Решение по дело №6/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 41
Дата: 4 май 2020 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Евгения Павлова Иванова
Дело: 20204300900006
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                           

град Ловеч, 4.05.2020 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в     закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                        

 

като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА т. дело № 6  по описа за 2020 година,  съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър.

       Подадена е жалба с рег.№20200110121501/10.01.2020 г. вх.№368/14.01.2020 г. /п.кл./13.01.20 г./ отЗахар-Инвест”ЕООД-Ловеч чрез адв.Г.М. от САК срещу отказ №20191114140207-2/6.01.20 г. на ДЛР при АВ към МП постановен по партидата на дружеството с твърдения за незаконосъобразност.

Твърди, че в обяснителната записка, подадена със заявления Ж1 във връзка с дадени указания от ДЛР е било посочени, че в подписаната от г-н А. декларация по чл.63 ал.4 от ЗМСИП с нот.заверка на подписа с рег.№1510 от 28.05.2019 г.  по регистъра на нотариус Иванов с район на действие РС-Плевен е допусната техническа грешка в §1 т.1-Действителни собственици на представляваното от него ЮЛ, тъй като декларираното като физическо лице Мирослав Димитров Маринов в качеството му на действителен собственик на капитала е единствено и само Директор и представляващ международното търговско дружество, което притежава всичките акции от капитала на „Българска захар 2002”ЕАД ЕИК *********, което от своя страна притежава всички дялове от капитала на „Захар-Инвест”ЕООД. Сочи, че твърдяното обстоятелство се установява от представеното удостоверение за актуално състояние, издадено на 13.04.2015 г. от нотариус Гейл Карингтън Британски Вирджински острови. Сочи, че доколкото към съответният момент управителят на дружеството не разполага с информация кой е действителният собственик на международното търговско дружество Ксампо Лимитид, не е направено и искане едновременно със заличаването на обстоятелствата относно вписания действителен собственик, да бъдат вписани и данните на действителния такъв и затова не е представена и нова декларация по чл.63 ал.4 от ЗМСИП, изготвена по образец и с нот.удостоверение на подписа на представляващия дружеството.. Сочи, че искането е само за заличаване на вписаните към момента обстоятелства относно вписания по партидата на дружеството действителен собственик, и в тази връзка счита, че не е необходимо да представя ново нот.заверено изявление за промяна на вписаното обстоятелство, а и такива указания не са били давани от ДЛР към момента. Твърди, че вече са му били давани указания от ДЛР на 15.11.2019 г. и той ги е изпълнил, като е подал заявление образец Ж1, но вместо да бъде извършено вписване е последвал отказ и не са били дадени други указания.

         Моли съда да отмени Отказ №: 201911114140207-2/6.01.2020 г.  постановен от Агенция по вписванията постановен по партидата на „Захар-инвест”ЕООД като неправилен и незаконосъобразен, като във връзка с това да се укаже на ДЛР да извърши вписване на заявените обстоятелства по подаденото заявление с вх.№20191114140207/14.11.19 г.

           Съдът като разгледа жалбата и приложените към преписката на Агенция по вписванията писмени доказателства, както и сам направи справка в Търговския регистър, намира за установено следното:

Жалбоподателят е уведомен на 6.01.2020 г. за отказа по електронен път, а жалбата е подадена на 10.01.2020 г. т.е. в срока по чл. 25 ал.1 от ЗТР, настоящето производство е допустимо и жалбата следва да се разгледа по същество, след дадени указания от АС-В.Търново в отменителното определение №45/15.04.2020 г. по ч.гр.д.№72/20 г., че пълномощното на адв.М., отнасящо се до представителство само пред ТР означава, че той е адвокат с изрично пълномощно. 

           Предвид представените писмени доказателства и съдържащите се документи в електронното досие на Захар-инвест”ЕООД, ЕИК: ********* в ТР  се установява, че на 14.11.2019 г. е подадено заявление с вх.№20191114140207/14.11.2019 г. от адв.Г.М. в качеството му на пълномощник с изрично пълномощно приложено към делото и искане за вписване на заличен действителен собственик Мирослав Димитров Маринов. Към заявлението образец Б7 са приложени: адвокатско пълномощно, декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, обяснителна записка и документ за внесена ДТ.

          Длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията е дало указания с №20191114140207/15.11.2019 г. на заявителя да представи документ, установяващ основанието за заличаване.

           Заявителят е представил втора обяснителна записка, подадена със заявление Ж1 във връзка с дадени указания от ДЛР, в която сочи в подписаната от г-н А. декларация по чл.63 ал.4 от ЗМСИП с нот.заверка на подписа с рег.№1510 от 28.05.2019 г.  по регистъра на нотариус Иванов с район на действие РС-Плевен е допусната техническа грешка в §1 т.1-Действителни собственици на представляваното от него ЮЛ, тъй като декларираното като физическо лице Мирослав Димитров Маринов в качеството му на действителен собственик на капитала е единствено и само Директор и представляващ международното търговско дружество, което притежава всичките акции от капитала на „Българска захар 2002”ЕАД ЕИК *********, което от своя страна притежава всички дялове от капитала на „Захар-Инвест”ЕООД. Сочи, че твърдяното обстоятелство се установява от представеното удостоверение за актуално състояние, издадено на 13.04.2015 г. от нотариус Гейл Карингтън Британски Вирджински острови. Сочи, че доколкото към съответният момент управителят на дружеството не разполага с информация кой е действителният собственик на международното търговско дружество Ксампо Лимитид, не е направено и искане едновременно със заличаването на обстоятелствата относно вписания действителен собственик, да бъдат вписани и данните на действителния такъв и затова не е представена и нова декларация по чл.63 ал.4 от ЗМСИП, изготвена по образец и с нот.удостоверение на подписа на представляващия дружеството.

           Моли изцяло да бъде заличено заявление Б7, вписано по партидата на посоченото дружество с вписване №20190611112705.

Следва отказ №20191114140207-2/6.01.20 г. на ДЛР при АВ към МП, в която се посочва, че следва да бъде подадено коректно попълнено заявление по образец Б7 с вписване на действителния собственик в поле №550, а освен това не е представено към заявлението нотариално заверено изявление за промяна на вписаното обстоятелство.

 Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна.

 На първо място съдът установява, че заявителят и в двете си обяснителни записки излага твърдения, че е допуснал техническа грешка при попълване на заявление Б7 с №20190611112705 досежно вписване на обстоятелството „действителни собственици-физически лица” на представляваното дружество. Съгласно чл.27 ЗТРРЮЛНЦ грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, заличаване на вписвания или обявяване на актове, включително при несъответствие между данните, отразени в заявлението и данните в приложенията към него се отстраняват чрез ново вписване, съответно обявяване. Аналогична е и разпоредбата на чл.96а от Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТР и РЮЛНЦ. По реда на чл.28 ЗТРРЮЛНЦ /съответно чл.96б от Наредба №1/ се отстраняват служебно грешки и непълноти, допуснати от ДЛР при пренасяне на данни в регистъра и др.

В случая се касае за техническа грешка, която е допусната от самия заявител при попълване на заявлението образец Б7 №20190611112705 досежно вписване на обстоятелството „действителни собственици-физически лица” на представляваното дружество, като според него неправилно е отразено името на Мирослав Димитров Маринов, който е  директор  на международното търговско дружество Ксампо Лимитид, но не и действителен собственик на същото, следователно с оглед разпоредбата на чл.27 ЗТРРЮЛНЦ тази грешка следва да бъде отстранена с подаване на ново заявление и искане за съответно изправяне на допуснатата грешка.

Заявителят обаче е подал заявление образец Б7, с което е поискал да бъде заличено вече вписано обстоятелство, а именно поискал е да бъде  „заличен действителен собственик”, след като по предходно заявление  образец Б7 №20190611112705 е бил вече вписан такъв. Следователно с оглед наведените в жалбата оплаквания и доводи, съдът намира, че АВп следва да бъде сезирана с искане за поправка на допусната грешка при вписването, но не и със заявление за заличаване на обстоятелство, което вече е било вписано/дори и неправилно/, какъвто е настоящия казус. Това е така, защото регистърното производство е строго формално, като по силата на чл.13 ЗТРРЮЛНЦ  вписването, заличаването и обявяването се извършват въз основа на заявление по образец. Т.е. с подаването на заявление за заличаване на обстоятелствата, заявителят сезира АВп именно с такова искане и задължение на длъжностното лице е да извърши проверката по чл.22 вр. с чл.21 от закона, вкл. и дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона. Следва да се посочи, че липсва възможност длъжностното лице да дава срок за конкретизиране на направеното искане, тъй като чл.22 ал.5 от ЗТР изрично изброява хипотезите, при които са дават указания на заявителя.

По тези съображения и на това основание атакуваният отказ се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.

За пълнота на изложението, дори и да се приеме, че с подаденото заявление упълномощеното лице на заявителя Захар-Инвест”ЕООД е поискал вписване на ново обстоятелство/ каквито твърдения обаче не са налице нито в заявлението, нито в жалбата/, то правилно длъжностното лице е извършило отказ за вписването му, защото не е представен след даване на указания на заявителя от негова страна на документ, от който да се установи основанието за заличаване. Обяснителната записка, представена от заявителя няма характер на такъв документ, а и искането му за изцяло заличаване на заявление образец Б7 вписано по партидата на дружеството с вписване №20190611112705 също не би могло да бъде извършено, с оглед правомощията на ДЛВ. Действително в последвалия след това отказ длъжностното лице е посочило липсата на нотариално заверено изявление за промяна на вписаното обстоятелство, но с оглед гореизложеното няма как да се дадат указания за представяне на този документ при положение, че се иска поправка на допусната техническа грешка, а не вписване на ново обстоятелство. Само в случай, че се иска вписване на ново обстоятелство, а именно „заличаване на действителен собственик-физическо лице” следва да се представят исканите писмени доказателства.

 В подкрепа на казаното по-горе следва да се посочи, че по силата на чл.61 ал.1 от ЗМИП и в съответствие с изискванията на Директива/ЕС/ 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл.63 ал.4 т.3 ЗЗМИП са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права, а съобразно чл.63 ал.2 ЗМИП информацията и данните по чл.61 ал.1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в ТР, в регистъра на ЮЛ с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.

Съгласно §2 ал.1 от ДРЗМИП „действителен собственик” е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:1. по отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това ЮЛ или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което са подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на ЕС или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание. Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в ЮЛ или друго правно обазувание, принадлежи на ЮЛ или на друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лице и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на една и също физическо лице/лица.

2. По отношение на доверителна собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно право на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:а/учредителят; б/доверителният собственик; в/пазителят, ако имат такъв; г/бенефициерът или класът бенефициери,  д/лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено; е/ всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства. 3. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост-физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т.2. Съгласно ал.2 не е действителен собственик физическото лице/лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на ЮЛ или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.

Изрично в §2 ал.5 от ДРЗМИП/доп. ДВ бр42/19 г. в сила от 28.05.2019 г. когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма съмнения, че не може да се установи като действителен собственик, лице, съгласно ал.1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик” се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установява на действителния собственик по ал.1.

Следователно при проследяване на нормативната уредба съдът достига до извода, че дори и да е налице невъзможност да бъде идентифицирано конкретно физическо лице, което притежава или контролира юридическото лице, законът предписва ред за достигане до необходимата информация и същевременно отразява начина за деклариране на посочената от заявителя пречка. Задължение на представляващия дружеството е да направи това изявление и да огласи името на съответното физическо лице при положение, че се твърди в обяснителната записка, че не му е известен действителният собственик на международното търговско дружество Ксампо Лимитид. След като не разкрива лица по смисъла на §2 ал.1 ДРЗМИП, контролираното дружество дължи да посочи презумираният собственик по смисъла на §2 ал.5 ДР ЗМИП и в този смисъл след като физическото лице Мирослав Димитров Маринов изпълнява длъжността на висш ръководен служител и заявителят не е посочил друго физическо лице, което да изпълнява ръководна длъжност на висш служител, то отказът на ДЛВ се явява правилен и на това основание.

При тези мотиви съдът намира, че постановения в регистърното производство отказ е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                     Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА отказ №20191114140207-2/6.01.2020 г. на ДЛР при АВ-ТР и РЮЛНЦ към МП.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Апелативен съд-велико Търново.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: