Решение по дело №410/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 във вр. с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата на Г. Н. Г., [ЕГН] от гр. Пазарджик, чрез адв. Ч., АК – Пазарджик против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-131-6500/10#1 от 24.01.2024 г. издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Пазарджик (Директора на ОД на ДФЗ – Пазарджик).

Актът е оспорен като нищожен и незаконосъобразен. Оспорват се констатациите на административния орган от извършения последващ контрол, относно установената недопустима площ по одобрения специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г. Изложени са твърдения, че не са налице релевираните факти за издаване на процесния АУПДВ, което според жалбоподателя обосновава извод, че актът е издаден при нарушение на материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Ч., който поддържа жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени процесния акт като неправилен и необоснован. Претендира разноски.

Ответникът – Директор на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Пазарджик – редовно уведомен, не се явява, представлява се от упълномощени процесуални представители. Оспорват жалбата. Моли се съдът да отхвърли жалбата и да потвърди издадения административен акт като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е подал Заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ с УИН 13/090622/18127 за кампания 2022 г. (две копия налични по делото - л. 48 и сл. и л. 114 и сл. от делото). Заявени са мерки за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Схемата за обвързано подпомагане за моркови, зеле, дини и пъпеши (СЗ - МЗДП) и Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП).

Установява се от представеното заявление, че по Схемата за обвързано подпомагане за моркови, зеле, дини и пъпеши (СЗ - МЗДП) са заявени 5.1 ха от жалбоподателя.

Не са изведени предупреждения за двойно застъпени площи като резултат от автоматичните проверки на въведени данни в заявлението за подпомагане на жалбоподателя (л. 52 – гръб и л. 118 – гръб от делото).

Следва изрично да се посочи, че двете представени по делото копия на заявлението за подпомагане на жалбоподателя за 2022 г. са почти идентични. Тоест частите със заявени площи са идентични, предупрежденията от автоматични проверки са идентични. Между страниците на първото копие от заявлението за подпомагане обаче - л. 53 и 54 от делото, са представени две справки от системата на ДФЗ – СЕУ по партидата на жалбоподателя, на които липсва поставен уникалния номер на заявлението в горния десен ъгъл на листа, така както е обичайно да се поставя на всяка страница по заявленията за кандидатстване по директни схеми и мерки за плащания на ДФЗ. Такива справки от системата на ДФЗ – СЕУ, липсват между страниците на второто представено копие на заявлението за кандидатстване на л. 114 и сл. от делото. В този смисъл следва и изрично да се посочи, че и двете заявления са представени от Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ - Пазарджик.

От справките на л. 53 и 54 от делото, изведени от системата на ДФЗ – СЕУ, е видно, че същите са изготвени „към“ дата 21.04.2022 г., но не е видно „на“ коя точна дата са съставени и не е ясно защо са представени между страниците на заявлението за кандидатстване от 12.05.2022 г. Справките на л. 53-54 касаят парцел с № 56561-152-4-5 в землището на с. Пищигово, с площ от 3.02 ха.

От горните следва, че като част от заявлението за подпомагане на жалбоподателя от 12.05.2022 г., не е въведено предупреждение за двойно застъпване на площи, с което той да е бил запознат към момента на подаване на заявлението – 12.05.2022 г.

На 08.09.2022 г. Г. Н. Г. депозирал в ОСЗ гр. Пазарджик Заявление рег. № 13/588503/0412282 (л. 11 от делото), за предоставяне на държавна помощ по мярка „Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2022 г. Тази държавна помощ се предоставя съгласно Указания утвърдени от председателя на УС на ДФЗ на 16.09.2022 г. (л. 56 и сл. от делото).

С Писмо изх. № 01-131-6500/10 от 03.08.2023 г., административният орган е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК (л. 17 от делото).

Не се установява жалбоподателят да е подал възражение срещу писмото за откриване на процедура по издаване на АУПДВ.

В резултат от проведената процедура е издаден процесният АУПДВ № 01-131-6500/10#1 от 24.01.2024 г. от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Пазарджик, с който на жалбоподателя е определено за възстановяване публично вземане в размер на 1255.91 лв. – главница и 603.23 лв. - законна лихва към 16.10.2023 г., т.е. общ размер на публичното вземане от 1 859,14 лв. Като мотиви за издаване на акта е посочено, че в резултат на извършени административни проверки на 26.09.2022 г. са установени: заявени 5.10 ха - по схемата за обвързано подпомагане за моркови, зеле, дини и пъпеши (СЗ - МЗДП), с оглед на което на 28.09.2022 г. е изчислена и изплатена сума в размер на 12 806,10 лв. (дванадесет хиляди осемстотин и шест лева и десет стотинки). При извършване на последващ контрол съгласно т. 3.3 от Раздел II от Указанията по прилагане на схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, било установено, че след извършени административни проверки по подаденото от кандидата Заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ с УИН 13/090622/18127 за кампания 2022 г., установените за подпомагане площи, съгласно Заповед № 09-1319 от 02.12.2022 г. за одобряване на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 на министъра на земеделието са установени 2,07 ха по схемата за обвързано подпомагане за моркови, зеле, дини и пъпеши (СЗ - МЗДП). В резултат на посоченото, след извършено преизчисление е прието, че е налице отрицателна разлика от 6780,33 лв. (между изплатената на 28.09.2022 г. сума в размер на 12806.10 лв. и размера на допустимата 6 025,77 лв.).

Дължимата сума по АУПДВ е доброволно платена по банковата сметка на ДФ „Земеделие“ на 16.10.2023 г. (л. 24 от делото).

Актът за установяване на публично държавно вземане е връчен на жалбоподателя на 26.01.2024 г. Жалба е подадена в 14 – дневния преклузивен срок, на 02.02.2024 г., с вх. № 01-131-6500/10#2, чрез административния орган до Административен съд – Пазарджик.

С оглед установяване компетентността на органа издал оспорения АУПДВ, са представени Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г., на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и Заповед № 03-РД/1759#2 от 25.111.2022 г., за допълване на Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г., на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

По делото е представено и Заявление за подпомагане № 13/150623/1866 от 18.04.2022 г. на „Ел Ей Агро“ ЕООД, представлявано от Л. М. А.. В посоченото заявление са изведени резултати от автоматичните проверки на въведени данни в заявлението за подпомагане по директни плащания (л. 127- л. 128 от делото). В същите обаче също липсват предупреждения за двойно заявени парцели.

Следва да се посочи, че от представените заявления за подпомагане на жалбоподателя Г. и на „Ел Ей Агро“ ЕООД става видно, че Г. е заявил парцел номер от ИСАК 56561-152-4-5 и номер на БЗС от ИСАК 56561-152-4 в землището на с. Пищигово, площ 3,03 ха (л. 116 от делото), а „Ел Ей Агро“ ЕООД е заявил парцел номер от ИСАК 56561-152-1-1 и номер на БЗС от ИСАК 56561-152-4, с площ 3,22 ха (л. 122 от делото).

По делото, по искане на жалбоподателя е разпитан и свидетелят Л. М. А., управител на „Ел Ей Агро“ ЕООД. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и безпротиворечиви, съответстващи на приетия по делото писмен доказателствен материал, както и поради факта, че свидетеля не е заинтересован от изхода на делото. Свидетелят А. твърди, че за въпросния имот няма нито договори, нито пък е подавал заявление, че ще го обработва. Нямал с този имот нищо общо, работил го бил предни години, но за стопанска година 2022 не е подавал никакви документи за въпросния имот. Не бил подавал заявление за регистрация на договор за 2022 г. и договор нямал за този имот. В тази връзка свидетелят посочва, че въпросният имот излязъл при него в правни основания (визирайки заявлението подаденото от представляваното от него дружество). Свидетелят посочва, че бил много учуден от това, защото той не бил подавал заявление за този имот. Отишъл в Областната дирекция по Земеделие и казал на служителката, че този имот вече не го работи и я попитал защо излиза в неговите правни основания. Отговорили му, че е станала някаква грешка, че системата автоматично ги качва, защото го е работил предни години. Предвид това свидетелят посочил, че поискал да махнат въпросния имот от неговите. Свидетелят посочва, че лично пред него служителката отворила системата и казала, че този въпросен имот го премахва от неговите и си остава за г-н Г.. Казала му, че всичко вече е точно. Свидетелят посочва и, че той бил абсолютно спокоен, че вече този имот не е при него. Посочва като своя грешка, че това, което го направили в ОД на ДФЗ трябвало да го запишат в писмен вид и да помоли служителката да му се разпише, но след като видял с очите си как тя маха от неговата партида този имот в системата, бил сигурен на 100%, че вече го няма. Няма представа как този имот отново се е появил при него (заявлението на дружеството), защото твърди, че лично видял с очите си как го премахват.

С оглед установяване спорния имот и правните основания за ползването му от страна на МЗХ и Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Пазарджик са изискани писмени доказателства установяващи правните основания за заявяване на имота за кампания 2022 г. С писмо вх. № 4767/27.05.2024 г. от МЗХ е препратен отговор от Областна дирекция на ДФЗ – Пазарджик, с документи установяващи правно основание за ползване на земеделски земи от жалбоподателя. В тази връзка са представени Декларация по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и Заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗПСЗЗ, ведно с договори за наем на недвижим имот. Представени са:

1) Договор за наем на недвижим имот от 26.07.2021 г., сключен между В. Д., в качеството му на наемодател и Г. Г., в качеството му на наемател за недвижим имот в землището на с. Пищигово, с площ 4,889 дка, имот с № по КВС 176002, със срок на договора една стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г.

2) Договор за наем на недвижим имот от 25.07.2021 г., сключен между ЗК „Пищиговска земя“, в качеството му на наемодател и Г. Г., в качеството му на наемател за недвижими имоти в землището на с. Пищигово, с площ 5,500 дка - имот с № по КВС 176043 и имот с площ 5,501 дка - имот с № по КВС 176044, със срок на договора една стопанска година, считано от 31.10.2021 г. до 31.10.2022 г.

3) Договор за наем на недвижим имот от 25.07.2021 г., сключен между ЗК „Пищиговска земя“, в качеството му на наемодател и Г. Г., в качеството му на наемател за недвижими имоти в землището на с. Пищигово, както следва: имот с площ 10,000 дка - № по КВС 1760005, имот с площ 23,245 дка - № по КВС 1760006, със срок на договора една стопанска година, считано от 31.10.2021 г. до 31.10.2022 г.

С втори отговор от Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Пазарджик с вх. № 5238/02.06.2024 г. са представени:

1. Договор за наем на земеделска земя № 210 от 18.08.2021 г., сключен между ЗК „Пищиговска земя“, в качеството му на наемодател и Г. Г., в качеството му на наемател за четири броя недвижими имота в землището на с. Пищигово, а именно: имот с площ 5,999 дка - с № по КВС 174047, имот с площ 4,501 дка - с № по КВС 174031, имот с площ 10,000 дка - № по КВС 1760005 и имот с площ 23,245 дка - № по КВС 1760006, със срок на договора една стопанска година, считано от 31.10.2022 г. до 31.10.2023 г.

2. Договор за наем на недвижим имот от 25.07.2021 г., сключен между ЗК „Пищиговска земя“, в качеството му на наемодател и Г. Г., в качеството му на наемател за недвижими имоти в землището на с. Пищигово, с площ 10,000 дка - имот с № по КВС 1760005 и имот с площ 23,245 дка - № по КВС 1760006, със срок на договора една стопанска година, считано от 31.10.2021 г. до 31.10.2022 г.

3. Договор за наем на земеделска земя № 302 от 27.08.2021 г., сключен между ЗК „Пищиговска земя“, в качеството му на наемодател и Г. Г., в качеството му на наемател за четири броя недвижими имота в землището на с. Пищигово, а именно: имот с площ 7,133 дка - № по КВС 070074, имот с площ 5,500 дка - № по КВС 176043, имот с площ 4,647 дка - № по КВС 270083, със срок на договора една стопанска година, считано от 31.10.2022 г. до 31.10.2023 г.

4. Договор за наем на земеделска земя от 28.07.2022 г., сключен между ЗК „Пищиговска земя“, в качеството му на наемодател и Г. Г., в качеството му на наемател за недвижим имот в землището на с. Пищигово с площ от 5,500 дка – имот с № 176043, със срок на договора една стопанска година, считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2023 г.

С трети отговор на Областна Дирекция на ДФ „Земеделие“ – Пазарджик с вх. № 6167/05.07.2024 г. са представени договорите от 25.07.2021 г. и от 26.07.2021 г., идентични с тези представени с първия отговор. Представено е и заявление от „Ел Ей Агро“ ЕООД вх. № ПО-26-263/09.07.2021 г., с което заявяват, че не желаят да участват в масивите за ползване по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землището на с. Пищигово с подробно описани номера на кадастрален номер на имоти и номер на договор.

Отделно от това жалбоподателят също е представил Договор за наем на недвижим имот, но от 28.07.2021 г., сключен между ЗК „Пищиговска земя“, в качеството му на наемодател и Г. Г., в качеството му на наемател за недвижими имот в землището на с. Пищигово, а именно за имоти: с площ 10,000 дка - имот с № по КВС 140005, имот с площ 23,245 дка - № по КВС 140006, имот с площ 5,500 дка - № по КВС 1760043 и имот с площ 5,501 дка - № по КВС 176044, със срок на договора една стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 31.10.2022 г. (л. 80 от делото).

С определението за насрочване на делото, съдът изрично е задължил ответника да представи по делото административната преписка по издаване оспорения АУПДВ № 01-131-6500/10#1 от 24.01.2024 г на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Пазарджик в цялост, както и да представи в цялост преписката по администриране на подаденото от жалбоподателя Заявление за подпомагане с УИН № 13/090622/18127 за кампания 2022 г., ведно с протоколите с констатации за извършени проверки по същото, които са станали основания за издаване на оспорения АУПДВ.

Предвид дадените от съда задължителни указания, от страна на ответния орган са представени единствено два броя Автоматична справка, ведно с извлечения по парцели от ИСАК (л. 110-113 от делото), които обаче са изготвени към 12.06.2024 г. От справките става видно, че касаят парцели с кадастрални номера 56561.140.006 и 56561.140.005. Това са именно парцелите идентифицирани от свидетеля А., за които посочва, че не са заявени от представляваното от него дружество. В двете справки изрично е застъпено, че парцел 56561-152-4-5 за кампания 2022 г., с площ 3.02 ха е заявен за ползване от Г. Г.. Съответно парцел 56561-152-1-1 за кампания 2022 г., с площ 3.22 ха е заявен за ползване от „Ел Ей Агро“ ООД. Разликата в площта на парцелите следва от това, че в единия случай парцелът е очертан до пътя под формата на трапец (л. 112), а в другия случай е очертан в ИСАК под формата на правоъгълник (л. 113).

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, в законоустановения срок от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При проверката за законосъобразност на оспорения АУПДВ, предмет на настоящото производство, касаеща компетентността на неговия издател, съдът констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. В нормата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция /РА/ е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран за единствена РА за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е регламентирано, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон. Съответният закон в случая е ЗПЗП. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ, който е и Изпълнителен директор на РА издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че в правомощията на Изпълнителния директор на ДФЗ - РА е издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, вкл. по мерките по, които правомощия може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приета Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която на директора на Областна дирекция - Пазарджик са делегирани правомощия по подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания, включително във връзка с прилагането на краткосрочни схеми за подпомагане за държавни помощи и кредитни схеми. В случая актът е издаден и подписан от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“- Пазарджик, като от фактическа страна по делото не е спорно, че към датата на издаване на АУПДВ лицето е заемало длъжността Директор на ОД на ДФ „Земеделие“- Пазарджик. При тези установявания, оспорвания акт е издаден от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му правомощия със Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г., на изпълнителния директор на ДФЗ.

В този смисъл Решение № 6776 от 04.06.2024 г., постановено по адм.д. № 2421/2024 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 88 от 16.01.2024 г., по адм. дело № 220/2023 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е прието, че областен директор на ОД на ДФ „Земеделие“ е компетентен да издава АУПДВ от вида на процесния с оглед прилагане на държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, съобразно именно Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г., на изпълнителния директор на ДФЗ.

Актът е издаден и в предвидената писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му.

Настоящия съдебен състав счита, че при издаване на оспорвания АУПДВ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му и на основание чл. 146, т. 3 от АПК, както и е нарушен материалния закон, което съставлява отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В този смисъл правилно е избран вида на акта като такъв по чл. 165 и чл. 166 от Данъчно- процесуалния кодекс – акт за установяване на публично държавно вземане. Нещо повече вземането е определен като такова с Указанията за прилагане на помощта.

Съгласно Указанията за прилагане на държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, в обхвата на помощта попадат регистрирани земеделски производители (Раздел І, т. 4. 1.), които имат подадено заявление по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за кампания 2022, отглеждащи плодове и/или зеленчуци (Раздел І, т. 4.3.4 буква „а“). Земеделските стопани се подпомагат за заявените площи по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за кампания 2022, но не повече от установените за подпомагане площи след извършени административни и/или проверки на място по СЕПП за кампания 2022, след извършване на последващ контрол до месец декември 2022 г. (Раздел І, т. 4.3.4 буква „б“). Размерът на помощта е определен в Раздел І, т. 8.

Жалбоподателят безспорно отговаря на изискванията от Раздел І по т. 4. 1. и т. 4.3.4 буква „а“ от Указанията, тъй като е регистриран земеделски производител, УРН 588503, подал е заявление за подпомагане за кампания 2022 г. УИН № 1309062218127.

Административният орган се позовава на предвиденото в Раздел II, т. 3. 8 във връзка с Раздел I т. 8.6. буква „б“ във връзка с Раздел I, т. 4.3.4 буква „б“ и буква „в“ от Указанията за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, за да обоснове наличие на фактическо основание за издаване на акта – извършена последваща проверка, при която са констатирани обстоятелства – наличие на отрицателна разлика при изчисленията за установените площи и в тази връзка наличие на основание за предприемане на действия по събиране на надплатените суми.

Видно от Таблица на заявени площи по схеми и мерки 2022 от заявлението на жалбоподателя л. 116 - гръб от делото по схема СЗ-МЗДП жалбоподателят е заявил 5.1 ха.

При извършване на последващ контрол съгласно т. 3.3 от Раздел II от Указанията, е установено, че след извършени административни проверки по подаденото от кандидата Заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022, установените за подпомагане площи, съгласно Заповед № 09-1319 от 02.12.2022 г. за одобряване на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 на министъра на земеделието са установени 2,07 ха по схема СЗ-МЗДП. Тоест установено е разлика от 3.03 ха.

Във връзка с горното, спорът по делото се концентрира в това дали площта на парцел 56561-152-4-5, с кадастрален номер 56561-140-006, респ. с кадастрален 56561-140-005 е заявена от жалбоподателя и се ползва от него за кампания 2022 или от друг земеделски производител.

Съдът счита, че органът е постановил акта си преди изясняване на всички относими към спора факти и обстоятелства в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Безспорно парцел с БЗС № 56561-152-4-5, с площ от 3,03 ха е заявен от жалбоподателя и това е видно от представените две копия на заявлението му за подпомагане. В нито едно от двете копия от заявлението му за подпомагане не е изведено предупреждение, че този имот е заявен за подпомагане и от друг земеделски производител, т.е. липсва предупреждение за двойно заявяване.

От другото представено по делото заявление за подпомагане на „Ел Ей Агро“ ЕООД пък става видно, че това дружество е заявило парцел с БЗС № 56561-152-1-1, площ от 3,22 ха и в неговото заявление също не е изведено предупреждение за двойно застъпване. В допълнение на това, другият земеделски производител – „Ел Ей Агро“ ЕООД, чрез законния си представител св. А. изрично посочва в съдебно заседание от 19.09.2024 г., че този същият имот с кадастрален номер 56561-140-006, респ. с № 56561-140-005 не е заявяван за дружеството за кампания 2022. Дори е предприел изрични действия пред служител на общинската служба по земеделие за заличаване на този имот от неговото заявление, което към момента било направено от служителя.

По делото от страна на ответния орган не са представени данни и доказателства за извършени надлежни проверки по повод установеното двойно застъпване към 2022 г. или към 2023 г. Представени са единствено автоматични справки от 12.06.2024 г., които отразяват данни въведени в информационната система на ИСАК към м. юни 2024 г. за имоти с кадастрален номер 56561-140-006 и 56561-140-005. От тези автоматични справки става видно, че в системата на ДФЗ един и същи парцел е въведен с два отделни номера на БЗС, като е очертан с лека разлика, съизмерима в площ от 0,19 ха.

Тоест липсват доказателства за извършване на надлежни проверки към момента на издаване на оспорения АУПДВ – 24.01.2024 г. относно това кое е лицето ползващо имот с кадастрален номер 56561-140-006, респ. 56561-140-005. Всъщност ответният орган не е направил и проверка дали имот с БЗС № 56561-152-1-1, с площ от 3,22 ха е идентичен на имот БЗС № 56561-152-4-5, с площ от 3,03 ха и на какви правни основания е заявено за ползване от всяко от лицата – Г. и „Ел Ей Агро“ ЕООД.

В този контекст, следва да се посочи, че по делото са събрани писмени доказателства установяващи правото на ползване на заявените имоти от жалбоподателя Г. за кампания 2022 г., подробно описани по – горе. От страна на Общинска служба „Земеделие“ – Пазарджик е изискано изрично да представи всички документи регистрирани като правни основание за ползване през стопанската 2021/2022 на имоти с кадастрални номера 56561-140-006 и 56561-140-005 (л. 81), като в отговор са представени в рамките на три отделни отговора доказателства за наличие на правни основания само и единствено за земеделския производител Г.. Тоест от представените и приети доказателства става видно, че за дружеството „Ел Ей Агро“ ЕООД въобще не са заявявани правни основания за ползване на имоти с кадастрални номера 56561-140-006 и/или 56561-140-005, респ. с БЗС номер № 56561-152-4-5 или № 56561-152-1-1. От това следва и извод, че процесният имот с площ от 3,03 ха БЗС номер № 56561-152-4-5 е бил заявен единствено от жалбоподателя Г..

Констатираната разлика от ответния орган между заявена площ по СЗ-МЗДП от 5,1 ха, спрямо установената при последващата проверка- 2,07 ха е точно 3,03 ха, колкото е площта на БЗС № 56561-152-4-5. Това е и имотът, за който ответникът е представил автоматични справки за двойно застъпване. Към момента на иницииране на производството по издаване на АУПДВ, както и към момента на издаването му – 24.01.2024 г., обаче административният орган не е установил безспорно, че е налице застъпване, т.е. двойно деклариране на тази площ от двама земеделски производители. Това обстоятелство не се установява и от събраните по делото писмени доказателства. Предвид това и не са налице и основания за преизчисление на помощта.

От горните следва наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаването на процесния АУПДВ административният орган не се е съобразил с фактите и обстоятелства, които са били установени, поради което е формирал неправилни изводи относно недопустимостта на декларираните парцели по заявената схема за подпомагане. С оглед на това следва да се приеме, че земеделският производител е изпълнил всички свои задължения по отношение на заявяване и деклариране на площите, които обработва, както и че основателно и законосъобразно ДФ „Земеделие“ е изплатил сумите за подпомагане към 28.09.2022 г.

С оглед гореизложеното, съдът намира оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-131-6500/10#1 от 24.01.2024 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Пазарджик, с който е определено за възстановяване публично вземане в размер на 1255.91 лв. – главница и 603.23 лв. - законна лихва към 16.10.2023 г., т.е. общ размер на публичното вземане от 1 859,14 лв. за незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 850 лева, от които 10 лева – държавна такса, 40 лева – депозит за свидетел и 800 лева – адвокатски хонорар, който съдът намира, че е определен в минимален размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Г. Н. Г., [ЕГН] Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-131-6500/10#1 от 24.01.2024 г. издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на Г. Н. Г., [ЕГН] сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева, съставляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните.