ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 16.11.2018
г.
Административен
съд Русе, 7 състав, в закрито заседание на 16 ноември, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.
дело № 237 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по чл. 197 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.А.Ч. *** срещу
изричен отказ на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново
да разгледа по същество подаден сигнал вх. № 17237097/02.05.2017 г. и да
образува административно производство, материализиран в писмо с изх.№ 17209243;
17209482/10.05.2017 г.
Жалбата е процесуално недопустима.
С оспореното в настоящото
производство писмо директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново
(ДИТ – Велико Търново) е отговорил на подаден от жалбоподателя Г.Ч. сигнал до
инспекцията, насочен срещу Железопътна секция – Горна Оряховица. Както от
съдържанието на самото писмо, така и от твърденията на Ч. в жалбата му до
настоящия съд е видно, че същият е поискал от ДИТ – Велико Търново да признае
за незаконно уволнението му от ЖП секция – Горна Оряховица, да бъде възстановен
на предишната работа, да му бъде изплатено обезщетение за времето, през което е
останал без работа и да се извърши поправка на основанието за уволнение. Налице
е и искане за предоставяне на уведомление, подадено от работодателя до НАП за
прекратяване на трудовото му правоотношение, както и на екземпляр от трудов договор.
Директорът на ДИТ – Велико Търново подробно е описал, че извършването на
исканите от него действия не са в правомощията му, а освен това с оглед на
факта, че се касае за уволнение от 1988 г. исканията на Ч. са погасени и по
давност.
Искането отправено от жалбоподателя
до ДИТ – Велико Търново под формата на сигнал срещу бивш работодател не може да
се квалифицира като искане за издаване на индивидуален административен акт.
Точно обратното, очевидно е, че жалбоподателя търси защита срещу незаконно
уволнение на основание чл. 344 от КТ, която по силата на чл. 357, ал. 1 от КТ
представлява трудов спор, а трудовите спорове са подведомствени на съдилищата
по реда на ГПК (арг. чл. 360, ал. 1 КТ).
Сигналът дори и в частта, с която се
иска чрез ДИТ – Велико Търново да бъда предоставени от бившия работодател
определени документи, свързани с трудовата дейност на жалбоподателя също не
представлява искане за издаване на административен акт по смисъла на чл. 24 във
връзка с чл. 21 от АПК.
По тази причина сигналът, подаден от Г.Ч.
до ДИТ – Велико Търново срещу Железопътна секция – Горна Оряховица не може да
се квалифицира като искане за издаване на индивидуален административен акт,
респ. отказът да се разгледа по същество такова искане не може да се квалифицира
като отказ да се разгледа по същество отправено до органа искане за издаване на
индивидуален административен акт, тъй като за директора на ДИТ – Велико Търново
не е налице нормативно установено задължение да издаде
ИАА, във връзка с поставените от жалбоподателя, искания и съответно неговият
отказ не може да се квалифицира като акт по чл.197 от АПК, подлежащ на съдебен
контрол по реда на АПК.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Г.А.Ч. *** срещу писмо с изх.№ 17209243; 17209482/10.05.2017 г. на Директора
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 237/2018
г. на Административен съд Русе.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд, с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: