№ 22
гр. Балчик, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА Ж. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно
наказателно дело № 20213210200239 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена жалба от „Б“ ЕООД с ЕИК...
,със седалище и адрес на управление ..., представлявано от управителя ПЛ. К.
К., срещу Наказателно Постановление №08-002275/184 от 20.09.2021г.на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с правно основание
в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Дружеството- Жалбоподател твърди в жалбата си,че наказателното
постановление е незаконосъобразно и неправилно.
В жалбата си, дружеството-жалбоподател оспорва твърдяната от
проверяващите фактическа обстановка, твърди, че лицето С.Ж. е леля на
управителя на дружеството.В обекта не е изпълнявала трудови
функции,поради което и не е била назначена с трудов договор.В хотела е била
за да помага на племенника си ,не е получавала заплащане и в момента на
проверката поради възникнала повреда в тоалетната от която течало вода е
почистила.За не изцапа дрехите си била облякла халат.
Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление,като
незаконосъобразно.
Редовно призовано дружеството-жалбоподател се представлява в
съдебно заседание от адв.П. от АК-Добрич.Моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.Пледира за възлагане на разноските.
Въззиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з. от ю.к.
Н..
Процесуалният представител твърди,че възраженията на жалбоподателя
1
са неоснователни,а наказателното постановление е правилно,обосновано и
законосъобразно.Моли съда да го потвърди изцяло.Пледира за присъждане на
разноски.
По делото,като свидетели са разпитани актосъставителя ,св.П..По
искане на жалбоподателя е разпитана,като свидетел С.Ж..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие
за установена следната фактическа обстановка :
На 08.07.2021г. в 15.40ч.служители на ДИТ-Добрич, извършили
проверка в хотел „Л.“,находящ се в гр.Б.,стопанисван от „Б“ЕООД.
На място установили,че се извършва трудова дейност,като лицето С.Ж.
било заварено да почиства тоалетна на първият етаж,разположена срещу
рецепцията на хотела.Лицето било облечено с престилка и държало кофа и
стирка за почистване.
Служителите на ДИТ-Добрич предоставили на Ж. декларация ,като по
делото е спорно дали е попълнена лично от Ж. или от служители на ДИТ-
Добрич.В декларацията приложена в делото е видно, че Ж. „помага в Л. от
13ч.“, няма посочено работно време ,няма скл.трудов ,нито граждански
договор и не получава трудово възнаграждение.Посочено е , че като леля на
П.К. помага в момента.
С призовка по чл.45,ал.1 от АПК,св.П. е разпоредила на 14.07.2021г. в
ДИТ-Добрич да се яви управителя на „Б”ЕООД и да предостави трудовите
досиета на работниците,ведомост за заплати и др.документи изискани по реда
на чл.402,ал.1 и 2 от КТ.
Призовката е връчена на П.К. лично на 08.07.2021г.
На 14,21 и 29.07.2021г.по ел.пощата на ДИТ били представени исканите
документи .
Установено било ,че дружеството ,в качеството си на работодател е
приело на работа лицето С.Ж.,без да е сключил трудов договор преди
постъпването й на работа.
Извършената проверка обективирала със съставянето на ПИП
№ПР2123061/06.08.2021г.
ПИП е връчен на управителя на 12.08.2021г.-подписан е с ел.подпис от
К..
Констатациите от протокола на са били обжалвани по реда на АПК и са
влезли в сила.
Свидетелят П. съставила Акт за установяване на административно
нарушение на 19.08.2021г.,който е връчен на 23.08.2021г. на управителя К.-
удостоверено връчване с ел.подпис на П.К. ,като приема,че е налице
административно нарушение на чл.61 ал.1,във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на
труда.Следва да бъде посочено,че АУАН е съставен в отсъствие ,т.к.въпреки
изпратените до управителя покани и получени от последния ,представител на
2
дружеството не се е явил.
АУАН е връчен без възражения.
В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения
пред наказващият орган ,заведени с вх.№21081588/25.08.2021г.
Възражението е разгледано и прието за неоснователно .
Въз основа на образуваната административна
преписка,Административно наказващия орган издава процесното
наказателното постановление,като постановява имуществена санкция в
размер на 1500,00лв.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно от
разписката за връчване е връчено на 27.09.2021г.Жалбата е подадена с вх.
№21089199/01.10.2021г.
С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в законноустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич съгл.чл.416,ал.5 от
КТ.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и на
обжалваното наказателно постановление.
От служебната проверка за процесуалноправна законосъобразност на
атакуваното НП ,съобразно правомощията си в настоящото производство
както и релевираните от дружеството жалбоподател доводи,съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения при издаването му,които да са
съществени такива,представляващи формални предпоставки за неговата
отмяна.
Както НП така и АУАН са издадени от компетентни органи ,спазени са
формата и редът при постановяването им,като същите имат задължителни
реквизити съгл.чл.42и 57 от ЗАНН.Съдържащото се в тях фактическо
описание на нарушението е достатъчно ,пълно и конкретно и позволява
индивидуализацията му като административно-наказателен състав по чл.414,
ал.3 ,във вр.с чл.61,ал.1,във вр.с чл.1,ал.2 от КТ.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП
досежно съдържание,като съдът не констатира недостатъци във формата на
3
оспорения санкционен акт с оглед липсата на някой императивно изискуеми
реквизити ,предвидени в чл.57 от ЗАНН.
Ето защо обжалваното НП се прецени изцяло като законосъобразно от
процесуална страна,издадено в напълно редовно започнало и развило са
производство по ангажиране на административно наказателната отговорност
на жалбоподателя,при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения в тази фаза ,поради което да се предпоставя санкцията на отмяна
на същото на процесуално основание.
Фактическата обстановка,доказана от събраните писмени и гласни
доказателства е,че на 08.07.2021г.,св.С.П. и колегата й Е.К. -инспектори в
Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Добрич, извършили проверка в хотел
„Л.“в гр.Балчик, при която св.С.Ж. е била заварена да почиства вода от пода
пред тоалетна,намираща се пред рецепцията на хотел „Л.“ .Установено е и не
се оспорва от дружеството ,че Ж. в него момент е била облечена с
престилка,носела е кофа за вода и стирка,с която е почиствала .В същото
време от декларацията която е приложена в кориците на делото се
установява,че лицето няма нито трудов ,нито граждански договор, а
помагало на П.К..В декларацията е посочен час 13ч.
От въззиваемата страна са връчили призовка до управителя на
„Б”ЕООД да представи трудови досиета на установените лица.Видно от
доказателствата по делото трудово досие за Ж. не е приложено.
С оглед на гореизложеното,проверяващите достигнали до извода,че е
налице административно нарушение на чл.61 ал.1 във вр.чл.1 ,ал.2 от КТ,за
което св.П. съставила АУАН .
Горната фактическа обстановка се установява от приетите от съда
писмени и гласни доказателства,приобщени по реда на чл.283 от НПК-
показанията на св. П.,досежно съставянето на АУАН и извършената проверка.
Тези констатации ,се подкрепят от наличните в делото доказателства.
Следва да бъде посочено,че показанията на разпитаната свидетелка Ж. в
тази връзка също не опровергават констатираното от служителите на
ДИТ,дори напротив ,същата разпитана в с.з. заявява, че е почиствала водата
потекла от тоалетната по която имало повреда .Не отрича че била облечена с
работна престилка но посочва, че помагала на управителя К. т.к.била негова
леля ,като въпросният ден отишла в хотела за да засади цветя и видяла
случайно потеклата вода ,която решила да подсуши,за да не се подхлъзнат
други хора вкл. и туристи,а престилката била облякла за да не замърси
дрехите си.В показанията си дадени в с.з. заявява,че не е извършвала
трудова дейност за дружеството .
Констатациите на органите на ДИТ досежно облеклото на Ж.,това че е
била заварена с кофа и стирка и е забърсвала водата от пода пред тоалетната
следва да бъдат кредитирани .показанията на последната в тази част също.
4
Това че е помагала на управителя на дружеството съдът приема като
защитна позиция ,както с оглед роднинската връзка между нея и управителя
К. ,така и като индиция за заинтересованост от изхода на делото.
В този период от летния сезон,когато се предполага че хотела работи в
пълен капацитет,в рамките на законово регламентирано работно време
,проверката е извършена около 15,40ч.,в хотела е следвало да има камериери
,които е следвало след като има повреда и теч от тоалетна съобразно
длъжностната характеристика да го почистват,а не да се налага лицето
което няма трудово правни отношения с хотела ,така както се сочи от Ж. и
дружеството,да извършва такава друдова дейност,вменена по длъжностна
характеристика за длъжността „камериер“.Очевидно че в тази част от
показанията на Ж. и са дадени с цел да оневини действията на дружеството
по констатираното бездействие от несключването на трудов договор.Според
съда тези действия от нейна страна ,времевия период при който е било
констатирано да извършва тази дейност,работното облекло-престилка
,мястото където е била заварена ,дават основание да се приеме че действията
и покриват определението да трудовоправно отношение с дружеството
където то е било осъществено .Като такова трудовоправното отношение се е
извършвало без сключен трудов договор и преди да бъде сключен,изискващ
се съгл.чл.61,ал.1 от КТ.
Съставът на нарушението ,за което дружеството е санкционирано е
установен в чл.414,ал.3 от КТ,съгласно който „Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение”.
Наказващият орган е приел ,че жалбоподателя е нарушил разпоредбата
на чл.61,чл.1 от КТ,съгласно който Трудовият договор се сключва между
работника или служителя преди постъпването му на работа, а съгл.чл.1,ал.2
от КТ ,когато се предоставя работна сила отношенията се уреждат само
като трудово правни .
В случая съдът приема,че отношенията между Ж. и дружеството
следва да се приемат като трудова правни ,т.к.последната е престирала
работна сила почиствайки вода от пода ,които са били извършване без
наличието на сключен трудов договор между страните ,преди тя да започне
престирането на труда си.
В настоящият случай безспорно се установява,че
работодателя,санкционираното дружество е допуснало на работа Ж. ,без да
сключи с нея трудов договор преди започването й на работа.
Безспорен е за съда и факта,че работодател на Ж. е било не друго
юридическо лице ,а именно дружеството „Б”ЕООД ,за което последната е
5
престирала труда си поради което и приема за доказано извършеното
нарушение от обективна страна.
По дефиниция и определение от закона –КТ ,трудово е всяко
правоотношение възникнало при и по повод предоставянето на работна сила
от работника на работодателя,за изпълнение на даден вид работа,при
определен работен режим и условия за нейното предоставяне и използване-
работно време и възнаграждение за конкретно възложената работа,със
съответно произтичащите от това права и задължения и се урежда от трудово
правните норми.
Според императивната разпоредба на чл.1,ал.2 от КТ предоставянето на
работна сила е юридически факт и форма само на трудово правоотношение.
От тук ,изводими са и особеностите на трудовото
правоотношение,предопределящи същите и за трудовия договор,като
характерното е не само относно предмета-престира се работна сила/жив
труд/,при упражняване на конкретна трудово функция и с уговорени
съществени елементи-работно време и място,характер на извършваната
работа и трудово възнаграждение.
Типичното за същото са и продължителността –нееднократност на
престирането на задълженията,така и необвързаността с определен резултат а
с дължимост на работната сила като поведение.Не на последно
място,присъща за трудовото правоотношение е и йерархичната зависимост на
работника от работодателя,като той-първият е задължен да спазва определен
ред и трудово дисциплина,работно време и др.които са създадени от
работодателя и са разписани от него.
Гласните доказателства пряко и абсолютно безпротиворечиво доказват
фактите: за местонахождението на лицето в обекта , както и изпълняваната от
него конкретна трудова функция, пряко свързана с реализация на стопанската
дейност и обективирана в извършване на фактически действия по почистване
на вода,от тоалетна на хотела,намираща се пред рецепцията на хотел „Л.“ в
гр.Балчик, била е облечен с престилка ,което субсумира престиране на
работна сила, при това на определено място .
Интерпретирайки писмените доказателствени средства и съобразно
установените факти по делото, в конкретния случай съдът приема, че
работата извършвана от Ж. в полза на „Б” ЕООД гр.Балчик, представлява
престиране на работна сила и последната е осъществявала такъв труд,но
същевременно за процесната дата,тази на проверката извършена от
служители на ДИТ-Добрич с лицето не е имало сключен трудов договор .
След като това е така и между страните е съществувало трудово
правоотношение, с произтичащите от това права и задължения, предмет на
уредба от трудовоправните норми, безспорно обусловено е тяхното
приложение, в т.ч. и императивната разпоредбата на чл. 61, ал.1 КТ. Според
6
съдържимата се диспозиция на цитираната правна норма, изрично обвързва
сключването на трудовия договор преди започване на работа от тук изводимо
е императивното правило за дължимо поведение, респ. задължение на
работодателя, като последният и се явява негов адресат.
Обективно е вярно, като доказано обстоятелството, че в конкретния
случай работещото лице – С.Ж. в деня на проверката -08.07.21г. се е намирала
в обекта, т.е. явила се на работа и е работила, престирала е работната си сила
на определеното й място, изпълнявайки възложената й работа, но в
конкретния случай с нея не е бил сключен трудов договор, нарушавайки
императивната норма на чл. 61, ал.1 КТ.
От тук и по аргумент за обратното, безспорно, осъществено от
обективна страна е вмененото административно нарушение, тъй като
работодателят - ТД жалбоподател очевидно не е изпълнил императивното си
задължение, предписано от чл. 61, ал.1 КТ и не е сключил с работника трудов
договор,преди наемането му на работа,съобразно разпоредбата на чл.1,ал.2 от
КТ.
С това си бездействие, дружеството, безспорно е консумирало
административно наказателният състав на чл. 414, ал.3 от КТ. Такъв, трудов
договор, не е бил налице към момента на проверката, което по категоричен
начин се установява от събраните по делото доказателства.
Съдът приема,че с бездействието от страна на дружеството „Б”ЕООД
,преди работник или служител да постъпи на работа ,следва да се сключи
трудов договор съгласно чл.61,ал.1,във вр.с чл.1,ал.2 от КТ е осъществило
административно наказателния състав на нарушение по чл.414,ал.3 от КТ и
дружеството си като субект на тази отговорност не е изпълнило задължението
си посочено по-горе ,поради което приема,че правилно е било санкционирано
от страна на Дирекция Инспекция по труда-Добрич в лицето на нейния
Директор.
Нарушението е извършено от юридическо лице,поради което въпросът
за неговата субективна страна не следва да се обсъжда,защото в случая се
касае за ангажиране на отговорност ,която е обективна и безвиновна.
От което следва извода,че не следва да се анализира липсата или
наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица,свързани
с осъществяване на дейността му,нито да се определя нейната форма.
Както бе посочено по-горе при съставянето на АУАН и НП не се
констатираха нарушения на процесуалните права на дружеството,които
съществени и да са основание за отмяна .Както в АУАН ,така и в НП е
посочено какво е нарушението,каква е правната му квалификация,въз основа
на какви доказателства са съставени,от лица,в кръга на правомощията им
,предявени са надлежно ,своевременно е упражнено правото на жалба.
По отношение определяне на наказанието:
7
Разпоредбата на чл.415в ,ал.2 от КТ,регламентира,че нарушенията по
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ не са маловажни,след
като процесното нарушение е по чл.61,ал.1 ,във вр.с чл.1 ал.2 от КТ,за него
чл. 28 от ЗАНН е неприложим ,като в тази насока изводите на наказващият
орган са правилни като съобразени изцяло с разпоредбата на закона - чл. 415в,
ал. 2 от КТ.Този извод на наказващият орган изцяло се споделя и от
настоящият състав на съда.
Съдът изцяло споделя изводите на наказващият орган по отношение
размера на наказанието и това,че от нарушението са произтекли вредни
последици за работника.
С оглед на изложеното съдът,счита,че следва да потвърди НП,като
правилно и законосъобразно ,като приема,че в този вид и размер наказанието
ще постигне целите на индивидуалната и генералната превенции.
По делото се претендират разноски и от двете страни,но при този ход
,следва да се обсъждат само тези за процесуално представителство на
наказващият орган.
От юр.к.Н. се претендират разноски за юр.к.възнаграждение по реда на
чл.63д,ал.1 от ЗАНН.
Съдът приема,че следва да се присъди юр.к.възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП,съгласно препращащата разпоредба на чл.63д,ал.5
от ЗАНН.
Съгласно чл.37,ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
Наредба на МС по предложение на НБПП.
В случая,за защитата по дела по ЗАНН правно приложение намира
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ,която
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Съдът счита,че следва да определи размер на възнаграждението от 80,00
лева,т.к.делото не е с правна и фактическа сложност .
Мотивиран от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №08-002275/184 от
20.09.2021г.на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”-гр.Добрич, ,с
което на „Б“ ЕООД с ЕИК... ,със седалище и адрес на управление ...,
представлявано от управителя ПЛ. К. К., на основание чл.416 ал.5, във
вр.чл.414,ал.3 от КТ е наложено наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 1500,00/хиляда и петстотин/лева,за нарушение по чл.61,ал.1,във
вр.с чл.1,ал.2 от КТ!
ОСЪЖДА Б“ ЕООД с ЕИК... ,със седалище и адрес на управление ...,
8
представлявано от управителя ПЛ. К. К.,на осн.чл.63,ал.5 от ЗАНН във вр.с
чл.37,ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,да
заплати на ДИТ-Добрич юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00/осемдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
9