№ 17552
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110152529 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца / фирма/ искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника Ц. Б. П., в качеството му на собственик на
топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, с абонатен № ******, съществуването на
вземане в размер на сумата от 70,69 лв., представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 9,48 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 20.02.2023 г., сумата от
36,26 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,43 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2020 г. до 20.02.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
25.03.2023 г. по ч. гр. д. № 11559/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът / фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет
страницата на ищеца. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ищеца
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. Б. П., редовно уведомен на 05.04.2024 г.,
1
не подава отговор на исковата молба, не прави възражения, нито доказателствени
искания.
Ответникът във възражението по чл. 414 ГПК оспорва доставката на твърдяното
количество топлинна енергия.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подадено е възражение от Ц. Б. П. в срока по чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11559/2023 г. по описа на СРС. В срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК е подаден иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
За уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия
в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника
в забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия.
Между страните е отделено за безспорно с определение по чл. 140 ГПК,
допълнено в съдебно заседание от 24.09.2024 г., че ответникът е собственик на гараж
№ **, находящ се в /адрес/, а същото се установява от нотариален акт за покупко-
продажба № **, том I, рег. № ****, дело № ** от 2011 г., както и че в исковия период е
извършена услугата за дялово разпределение и нейната стойност, претендирана с
исковата молба.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ, " Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2017 г., ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и
на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ
и чл. 29 - 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените
имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ,
бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна
енергия за битови нужди.
2
При тези данни е налице валидна облигационна връзка между страните и
ответникът се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в
редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., и § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ /
приложимата редакция след 17.07.2012 г./. Следователно, между страните е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна
енергия, поради което задължено лице да заплаща стойността на потребената топлинна
енергия и на услугата дялово разпределение е ответника.
В хода на производството е прието като неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническа експертиза, изг. от вещо лице И. У., което съдът приема за
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че
сградата е топлоснабдена, като абонатната станция захранва вход „В“ в процесната
сграда. В процесния имот няма монтиран апартаментен топломер и няма изчислена
топлинна енергия за отопление на имот. В процесния имот има един брой водомер за
топла вода, но за процесния период няма начислена топлинна енергия за БГВ. За
исковия период е начислена единствено топлинна енергия за сградна инсталация,
както следва: 70,62 лева. СТЕ приспада суми за период от 10.2019 г. до 04.2020 г. в
размер на 18,25 лева, тъй като липсва свидетелство за метрологична проверка на
топломера в абонатната станция от 09.2019 г. и същият е сменен през м. 04.2020 г.
Следователно, вещото лице установява, че дължимата сума за топлинна енергия за
сградна инсталация е в размер на 52,43лева за периода от 05.2020г . до м. 04.2022 г.
Възражението на ответника, че не дължи суми за топлинна енергия, тъй като до
имота е технически невъзможна доставката на топлинна енергия се опровергава от
заключението на СТЕ. Тук е мястото да се подчертае, че претенцията на ищеца не
включва топлинна енергия за отопление на имот, а топлинна енергия за сградна
инсталация. В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Заключението на СТЕ установява, че отдадената топлинна енергия за сградна
инсталация, припадаща се на процесния имот е в размер на 52,43 лева, следователно
до този размер искът е основателен.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия се явяват установени в своето основание за периода от 15.09.2021 г.
до 20.02.2023 г., и изчислен с помощта на интернет калкулатор на осн. чл. 162 ГПК в
размер на 4,76 лева. Следователно за разликата над 4,76 лева до пълния предявен
размер от 9,48 лева, искът подлежи на отхвърляне.
На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Основание за задължението на потребителите за плащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство се
установява посредством представените общи фактури за процесния период и
съдебната експертиза, и възлиза в размер от 36,26 лева, който размер не се оспорва от
ответната страна.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на
услугата за дялово разпределение съдът следва да посочи, че съдът намира същия за
неоснователен. С общите условия, приложими към договора, не е регламентиран
падеж на това задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
3
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до ответника покана
за заплащането на цената на тази услуга, с което действие да го е поставил в забава.
Следователно искът за сумата в размер на 6,43 лв., представляваща мораторна лихва в
периода от 31.03.2020 г. до 20.02.2023 г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 25 лева. С оглед
изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
заповедното производство на ищеца в размер на 57,05 лева. За исковото производство,
ищецът е заплатил държавна такса 25 лева, и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, както и депозит за СТЕ в размер
на 300 лева. С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за исковото производство на ищеца в размер на 285,23 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/ искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Б. П., ЕГН
********** с адрес: /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК ********* сумата в размер на
52,43 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, гараж № **, с абонатен № ******
за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
02.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,76 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 20.02.2023 г., сумата от 36,26 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
02.03.2023 г. до изплащане на вземането, и, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2023 г. по ч. гр. д. №
11559/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в
размер над 52,43 лв. до пълния предявен размер от 70,69 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., иска за сумата над 4,76 лева до пълния предявен размер
от 9,48 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 20.02.2023 г
както и иска за сумата от сумата от 6,43 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 31.03.2020 г. до 20.02.2023 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ц. Б. П., ЕГН ********** с адрес: /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ сумата от 57,05 лева,
разноски за заповедното производство и 285,23 лева, разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4