Р Е
Ш Е Н
И Е № 1885
04.12.2015г.,гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на четвърти декември
две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Виолета
Шипоклиева
Членове: Фаня
Рабчева
Велина Дублекова
Като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№ 3020/ 2015г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.437, ал1 и
сл. ГПК.
Постъпила е жалба от И.С.Х. ***
чрез проц.си представител адв.М.П. със съдебен адрес:*** против
Постановление от 07.10.2015г. по изп.д.№
20158240402424 по описа на ЧСИ К.П., рег.№ ** на КЧСИ, с район на действие ПОС,
с което е оставена без уважение молбата на същия за намаляване на адв.хонорар. По изложени
оплаквания в жалбата жалбоподателят моли
да се отмени обжалваното постановление за отказ за намаляване на адв.хонорар, като
се намали същия до размера от 200 лева само за образуване на изпълнителното
производство.
Постъпило е възражение от
ответника по жалбата И.А.Т., с което оспорва основателността на жалбата с
довода за невярност на твърдението на жалбоподателя, че същият е заплатил
всички суми, предмет на изп.лист в срока за доброволно изпълнение като се сочи,
че същият като длъжник не е изплатил лихвата върху главницата, както и
направените и заплатени разноски за взискателя. Поради това се иска жалбата да се остави без уважение.
Постъпили са мотиви по реда
на чл.436, ал.3 ГПК от ПЧСИ, в които се мотивира неоснователност на жалбата с
аргументи относно наличието на свобода
за договаряне на размера на адв.възнаграждение съобразно предвидените в Наредба
№1/ 2004г. на ВАдС, като не могат да
уговарят размер на адв.възнаграждение под определения минимум. Претендираното
адв.възнаграждение в размер от 450 лева не е прекомерно , съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и е дължимо при образуване на
изп.производство. Сочи се от ПЧСИ, че длъжникът е погасил частично задължението
си, определяйки по своя преценка, че погасява
задължението си съгласно изп.лист, както и следва да се вземе предвид,
че съществува законовоопределен ред за погасяване на задължението, като към
момента дългът не бил погасен изцяло, което обуславяло допълнителни действия с
цел удовлетворяване на вземането на взискателя по делото.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Жалбоподателят е длъжник
в изпълнителното производство, инициирано от И.А.Т. за събиране на вземане по издаден изп.лист от 08.07.2015г.
по НЧХД№7407/ 2014г. по описа на РС-Пловдив, за размера от 500 лева,
представляващи направени разноски за адв.възнаграждение.
Жалбоподателят е получил
на 14.08.2015г. / видно от известие за доставяне –л.17 по делото/ ПДИ изх.№
42047/ 11.08.2015г. по образуваното изп.дело, в която са описани задълженията
на възлизащи в общ размер от 1 165, 40 лева, от които 500 лева – присъдени
разноски, 450 лева – разноски за изп. дело, 215,40 лева – такси по Тарифата към
ЗЧСИ, дължими към 25.08.2015г., както и текстово е посочено, че размерът на
законната лихва е ориентировъчен върху главницата се начислява и увеличава до
окончателното плащане. Посочената в ПДИ сума от 450 лева са претендираните от
взискателя направени разноски за адва.възнаграждение за изп.производство,
предмет на обжалваното постановление и настояща жалба. За така посочените
вземания на длъжника е даден двуседмичен срок за доброволно изпълнение на
задълженията си. С придружителна молба
от 26.08.2015г. с приложение на два броя вносни бележки за сумите : 500
лева и 215,40 лева длъжникът уведомил и представил доказателства
за заплащане на двете суми по ПДИ, както и с формулирано искане за намаляване
на адв.възнаграждение до размер от 200 лева, тъй като заплатил доброволно
задължението си към взискателя. С
обжалваното Постановление съдебният изпълнител по аналогични на изложените в
настоящите мотиви по чл.436, ал.1 ГПК е оставил без уважение молбата за
намаляване на адв.възнаграждение за проц.представител на взискателя.
Видно от ПДИ посоченият
общ размер на задължението на длъжника в ясна цифрова величина от 1 165,40
лева се формира от трите посочени точно по размер вземания – това по изп.лист, по който е
образувано изп.производство 500 лева, вземането за такси по Тарифата към ЗЧСИ,
както и претендираното за изп.прозводство адв.възнаграждение от 450 лева,
предмет на настоящия спор. Жалбоподателят в качеството на длъжник в дадения
срок за доброволно изпълнение е заплатил по сметка на ЧСИ дължимите суми по
изп.лист и такси за ЧСИ, като не е заплатил претендирания адв.хонорар за
проц.представител на взискателя, тъй като го оспорил като прекомерен с оглед
факта на заплащане на останалите вземания в срока за доброволно изпълнение.
Съдът възприема
доводите на жалбоподотеля длъжник за принципно основателни. Целта на
изп.производство е събиране на вземанията на взискателя, вкл. чрез даване
възможност на длъжника да изпълни задълженията по изп.лист в срока за
доброволно изпълнение. В случая двете безспорни вземания от страна на длъжника
са заплатени в срока за доброволно изпълнение.
От страна на ответника по жалбата-взискател се възразява, че цялото
задължение не е било заплатено от длъжника, като сочи неизпълнение на
задължението за заплащане на законни лихви върху главницата, а с мотивите на
съдебния изпълнител не се конкретизира кое именно задължение не се явява
изпълнено от длъжника. Действително видно от приложената ПДИ текстово е
акцентирано вниманието относно начина на формиране на размера на задължението
за законната лихва, но такова по размер не е определен и визиран, което да даде
основание да се приеме, че акцесорното
вземане като дължимо е ясно определено по период и размер. Отделно от това видно
от размера на общата дължима сума -не се явява включена такава сума, която да
даде основание за извод, че е налице начисляване и на дължим размер законна
лихва. Следователно от страна на длъжника са заплатени определените точно и
ясно вземания по ПДИ, с изключение на вземането за разноски за взискателя,
предмет на инициираното производство по чл.78, ал.5 ГПК. При тези констатации
не може да се възприеме за обоснован аргументът, че не е налице пълно
изпълнение по посочените в ПДИ вземания,
след като определено по размер и период вземане за акцесорното вземане за
законна лихва не е посочено в ПДИ като условие за заплащането му при желание от
страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение. При това положение следва
да се приеме, че длъжникът е предприел необходимото за заплащане на
определените в ПДИ ясно по размер вземания, поради което стимулиращо за
длъжника за изпълнение в този срок за доброволно изпълнение следва да се
възприеме обременяването му със занижени разноски за образуваното вече
изпълнително производство. Затова настоящият състав на съда намира, че в тежест
на длъжника следва да се вменят разноските за проц.представителство за
взискателя за образуване на изп.производство по чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г на ВАдС в размер от 200
лева, до който размер следва да се уважи молбата по чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление
от 07.10.2015г. по изп.д.№ 20158240402424 по описа на ЧСИ К.П., рег.№ **
на КЧСИ, с район на действие ПОС, с което е оставена без уважение молбата на
длъжника И.С.Х. *** за намаляване на адв.хонорар като приети разноски в
изпълнителното производство за взискателя.
НАМАЛЯВА договореното
по ДПЗС от 15.07.2015г. между И.А.Т., ЕГН: ********** и адв.К.А.Т. адвокатско
възнаграждение от 450 лева на 200 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 , пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: