2010г., а лечението е проведено през 2011г. по време преди образуване на наказателното производство, което изключва наличието на причинна връзка.

При този изход на делото и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат 9.55лв. съобразно уважената част от исковете.

Водим от горното съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА П.на Република България, гр.София, бул.*****, да заплати на Г.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 НК, за което е оправдан с влязло в сила на 24.11.2014г. решение по НАХД № 4012/2013г. по описа на СГС, 15 състав, и сумата от 200лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за платено за защита в наказателното производство адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от 21.11.2019г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 40 000лв., иска за имуществени вреди  за сумата 17 734.12лв., представляваща изтеглени кредити за покриване разходи за лечение и издръжка и иска за имуществени вреди от 12 400лв., от които 12 00лв. пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за периода 12.12.2012г.-24.11.2014г.  и 400лв. неполучен дивидент.

ОСЪЖДА П.на Република България, гр.София, бул.*****, да заплати на Г.С.Д., ЕГН **********,***,  разноски по делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ от 9.55лв.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

 

                                                                             СЪДИЯ: